Решение по дело №1834/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 14.10.2021 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1834 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (в редакцията към изм. и доп. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.), чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от “Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК *******, против “А.С.” АД, ЕИК *******, за сумата от 10 222 587,09 лева с ДДС, представляваща общата дължима цена “задължения към обществото” по следните фактури и дебитно известие, издадени въз основа на договор по чл. 100, ал. 4 от ЗЕ № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г., а именно: фактура № **********/30.09.2017 г., фактура № **********/31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017 г. (остатък), фактура № **********/31.01.2018 г., фактура № **********/28.02.2018 г. (остатък), фактура № **********/31.03.2018 г. (остатък), фактура № **********/30.04.2018 г., фактура № **********/31.05.2018 г., фактура № **********/30.06.2018 г. и дебитно известие № **********/16.08.2018 г. към фактура № **********/30.06.2018 г., и сумата от 2 332 468,71 лева, представляваща общия размер на начисленото и непогасено обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 14, ал. 1 от горепосочения договор до датата на подаване на исковата молба (28.09.2020 г.), начислена върху неплатените главници по гореописаните фактури и дебитно известие, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху неплатените главници за периода от датата на подаване на исковата молба (28.09.2020 г.) до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е титуляр на лицензия за обществена доставка на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г. като обществен доставчик по смисъла на § 15, ал. 2 ог ПЗР на ЗЕ (изм. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.). Твърди, че ответникът действа като търговец на електрическа енергия по силата на лицензия № Л-218-15/18.12.2006 г., валидна до 18.12.2026 г. за извършване на дейността “търговия с електрическа енергия”, с включени права и задължения на “координатор на балансираща група” и “координатор на комбинирана балансираща група”.

Твърди, че съгласно законовата уредба в процесния период, за всеки ценови период, включително за времето на издаване и възникване изискуемостта на процесните фактури, КЕВР определя цена “задължения към обществото”, която търговците и производителите са задължени да заплатят на обществения доставчик върху консумираната електрическа енергия от обектите на крайните клиенти, на които са доставяли електрическа енергия.

Твърди, че между “НЕК” ЕАД и ответника “А.С.” АД е сключен договор № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г. по силата на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ в горепосочената редакция вр. с чл. 26 и чл. 11, т. 16 от ПТЕЕ в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 72/31.08.2018 г., със срок на действие до 31.07.2014 г. Твърди, че срокът на договора се продължава автоматично за следващия ценови период, определен със съответното решение на КЕВР.

Твърди, че съгласно чл. 10 от договора срокът за плащане е до 15-то число на месеца, следващ отчетния период. Твърди, че търговецът изпада в забава от деня, следващ изтичането на срока за плащане. Твърди, че съгласно чл. 14 от договора в случай на забавено плащане търговецът заплаща на обществения доставчик и обезщетение в размер на законната лихва, начислена на годишна база от 360 дни, върху дължимата сума от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на обществения доставчик. Твърди, че съгласно чл. 15 от договора в случай, че платените от търговеца суми не са достатъчни да покрият главницата и лихвите по фактурите, първо се погасяват лихвите.

Твърди, че въз основа на този договор са издадени процесните фактури и дебитно известие, които не са платени от ответника. Твърди, че поради неплащането на фактурите в срок, ответникът дължи и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 14 от договора до датата на подаване на исковата молба, доколкото част от задълженията за лихва са погасени, както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задълженията.

Твърди, че между страните е сключено споразумение за разсрочване от 19.01.2018 г., с което се разсрочват задължения на “А.С.” АД към “НЕК” ЕАД по фактури, включително по процесните фактури № **********/ 30.09.2017 г., № **********/31.10.2017 г. и № **********/30.11.2017 г., като лихвите за забава по чл. 14, ал. 1 от договора не са предмет на разсрочване. Твърди, че и по споразумението погасяването на задължениесто става първо чрез погасяване на лихвите за забава и след това погасяване на вноските, на които са разсрочени главниците. Твърди, че с това споразумение “А.С.” АД е признало задълженията си към “НЕК” ЕАД. Твърди, че описаните по-горе три процесни фактури не са платени от ответника и по споразумението за разсрочване. Твърди, че това споразумение за разсрочване е развалено от “НЕК” ЕАД, поради несъобразяване на ответника с уговорените по споразумението падежи на вноските и поради неизпълнение от страна на “А.С.” АД  на задължението по т. 1 от раздел III от споразумението за издаване на банкова гаранция в полза на ищеца в размер на 1 254 303,21 лева, обезпечаваща изпълнението по разсрочването.

