№ 1373
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Х.ва
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501327 по описа за 2023 година
С решение № 143 от 21.12.2022 г., по гр.д. № 75/21 г., ОС Благоевград,
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Х. Г. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от настъпило ПТП на 25.05.2016 г., ведно със законната лихва от 22.08.2021
г., като отхвърля иска до сумата от 50 000 лв. и за законна лихва за периода
от 25.05.2016 г. до 21.08.2021 г.
С определение № 72 от 21.02.2023 г. по чл. 248 ГПК е отхвърлена
молбата на адв. Т. Г. Г. за присъждане на хонорар по реда на чл. 38 ЗА.
Срещу решението, в отхвърлителната му част е депозирана въззивна
жалба от Х. Г. М., като се претендира да се увеличи размера на
обезщетението до сумата от 35 000 лв. Изтъква, че е нарушен принципът на
справедливост в чл. 52 ЗЗД, не са отчетени естеството на травмите на
пострадалия и техния ефект, не са взети предвид нивата на застрахователните
покрития, икономическите отношения, както и че не е съобразена съдебната
практика. Подчертава, че изводът за принос от 50 % е недоказан и сочи, че
той не може да почива на предположения. Моли да се отмени решението в
частта, в която е отхвърлен иска над сумата от 10 000 лв. до сумата от 35 000
1
лв., както и да се присъди лихва от 25.05.2016 г., датата на ПТП, а не от
21.08.2021 г. Претендира разноски.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е подадена частна жалба от адв.
Т. Г., в която се сочи, че съдът неправилно е отхвърлил искането за
присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА въпреки представен договор
за правна помощ, в който е посочено, че същият е сключен при условията на
цитирания текст (л. 219).
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва и двете жалби като намира, че
постановените актове на съда са законосъобразни.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът Х. Г. М. твърди, че пътувал в автомобил и пострадал при ПТП
на 25.05.2016 г., което било предизвикано от виновно и противоправно
поведение на водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество. Твърди се, че получил черепно-мозъчна травма,
счупване на носни кости, изкривена носна преграда и контузия на меките
тъкани на гърба, преживял стрес, неудобство, страх от автомобили, изпитвал
главоболие, гадене и световъртеж, не се срещал с приятели. Претендира като
обезщетение за претърпените от него болки и страдания от получените
увреждания да му се изплати сумата от 50 000 лева, заедно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 25.05.2016 г., до окончателното
изплащане, както и съдебните разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска, като възразява за описания
механизъм, вида на вредите, като поддържа възражение за принос поради
неизпълнение на задължение за използване на обезопасителен колан. Оспорва
акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от
която същата се претендирала.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
2
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 25.05.2016 г. е настъпило
ПТП, по вина на водач (с оглед влязла в сила присъда по НОХД № 211 от
2019 г., ОС Благоевград, за причинена смърт по непредпазливост – л. 47, без в
присъдата да са инкриминирани вредите на ищеца), чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника-застраховател. Не се спори
също, че при инцидента е пострадал ищецът. По делото има разногласия
относно дължимия размер на обезвреда и наличието на принос от
пострадалия, както и началния момент на начисляване на лихвата.
Св. Н. К. Н., виновният водач на МПС, разказва, че Х. пътувал на
задната седалка в дясно. Пътникът на предната дясна седалка е загинал. Сочи,
че видял, че Х. е с поставен колан по време на пътуването, но към момента на
самия инцидент не е видял, като изтъква, че автомобилът има специални
датчици и ако някой от пътниците не е с колан той подава звуков и светлинен
сигнал, какъвто той не е установил. След инцидента състоянието и на
свидетеля, и на ищеца било тежко, от болницата в Разлог ги прехвърлили в
София. След като се прибрали в домовете си, свидетеля се чул с Х. и той му
казал, че не бил добре, говорил бавно, имал затруднения с дишането, не
излизал за около месец. Казвал, че не може да седи дълго време изправен,
виело му се свят за период от около 5-6 месеца, не ходел на работа. Когато
видял ищецът той имал белези по носа и челото, които после изчезнали.
Св. Б. Н. М., съпруга на ищеца, разказва, че го видяла в болницата след
инцидента, той бил на носилка, неконтактен, цялото му лице било в кръв и
отоци, с прорезни рани. После й казали, че имал счупен нос, травми на гърба,
гръдния кош и торса, както и комоцио. Травмите му били много тежки и го
транспортирали във ВМА София където тя била с него за придружител.
Наместили му носните кости без операция, но с външна шина (за около 3-4
седмици), той не можел да диша, не можел да става от леглото, изпитвал
огромни болки, които не се влияели от лекарства, бил с катетър, свидетелката
го вдигала, подкрепяла за да се изправя, хранела, обслужвала изцяло. Около
месец след изписването той продължавал да не може да се обслужва сам.
Сочи, че носните прегради не били наместени добре и той имал проблеми с
дишането, особено при спане, а от травмите по тялото все още изпитвал
болки при определени движения. След ПТП той не бил същия – изпаднал в
дупка и в депресия, бил смазан, спрял да общува, не искал да ходи на работа,
получавал паник атаки и сърцебиене, опасявал се, че ще му се случи нещо
3
лошо. Около 3 години се чувствал психически нестабилен. Тръгнал на работа
след около половин година, приятел психолог идвал в дома му за да му
помогне да преодолее това, което се е случило. Вече нямал белег от
счупването на носа.
Св. И. Н. М., близък на родителите на ищеца, разказва, че го видял в
болницата в Разлог, където той бил неадекватен, цялото му лице било в кръв,
не познал майка си. Закарали го във ВМА, където лекарите казали, че от
колана имал наранявания в областта на гърдите. Когато свидетелят го
посетил, той бил на легло в болницата и на носа му били поставили нещо
медицинско, той дишал само през устата и не говорел, чувствал силни болки
в носа и гърдите. След инцидента станал много нервен, избухлив, получил
тикове. За около 3 месеца ползвал придружител за елементарни нужди, жена
му се грижела за него. След време складът му фалирал тъй като Х. не можел
да работи в него. Разказвал, че е неспокоен, будел се, бил контактен, а сега се
затворил, изпитвал страх от коли. Носът му останал изкривен и все още имал
проблеми с дишането.
КСМАТЕ установява, че ищецът е получил счупване на носни кости.
Според вещото лице оплакванията свързани с болки в гърба, ЧМТ и др. не са
описани в епикризата, тъй като не са свързани с медицинската пътека.
Споменатата ЧМТ не е уточнена като контузия, компресия или сътресение.
Извършената репозиция е силно болезнена ако е без упойка. По правило в
следващите 1-2 дни болката се влияе от лекарства и е тъпа и поносима. Ако
пътникът е бил с поставен колан травмата в областта на носа не би се
получила. Описаните травми са възможни ако пътникът е без колан.
Посочено е, че пациентът е постъпил с оплакване за болки в гърба, а не за
болки в гърдите. Първите могат да се получат, като резултат от движение на
тялото без колан първоначално напред, а след това назад, а вторите – при
поставен колан. Посочено е, че е извършено наместване на костите под
локална анестезия, поставена е фиксажна лонгета, предписани са
антибиотици и мехлеми. Няма данни за посещения на други специалисти –
невролог, травматолог, психиатър. Отделно е посочено, че при правилно
поставен колан движението на тялото би било ограничено, което се отнася и
за травмите. Посочено е, че травмите са твърде възможни за пътник без
колан.
4
В о.з. вещото лице Р. С. – л. 192, е разяснила, че при конкретния случай
и с оглед естеството на удара – челен, травматичните увреждани на носа са
настъпили при първото съприкосновение. След това при извършената
ротация ще настъпи удар в дясното му рамо или глава, в теменна област.
Скоростта на автомобила след удара е била 20 км/ и при нея чак такива силни
увреждания на носа не биха се получили.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно размер на
обезщетението, респ. приноса от пострадалия, като разногласията са по
отношение на факта ползван ли е колан и дали и как това е допринесло за
телесните увреждания. Жалбоподателя възразява и относно момента на
начисляване на законна лихва.
От анализа на събраните доказателства в тяхната съвкупност се налага
извода, че пострадалият е пътувал без предпазен колан, на задна дясна
седалка. Това е способствало за настъпване на телесните увреждания именно
в зоната на предната част на главата. Предпазния колан по правило осигурява
относително стабилно скрепяне на тялото към седалката, но позволява
движението на главата в страничните посоки и от части – напред. Ноторно
известно е, че това движение напред може да бъде в рамките на 8-10 см, което
не позволява главата да достигне до предната седалка и да понесе удар от
нея. В случая (при челен удар на МПС) очевидно именно такова движение е
нанесло травмите в областта на лицето и е предизвикало фрактурите в
областта на носа. Ако пътникът е бил с поставен колан главата е можело да се
придвижи напред, но не и да достигне до предната облегалка. Няма данни, че
механизма на произшествието е бил с ротация, което да създаде условия за
странични удари, респ. по делото не се установява, че дори и да е бил с колан
пътникът е можел да понесе увреждания в зоната на главата – напр. няма
данни, че части от купето са навлезли навътре и са осъществили
съприкосновение с лицето на ищеца. В приетата експертиза е пояснено, че
пациентът е постъпил в болницата с оплакване за болки в гърба, а не за болки
в гърдите, като е разяснено, че първите могат да се получат, като резултат от
движение на тялото без колан първоначално напред, а след това назад, а
вторите – при поставен колан. В този смисъл безусловно и логично обоснован
5
е изводът в КСМАТЕ, че пострадалият е съпричинил вредния резултат, като е
пътувал без колан. Ако такъв е бил поставен ударът е щял да бъде или
осуетен или с друг интензитет и последици за здравето. Не може да се
кредитират показанията на водача, който е посочил, че за част от времето е
установил, че ищецът е ползвал колан – тези данни не са в синхрон с
експертните становища. Отделно от това същите могат да се считат за
предубедени, както и основани не на преки впечатления, а на допълнителни
умозаключения, основани на факта, че при снемане на колана се задействал
звуков датчик, който водачът не е чул. Няма категорични данни, че посочения
индикатор за свален колан е бил изправен към момента на събитията.
При тези изводи съдът приема, че за конкретния случай, приносът
следва да се определи в по-завишен размер от обичайно определения (10 %), а
именно – 20 %. Последният е обусловен от установеното по делото, че ударът
на главата е настъпил челно, а именно за осуетяване на такъв тип удари е
предвиден предпазния колан. В същото време съдът приема, че принос от 50
% (определен от първостепенния съд) е завишен. При всички случаи следва
да се отчете, че водачът на МПС има процентно по-висок принос за
инцидента, тъй като е нарушил повече правила – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП видно от приложената присъда.
Що се касае до размера на обезщетението, съдът приема, че общият
такъв следва да се определи на стойност от 25 000 лв., респ. да се намали с 20
%. Установява се, че травмата (фрактура на носни кости) съставлява по
естеството си средна телесна повреда. Същата е била съпроводена с болки,
лекувана е по начин, създаващ дискомфорт на пострадалия, тъй като е
следвало да носи външен фиксатор за около месец. В същото време по делото
се установява от КСМАТЕ, че липсва документиране в епикризита на
черепно-мозъчна травма и значими травми в други области на тялото. В този
смисъл не може да се приеме, че такива увреждания следва да бъдат
обезщетявани, тъй като не са доказани по вид, обем, начин на терапия и пр.
Гласните доказателства установяват, че първоначално в болничното
заведение пострадалият е страдал от силни болки, имал нужда от
придружител, естеството на лицевата травмата е налагало преместване в по-
специализирано лечебно заведение. В последствие лечебният и
възстановителния период е протекъл за относително продължителен период
от време, тъй като за около половин година ищецът не се чувствал добре,
6
имал затруднения с дишането, забавен говор, световъртеж и пр. Това му
състояние на свой ред възпрепятствало осъществяването на трудовите му
функции. Емоционалното състояние на увредения било негативно повлияно –
той проявявал депресивна симптоматика, изолирал се, станал нервен,
изпитвал страхове, нарушил съня си. За обезщетението следва да се отчете, че
ищецът все още има трудности при дишане особено при спане, и макар
белезите по лицето да се заличили, по данни от показанията носът все още
бил изкривен. Необходимо е да се държи сметка за възрастта на пострадалия
(млад мъж на 30 г. към датата на ПТП) и за времето, когато са настъпили
вредните последици (2016 г.) и обществено икономическите условия към този
момент, както и съдебната практика по подобен род дела и принципа за
справедливост.
Що се касае до момента, от който следва да се присъди лихва, следва да
се съобрази актуалната практиката на ВКС, отразена напр. в решение № 128
от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО. Няма спор, че пострадалият
е сезирал застрахователя на 21.05.2021 г. (л. 49), като е приложил
констативен протокол и СМЕ. Застрахователят е изискал представяне на
материали от наказателното производство и други медицински книжа, за
които няма данни относно действителното им съществуване. Както е прието и
в практиката на ВКС, конкретните изискани документи не са от категорията
на тези по чл. 106, ал. 3 ЗК, поради което въз основа на собствената си забава,
от една страна, и тази на застрахованото при него лице – от друга страна,
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за вреди след
уведомяването си – т.е. от 21.05.2021 г. В този смисъл искането в жалбата за
присъждане на лихва от 25.05.2016 г. (дата на ПТП) до 21.05.2021г. е
неоснователно, и основателно за присъждане на лихва от последната дата, а
не както е посочено в решението на ОС – от 21.08.2021 г.
