Решение по дело №452/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 370
Дата: 10 септември 2019 г. (в сила от 28 септември 2019 г.)
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20194400100452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е №

   гр.Плевен, 10.09.2019г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря ………….. Петър Петров ...…….……. и в присъствието на  прокурора …………… Иво Радев .....…… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 452 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл.5 ЗЛС.

          Постъпила е искова молба от Б.Ц.Н. ***, ЕГН ********** за поставяне под пълно запрещение на баща й Ц.В.Т. ***, ЕГН **********, в която се твърди, че преди няколко години ответникът се е разболял тежко с диагноза „Деменция при Болестта на Алцхаймер ”. От две години е на легло, не се движи, не може да говори, не познава най-близките си хора. Вследствие на страданието си не е в състояние сам да ръководи действията и постъпките си, нито да се грижи за своите работи. Освидетелстван от ТЕЛК на 22.05.2019г. са му определени 100% ТНР с чужда помощ поради тежък и необратим разпад на личността. Искането е да бъде поставен ответника под пълно запрещение.

          Ответникът Ц.В.Т., редовно призован – не се явява. Направено искане личния му разпит да се проведе в дома му. В съдебно заседание на 09.09.2019г., проведено досежно личния контакт по реда на чл.337 ал.1 ГПК с ответника в дома му, не изразява становище – не говори, не е възможен словесен контакт с него – заел е легнало положение в леглото със затворени очи.

          За Окръжна прокуратура гр.Плевен представителят изразява становище, че след като се запознал с всички представени доказателства, със заключението на назначената експертиза и разпити на свидетели и след посещението на място на лицето, в интерес на него и семейството му е да бъде уважена исковата молба и същият да бъде поставен под пълно запрещение.

         Съдът като съобрази становищата на страните и представените доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Неоспорено от страните е обстоятелството, че ищцата е дъщеря на ответника.

          С оглед на разпоредбата на чл.336 ал.1 ГПК, съгласно която поставяне на едно лице под запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, съдът приема че предявеният иск е процесуално допустим.

          Видно от ЕР на ТЕЛК от 22.05.2019г. – л.3 от делото на ПлОС – Ц.Т. е инвалидизиран от 08.08.2013г. - от ТЕЛК му е определена пожизнено 100% ТНР с чужда помощ поради заболяването с диагноза „Деменция при Болестта на Алцхаймер”.

          От съда в съдебно заседание на 09.09.2019г., проведено в дома му, е осъществен личен контакт с ответника Ц.Т. – не се движи, неподвижен на легло, не говори, при което е невъзможно да се осъществи контакт с него.

В съдебно заседание съдът изслуша показанията на св.М.С.Т. – съпруга. Същата установява, че съпругът й от 2010 година започнал да забравя, да се лута. В момента е неадекватен, на легло е, от време на време казва по нещо, като например „да“. Децата сядат до него, питат го нещо, тя му казва да даде знак с ръка, но той само понякога го прави. Той е напълно неподвижен, единият му крак е сгънат, а другия е прав, но и той е поцепен, не говори, не разбира нищо, неадекватен е. Така е от 2010 година, тогава започна да се влошава. Ходел, изгубвал се и тя ходела да го търси. През 2013г. - 2014г. му открили диагнозата „Алцхаймер“. От две години и половина вече е на легло.

Видно от показанията на св.Г.Б.П., същата се познава с Б., тъй като живеят в едно и също населено място през няколко къщи. Знае от Б. за състоянието на баща ѝ, че той е на едно място, не може да се движи. Споделяла е, че е неадекватен и не може да се контактува с него.

          Съдът прецени показанията на свидетелите предвид възможната тяхна заинтересованост поради зависимостта и близкото родство с ответника по правилата на чл.172 ГПК и намира, че същите следва да се кредитират с доверие. Съответстват и кореспондират с писмените доказателства по делото, последователни и житейски правдоподобни са, и са в хармонично единство с всички останали данни по делото.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на в.л. д-р Л. е видно, че след извършен преглед и запознаване с медицинската документация ответникът страда от Деменция при Болестта на Алцхаймер. Заболяването е в изходния му стадий. Настъпилите промени в психичната дейност са необратими. Той е загубил възможността да говори, да разбира насрещната реч, да се движи самостоятелно. В този стадий на заболяването единствено е възможно да се профилактират усложненията от залежаването, които биха могли да ускорят един летален изход. Не може да се възстанови психичната дейност на предболестното ниво. Поради душевна болест, не е в състояние да се грижи за своите работи, да разбира своите и на близките си интереси, както и да ги защити.

Съдът като обсъди заключението на в.л. д-р Л. наред с писмените и гласни доказателства, и личния контакт с ответника, го прие за вярно, обективно и компетентно.

Въз основа на тези фактически констатации съдът приема, че поради горепосоченото заболяване ответникът не може да се грижи сам за работите си, поради което следва да бъде поставен под запрещение. Основанието на иска по чл.5 от ЗЛС е наличието на душевна болест или слабоумие /медицински критерий, доказан в процесния случай - болест/ и невъзможността на страдащия от тези болести да се грижи за своите работи /юридически критерий, който също е доказан/. Двата критерия са налице. Съгласно чл.5 ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение. Искът следва да се уважи, т.к. съдът е изправен пред кумулативното наличие на двете предпоставки за уважаването му по настоящото дело – ответникът страда от болест – Деменция при Болестта на Алцхаймер, а от друга страна е в невъзможност да се грижи за своите работи.

Това налага той да бъде поставен под пълно запрещение.

След влизане на решението в сила препис следва да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община гр.*** за учредяване на настойничество по отношение на ответника по реда на чл.153 и сл. от СК.

С оглед чл.338 ал.4 ГПК направените по делото разноски остават в тежест на ищцата.

Поради това Плевенският окръжният съд

 

                                                    Р Е Ш И :                 

          ПОСТАВЯ на основание чл.5 ал.1 ЗЛС Ц.В.Т., ЕГН **********,***.*** под пълно запрещение.

          Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община гр.*** Плевен за учредяване на настойничество спрямо Ц.В.Т.,***.

          Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: