Определение по дело №218/2018 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                    

Номер 691                                30.07.2019                                       град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….…граждански състав …………………………..

на тридесети  юли две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                             

                                                        Председател: Десислава Динкова

 Членове:

                                                    

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

търговско дело №218 по описа за 2018 година.

Постъпила е  молба от ищеца чрез адв.Ц. за отмяна на разпореждане №1490/26.06.2018 год., с което предявените искове са приети са оценяеми и е дадено указание за довнасяне на държавна такса, а при условията на евентуалност – за даване на нов срок за изпълнение на указанията. 

Бургаският окръжен съд за да се произнесе по молбата взе предвид следното:

С исковата молба са съединени две претенции – за осъждане на ответника да впише ищеца в книгата на акционерите като акционер, притежаващ самостоятелно 495 бр. акции в „Свинекомплекс Зимен“ АД и 1 акция в съсобственост с Юлиана Николова, Боряна Николова и Георги Николов; за осъждане на ответника да издаде временни удостоверения  на името на ищеца за притежаваните от него 495 бр. акции и за 1 акция, притежавана в съсобственост с Юлиана Николова, Боряна Николова и Георги Николов, както и да му предаде тези удостоверения.

Първият от съединените искове е неоценяем, но втората претенция има за предмет защита на оценимо в пари право, тъй като целта на снабдяването на ищеца с временни удостоверения за участието му в капитала на  „Свинекомплекс Зимен“ АД е да се разреши спора за правата, които временното удостоверение материализира и които явно се отричат от ответното дружество. С цитираното в разпореждане №1490/26.06.2018 год. определение №67/08.02.2017 год. по ч.т.д.№2025/2016 год. на ІІ т.о. на ВКС се разрешава различен от настоящия спор, но са поставени за разрешаване процесуални въпроси относно цената на иска и подсъдността. Посоченото от ищеца решение №50/16.06.2014 год. по т.д.№1087/2012 год. на І т.о. на ВКС не отговаря  подобни въпроси, а в настоящия случай не е под съмнение каква е правната природа на претенцията по чл.71 от ТЗ, дали може да бъде установителна, осъдителна или конститутивна и кога е налице интерес от предявяването ѝ.

Тъй като са предявени две претенции, по правилото на чл.72 ал.1 от ГПК е определена една такса – по-голямата по оценяемия иск, в размер на 4% върху номиналната стойност на акциите, за които ищецът желае да му бъде издадено временно удостоверение. 

Не са налице предпоставки за изменение на разпореждане №1490/26.06.2018 год.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за отмяна на разпореждане №1490/26.06.2018 год., с което са дадени указания за довнасяне на държавна такса.

ДАВА нов срок за довнасяне на държавната такса от  1 820 лв., а именно едноседмичен от връчване на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че ако в горния срок не изпълни дадените указания за довнасяне на държавната такса производството ще бъде прекратено.   

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: