Р Е Ш Е Н И Е
№538
Гр. Перник, 30.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четиринадесети март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00471/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД
срещу К.В.А. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит CASH-***г., законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 340 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.03.2013
г. до 16.08.2013 г., сумата от 127,80
лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2013 г. до 14.10.2015 г. и
сумата от 114,78 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до
17.01.2018 г.
Ищецът твърди, че между ответника К.А., в
качеството му на заемател и третото за процеса лице – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател, бил сключен Договор за
потребителски заем № CASH-***г., по силата на който на ответника бил отпуснат
паричен заем в размер на сумата от 500 лв. Поддържа, че същият следвало да
върне заемната сума, заедно с договорна лихва в размер от 340 лв. и сума от 20
лв., която била предоставена на заемополучателя за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“, с 24 седмични вноски в размер от по 35 лв. с краен срок
за погасяване – 16.08.2013г., съгласно погасителен план. Заемната сума била
предоставена на заемополучателя, като същият не е платил нито една вноска по
кредита. Поддържа се, че поради неизпълнение на първите четири седмични вноски,
съответно с падежи на 08.03.2013 г., 15.03.2013 г., 22.03.2013 г. и 29.03.2013 г. на
основание клаузата на т. 4 от процесния договор и считано от падежната дата на
последната такава вземането станало изцяло автоматично предсрочно изискуемо.
Твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.10.2015 г. дружеството-заемодател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството си на цедент, прехвърлило на ищеца, в качеството му на цесионер,
вземанията си към ответника К.А., произтичащи от процесния договор за заем.
Намира, че като действие по уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредитора следва да се счита връчването на уведомлението на ответника като
приложение към исковата молба. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване
на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК от особения представител на ответника – адв. С.С., исковите
претенции са оспорени по основание с твърдението, че липсват доказателства за
съществуването на процесното вземане, възникнало на основание неизпълнение на
договора за кредит.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател, и ответника К.В.А., в
качеството му на заемател, бил сключен Договор за потребителски заем CASH-***г., по силата на който на същия била
предоставена паричната сума в размер от 500 лв. срещу задължението на заемателя
да върне на заемодателя сумата от 840 лв. на 24 равни седмични вноски, всяка в
размер от по 35 лв., с падеж на първата вноска на 08.03.2013 г. и с падеж на
последната на 16.08.2013 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 242,29
% и годишен процент на разходите от 903,58 %. Изяснява се, че по силата на
договора заемателят е финансирал покупката на застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на сумата от 20 лв., която съгласно клаузата на т. 2 от
договора ще бъде платена директно на затрахователния агент и не е част от общия размер на кредита.
В раздел „Удостоверявания“ е вписано, че с подписването на договора заемателят
удостоверява, че е получил заемната сума, предмет на договора, описана в раздел
„Параметри и условия“, както и преддоговорна информация съгласно ЗПК. В т. 4 е
уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски, описани в поле
„погасителни вноски“ и в погасителен план, неразделна част от договора, заемателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода на
забавата върху всяка просрочена вноска. В случай на допуснато просрочие в
изплащането на четири или повече погасителни вноски е предвидено, че считано от
падежната дата на последната такава вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо
в пълния му размер, включително определените в договора надбавки, обезщетението
за забава и всички разноски по събиране на вземането.
Със
Сертификат № CASH-1081764, издаден от третото за процеса лице
„КардифЖивотозастраховане, клон България“ КЧТ, като застроховател, същото
удостоверява, че срещу заплащането на застрахователна премия се съгласява да
застрахова К.В.А., като кредитополучател, по застраховка „Защита на плащанията“
и с ползващо се лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Уговорено е, че срокът
на действие на застрахователното покритие е от 00:00 ч. на деня, в който
застрахованият усвоява сумата по договора за кредит до 24:00 ч. на датата на
падежа на последната погасителна вноска. Посочено е също, че застрахователната
премия е в размер на 4 % от финансираната сума на кредита и се заплаща
еднократно.
От
приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 14.10.2015 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, в качеството си на „продавач“ е прехвърлило на ищцовото дружество „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД, в качеството му на „купувач“, портфолио от вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредити, заедно с всички акцесорни претенции
/разноски, лихви и др./,
свързани с тях, които са възникнали и се дължат, подробно индивидуализирани в списък
– Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В клаузата на §
5, ал. 5 от същия е предвидено продавачът и купувачът да подписват и изпращат
съвместно писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет нацесията,
от името на продавача, с които да ги уведомят за прехвърлянето на техните
задължения по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уговорено е уведомленията да се
изпращат от продавача чрез купувача – за негова сметка, но от името на
продавача.
В
Приложение № 1 към договора от 14.10.2015 г., съдържашо структурата на
цедираните задължения, под № 2047 е включено вземане спрямо ответника К.В.А. по
договор за кредит CASH-********* с
отпусната главница от 500 лв., лихва по договора от 340 лв., начислена неустойка за забава в
размер от 127,80 лв. и обща дължима сума в размер на 967,80 лв. Отразено е, че
първата неплатена вноска по договора за кредит е от 08.03.2013 г.
С
Уведомително писмо с изх. № 91-УП-Ц7-2735/23.10.2015 г., адресирано до ответника
К.В.А., ищцовото дружество „Мост Финанс Мениджмънт“ АД съвместно с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД уведомява
същия за извършено в полза на ищеца прехвърляне на вземанията, произтичащи от
Договора за малък паричен заем № CASH-10081764.
Уведомлението е изпратено на адрес: ***, ап. 6 /видно от приложеното към
него известие за доставяне/, посочен в договора за заем от 27.02.2013 г. без
данни за получаването му от адресата.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че съгласно
отразеното в Раздел „Удостоверявания“ от процесния договор за потребителски
заем с полагането на подписа си върху договора лицето, посочено като заемател,
удостоверява, че е получило сумата, отразена в група „Параметри и условия“ и
преддоговорната информация. Последният не е плащал суми по по погасителните
вноски и няма погасяване на задължения по договора. Експертизата достига до
извод, че неплатените суми по същия са в размер на 500 лв. – непогасена
главница по погасителни вноски от № 1 до № 24, 340 лв. – лихва по погасителни
вноски от № 1 до № 24, 127,80 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
периода от 29.03.2013 г. до 14.10.2015
г. и 114,78 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от
15.10.2015 г. до 17.01.2018 г. Посочено е, че началният момент от периода, за
който е начислена като дължима лихва за забава върху неплатената главница –
29.03.2013 г. е падежната дата на четвъртата седмична погасителна вноска, по
която няма плащане. След самостоятелни изчисления от вещото лице и при
съобразяване с размера на законната лихва, определен като сбор от ОЛП и 10
пункта, експертът установява, че общият размер на лихвата за забава за целия
процесен период възлиза на сумата 242,58 лв., от която 127,80 лв. за периода от
29.03.2013 г. до 14.10.2015 г. и 114,78 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 17.01.2018
г. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че съгласно договора годишният процент
на разходите възлиза на 903,58
%, като самият договор е сключен преди промяната в ЗКИ. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в
същото е даден отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на
материалите по делото и проверка при ищцовото дружество и е неоспорено от
страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното
облигационно отношение между ответника и дружеството-заемодател, предаването на
заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, изискуемостта
на вземането; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщане на кредита с договорна лихва; 3). да установи вземанията си и по
размер; 4). изпълнение на задължението си по финансиране покупката на застраховка;
5). наличието на договор за цесия, включването на процесните вземания в неговия
предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника,
в качеството му на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният
Договор за потребителски заем CASH-***г., приложен и приет по делото в
заверен препис. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Фактът на предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя следва от волеизявлението
на ответника за получаване ѝ, обективирано в клаузите на Раздел „Условия
по договор за потребителски заем“ – „Удостоверявания“ от договора. С това, в полза на третото за процеса лице – „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ е възникнало вземане в размер на съответните месечни
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, а в тежест на К.А.
корелативното задължение да ги заплаща при настъпване на уговорения падеж.
Установи се, че съгласно погасителния план, обективиран в договора за заем, падежът
на първата погасителна вноска е на 08.03.2013г., а на последната такава на 16.08.2013 г.
Изясни се,
че паричните вземания по процесния договор за заем са прехвърлени от
заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на ищцовото дружество „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. и Приложение № 1,
представляващо неразделна част от същия, в което са включени и задълженията на ответника
К.А. по договора за потребителски заем CASH-10081764 в общ размер от 967,80
лв., от които 500 лв. главница, 340 лв. договорна лихва и 127,80 лв. лихва за
забава.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната
страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на
конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и
има за предмет вземане, което следва да съществува към момента на сключване на
договора, да е прехвърлимо и да е индивидуализирано, както всяко субективно
право – чрез своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически
факт и съдържание. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие
между страните вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера
(приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения
между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне
договорът се счита за изпълнен.
В конкретния случай по делото се
доказа, както сключването на този договор, така и включването в предметния му
обхват на процесните вземания, чийто носител е заемодателят по договора за
потребителски кредит, което е основание за извод, че тези притезания реално са прехвърлени
на ищеца и цесията е породила действие в отношенията между цедент и цесионер.
Доколкото длъжникът
не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера, то, за да
породи последната правно действие спрямо него, законодателят, в разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД,
е предвидил извършването на допълнително действие – съобщаване на цесията. Съобщението
представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия
носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което до
знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по
заемното правоотношение.
В
настоящия случай съдът намира за установено, че договорът за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. е произвел действие по отношение на ответника
К.А. и спрямо него носител на вземанията по Договора за потребителски заем CASH-***г. е именно ищцовото дружество „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД. Изясни се, че съгласно клаузата на § 5, ал. 5 от
договора за цесия страните по него са уговорили прехвърлянето на вземанията да
бъде съобщено на съответния длъжник с писмено уведомление, подписано съвместно
от цедента и цесионера, чието фактическо изпращане ще бъде осъществявано от
ищеца, но действайки от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /коята
уговорка има характера на упълномощителна клауза за уведомяване в полза на
ищеца/.
По
делото се установи, че до ответника К.А. е изготвено писмено уведомление, с което дружествата – цедент и цесионер го
уведомяват за извършената цесия. Съобщението с препис от уведомлението е
изпратено до адреса на ответника, посочен в процесния договор за заем без данни
за реалното му получаване от адресата. Въпреки това, съдът намира, че същият
следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна в кредитора на вземанията
по процесния договор за паричен заем с получаване на уведомлението заедно с
препис от процесната искова молба, представляващо новонастъпил факт, чието
правно значение следва да бъде съобразено в настоящия процес – арг. чл. 235,
ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на
същото като приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство
по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за
надлежно връчване (в този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело №
2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. дело №
1711/2013 г., I т. о. на ВКС). Този извод не се променя от обстоятелството, че А.
се представлява в процеса от особен представител, доколкото след като е известен за цесията, чрез връчване на
исковата молба на особения представител, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/ 13.05.2010 г. по търг. дело № 566/ 2009 г. на ВКС/. С
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуалният закон е предвидил надежден
механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, именно посредством
института на особения представител. Същият може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 ГПК и следователно е
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба,
включително такива за извършена цесия.
Изложеното
води до извод, че с прехвърлянето на вземанията по процесния договор за паричен
заем и уведомяването за това на заемателя К.А. цесията е породила действие за
него и ищецът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД се явява носител на вземанията по Договора
за потребителски заем CASH-10081764 от 27.02.2013г.,
а с това както процесуално, така и материалноправно легитимиран титуляр на
същите.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответника,
съдът съобрази следното:
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за автоматично
настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит поради неизпълнение от
страна на ответника на първите четири седмични погасителни вноски, позовавайки
се на клузата на т. 4 от процесния договор. Действително, в същата е
предвидено, че в случай на допуснато просрочие в изплащането на четири или
повече погасителни вноски, считано от падежната дата на последната такава
вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в пълния му размер. От
изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се изясни, че
ответникът К.А., в качеството си на кредитополучател, не е изплатил нито една
от погасителните вноски, в частност първите четири от тях, последната с падеж
на 29.03.2013 г. Следователно е налице договорената форма на неизпълнение,
обуславяща правото на заемодателя да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
било надлежно упражнено от заемодателя преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото дружество се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай,
за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да
бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение. В конкретната хипотеза няма данни, нито
твърдения дружеството – заемодател или впоследствие ищецът да са уведомили
ответника, че поради неплащането на четири поредни седмични погасителни вноски
по договора за потребитески заем кредиторът отнема преимуществото на срока и
обявява целият кредит за предсрочно изискуем.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички погасителни вноски по процесния
договор е настъпила на 16.08.2013 г. – датата на последната двадесет и четвърта
погасителна вноска, поради което и към момента на приключване на устните
състезания в настоящия процес крайният срок за връщане на процесните суми е
настъпил. Този факт следва да бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение, за тази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните
– в случая за цялото вземане, тъй като дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на това вземане по отношение на вече падежираните вноски – в този
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР
от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
с настъпване на изискуемостта и на последната погасителна вноска – 16.08.2013
г. за ответника К.А. се е породило задължението да върне на заемодателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 500 лв. – главница и сумата от 340 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.03.2013 г. до 16.08.2013 г.,
чийто носител, считано от 14.10.2015 г. е станал ищецът „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД.
По
отношение на вземането, представляващо възнаградителна лихва, в отговор на изричното
възражение на особения представител на ответника за нейната недължимост поради
надвишаване на допустимия размер на разходите по кредита, следва да се
отбележи, следното:
Изясни
се, че процесният договор за паричен заем е сключен като потребителски такъв. Доколкото
страна, в качеството си на заемополучател, по процесната двустранна сделка е
физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на
своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът
намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на
дефинитивната норма на чл. 9, ал.
1 от ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Тези законодателни промени, представляващи императивно
ограничаване в свободата на договаряне на страните по отношение на
възнаградителната лихва обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като
договорът за потребителски заем CASH-10081764 е
сключен на 27.02.2013 г. и е с краен срок на действие 16.08.2013 г. През този
период на съществуване на облигационноправната обвързаност между страните нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК /в сила от 23.07.2014 г./ не е била действаща, поради
което и въведеното с нея ограничение не е било приложимо.
Всичко
изложено обуславя извода, че предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
изцяло уважени.
По
отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Изясни
се, че ищецът претендира законна лихва за забава върху неплатената главница от
500 лв. Доколкото по делото се установи, че процесният кредит не е бил обявен
за предсрочно изискуем, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска –
29.03.2013 г., то върху главницата в общ размер от 500 лв. не се дължи лихва от
този момент, а от 17.08.2013 г. – денят, следващ подежа на последната
погасителна вноска по договора и представляваща крайният уговорен между
страните срок на неговото действие, а с това и краен срок за връщане на
главницата в пълния ѝ размер. За периода от 17.08.2013 г. до 14.10.2015
г. размерът на законната лихва за забава върху главницата от 500 лв., определен
от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен лихвен калкулатор
възлиза на сумата от 109,80 лв. За тази сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 127,80 лв. или за
сумата от 18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
29.03.2013 г. до 16.08.2013 г. – отхвърлен като неоснователен. Съгласно
заключението на вещото лице лихвата за забава, начислена върху главницата от
500 лв. за периода от 15.10.2015
г. до 17.01.2018 г. /датата, предхождаща подаването на исковата молба/ възлиза
на сумата от 114,78 лв. Следователно, вторият иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло.
Върху
главницата от 500 лв. следва да бъде присъдена и законна лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба – 18.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, представляваща законна последица от уважаването на
искането за заплащане на лихвоносното главно парично вземане – арг. чл. 214 ГПК.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва
да бъде присъдена сумата от 526,10 лв. – разноски за държавна такса, депозит за
особения представител и за вещото лице, и юрисконсултско възнаграждение в
производството. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ищеца – подаване на искова и писмени
молби, без процесуално представителство в съдебното заседание, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции,
поначало има и ответникът. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства
за реалното им извършване /същият се представлява в процеса от особен
представител/, то и съдът не следва да присъжда такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.В.А., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Перник, ул.
„Люлин“ № 67 и настоящ адрес:***, вх. А, ап. 608 да заплати на
„Мост Финанс Мениджмънт“АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ситняково“ № 23, ет. 6, на основание чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит CASH-***г., законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 340 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
08.03.2013 г. до 16.08.2013 г., сумата от 109,80
лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода
от 17.08.2013 г. до
14.10.2015 г., както и сумата от 114,78
лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
15.10.2015 г. до 17.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 ЗДД за разликата над уважения размер от 109,80 лв. до
пълния предявен размер от 127,80 лв. или за сумата от 18 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода от 29.03.2013 г. до 16.08.2013 г.
ОСЪЖДА К.В.А., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***:***, вх. А, ап. 608 да заплати на „Мост Финанс
Мениджмънт“АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ситняково“ № 23, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 526,10 лв., представляваща сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: