Решение по дело №874/2020 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         №    260100, 9.12.2020 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                              ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                                                                   

при секретаря Румяна Радева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 874 по описа за 2020 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 260159/10.09.2020 година ( по регистратурата на БРС ), изпратена по пощата на 8.09.2020 г., на ищеца Р.М.К. *** чрез адвокат М.Г. срещу Решение № 105 от 7.08. 2020 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 958/2019 г., отхвърлящо предявени от него срещу Земеделска кооперация за производствени услуги „ ***“, село ***ово, община Б. искове по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.

         В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд. Те се свеждат до допуснати процесуални нарушения : необсъждане на факти от основанието на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение , на писмени и гласни ( от показанията на свидетеля К.М.) доказателства и обусловена от тях неправилност на преценките на съда по член 194,ал.1 от КТ , член 189, ал.1 от КТ и член 193 от КТ .

         В отговор на въззиваемата страна – ЗКПУ „ *** “, село ***ово се оспорват всички доводи в жалбата за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилност на изведените изводи.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемата страна и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.

         Съгласно исковата молба основание на иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца са следните факти : при доставката на гориво на дата 1.08.2019 г. той не е подписал декларация по ЗМИП и декларация по ЗЕВИ, а подписал само документ за приемането на горивото ; документите за доставка на стоково - материални ценности обичайно се изготвяли от  „ домакина “ , който единствен от всички работници ( с изключение на касиера понякога ) присъствал на мястото на доставката  ; наказанието е наложено извън двумесечния срок с оглед узнаването на доставката от председателя  „ още същия ден “ ;  двете искания за даване на обяснения са без точно описание на нарушението и се различават едно от друго по съдържание ; деянието не е извършено с цел извличане на облага и не е причинило вреди на работодателя ; наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. В заседанието от 1.06.2020 г. от ищеца е направено признание, че декларациите са подписани от него , но към момента на подписването те са съдържали само машинно изписан текст. Подадено е „ становище “ с вх.№ 1301/7.05.2020 г. ( на л. 91 -92 ) за въвеждане на две нови основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед. Произнасяне по молбата на член 214 от ГПК няма , както няма и оплакване от въззивника за допуснато процесуално нарушение във връзка с това. Искът е разгледан на изложените в исковата молба основания като липсват изводи само по основанието за неспазване на срока по член 194, ал.1 от КТ.  

         С оспорената заповед № 46/28.10.2019 г. на председателя на ЗКПУ               „ *** “ , село ***ово ,  връчена на дата 28.10.2019 г. , на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение . От съдържанието й –

„ фактически обстоятелства “ и „ мотиви “ следва, че нарушението се изразява в това, че при доставка на гориво, на 1.08.2019 г., той се подписал вместо председателя в „ декларация по член 4, ал.7 и по член 6,ал.5,т.3 от ЗМИП “ и „ декларация относно използването на горива за нетранспортни цели във връзка със ЗЕВИ “ , без да има право и представителна власт за това. Обстоятелството, че ищецът не уведомил председателя за доставката, е посочено в заповедта , но на ищеца не е вменено нарушение във връзка с него. Такъв фактически довод е направил пълномощникът на ответника в съдебното заседание от дата 1.06.2020 г. ( протокол на л. 108 от делото на БРС ). Районният съд не е следвало да установява и обсъжда това правноирелевантно обстоятелство.   

         При оспорване на уволнението на основание изтекъл срок по член 194,ал.1 от КТ извеждането на фактически изводи относно времеоткриване на нарушението е било дължимо. Първоинстанционният съд е приел без мотиви и без обсъждане на показанията на свидетеля К.Г., че срокът е спазен. Двете декларации са съставени на 1.08.2019 г. при доставянето на горивото, закупено ден по – рано според издадената  от продавача „ МТТ“ ООД, град Добрич фактура № 18570/30.07.2019 г. Свидетелят К.М.- шофьор на цистерна в предприятието на продавача - установил, че при доставката били извършени обичайните действия : въззивникът приел горивото, подписал всички подготвени от продавача документи – товарителница, фактура и един още , изискуем от скоро време документ, попълнен само с цифри и суми и свидетелят ги върнал в счетоводството. Съответни показания е дала свидетелката И.М.. Седейки встрани, тя видяла само приемането на горивото и оформянето на документи между двамата и не видяла дали някой от тях потърсил председателя във връзка с „ допълнителна декларация “, за която дочула, че било необходимо да се подпише от него. Поради възникналия след това проблем с подписания въпросен документ , както посочил свидетелят М., практиката била променена - председателят бил изчакван за подпис. С писмо от 19.09.2019 г. ( на л.24 ) председателят на кооперацията поискал от продавача да му върне двете декларации като ненадлежно подписани от домакина в замяна на коректно попълнените документи.  Кооперацията - купувач декларирала пред ТД на НАП, сектор „ Контрол на горивата“ ( справка на л.115 ) закупуването на газьола и платила по банков път цената ( извлечение от журнал на сметка на л.118 ) още на 31.07.2019 г.

         Декларирането на сделката пред НАП , нареждането на сумата за цената по сметката на търговеца и съставянето на фактурата са свързани с извършената сделка . Но вмененото на ищеца нарушение е свързано с осъществен след сделката факт – подписването на декларациите при доставката на 1.08.2019 г. Това, че той е фактическият издател на декларациите, е обективно невъзможно да бъде узнато на 31.07.2019 г. С оглед описания от свидетеля начин на изготвяне, подписване и връщане на декларациите в счетоводството на продавача за съхранение следва да се приеме, че работодателят е открил подписването на документите от ищеца  най – рано в деня, в който е отправил писмено искане до продавача за връщането им. Този ден е 19.09.2019 г., а до деня – 29.10.2019 г. , в който е наложено дисциплинарното наказание на ищеца , са изтекли по – малко от два месеца.

Обосновани са изводите на районния съд, че работодателят поискал на два пъти обяснения от работника. В писмото, връчено при отказ на 15.09.2019 г. и в нотариалната покана, връчена на 4.10.2019 г. , са посочени много ясно признаците на деянието, времето , мястото и обстоятелствата, при които то е извършено. По основанието за неизпълнено от работодателя задължение по член 193,ал.1 от КТ се проверява дали са поискани обяснения за нарушението , за което е наказан работникът, а не дали той е разбрал нарушението. В случая с всяка от двете покани за обяснения работодателят е спазил изискването на закона.    

         Едната декларация е попълнен образец по приложение № 1 към член 10,ал.2 от отменения към 1.08.2019 г. ППЗМИП. Съдържа ръкописен текст за декларатора, данните за самоличността му и данните за кооперацията .  Тя е за произхода на средствата по сделката, която попада в обхвата на Закона за мерките срещу изпирането на пари с оглед стойността й и с оглед сключването й от търговец на петрол и петролни продукти – лице по член 4,т.20 от ЗМИП , задължено да прилага мерките по член 3 от закона. Декларацията е уреден в член 66,ал.2 от закона способ, по който това лице изпълнява задължението си да събира информация за произхода на средствата, с които клиентите му извършват сделките с него. Подава се пред него от купувача – клиент , в т.ч. чрез пълномощник, във формата и по реда по член 47, ал.1 – 4 от ППЗМИП. Задълженото лице следи за попълване на всички реквизити по образеца за декларацията и за автентичност на декларацията – член 47,ал.2 от ППЗМИП. При нарушаване на реда за попълването й и при съмнения относно автора и съдържанието й то не приема за изяснен произходът на средствата – член 47,ал.4 от ППЗМИП.

Другата декларация е за използването на горивото извън транспорта с оглед качеството на продавача на разпространител на течни горива по смисъла на §1, т. 40 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници и контролиране на дейността му от длъжностни лица по този закон и по другите нормативни актове по прилагането му. Съдържа ръкописен текст за декларатора, данните за самоличността му и данните за кооперацията.

Като домакин в кооперацията въззивникът е имал по длъжностна характеристика задължения да организира снабдяването, правилното съхранение и отпускането на стоки и материали. За да ги изпълнява точно, той трябва да познава тези нормативни актове, които уреждат получаването, заприходяването и отпускането на стоки и материали и изискванията към първичната счетоводна отчетност. ЗМИП и Правилникът за неговото приложение уреждат друга материя. Въззивникът не е длъжен да познава правната уредба на мерките за превенцията за използването на финансовата система за изпирането на пари и измененията в нея .

Показанията на свидетеля К.Г. подкрепят твърдението на въззивника, че до доставката на гориво на 1.08.2019 г. всичките документи за сделките, в т.ч. изискуемите по ЗМИП и ЗЕВИ декларации били подписвани от въззивника като единствен работник в кооперацията при приемането на стоките. Щом въззивникът е подписал за кооперацията всички декларации, подадени на основание ЗМИП ( отм.) и новия ЗМИП във връзка с предходни сделки с горива , а възражение или забрана от работодателя не са били заявявани , то за работника не е възникнало задължение да бездейства. Работодателят е следвало да му разясни , че домакинът не е сред лицата по член 66, ал.2 от ЗМИП , които могат да декларират пред продавача обстоятелства по ЗИМП, че не е упълномощен да декларира обстоятелства по ЗЕВИ и следва да преустанови подписването на декларациите. Вярно е, че с полагането на подписи в непопълнените в цялост декларации възззивникът е създал  предпоставки за неавтентичност ( с последващото вписване в счетоводството на продавача на данните на председателя като декларатор), но наказанието е наложено за друго нарушение . Следователно допуснатото от въззивника действие не съставлява нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и последният не е имал право да му наложи най – тежкото дисциплинарно наказание. Преценката на съда за неоснователност на исковете е незаконосъобразна. Въззивният съд отменя решението и уважава исковете. Въззивникът има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на разноски- направените в първоинстанционното производство такива за възнаграждение за адвокат в размер от 732 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р     Е     Ш     И       :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 105 от 7.08. 2020 г. на Балчишкия районен съд по гр. д. № 958/2019 г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Р.М.К., ЕГН : ********** *** , извършено със заповед № 46/28.10.2019 г. на председателя на ЗКПУ „ *** “ , село ***ово.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.М.К., ЕГН : ********** *** на работата преди уволнението – на длъжност „ домакин“ в ЗКПУ „ ***“, село ***ово, община Б. .

ОСЪЖДА ЗКПУ „ ***“, село ***ово, община Б. да заплати на Р.М.К., ЕГН : ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 732 (седемстотин тридесет и два ) лева . 

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от деня на обявяването – 9.12.2020 г.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                2.