Предвид казаното по-горе в полза на ищеца се следва допълнително
сумата от 10 000 лв., с лихва от 21.05.2021 г., като решението на окръжния
съд следва да се отмени частично в този смисъл. На ищеца допълнително се
следват разноски в размер на 580 лв., а тези възложени върху него – подлежат
на намаляване до 424 лв. За въззивната инстанция на жалбоподателя се
следват разноски в размер на 215 лв. като такси по жалбите.
Що се касае до определението по чл. 248 ГПК, относима е практиката
7
на ВКС - определение № 888 от 04.12.2019 г. по гр. д. № 3328/2019 г., Г. К., ІІІ
Г. О. на ВКС, определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС, определение № 163 по ч.т.д. № 2340/2015 г., І т.о. на ВКС,
определение № 163 по ч.гр. д. № 2266/2016 г., І г.о., определение по ч.т.д. №
2492/2018 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 47/2021 г., ІІ т.о. на ВКС, и пр.
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е
само за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да
бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.
Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ
като безплатна, не се презумира, а следва да бъде установено от данните по
делото. За това установяване е достатъчно и само изявление за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Според ВКС такова позоваване е достатъчно за да обвърже съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Ето защо е
прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е необходимо 1)
правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, 2) заявление,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават, 3) отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл отсъствието на
материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него
безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.
38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право
на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на
чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38,
ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По настоящото дело се установява, че в молба от 2.12.2022 г. (л. 187) е
посочено, че ищецът претендира възнаграждение за адвокат по чл. 38 ЗА,
което изявление е достатъчно да се възприеме разширително и да се счита, че
се касае до липса на средства за адвокат, доколкото няма твърдения за
другите хипотези, а този факт се установява от допълнително представения
договор – л. 219, където изрично е вписано, че се касае именно до
8
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ответникът не е заявил в процеса, че
оспорва извода, че страната не разполага със средства.
Предвид казаното определението по чл. 248 ГПК следва да бъде
отменено и в полза на адв. Х. М. (обвързан със задължение да оказва правна
помощ в условията на чл. 38 ЗА съгласно договор от 18.05.2021 г.) да се
присъди за първата инстанция възнаграждение от 1130 лв., а за втората 830
лв. За представителя на застрахователя се следва юрисконсултско
възнаграждение от 150 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 143 от 21.12.2022 г., по гр.д. № 75/21 г., ОС
Благоевград, в частта, в която се отхвърля иска на Х. Г. М. срещу ЗК „Лев
Инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 10 000 лв. до
сумата от 20 000 лв., в частта, в която се отхвърля искането за законна лихва
от 21.05.2021 г. до 21.08.2021, както и в частта, в която Х. Г. М. е осъден да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над сумата от 424 лв. до сумата от 848
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, *********, да заплати на Х. Г. М., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от допълнително 10 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на
25.05.2016 г., ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Х. Г. М. законната лихва от
21.05.2021 г. до 21.08.2021 г. върху сумата от 10 000 лв., присъдена с решение
№ 143 от 21.12.2022 г., по гр.д. № 75/21 г., ОС Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата над 20 000 лв. до сумата от 35 000 лв.
В останалата част, в която е присъдено обезщетение от 10 000 лв. и в
частта, в която искът над 35 000 лв. до 50 000 лв. е отхвърлен, решението е
влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 72 от 21.02.2023 г. по гр.д. № 75/21 г., ОС
Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
9
ИЗМЕНЯ решение № 143 от 21.12.2022 г., по гр.д. № 75/21 г., ОС
Благоевград, в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да
заплати на адв. Т. Г. Г. възнаграждение по чл. 38 ЗА за представителство пред
окръжен съд в размер на 1130 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Т. Г. Г. възнаграждение
по чл. 38 ЗА за представителство пред апелативен съд в размер на 830 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Х. Г. М. разноски в размер на
215 лв. за въззивното производство и сумата от 580 лв. за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Х. Г. М. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за
настоящото производство в размер на 150 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10