Твърди, че с уведомление за цесия с вх. № 26-167-16/25.10.2018 г. по описа на “НЕК” ЕАД “Е.Ф.Г.АД е уведомило “НЕК” ЕАД, че е прехвърлило на “А.С.” АД твърдяно свое вземане към “НЕК” ЕАД по фактура № 160/23.08.2012 г., придобито от “У.П.Н.С.” ЕАД, в размер на 1 199 814 евро без ДДС с левова равностойност от 2 346 632,22 лева, ведно с претендирани лихви за забава върху главницата в размер на 716 568,53 лева от 22.088.2014 г. до 22.08.2017 г. и законната хилва след тази дата.

Твърди, че с писмо с вх. № 26-1802-18/14.11.2018 г. по описа на “НЕК” ЕАД ответникът е отправил до “НЕК” ЕАД изявление за прихващане на цедираното му от “Е.Ф.Г.АД вземане с дължимите и изискуеми вземания на “НЕК” ЕАД към “А.С.” АД. Твърди, че в отговор на това изявление за прихващане “НЕК” ЕАД е изпратило писмо с изх. № 26-1802-19/22-11-2018 г., в което е оспорило извършеното извънсъдебно прихващане. Твърди, че вземанията по фактура № 160/23.08.2012 г. са предмет на търг. дело № 2576/2017 г. по описа на Софийски градски съд, по което “НЕК” ЕАД е оспорило договора за цесия, основателността на вземането и прихващането. Твърди, че изявлението за прихващане на “А.С.” АД не е произвело погасително действие. Твърди, че за това свидетелства и обстоятелството, че с писмо с вх. № 26-1802-18/14.11.2018 г. по описа на “НЕК” ЕАД ответникът е уведомил “НЕК” ЕАД, че е прехвърлил придобитото от “Е.Ф.Г.АД вземане на П.М..

Твърди, че за вземания на ищеца по фактура № **********/31.08.2017 г. по същия договор е водено между страните търг. дело № 2373/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав, по което с влязло в сила решение № 1264/11.07.2019 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца претендираната сума по фактурата, заедно с дължимото обезщетение за забава.

Ищецът претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът “А.С.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Изложените от ответника доводи относно недопустимостта на иска, касаят матерално-правната легитимация на ищеца и съответно основателността на иска, а не неговата допустимост. Ответникът сочи, че след изменения и допълнения в ДВ, бр. 38/2018 г. (в сила от 01.07.2018 г.) на ЗЕ, в частност чл. 36б от ЗЕ, в компетентността на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” е включено и управление на средствата за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 94 от ЗЕ, заедно с разходите по чл. 93а от ЗЕ, които до влизане в сила на изменението са покривани от Фонда, включително за минали регулаторни периоди. Сочи, че действието относно времевия обхват на нормата не е ограничено, т.е. под регулацията й са поставени всички минали регулаторни периоди. Сочи, че тъй като Фонда покрива разходите на обществения доставчик, включително за минали регулаторни периоди, то средствата, с които това може да се осъществи са средствата, подлежащи на плащане/събиране от задължените лица за тези изминали регулаторни периоди. Сочи, че това е действащият законоустановен ред за компенсиране на разходите на обществения доставчик. Сочи, че поради това претендираните от ищеца суми за минали регулаторни периоди подлежат на събиране от Фонда – органа, който може да реализира функцията по компенсиране на разходи, направени в изпълнение на законово задължение, включително за миналите регулаторни периоди. Сочи, че евентуалната възможност общественият доставчик да събира суми, дължими за миналите регулаторни периоди, при положение, че компесационната им функция няма как да бъде реализирана от него при настоящата действаща законова уредба, би противоречало на вложения от законодателя смисъл по ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ средствата по чл. 36д, ал. 1, т. 7 от ЗЕ, какъвто е предметът на исковите претенции, по настоящата законова регламентация са публични държавни вземания, които подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на ДОПК, а актовете за установяване на същите се издават от Председателя на Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Сочи, че тези публични вземания се установяват и събират по реда на ДОПК, а не по реда на ГПК, дори и ако има сключен договор в изпълнение на законово задължение, действало към датата на сключването им.

Сочи, че доколкото измененията на ЗЕ изключват правото на ищеца да получава сумите – предмет на договор № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г., то договорът е прекратен по право от момента на влизане в сила на измененията на ЗЕ (01.07.2018 г.).

Оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договора между страните и споразумението от 19.01.2018 г., както и останалите изложени факти от ищеца относно направеното от “А.С.” АД извънсъдебно изявление за прихващане, оспорването му от страна на “НЕК” ЕАД, прехвърлянето на вземането по договора за цесия на П.М..

Оспорва длъжимостта на претендираните суми, доколкото след прекратяването на договора на 01.07.2018 г. с оглед измененията в законовата уредба, дължимите изискуеми и неплатени от търговеца суми представляват публични държавни вземания и се събират по реда, установен в ДОПК.

Ответникът оспорва размера на предявените искове. Сочи, че ищецът не представя доказателства за начина на изчисляване на сумите за цена “задължения към обществото” по процесните фактури.

Оспорва акцесорните претенции за обезщетение за забава. Сочи, че поради неоснователността на главния иск, същите се явяват също неоснователни.

В допълнителната искова молба ищецът “НЕК” ЕАД поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения. Оспорва възражението на ответника относно липсата на материално-правна легитимация на ищеца. Сочи, че правото на ответника за подобно възражение е преклудирано с влизането в сила на решение № 1264/11.07.2019 г. по търг. дело № 2373/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав. Сочи, че влязлото в сила решение е постановено между същите страни, по иск, предявен на същото правно основание за вземане по фактура, непосредствено предшестваща процесните фактури. Сочи, че в последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Ищецът оспорва направеното от ответника възражение и по същество, тъй като средствата, които се събират от Фонда, представляват приходи от цената/или компонентите от цена по чл. 30, ал. 1, т.17 от ЗЕ, възникнали след 01.07.2018 г., а процесните вземания са възникнали преди тази дата. Сочи, че в закона липсва уредба за основанието, реда, срока и начина на събирането на вече възникналите към 01.07.2018 г. задължения за цена “задължение към обществото”, тъй като същите са дължими от търговците към обществения доставчик по силата на договорни отношения. Сочи, че компенсацията по чл. 36б, ал. 1 от ЗЕ, в това число за минали регулаторни периоди, е предвидена само по отношение на дейността на обществения доставчик, свързана с изкупуване на електрическа енергия на основание чл. 93а и чл. 94 от ЗЕ, но не и по отношение на възникналите задължения на търговците на електрическа енергия на основание чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (съответно ал. 6) да заплащат на обществения доставчик определената цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ за сключените сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система. Сочи, че вземанията са събрани от ответника от крайните клиенти и не са преведени на “НЕК” ЕАД, като по този начин се стига до неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на обществения доставчик. Ищецът оспорва възражението на ответника, че процесните вземания са публични държавни вземания, като сочи, че същите са възникнали между частноправни субекти в кръга на упржняваната от тях търговска дейност по силата на валиден договор.

Относно оспорването от ответника на размера на главниците, ищецът посочва уговорения в договора механизъм на изчисляване на дължимите суми, основаващи се на количествата електрическа енергия, продадени от ответника на крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система на Република България. Сочи, че цената “задължения към обществото” на обществения доставчик е в размер, утвърден от КЕВР в левове за MWh, като за процесния период са определени с Решение № Ц-19 от 01.07.2017 г. на КЕВР.

В допълнителния отговор ответникът “А.С.” АД поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че направеното от него възражение, основано на правопогасяващия ефект на императивна разпоредба на закона, не може да бъде преклудирано, включително и ако правопораждащите факти се ползват със сила на пресъдено нещо.

Сочи, че задълженията за плащане на цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ възникват за търговците по силата на закона. Сочи, че начинът на плащането им също е установен със закон (чл. 100, ал. 6 (4) от ЗЕ в редакцията към 01.07.2018 г.) за процесните периоди. Сочи, че с влизане в сила на изменението на ЗЕ е определен друг начин на плащане/събиране на същите, поради което те се погасяват по реда, установен от закона към момента на погасяването им, съответно несъбраните такива се погасяват по реда, установен към момента на предприемане на действия по събирането им.

Оспорва твърденията на ищеца, че тези вземания представляват вземания по търговски договор и поддържа възражението си, че същите са публични вземания. Сочи, че задължението за плащане на цената или компонентата от цената за “задължение към обществото” е възникнало по силата на закона, а не по силата на търговски договор между страните, както твърди ищецът.  Поддържа възражението, че след изменението на ЗЕ общественият доставчик няма право да събира, съответно търговците нямат задължение да заплащат на обществения доставчик цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ. Сочи, че няма въведено от закона ограничение на статута на тези задължения на търговските участници и същите са публични такива.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът “НЕК” ЕАД е титуляр на лицензия за обществена доставка на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г. като обществен доставчик по смисъла на § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ (изм. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.), и ответникът е титуляр на лицензия № Л-218-15/18.12.2006 г., валидна до 18.12.2026 г. за извършване на дейността “търговия с електрическа енергия”, с включени права и задължения на “координатор на балансираща група” и “координатор на комбинирана балансираща група”.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца “НЕК” ЕАД, като обществен доставчик, и ответника “А.С.” АД, като търговец/производител, е сключен договор № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г. по силата на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (в редакцията към изм. и доп. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.) вр. с чл. 26 и чл. 11, т. 16 от ПТЕЕ (в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 72/31.08.2018 г.), по силата на който ответникът като търговец/производител на електрическа енергия се е задължил да събира и заплаща на ищеца като обществен доставчик дължимата от неговите крайни клиенти цена за “задължения към обществото”, определена от ДКЕВР (понастоящем КЕВР).

В договора са уговорени условията за отчитане и фактуриране на количествата електрическа енергия, върху които се дължи заплащане на цена “задължения към обществото”.

Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора, срокът на действие на договора е до 31.07.2014 г., като срокът на договора се продължава автоматично за следващия ценови период, определен със съответното решение на ДКЕВР.

Съгласно чл. 10 от договора, срокът за плащане на задълженията по издадената фактура е до 15-то число на месеца, следващ отчетния период.

Съгласно чл. 14 от договора, в случай на забавено плащане търговецът заплаща на обществения доставчик и обезщетение в размер на законната лихва, начислена на годишна база от 360 дни, върху дължимата сума от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на обществения доставчик.

Съгласно чл. 15 от договора, в случай, че платените от търговеца суми не са достатъчни да покрият главницата и лихвите по фактурите, първо се погасяват лихвите.

Представени са ищеца процесните фактури №№ **********/30.09.2017 г., **********/31.10.2017 г., **********/30.11.2017 г., **********/31.01.2018 г., **********/28.02.2018 г., **********/31.03.2018 г., **********/30.04.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/30.06.2018 г., както и дебитно известие № **********/16.08.2018 г. към фактура № **********/30.06.2018 г., издадени от ищеца на ответника за цена за “задължение към обществото” въз основа на гореописания договор.

Представени са от ищеца и справки от “ЕСО” ЕАД за крайните клиенти на “А.С.” АД за процесните периоди по месеци, въз основа на които са издадени процесните фактури.

Представено е и решение Ц-19 от 01.07.2017 г. на ДКЕВР за утвърждаване, считано от 01.07.2017 г., за “НЕК” ЕАД цени за задължения към обществото (без ДДС).

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между “НЕК” ЕАД и “А.С.” АД е сключено споразумение от 19.01.2018 г. за разсрочване на задълженията на “А.С.” АД към “НЕК” ЕАД, включително и по процесните три фактури №№ **********/30.09.2017 г., **********/31.10.2017 г. и **********/30.11.2017 г., като е прието от страните, че лихвите за забава върху главниците не са предмет на разсрочване.

Представено е и писмо с изх. № 26-1802-17/02.10.2018 г., изпратено от “НЕК” ЕАД до “А.С.” АД, с което споразумението от 19.01.2018 г. е развалено поради неизпълнение на задълженията на търговеца за плащане на уговорените вноски в предвидените в споразумението срокове.

Представени са от ищеца доказателства за предоставена от ответника на банкова гаранция, както и за усвояването й, като същата не касае процесните фактури, поради което се явява неотносима към спора.

Представено е писмо с изх. № 26-1802-15/28.09.2018 г., изпратено от “НЕК” ЕАД до “А.С.” АД, с което са посочени задълженията на ответното дружество след усвояването на гаранционните обезпечения.

По делото е изискан и приложен препис от влязло в сила решение № 1264/11.07.2019 г. по търг. дело № 2373/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав, водено между страните касателно фактура № **********/31.08.2017 г., издадена въз основа на договора от 30.10.2013 г.

Представени са от ищеца “НЕК” ЕАД също уведомление за цесия с вх. № 26-167-16/25.10.2018 г. по описа на “НЕК” ЕАД касателно прехвърляне на вземане на “Е.Ф.Г.АД към “НЕК” ЕАД на новия кредитор “А.С.” АД; писмо с вх. № 26-1802-18/14.11.2018 г. по описа на “НЕК” ЕАД ответникът е отправил до “НЕК” ЕАД изявление за прихващане на цедираното му от “Е.Ф.Г.АД вземане с дължимите и изискуеми вземания на “НЕК” ЕАД към “А.С.” АД; писмо с изх. № 26-1802-19/22-11-2018 г. “НЕК” ЕАД, с което “НЕК” ЕАД е оспорило извършеното извънсъдебно прихващане; писмо с вх. № 26-1802-18/14.11.2018 г. по описа на “НЕК” ЕАД ответникът е уведомил “НЕК” ЕАД, че е прехвърлил придобитото от “Е.Ф.Г.АД вземане на П.М.. Същите се явяват неотносими към спора, доколкото в настоящото производство не се разглежда направено от ответника възражение за прихващане, а и това е процесуално недопустимо на основание чл. 298, ал. 4 от ТЗ, поради отхвърлянето му с решението по търг. дело № 2373/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав.

По делото е представено писмо с изх. № ФСЕС-646/20.05.2021 г. на Фонд “Сигурност на електроенергийната система”, в което е посочено, че съгласно изменението на ЗЕ (ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) средствата за цена “задължение към обществото” постъпват във Фонда след 01.07.2018 г. и последният няма правомощия да събира и установява вземания преди тази дата. Посочено е, че задължения на “А.С.” АД, възникнали преди 01.07.2018 г., в това число и за периода 01.09.2017 г. – 01.07.2018 г., не са начислени като вземания на Фонда и не подлежат на установяване с акт за установяване на публични държавни вземания, издаден на основание чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., съгласно което в счетоводните регистри на ответника “А.С.” АД процесните фактури и дебитно известие, издадени от “НЕК” ЕАД с основание “задължения към обществото”, са включени в дневниците за покупки и справки декларации за ДДС за посочените от вещото лице данъчни периоди. Вещото лице дава заключение, че “А.С.” АД е ползвало правото си на данъчен кредит по процесните фактури и дебитно известие.

Вещото лице дава заключение, че при съобразяване на договорената между страните в договора по чл. 100, ал. 4 от ЗЕ № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г. и споразумението за разсрочване от 19.01.2018 г. поредност за погасяване на задълженията и извършените плащания от страна на ответника, размерът на дължимата сума по всяка от процесните фактури и дебитно известие, възлиза общо на 12 555 055,80 лева, от които 10 222 587,09 лева – главници и 2 332 468,71 лева – лихви, изчислени към 28.09.2020 г.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., в което е даден алтернативен вариант на погашенията на задълженията на ответника към ищеца. Вещото лице дава заключение, че размерът на законната лихва единствено върху главницата по фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност 1 675 661,99 лева, изчислена за периода от датата на падежа до датата на лихвения лист № *********/28.12.2017 г., възлиза на 4 417,43 лева. Посочено е, че на 20.12.2017 г. е заплатена сумата 737 436,08 лева и на 28.12.2017 г. е заплатено 1 000 000 лева, като по този начин е погасена изцяло главницата от 1 675 661,99 лева и е надплатена сумата 57356,66 лева.

Вещото лице дава заключение, че законната лихва само върху главницата по фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 1 300 176,20 лева, изчислена за периода от датата на падежа на задължението по фактурата до датата на лихвения лист *********/16.03.2018 г. е в размер на 362,16 лева. Посочено е, че законната лихва от датата на падежа до датата на лихвения лист *********/26.03.2018 г. е в размер на 3334,34 лева. Дължимата главница - остатък по фактура № **********/28.02.2018 г. след погасяване първо на начислените лихви, само по тази фактура (без отчитане на дължимите лихви и по другите просрочени фактури), с плащанията осъществени на 16.03.2018 г. в размер на 100 176,52 лева и на 26.03.2018 г. в размер на 100 000 лева, е на стойност 1 103 696,50 лева. Посочено е, че за периода от падежа по фактурата до датата на лихвените листа № *********/27.03.2018 г., № *********/30.03.2018 г., № *********/02.04.2018 г. изчислената във вариант главницата е съответно в размер 1103696,50 лева, 404 003,08 лева и 304 339,75 лева.

Вещото лице дава заключение, че дължимият остатък по фактура № **********/31.03.2018 г., цялата на стойност 838 027,58 лева, като с извършените плащания по фактурата в размер на 138 027,58 лева се погасява част от главницата, само по тази фактура, няма начислени лихви за периода от падежа до датата на лихвения лист № *********/16.04.2018 г., поради което дължимата главница остава в размер на 700 000 лева.

Вещото лице дава заключение, че като се вземе предвид заключението по предходните задачи, размерът на непогасените вземания за главница по процесните фактури (конкретно фактури № **********/30.11.2017 г. № **********/28.02.2018 г., № **********/31.03.2018 г., вземанията по които са изчислени във варинта по поставената от ответника задача), е в общ размер на 9 953 645,51 лева.

Вещото лице дава заключение, че по всяка от фактурите, изчислените в алтернативния вариант лихви върху неплатените просрочени главници по процесните фактури, в общ размер на 2 281 629,58 лева. Вещото лице посочва, че задължението за лихва по всяка от посочените в задачата на експертизата три фактури е изчислена само върху стойността на фактурата, без да бъдат включени начислените лихви и по другите посочени в лихвения лист задължения на ответника по фактури.

Вещото лице дава заключение, че без да бъдат отразени погасяванията с извършените плащания на всички дължими към датата на плащането лихви, а не само по конретната фактура, не може да бъде даден обективен отговор на поставените задачи. Сочи, че в счетоводството на “НЕК” ЕАД е спазено споразумението за разсрочване на задължението на “А.С.” АД към “НЕК” ЕАД, че лихвите за забава в размер на законната лихва не са предмет на разсрочване съгласно споразумението и са дължими по силата на закона във връзка с договор № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г. Дава заключение, че като се съобрази договорения от страните ред на погасяване, общият размер на задълженията на ответника към ищеца по процесните фактури възлиза на 12 555 055,80 лева, от които 10 222 587,09 лева – главници и 2 332 468,71 лева – лихви, изчислени към 28.09.2020 г.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (в редакцията към изм. и доп. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.), чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въз основа на сключения договор № 13ЗО-6800013/ 30.10.2013 г., между ищеца като обществен доставчик и ответника като търговец/производител на електрическа енергия е възникнало валидно облигационно отношение във връзка със законовото задължение по чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (в редакцията към изм. и доп. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.), че търговецът/производителят се задължава да събира и заплаща на обществения доставчик дължимата от крайните клиенти на търговеца/производителя цена за “задължения към обществото” по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, определена от ДКЕВР.

Не се спори между страните за количествата електрическа енергия в процесния период и обективирането им в процесните фактури и дебитно известие, издадени въз основа на договора. Следва да се посочи също, че съгласно основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е осчетоводил процесните фактури и дебитно известие и е ползвал данъчен кредит. Осчетоводяването на издадените фактури от получателя (в случая ответника по делото), включването им в справките-декларации по ЗДДС и в дневниците на покупките по ЗДДС, и съответно ползването на данъчен кредит, имат правната характеристика на извънсъдебно признание както относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му (така в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

Поради изложеното съдът намира, че за ответника е възникнало задължение за плащане на цената “задължения към обществото” за съответните количества електрическа енергия, посочени във фактурите и дебитното известие, и за процесните периоди.

Основен спорен въпрос по делото е дали процесните вземания могат да бъдат претендирани от ищеца по процесния договор след изменения и допълнения на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от 01.07.2018 г.), в частност чл. 36б и сл. от ЗЕ, както и дали тези вземания представляват публични държавни вземания съгласно чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 36д, ал. 1, т. 7 от ЗЕ.

Съгласно чл. 36б, ал. 1 от ЗЕ се създава Фонд “Сигурност на електроенергийната система” за управление на средствата за покриване на разходите: 1. извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94, определени с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди; 2. за предоставяне на премия на производител по чл. 162а и производител с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници, определена с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди. Законодателят е предвидил само задълженията на обществения доставчик да се управляват от фонда и за минали регулаторни периоди, но не и неговите вземания от търговци/производители на електрическа енергия.

Не е предвидена уредба за управление от страна на фонда на вземанията за цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ на обществения доставчик от търговци/производители на електрическа енергия по чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (съответно ал. 6) за минали периоди. Внасянето от търговците/производителите на цена “задължения към обществото” се извършва към фонда, считано от влизане в сила на изменението на закона, т.е. от 01.07.2018 г.

Нормата на чл. 36б от ЗЕ е материалноправна, поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се прилага за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, само по силата на изрична законова разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. - ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) не е предвидена преходна разпоредба, която да придава обратно действие на измененията на нормите на чл. 36б и сл. от ЗЕ и не е предвидено изменение на уредбата за вземанията на обществения доставчик от търговците/производителите за минали регулаторни периоди.

Неоснователно е възражението на ответника, че претендираните от ищеца суми представляват публични държавни вземания съгласно чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 36д, ал. 1, т. 7 от ЗЕ. Както е посочено разпоредбите на чл. 36з и чл. 36д от ЗЕ са изменени с ЗИДЗЕ (обн. - ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от 01.07.2018 г.). Процесните вземания касаят начислените задължения към обществото за предходен период 30.09.2017 г. - 30.06.2018 г., т.е. преди цитираните изменения на правната уредба. На разпоредбата на чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ, която установява публичния характер на цената “задължения към обществото” по чл. 36д, ал. 1, т. 7, не е дадено обратно действие от законодателя с изрична преходна норма. Това не следва и от характера на горецитираното изменение на ЗЕ, тъй като ищецът “НЕК” ЕАД е търговско дружество със самостоятелна правосубектност. Поради това активите му, каквито са и възникналите вече вземания до 01.07.2018 г. като процесните, не могат да бъдат отчуждени, освен при изрична законова регламентация, каквато в случая не е предвидена в горепосочените измения на ЗЕ. Поради това не може да се приеме довода на ответника, че частноправните вземания на ищеца “НЕК” ЕАД за процесния период са се “превърнали” в публични такива и се събират от фонда в полза на бюджета, респективно от публичен изпълнител по реда на ДОПК.

Аргумент, че изменението на нормите на чл. 36б и сл. от ЗЕ действа занапред и не се прилага по отношение на вземанията на обществения доставчик за минали периоди, може да се черпи и от §68 от ПЗР на горецитирания ЗИДЗЕ, съгласно която общественият доставчик продължава да действа по досегашния ред и да изкупува от производителите произведената електрическа енергия на преференциални цени до влизането в сила на договора за компенсиране с премия, сключен с Фонд “Сигурност на електроенергийната система”.

Гореизложеното се установява и от приетото по делото писмо с изх. № ФСЕС-646/20.05.2021 г. на Фонд “Сигурност на електроенергийната система”, в което е посочено, че задължения на “А.С.” АД, възникнали преди 01.07.2018 г., в това число и за периода 01.09.2017 г. – 01.07.2018 г., не са начислени като вземания на Фонда и не подлежат на установяване с акт за установяване на публични държавни вземания, издаден на основание чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ. Следователно не се установява Фондът да е правоприемник на вземанията на ищеца към ответника по процесните фактури. Поради това ищецът се явява активно материално-правно легитимиран да претендира заплащането от ответника на процесните фактури.

Неоснователни са доводите на ответника, че при отчитане на плащанията следва да се погасяват първо главниците. В чл. 15 от договора страните са приели, че в случай, че платените от търговеца суми не са достатъчни да покрият главницата и лихвите по фактурите, първо се погасяват лихвите. Това отговаря и на правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. С оглед така направената изрична договорка между страните, съдът не кредитира допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице по задачи на ответника е изчислило алтернативен вариант на погасяване на главниците и лихвите.

От изслушаното и прието основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при спазване на договорения от страните ред на погашения неплатените суми по процесните фактури възлизат общо на 10 222 587,09 лева, както се претендира от ищеца.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установи да е погасил претендираните суми по процесните фактури.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (в редакцията към изм. и доп. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.) за сумата от 10 222 587,09 лева, представляваща неплатената главница по горепосочените фактури и дебитно известие, издадени въз основа на сключения между страните договор от 30.10.2013 г., е основателен и следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:

Поради основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на уговореното в чл. 14, ал. 1 от договора обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на забавата на съответното задължение до датата на подаване на исковата молба (28.09.2020 г.). След като главниците не са платени на падежа – до 15-то число на месеца, следващ отчетния период, както е договорено в чл. 10 от процесния договор, то ответникът е изпаднал в забава. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период общият размер на същата възлиза на 2 332 468,71 лева, в който размер искът е доказан и основателен и следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху присъдените главници в общ размер на 10 222 587,09 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (28.09.2020 г.) до окончателното им плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 503 552,23 лева, от които 502 202,23 лева – държавна такса, 900 лева – депозит на вещо лице и 450 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, надвишаващ 10 000 лева, настоящият състав намира, че съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 425 лева. Същото следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото. Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за горницата над 425 лева до 450 лева не следва да бъде уважено.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 503 527,23 лева.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, ищецът е посочил банкова сметка ***: ***, BIC: *** “ЦКБ” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “А.С.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (в редакцията към изм. и доп. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.), чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 222 587,09 лева (десет милиона двеста двадесет и две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща общата дължима цена “задължения към обществото” по следните фактури и дебитно известие, издадени въз основа на договор по чл. 100, ал. 4 от ЗЕ № 13ЗО-6800013/30.10.2013 г., а именно: фактура № **********/30.09.2017 г., фактура № **********/31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017 г. (остатък), фактура № **********/31.01.2018 г., фактура № **********/28.02.2018 г. (остатък), фактура № **********/31.03.2018 г. (остатък), фактура № **********/30.04.2018 г., фактура № **********/31.05.2018 г., фактура № **********/30.06.2018 г. и дебитно известие № **********/16.08.2018 г. към фактура № **********/30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците в общ размер на 10 222 587,09 лева, считано от 28.09.2020 г. до окончателното им плащане, и сумата от 2 332 468,71 лева (два милиона триста тридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща общия размер на начисленото и непогасено обезщетение за забава съгласно чл. 14, ал. 1 от горепосочения договор в размер на законната лихва, начислена върху неплатените главници по гореописаните фактури и дебитно известие до 28.09.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.С.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 503 527,23 лева (петстотин и три хиляди петстотин двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки) - разноски по делото пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :