№ 11572
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110139085 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 1500 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификацията
от 12.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателното
плащане и за сумата от 49,58 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 25.10.2022 г. до 20.02.2023 г.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че между него и
ответника е бил сключен трудов договор № 600898/06.12.2021 год., по силата
на който ответникът е бил назначена на длъжност „ресторантски работник“,
към който на 12.04.2022 год. е сключен договор за повишаване на
квалификацията, по силата на който „(фирма)“ ЕООД се е задължил да
проведе на служителя обучение за повишаване на квалификацията. Сочи, че
ответникът е преминал успешно курса „Основен курс за управление на
смяна“, завършен на 09.06.2022 г. и преди „Курс за управление на смяна за
напреднали“ е подала молба за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 24.09.2022 г. Релевира доводи, че съгласно чл.
12 от договора за повишаване на квалификацията ответникът се е задължил
да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението, като в
чл. 13 е предвидена неустойка в размер на 1500 лева, при едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на сроковете
по чл. 12. Аргументира, че поради неизпълнение на договора ответникът
дължи гореописаната неустойка, като е бил поканен да плати същата с
покана, получена по телепоща от ответника на 24.10.2022 г. Обосновава
изпадане на ответника в забава.
1
В законоустановения срок за отговор такъв е депозиран от ответника, с
който оспорва исковата молба като неоснователна. Обосновава нищожност на
процесната клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За уважаването на иска с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл.
92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: наличието на трудово
правоотношение между страните, сключен договор за повишаване на
квалификацията, в който е уговорено заплащането на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора по инициатива или по вина на
работника или служителя, наличието на валидна неустоечна клауза в
договора в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86
ЗЗД е изпадането на ответника в забава.
С оглед становището на страните съдът е отделили с доклада по делото
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
наличието трудово правоотношение правоотношение между страните;
сключен между страните договор за повишаване на квалификацията,
прекратяване на трудовото, на основание чл. 326, ал. 1 КТ – въз основа на
отправено писмено предизвестие от работника.
Спорно между страните е единствено дали уговорената неусточена
клауза в договора е валидна.
Работник или служител, който е сключил със своя работодател договор за
повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при него за
определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя, но не
е изпълнил така поетото задължение - дължи на основание чл. 234, ал. 3, изр.
1 от КТ заплащане на разходите, направени за повишаване на квалификацията
му (в този смисъл решение по чл. 290 от ГПК № 168 от 12.04.10 г. по гр. д. №
896/09 г. на IV г. о. на ВКС). Във всички случаи се дължи само
възстановяване на направените разходи за обучение и то в размер съответен
на неизпълнението (по аналогия със сходните хипотези на чл. 232, ал. 3 от
КТ, в който смисъл е постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 272
от 5.10.11 год. по гр. д. № 1637/2010 год. на ВКС). Приема се, че целта на
закона - е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този
работодател да компенсира направените от него разходи за обучение. По този
начин се компенсират вредите на двете страни до реалния им размер и се
прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се
дължи обезщетение съответно на неизпълнението. (в този смисъл е Решение
№ 9 от 14.02.2013 год. на ВКС по гр. д. № 689/2012 год.).
В случая ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на
разходите, които твърди да е сторил за повишаване квалификацията на
2
ответника.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая с оглед акцесорния характер на претенцията и
достигнатите изводи за неоснователност на главния иск, то и иска за забава
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право
на разноски има ответникът, който не твърди да е сторил такива.
Ищецът на основание л. 38а Задв. следва да бъде осъден да заплати на
адв. В. П. Н., процесуален представител на ответника, сумата в размер на 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)” ЕООД, ЕИК ********* срещу
А. Т. Г., ЕГН ********** установителни искове с правно основание ал. 422
ГПК, вр. чл. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 1500 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификацията
от 12.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателното
плащане и за сумата от 49,58 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 25.10.2022 г. до 20.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „(фирма)”
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. П. Н. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3