О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. Пловдив, 21 януари, 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа адм. дело № 1961 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
В касационна частна жалба против Определение № 1359/
09.07.2018 г. /погрешно посочено като № 1961/ 2018 г./ по адм.д. № 1961/ 2018
г. по описа на Административен съд – Пловдив процесуален представител на ** **твърди,
че съдът неправилно се произнесъл по въпроса за разноските, тъй като
неоснователно отхвърлил направеното възражение за прекомерност, определението
съдържало неправилни изводи, неясни и неточни относно причините, поради които **
**била осъдена да заплати разноски на жалбоподателя, както и се сочи, че
липсвало присъждане на разноски за ответника, който имал право на разноски при
прекратяване на делото, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК.
С Определение № 15612/ 13.12.2018 г. по адм.д. № 13194/
2018 г. по описа на ВАС частната жалба в тази и част е квалифицирана като молба
по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното определение в частта за
присъдените разноски, като делото е изпратено по компетентност на
Административен съд – Пловдив за произнасяне по молбата по реда на чл.248 от ГПК.
Процесуален представител на жалбодателката в първоинстанционното
производство е изразил становище, че молбата е неоснователна и недоказана, като
на свой ред претендира разноски за производството п чл.248 от ГПК.
Съдът
намира, че в настоящото производство са направени две самостоятелни искания: 1.
Да бъде изменено определението в частта за разноските, тъй като според
администрацията съдът неправилно е осъдил ** **да
заплати разноски на жалбоподателя, като в тази връзка следва да бъде съобразено
и възражението за прекомерност; 2. Искане за присъждане на разноски за
ответника, за който се твърди, че имал право на разноски при прекратяване на
делото, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК и се моли съда да се
произнесе в този смисъл. Всяко от тях
следва да бъде разгледано поотделно.
Второто искане е недопустимо, тъй като страната, поискала
такова изменение на постановеното по
делото решение в частта му за разноските, не е представила списък по чл. 80 ГПК
/така в т.9 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
6/2012 г. от 6 ноември 2013 год. на Върховен касационен съд на Република
България, което е задължително за съдилищата – чл.130, ал.2 от ЗСВ/, поради
което в тази част молбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Що се отнася до първото искане, изискването
за представяне на списък по чл.80 ГПК не се отнася за разноските, присъдени на
другата страна, поради което същото е допустимо. С цитираното по горе
Определение № 1359/ 09.07.2018 г. /погрешно посочено като № 19618 2018 г./ по
адм.д. № 1961/ 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив съдът е осъдил
** **да заплати на С.Х.И. *** разноски в размер на общо 700 лв., направени
както следва: 300 лв. платено адвокатско възнаграждение в предходното
първоинстанционно производство /по адм.д. № 607/ 2017 г. по описа на Административен
съд – Пловдив/ и 400 лв. платено адвокатско възнаграждение в предходното
касационно производство по адм.д. №
8583/ 2017 г. по описа на ВАС. В решението
по последното касационният съд изрично е посочил, че въпросът за разноските
следва да бъде разрешен при повторното разглеждане на делото, според разпоредбата
на чл.226, ал.3 от АПК.
Като мотиви за присъждане на разноските съдът
е посочил, че с издаването на негативен за жалбодателката акт Директорът на **
**е станал причина за завеждане на делото. Съществува постоянна практика на
върховните съдилища /така например в Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр.
д. № 3/2012 г. I г. о./, съгласно която и при прекратяване на делото
ищецът/жалбодателят има право на разноски, тогава когато ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на иска/делото, като във всеки
конкретен случай е необходимо да се извърши конкретна преценка от фактите по
делото дали е налице поведение, станало причина за завеждане на делото.
В конкретният случай не е спорно и е видно от
доказателствата, че жалбодателката е подала две заявления - декларации за
отпускане на целева помощ за отопление за един и същи отоплителен сезон
/2016-2017 г./ - вх. № ЗСП/Д-РВ/7051 от
12.10.2016 г. и вх. № ЗСП/Д-РВ/8049 от
28.10.2016 г. Не е спорно също така и е
видно от доказателствата, че със Заповед № ЗСП/Д-РВ/8049/ 11.04.2017 г. на
жалбодателката е отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон от 01.11.2016 г. до
31.03.2017 г. При това положение съдът
е приел, че безспорно липсва правен интерес за оспорване, тъй като искането на
жалбодателката за отпускане на целевата помощ, на която има право само веднъж
за един отоплителен сезон, е
удовлетворено, макар и по другото подадено
заявление, а не по това, по което е издадена оспорената Заповед №
ЗСП/Д-РВ/7051/ 01.12.2016 г. В същото време съдът е приел, че към момента на
подаване на жалбата правен интерес е бил налице
/и по двете заявления са били постановени откази, а удовлетворяването на
искането на жалбодателката е станало повече от месец след подаване на жалбата и
след неколкократно обжалване на издадените актове и по двете заявления/, поради което ДСП следва да понесе отговорността
за разноски, съобразявайки фактите по делото и обсъдената по-горе съдебна
практика. Тук е мястото да се посочи, че макар и оспорената заповед да не е
изрично оттеглена, хипотезата е идентична с тази по чл.143, ал.2 от АПК,
съгласно която „Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен
акт.“, тъй като по второто подадено заявление административния орган е
постановил коренно противоположен на първия резултат. При това положение съдът
намира че безспорно е налице основание
за присъждане на разноски в полза на жалбодателката.
В същото време се констатира, че още в хода
на първото проведено по време първоинстанционно производство, след
издаването на Заповед № ЗСП/Д-РВ/8049/ 11.04.2017 г., с която на жалбодателката
е отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен
сезон от 01.11.2016 г. до 31.03.2017 г.,
правният интерес за оспорване на Заповед
№ ЗСП/Д-РВ/7051/ 01.12.2016 г. вече не е бил налице, с което жалбодателката и
нейният процесуален представител -
адвокат няма как да не са били напълно наясно, впрочем последният в становище
до съда, постъпило около месец и половина преди съдебния акт, е заявил, че по
другото заявление искането е било удовлетворено. При това положение още преди
постановяване на съдебния акт по адм.д. № 607/ 2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив жалбодателката се превръща в „неизправна страна“
/по отношение на разноските/, тъй като единствено логично е в този случай да оттегли жалбата си,
като претендира разноски единствено за първата инстанция, вместо да продължава
да поддържа жалбата си, включително и в предходното касационно и в
производството по настоящото дело. Направените след този момент разноски - тези
за касационното производство, не следва да бъдат в тежест на органа, който
следва да бъде държан отговорен единствено затова, че е дал повод за завеждане
на делото, както беше посочено и по-горе, т.е. за сумата от 300 лв.,
представляваща направени разноски - платено адвокатско възнаграждение в
предходното първоинстанционно производство /по адм.д. № 607/ 2017 г. по описа
на Административен съд – Пловдив. Поради това определението следва да бъде
изменено в този смисъл, а възражението за прекомерност е безпредметно да бъде
обсъждано предвид размера на това възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ИЗМЕНЯ Определение № 1359/ 09.07.2018 г. по адм.д. № 1961/ 2018
г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта за разноските, КАКТО
СЛЕДВА:
ОСЪЖДА ** **да заплати на
С.Х.И. *** разноски в размер на
300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от процесуален представител на ** **, в частта и за присъждане на разноски в полза на ** **по адм. дело № 1961 по описа за 2018 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :