№ 175
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20222100500141 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 437 от ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх. №10772 от 10.12.2022 г. на ЧСИ Георги
Михалев от Г. С. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Отказ за прекратяване на
изпълнително дело №20197030400460, постановен от ЧСИ Георги Михалев с рег.№703 на
КЧСИ.
В жалбата се иска съдът да отмени отказа на ЧСИ Георги Михалев да прекрати
изпълнително дело №20197030400460.
Твърди се, че с молба с вх.№10624/02.12.2021 г. е поискал от ЧСИ Георги Михалев да
прекрати горепосоченото изпълнително дело по отношение на сумата, касаеща вземането на
СВ. Г. ИЛ. с ЕГН **********, а именно ½ от цялата сума. Посочва, че с молба с вх.
№10599/01.12.2021 г. взискателят СВ. Г. ИЛ. е поискал от ЧСИ Георги Михалев да прекрати
изпълнителното дело по отношение на сумата, касаеща неговото вземане и да приеме, че
това вземане е изплатено преди образуване на изпълнителното дело и е недължимо от
длъжника.
Излага фактическата обстановка и извършените действия, първоначално пред ДСИ,
като впоследствие делото е прехвърлено на ЧСИ Георги Михалев. Сочи, че е следвало
съдебният изпълнител, след като се е запознал с документите по изпълнително дело
№20172120400714 по описа на ДСИ при БРС и с оглед възрастта на взискателя С.И.,
навършени 18 години, преди да образува изпълнителното дело, да го уведоми и да изиска от
него, в качеството му на взискател, изрично писмено съгласие за образуване на
изпълнителното дело и извършване на действия по принудително изпълнение по отношение
на сумата, касаеща вземането му. Изрично с молба от 01.12.2021 г. взискателят С.И. е
уведомил ЧСИ Михалев, че няма вземане към длъжника, същото му е изплатено и е
недължимо. Вместо да се е съобразил с посоченото в тази молба и в молба от 02.12.2021 г.,
както и с разпоредбите на закона, съдебният изпълнител незаконосъобразно и необосновано
е приел, че С.И. няма качеството на взискател и е оставил без уважение депозираните молби,
като не е прекратил изпълнителното дело.
1
Поради гореизложеното моли обжалвания отказ на ЧСИ Георги Михалев, да бъде
отменен, като необоснован и незаконосъобразен.
Постъпила е жалба с вх. №10817 от 13.12.2022 г. на ЧСИ Георги Михалев от СВ. Г.
ИЛ. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Отказ за прекратяване на изпълнително дело
№20197030400460, постановен от ЧСИ Георги Михалев с рег.№703 на КЧСИ.
В жалбата се иска съдът да отмени отказа на ЧСИ Георги Михалев да прекрати
изпълнително дело №20197030400460.
Твърди, че с молба с вх.№10599/01.12.2021 г. е поискал от ЧСИ Георги Михалев да
прекрати горепосоченото изпълнително дело по отношение на сумата, касаеща вземането
му, а именно ½ от цялата сума и да приеме, че това вземане е изплатено преди образуването
на изпълнителното дело и е недължимо от длъжника.
Излагат се доводи и съображения, сходни с описаните по – горе, изложени в жалбата
на длъжника Г.И..
Моли обжалвания отказ на ЧСИ Георги Михалев, да бъде отменен, като необоснован и
незаконосъобразен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от законния представител на
взискателите СВ. Г. ИЛ. и М.Г. И. – Т. Д. ИР.. В него се изтъква, че жалбата е
неоснователна, а оспореното разпореждане правилно и законосъобразно. Намира, че
подателя на молбата няма качеството на взискател по изпълнителното дело, а като такъв по
първоначално образуваното изпълнително дело е конституирана неговата майка и законен
представител Т.И..
ЧСИ Георги Михалев е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си
по обжалваните действия. В тях са изложени хронологично предприетите действия по
изпълнителното дело. Посочва, че твърденията на длъжника срещу постановения отказ са
несъстоятелни. ЧСИ няма правомощия да приспадне половината издръжка, дължима на
пълнолетния С.И.. Съгласно закона издръжката се определяла, изменя и прекратява по
съдебен ред или при навършване на пълнолетие.
Излагат се доводи, че С.И. няма качеството на взискател, тъй като изпълнителното
дело е прекратено спрямо него от ДСИ Мая Синкова относно издръжката, дължима след
навършване на пълнолетието му. Относно искането за намаляване на сумата за начислена
издръжка за минал период, същата се дължи чрез законния представител на непълнолетните
деца Т.И. и единствено тя можела да направи отказ от нея. Към момента С.И. нямал
съществуващо вземане към длъжника, поради което и няма качеството на взискател по
делото. По отношение на жалбата, подадена от С.И. счита, че са налице сходни мотиви за
постановяване на отказ. Счита, че така подадените жалби са неоснователни и БОС следва да
ги отхвърли като такива.
Бургаският окръжен съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие
във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, при преценка на
обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Образувано е изп. дело № 20172120400714 по описа на ДСИ Мая Синкова, срещу
длъжника Г. С. ИЛ. с ЕГН ********** по молба на Т. Д. ИР.. Делото е образувано въз
основа на изпълнителен лист, по силата на който Г. С. ИЛ. е осъден да заплаща месечна
издръжка на децата, чрез тяхната майка и законен представител, за детето С.Г.а И. и за
детето М.Г. И., за всяко от децата по 100 лв. месечно. Изпълнителното дело е образувано с
разпореждане от 19.10.2017 г. за месечна издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано от
01.11.2017 г., както и за сумата от 18400 лв. – издръжка за минало време и 42 лв., съдебно
деловодни разноски за образуване на изпълнителното дело и справки.
С молба от 19.10.2017 г. е уточнено, че длъжникът е заплатил дължимата издръжка за
периода м.април до м. октомври 2017 г., като за периода преди април 2017 не е заплащал
издръжка.
По делото е наложена възбрана върху недвижим имот на Г. С. ИЛ., а именно: НИВА с
площ от 3998 кв.м., местност „Дренака“, категория четвърта, находящ се в землището на с.
Тънково, общ. Несебър, имот №009009, при граници, посочени в молбата.
2
На 26.10.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Г.И..
По делото е постъпил отговор от длъжника Г.И., с което последният заявява, че не
дължи сумите, описани в поканата за доброволно изпълнение. Към делото са приложени и
заявления от лица, които сочат, че познават Г.И., като твърдят, че лицето е живеело на
семейни начала с Т.И. и след развода си и заедно отглеждали двете си деца.
По отговора е постъпило становище от Т.И., в която оспорва твърденията, изложени в
последния.
С писмо с изх.№14686/07.11.2017 г. ДСИ е уведомил Т.И., че съобразявайки
постъпилите заявления, приема, че за периода до април 2017 г. издръжка не се дължи.
Срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие е
постъпила жалба от законния представител на децата Т.И.. С решение от 30.01.2018 г. по
в.гр.д.19/2018 г. по описа на БОС, е отменен отказа на ДСИ Мая Синкова, да извърши
поисканите от взискателите изпълнителни действия.
По делото е постъпила молба с вх.№2249/22.02.2018 г. от взискателя СВ. Г. ИЛ., с
която моли изпълнителното дело спрямо него да бъде прекратено. Със съобщение с изх.
№2672/26.02.2018 г. по изпълнителното дело, взискателят С.И. е уведомен, че делото за
издръжка ще бъде прекратено спрямо последния относно издръжката, дължима след
навършване на пълнолетие. Относно сумата за минало време, същата се дължи чрез майката,
като законен представител.
С молба от 14.08.2018 г. Т.И. е поискала издаването на удостоверение за размера на
дълга по изпълнително дело №20172120400714 по описа на ДСИ Мая Синкова, с цел
присъединяване към изпълнително дело 1067/2013 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег.
№703 на КЧСИ, с район на действие БОС.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника Г. С. ИЛ. с изх.
№12120/13.11.2019 г. по изпълнително дело №20197030400460 по описа на ЧСИ Георги
Михалев. Посочено е, че задължението на длъжника възлиза на 24070, 94 лв., подробно
описано в поканата. С поканата длъжникът е уведомен за насрочения опис на недвижим
имот, находящ се в с.Тънково, а именно нива с площ от 3998 кв.м., местност „Дренака“,
категория четвърта, находящ се в землището на с. Тънково, общ. Несебър, имот №009009,
при граници, посочени в поканата. Поканата е получена, видно от приложена по делото
разписка, на 19.11.2019 г. от длъжника. За насрочения опис е изпратено уведомление и до
Т.И., получено на 17.11.2019 г.
Видно от протокол за опис от 03.12.2019 г. процесния имот, собственост на длъжника,
е описан, като за пазач е назначена Т.И.. Определено е вещо лице, което да изготви
заключение на основание чл.485 от ГПК за стойността на имота.
Изпратени са запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Централна кооперативна
банка“ АД, като е наложен запор върху всички сметки на длъжника Г.И., открити в
посочените кредитни институции, до размера на сумата от 24271, 42 лв., изчислена към
20.12.2019 г. Запорирани са и пътни превозни средства, собственост на длъжника.
По делото се съдържа съобщение с изх.№1209/04.02.2020 г. до длъжника Г.И., видно
от което е насрочена публична продан от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. на недвижим имот,
описан по – горе. Посочена е началната цена, от която ще започне проданта, като
съобщението е връчено на длъжника на 07.02.2020 г.
Изпратено е уведомление и до взискателя. По делото се съдържа обявление, видно от
което е насрочена публична продан от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. на следния недвижим
имот, собственост на длъжника Г.И.: нива, находяща се в м.“Дренака“, четвърта категория, в
землището на село Тънково, общ. Несебър, представляваща поземлен имот с идентификатор
73571.9.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
23/07.07.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 3997 кв.м., при съседи
поземлени имоти с идентификатор 73571.9.8, 73571.9.105, 73571.9.10, 73571.9.64.. Началната
цена е в размера на 35720 лв.
Описаната публична продан е нестанала, като по делото са приложени обявления от
23.07.2020 г., 02.10.2020 г., 21.01.2021 г., 23.04.2021 г., 01.07.2021 г., като всички описани с
посочените обявления са обявени за нестанали, поради липса на наддавателни предложения.
3
Последната проведена продан е от 01.10.2021 г. до 01.11.2021 г., като посочената начална
цена е в размер на 14080 лв. По делото е приложено наддавателно предложение от Т. Д. ИР.,
като не е внесен задатът, тъй като е посочено, че последната е взискател.
Наддавателните предложения са обявени с протокол от 02.11.2021 г., като
единственото постъпило наддавателно предложение е това на Т.И., която е обявена за
купувач.
С молба от 01.12.2021 г. от СВ. Г. ИЛ. е поискано изпълнителното дело по отношение
на сумата, касаеща вземането му, да бъде прекратено. Подробно е изложено в молбата, че
лицето няма вземане към длъжника за процесния период. С молба от 02.12.2021 г., подадена
от длъжника Г.И., със сходни мотиви, и позовавайки се на молбата от 01.01.2021 г., също е
поискано прекратяване на изпълнителното дело в тази му част.
По така подадената молба от 01.01.2021 г. е постановен отказ от прекратяване на
изпълнителното дело, обективиран в съобщение с изх.№13789/03.12.2021 г., постановен от
ЧСИ Георги Михалев.
По допустимостта на подадените жалби:
Видно от релевантните законови разпоредби, така и съобразявайки тълкувателната
практика на ВКС, съдът намира, че възможността за обжалване действията на съдебния
изпълнител е ограничена, като е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на
обжалване от лимитативно определен кръг лица, както и на лимитативно посочени в закона
основания /Така мотивите на т.8 от Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк.д.2/2013 на
ОСГТК на ВКС/. Така на основание чл.435, ал.1, взискателят може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото
изпълнително действие, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение. Видно от посочената разпоредба е, че законодателят не е
предвидил възможността взискателят да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство. Настоящият съдебен състав намира, че е изключено
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на
съдебния изпълнител, поради което жалбата на СВ. Г. ИЛ. е подадена от лице, което не е
легитимирано да обжалва този акт на съдебния изпълнител, поради което жалбата му се
явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като такава.
На основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Ето защо жалбата, подадена от Г. С. ИЛ., е подадена от легитимирано лице в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител и е
допустима.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
По същество съдът намира, че подадената жалба е основателна по следните
съображения:
Жалбата е с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.
Съгласно чл.433, ал.1, т.2 от ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното
производство, когато взискателят е поискал това писмено.
В случая основния спорен въпрос по делото е за качеството на СВ. Г. ИЛ., от гледна
точка на това дали е взискател за вземанията за издръжка, възникнали и дължими от
длъжника преди навършване на пълнолетие на детето.
Настоящият състав намира, че в изпълнителното производство са приложими общите
правила на гражданския процес относно процесуалната правоспособност и дееспособност на
лицата. Така съгласно чл.27, ал.1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е и
правоспособен според материалното право. В тази връзка следва да се приеме, че носител на
материалното право, в конкретния случая вземане за издръжка, е СВ. Г. ИЛ., което е и видно
от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист. Вземането е дължимо чрез
неговата майка и законен представител по причината, че лицето към момента на издаване на
изпълнителното основание е бил малолетен, поради което не притежава процесуална
дееспособност да участва в гражданския процес и да извършва надлежно валидни
4
процесуални действия. В тази връзка и чл.28, ал.4 от ГПК постановява изрично, че
малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си
представители - родители или настойници.
В практиката на ВКС също се разглежда въпроса за разграничение на процесуалното
положение на страна и на законен представител на страната по делото. Прието е, че
кредитор на вземането за издръжка е детето, съответно длъжник е родителят, от когото тя се
претендира. Съответно те са носители на правото на иск и като такива са процесуално
легитимирани страни. Другият родител не е процесуално легитимиран, като в случай че
детето е малолетно той има качеството на законен представител. /Така Определение
№211/2015 г. по описа на III г.о. на ВКС/.
Съобразявайки именно цитираните разпоредби и тяхното тълкуване, следва да бъде
посочено, че Т.И. се явява законен представител на детето й СВ. Г. ИЛ. до навършване на 14
годишна възраст. Съответно С.И. има качеството на „взискател“ в изпълнителното
производство, като носител на вземането за издръжка. Безспорно след навършване на
пълнолетие последният има правото да поиска изпълнителното производство да бъде
прекратено, като законът поставя единствено изискване това да бъде направено писмено.
Съдебният изпълнител не е оправомощен да изследва други предпоставки, включително
дали действително е налице материално право, дали са настъпили други факти и
обстоятелства, които да са основания за прекратяване на изпълнението. Евентуално такива
наведени твърдения биха могли да бъдат наведени в производството по предявен иск по
чл.439 от ГПК или да бъдат съобразявани при другите, изчерпателно посочени в закона
основания за прекратяван, спиране и приключване на изпълнителното производство.
В настоящия случай е видно, че с молба от 01.12.2021 г., взискателят СВ. Г. ИЛ. е
поискал писмено от съдебния изпълнител, изпълнителното производство да бъде прекратено
по отношение на частта, касаеща неговото вземане. Както бе посочено, носител на това
вземане /включително за издръжката, дължима преди навършване на пълнолетие/ е С.И.,
поради което последният е легитимиран да поиска прекратяване на изпълнителното
производство, а съдебният изпълнител следва да го прекрати в тази му част.
За пълнота следва да бъде посочено, че действително издръжката се определя, изменя
или прекратява по съдебен ред, или при навършване на пълнолетие. В настоящия случай
обаче съдебният изпълнител не изследва дали е налице действителен материалноправен
отказ от издръжка, по силата на който вземането за издръжка, като притезание, се погасява,
а е налице волеизявление до процесуалния орган, с което последният е десезиран от
производството, поради което последното следва да бъде прекратено по силата на изричната
законова разпоредба.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд приема, че отказът на ЧСИ
Георги Михалев, обективиран в съобщение с изх. №13789/03.12.2021 г. по изп. д
№20197030400460 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег.№703 при КЧСИ, е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а делото да се върне при ЧСИ,
който да прекрати изпълнителното производство, съобразно указанията, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Ето защо и във връзка с горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Георги Михалев, обективиран в съобщение с изх.
№13789/03.12.2021 г. по изп. д №20197030400460 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег.
№703 при КЧСИ, да прекрати изпълнително дело 20197030400460, по отношение на сумата,
касаеща вземането на взискателя СВ. Г. ИЛ..
ВРЪЩА изпълнително дело № 20197030400460 по описа на ЧСИ Георги Михалев с
рег. № 703 на КЧСИ за изпълнение на задълженията по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно
мотивната част на настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №10817 от 13.12.2022 г. на ЧСИ Георги
5
Михалев от СВ. Г. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Отказ за прекратяване на
изпълнително дело №20197030400460, постановен от ЧСИ Георги Михалев с рег.№703 на
КЧСИ, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 141 по описа на Окръжен съд Бургас за
2022г. в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.
В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, решението има характера на
определението, което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд Бургас.
Решението в частта, с която са отменени действията на съдебния изпълнител е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6