№ 28
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20213100502387 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№
294168/14.07.2021г от Г. К. П. срещу решението на ВРС-ХVIIс-в №
261933/11.06.2021г по гр.д.№ 15739/2020г в частта му, с което е уважен
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск, като е ОСЪДЕН
въззивникът да заплати на Г. АТ. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Варна ул.„Неофит Бозвели“ № 76 ет.3, сумата в размер на 3 000лв, дадена
без основание, преведена по банковата сметка на ответника на 9.12.2015г, на
осн.чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-8.12.2020г до окончателното изплащане на
задължението.
Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и затова моли за неговата отмяна, вместо
което да бъде постановено друго за отхвърлянето на предявените искове.
Излага следните доводи:
Искът с правно осн.чл.240 ЗЗД е за връщане на уж предоставения на
въззивника от Г. Геориев „заем“ в размер на 3000лв, а в условията на
евентуалност, за връщане на даденото без основание, съгл.чл.55 ал.1 предл.1
1
ЗЗД,
За да отхвърли главния иск съдът правилно е приел, че между страните
липсва заемно правоотношение поради липсата на писмен договор, а
съществуването на неформален договор безспорно не се доказа чрез
свидетелските показания на К.К..
Обстоятелството, че в извършения от ищеца банков превод на 9.12.2015г
сам е записал като основание „назаем до 12.12.2015г", сам по себе си не е и не
може да бъде доказателство за наличието на договор за заем между страните.
Правилно ВРС е приел, че още в исковата молба липсвали каквито и да
било твърдения от ищеца по отношение на обстоятелствата около
сключването на договора за заем, за да може съдът да провери дали същите се
подкрепят от свидетелските показания. Едва в с.з. за първи път са наведени
твърдения относно такива обстоятелства чрез показанията на свид.К..
Правилно ВРС е приел, че ищецът не е поискал връщането на процесната
сума своевременно след падежа, който сам той е посочил в основанието за
плащане, а едва пет години по-късно! Този факт сам по себи си създава
достатъчно основателно съмнение за характера на сделката и целеното от
ищеца прикриване по този начин на истинските отношения между страните с
цел извличане на облага.
Относно предявения в евентуалност иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД:
В тази част решението е незаконосъобразно. От една страна, РС правилно
е възприел фактът на наличие на облигационно отношение между страните,
съдържащо елементите на договора за поръчка по чл.280 от ЗЗД -
безвъзмездно възлагане на посредническа услуга - да намеря и изкупя за
сметка на ищеца употребявани катализатори от автомобили и след това да му
ги предам, за която цел ищецът му е превел процесната сума от 3 000лв.
Същевременно, неправилно се приема, че не били събрани за доказване
на поръчката от ищеца към въззивника, за нейното изпълнение, предаването
и отчитането на катализаторите, и затова не било доказано наличието на
правно основание за получаване на сумата.
Този извод на съда не можело да бъде споделен, тъй като извън предмета
на установяване в производството по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД остават
обстоятелствата дали въззивникът бил изпълнил точно в количествено и
2
качествено отношение поръчката, дали и колко катализатори бил закупил,
дали ги е предал на ищеца, дали и как е отчел изпълнението на поръчката.
Изпълнението на възложените от ищеца действия по закупуване на
катализаторите е в предмета на доказване по спор относно
изпълнението/неизпълнените на договорните отношения между страните,
какъвто настоящият спор не е. В този смисъл е Решение №278/12.12.2018г.
ДОС гр.д.№484/2018г.
За да е налице неоснователност на иска по чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД за
връщане на платеното при начална липса на основание, е необходимо и
напълно достатъчно да се докаже самото наличие/изначалното съществуване
на правното основание за получаване на престацията, а не да се изследват
конкретните елементи от изпълнението на правоотношението. Противното би
означавало излизане извън предмета на доказване, което от своя страна би
довело до постановяването на неправилно и незаконосъобразно съдебно
решение, каквото се явява и обжалваното такова.
От събраните в хода на производството в първата инстанция
доказателства се доказа:
1/ Наличието и същността на личните облигационни отношения между
страните по повод поръчка за изкупуване на катализатори, съдържащи
елементите на неформален договор за поръчка по чл.280 ЗЗД, като при
банковите преводи на средствата по тези договори били посочвани различни
основания за плащане;
2/ Начинът и механизмът на работата между тях, която работа не се
изчерпвала само с процесния банков превод за конкретната поръчка от
9.12.2015г, а продължавал да се осъществява по посочения начин през
периода от 2015г до 2020г - ищецът му поръчвал изкупуването на
катализатори, заплащал определената за това сума, след което възивникът му
предавал катализаторите /всъщност ищецът и до днес продължавал да работи
по този начин с всички свои контрагенти/;
3/ Конкретната сума - предмет на производството в размер на 3000лв.,
която ищеца му бил превел на 9.12.2015г. категорично не била преведена
без основание, а представлявала плащане в изпълнение на поетото от
въззиваемия задължение да предостави на въззивника средствата за
изпълнение на възложената поръчка за придобиване на катализаторите от
3
автомобили, които действия самият той му бил възложил да извърша по
конкретната поръчка от 9.12.2015г.
Ето защо възразява да е налице даване без основание, тъй като сумата е
била престирана от ищеца на ответника на правно основание.
Аргумент в подкрепа на това е и обстоятелството, че към момента
ищецът бил образувал срещу въззивника още три граждански дела със
същото искане - по чл.240 ЗЗД и евентуално по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, а именно:
гр.д.№ 16776/2020г на ВРС-за сума в размер на 1200лв. дадена на 30.10.2015г;
гр.д.№ 15738/2020г на ВРС-за сума в размер на 3000лв, дадена на 24.11.2015г;
гр.д.№ 15737/2020г на ВРС-за сума в размер на 4000лв, дадена на 9.12.2015г и
сума в размер на 4000лв, дадена на 23.12.2015г, плащанията по които по
време са били извършени преди или след плащането по настоящото дело.
Алогично, правно и житейски неоправдано е поведението на ищеца Г.Г.,
който в продължителен период от време бил превеждал по банков път суми,
ако той действително е считал, че са били дадени без каквото и да било
основание. Ако в действителност ищецът не е имал основание да извършва
процесния паричен превод, то логично е да се зададе въпросът защо след
първото плащане, предмет на гр.д.№ 16776/2020г на ВРС, ищецът е
продължавал да прави и последващи парични преводи, за които до момента
нямал каквито и да било претенции за връщането на сумите. Никой
трезвомислещ човек няма да продължава периодично във времето да дава
пари на някой друг, без да има каквото и да било основание за това, респ. ако
не му е бил върнат предходен заем. Повече от очевидно е, че ищецът се
опитва да прикрие по този начин истинските отношения между страните с цел
извличане на облага.
Ето защо поддържа, че процесната сума е преведена на ответника на
правно основание по договор за поръчка между страните и затова
претенцията за връщане на даденото при начална липса на основание е
несъстоятелна.
В заключение счита, че предявеният евентуален иск по чл.55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД като недоказан по основание следва да бъде отхвърлен и затова моли
отмяната на решението на ВРС в тази част.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
4
298636/21.09.2021г. от Г. АТ. Г., в който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за
неговото потвърждаване.
Претендира присъждането на разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази:
В исковата си молба Г. АТ. Г. твърди, че на 9.12.2015г сключил с отв.Г.
К. П. неформален договор за заем, по силата на който му предоставил сумата
от 3000лв по банкова сметка, като последният се задължил да му я върне в
срок до 12.12.2015г, което било записано в основанието на превода.
Твърди, че до датата на падежа ответникът не бил върнал сумата, както
и до момента.
Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден
да му върне сумата в размер на 3000лв, предоставена му по сключен между
страните устен договор за паричен заем от 09.12.2015г с падеж 12.12.2015г,
на осн.чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ -
8.12.2020г, до окончателното изплащане на задължението, евентуално да
заплати същата сума като дадена без основание, на осн.чл.55 ал.1 предл.1-во
ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ - 8.12.2020г до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.86 ЗЗД.
Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът Г. К. П. е подал в срок писмен отговор със становище за
неоснователност на иска.
Подробно излага твърдения за взаимоотношенията между страните по
повод осъществявана от тях обща търговска дейност - били съдружници в
„ГО-ФОР-КАТ“ООД и между тях редовно се извършвали парични преводи
във връзка с дейността на дружеството, която била свързана с изкупуване на
катализатори.
Твърди, че в момента били във влошени отношения, която станало и
причината за предявяване на настоящия иск.
Възразява, че ищецът никога не му бил давал пари назаем и винаги
работел с лични средства, като между страните имало уговорка да ответникът
да изкупува катализатори за сметка на ищеца и да ги предава на последния.
5
Сочи, че в тези случаи ищецът му бил превеждал парична сума, с която да
изкупи катализаторите, след което му ги бил предавал. Оспорва, че
посоченото в банковия превод основание „назаем до 12.12.2015г“ отговаряло
на фактическото положение, доколкото ищецът самостоятелно го бил
написал.
Счита, че не е налице валиден договор за заем и поради това, че не бил
давал съгласието си за връщане на дадената сума, което е елемент от
фактическия състав.
Не оспорва, че бил получил паричната сума, но основанието за това
били договорките между тях по повод търговските им отношения.
Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски.
СЪДЪТ, предвид събраните по делото доказателства, ценени поотделно
и в тяхната съвкупност, както и нормативните разпоредби, уреждащи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна:
От преводно нареждане с дата 9.12.2015г е видно, че Г. АТ. Г. е наредил
по банковата сметка на Г. К. П. сумата в размер на 3000лв с вписано
основание „назаем до 12.12.2015“.
От представено актуално състояние за дружеството „ГО-ФОР-КАТ“
ООД се установява, че страните са съдружници в него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
К.Д. К., сочен от ищеца, както и сочените от А.И.Р. и Н.А.А.
Свид.К.К. излага, че познавал страните, като с ищеца били състуденти.
Страните били приятели и затова започнали заедно работа -да се занимават с
катализатори. Присъствал на разговори между тях, но не бил виждал
предаването на пари.
Първия път, когато присъствал на разговор за даване на пари назаем бил
през м.декември 2015г след студентския празник - по обедно време в пицария
„Тримата мускетари“ /там тримата често се срещали/ страните се разбрали
ищецът да даде на ответника 3000лв в заем. Самият свидетел върнал 1000лв,
взети назаем от ищеца и на другия ден ищецът изтеглил още пари, но не му е
известно колко. Знае, че парите били дадени на заем за няколко дни и
ответникът поел ангажимента да ги върне. Помни датата, защото всяка година
6
се събирали по повод 8 декември.
Излага, че ищецът и тогава и сега се занимавал с изкупуване на
катализатори от автосервизи, и ответникът по това време се занимавал със
същото. Знае, че двамата работели заедно, но не знае какви точно били
отношенията им. В момента,обаче, не били добри заради парите.
На 24.11.2015г били на същото място и пак бил воден подобен разговор
понеже ищецът продължително време бил давал на ответника пари назаем,
макар да не се занимавал с лихварство. Свидетелят също бил вземал пари
назаем от ищеца и после му ги връщал.
В показанията си свид.А.Р. излага, че познава ответника повече от 20
години и работили заедно в продължение на 15г. Впечатленията му от него са
за коректен човек, тъй като никога не са имали конфликти и пререкания
относно работата.
Знае, че като преустановили съвместната си работа, ответникът започнал
да се занимава с изкупуване на катализатори за автомобили, както и че
работел съвместно с друг човек на име също Г., когото не познава. Другият Г.
отпускал пари на приятеля му Г.П. /отв./, с които последният да закупува
катализаторите за ищеца.
Спомня си, че на 9.12.2015г отв.Г.П. го поканил да отидат до Пловдив за
студентския празник и пребивавали там от 8.12. до 10.12. заедно с други хора.
Не знаел отв.Г. да бил вземал пари назаем от някого. Бил с него, когато
изтеглил парите от банката, за да закупува катализатори. Попитал го защо
работи по този начин и приятелят му отговорил, че такива условия му бил
поставил другият Г. /ищ./, който пишел различни основания за превода на
паричните суми, като напр. „аванс“, „захранване на сметка“ или „заем“.
Знаел, че отношенията му с ищеца били обтегнати понеже не бил
изпълнил някакъв паричен ангажимент и затова преустановили и съвместната
си дейност. Всичко това узнал от ответника.
Допълва, че когато пътували до Пловдив, били тримата с ответника и
още един човек - Н., в чиято кола „Форд фокус“ пътували. В Пловдив били в
заведение, чието име не помни. Заявява, че присъствал, когато ответникът
изтеглил парите от банката, които другият Г. /ищ./ му бил превел.
Свид.Н.А. познава и двете страни, тъй като работели съвместно за
7
изкупуването на автомобилни катализатори. Ищецът превеждал парите за
закупуването на катализаторите, а свидетелят и отв.Г. ги предавали на
пунктовете. Излага още, че ищецът работел с много хора във Варна и
страната и продукцията се предавала на него, като посочените основания за
преводите били различни – заем, работни средства, но в действителност това
винаги били пари за дейността, свързана със закупуването на катализаторите.
Свидетелят казва, че не бил получавал логичен отговор от ищ.Г. защо
били вписвани различните основания. Признава, че в момента отношенията
им били изострени поради некоректното отношение на ищеца, който лъжел с
цени и количество и от известно време самият свидетел не работел с него.
След преустановяване работата помежду им ищецът лично идвал на обекта
няколко пъти и го обиждал и заплашвал.
Сочи, че заеми в процеса на работа никога не били давани и винаги
ставало дума за работни средства. Допълва, че работил с ищеца поне 7-8
години и впоследствие установил, че бил лъган от него, след като се появили
и други като него на пазара и имал възможност да сравни цените.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до
следните правни изводи:
Въззивният съд е сезиран с жалба само срещу решението на ВРС в
частта, с която е уважен предявеният в евентуалност иск за връщане на
процесната сума като дадена без основание, съгл.чл.55 ал.1 предл.1-ро ЗЗД.
Решението в отхвърлителната му част по главния иск с правно основание
чл.240 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Доколкото и по двата иска твърденията на ищеца и наведените
правоизключващи възражения на ответника са еднакви, релевантните по
делото факти са общи, затова е необходимо съдът да изложи мотиви относно
преценката за съществуване на облигационна връзка между страните и
нейната кауза, което предпоставя сбъдването на вътрешното процесуално
условие за разглеждането на евентуалния иск..
От изразените от двете страни становища се налага извод, че между тях
няма спор относно съществуването на облигационно отношение, по силата на
което ответникът е получил от ищеца процесната сума от 3000лв по
банковата си сметка.
Спорно е било само основанието за даването на парите – дали произтича
8
от договор за заем, сключен в устна форма или, като възразява ответникът,
произтича от договор за поръчка, сключен също в устна форма.
Въз основа на съвкупния анализ на събрания доказателствен материал
въззивният съд приема, че не е доказана по категоричен и убедителен начин
твърдяната от ищеца кауза на договора – заем за потребление на паричната
сума за определен срок.
От гласните доказателства, сочени от ответника, които съдът възприема
като обективни, вътрешно непротиворечиви и подробни, се изяснява, че
страните по спора са имали общ бизнес за изкупуване на катализатори от
коли. В подкрепа на това е и представената актуална справка от
Търг.регистър за съществуващо и към момента дружество “ГО-ФАР-
КАТ“ООД, със съдружници Й.Г.У., Г. К. П., Г. АТ. Г. и В.Е.К.. Управител на
същото е ищецът Г. АТ. Г.. В предмета на дейност на дружеството е вписан и
„търговия с черни и цветни метали и техните сплави /след лиценз/“.
Установява се, че дейността им по изкупуването на катализатори от колите не
е била еднократна, а са я осъществявали в продължение на няколко години,
като във всички случаи ищецът процедирал по един и същи начин –
превеждал по сметката на ответника парични суми, за да изкупува въпросните
катализатори от различни физически лица. Това е и житейски мислимо
доколкото ищецът в качеството му на управител е разполагал с паричните
средства на дружеството, макар и паричният превод да е бил нареден на
банката в качеството му на физическо лице.
С гореизложеното се внася съмнение и се разколебава тезата на ищеца за
даването на парите в заем. Посочването на това основание в банковото
нареждане не е достатъчно, за да обоснове извод за съществуването на
облигационно отношение, произтичащо от договор за заем за потребление.
Ето защо счита за основателно възражението на ответника за вида на каузата
на облигационната връзка между тях.
При това положение предявеният иск за връщане на дадена в заем
парична сума като недоказан по основание подлежи на отхвърляне, какъвто е
крайният правен извод на ВРС.
Така поради сбъдването на вътрешното процесуално условие се налага
произнасяне по предявения в евентуалност осъдителен иск за връщане на
даденото без основание, съгл.чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД . По него в тежест на
9
ищеца е да установи предоставянето на ответника на процесната парична
сума и нейния размер. Върху ответника лежи отговорността да установи, че
сумата му е била предоставена на годно правно основание.
Съобразно приетото по-горе, че действителните отношения между
страните са били по договор за поръчка за изкупуване на катализатори от
леки автомобили с цел препродажбата им, се налага извод, че получената от
ответника сума е била на годно правно основание. С това се опровергава
твърдяното от ищеца за даването й без основание.
Извън предмета на настоящия спор стои преценката дали по договора за
поръчка ответникът е бил изправна страна, като своевременно е уведомил
довереника за изпълнението на възложената поръчка, а също и дали му е дал
сметка и е предал всичко получено в изпълнение на поръчката, съгл.чл.284
ЗЗД. Затова не са били въвеждани твърдения и не са били събирани
доказателства.
Ето защо и предявеният евентуален иск на соченото основание подлежи
на отхвърляне.
Достигането до крайни правни изводи, различни от тези на ВРС, налагат
частичната отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да бъде
постановено друго за отхвърлянето и на предявения в евентуалност иск, на
осн.чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивното производство, в полза на
ответната страна, следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за
двете инстанции съобразно представените доказателства, както следва:
за първата-500лв заплатен адв.хонорар
за въззивната–460лв, включващи 60лв заплатена държавна такса и 400лв–
заплатено адв.възнаграждение, или общо 960лв
Мотивиран горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХVIIс-в № 261933/11.06.2021г по гр.д.№
15739/2020г в частта му, с която е ОСЪДЕН Г. К. П. ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна ул.„Кестен“ № 5 ет.7 ап.12, да заплати на Г. АТ. Г.
10
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„Неофит Бозвели“ № 76 ет.3,
сумата в размер на 3 000лв, дадена без основание, преведена по банковата
сметка на ответника на 9.12.2015г, по предявения в евентуалност иск с правно
осн.чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-8.12.2020г до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.86 ЗЗД,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения в евентуалност иск от Г. АТ. Г. ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„Неофит Бозвели“ № 76 ет.3,
срещу Г. К. П. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„Кестен“ № 5
ет.7 ап.12 за заплащане на сумата от 3 000лв /три хиляди лева/, дадена без
основание, преведена по банковата сметка на ответника на 9.12.2015г, на
осн.чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-8.12.2020г, до окончателното погасяване на
задължението, на осн.чл.86 ЗЗД
ОСЪЖДА Г. АТ. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.
„Неофит Бозвели“ № 76 ет.3, да заплати на Г. К. П. ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна ул.„Кестен“ № 5 ет.7 ап.12, сумата от 960лв
/деветстоти и шестдесет лева/ разноски за производството в двете инстанции,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението на ВРС в отхвърлителната му част относно главния иск
с правно основание чл.240 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280
ал.3 т.1 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11