№ 1210
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Х. Здр. А.
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501552 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по:
1/ въззивна жалба вх. № 265823 /02.06.2022г., подадена от Р. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: ********************************* и Г. Н. П. ,
ЕГН **********, с адрес: ********************************************,
срещу решение № 260 280 / 18.05.2022г., постановено по гр.д. № 2857 / 2021г.
на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, с която всяка от жалбоподателките е осъдена да
заплати на Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, сумата от по 5811,70
лв., представляваща припадащата се на ответницата част от обща сума в
размер на 18938,40 лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот с
кадастрален № 115025, обособен в парцел № 25 от масив № 115 по плана за
земеразпределенаяне на землище гр. Д.Ч., находящ се в местност „Али
Кочевото“, вследствие на извършените от арендатора по договор за аренда №
1
*********** г. в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения в имота, изразяващи се
в засаждане на трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета - 110 бр. сорт
„Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ.
Жалбоподателките са осъдени да заплатят и сторените съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска.
2/ въззивна жалба вх. № 266 184 /14.06.2022г., подадена от
Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, представлявана от В.М.М. –
управител, срещу решение № 260 280 / 18.05.2022г., постановено по гр.д. №
2857 / 2021г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
жалбоподателя срещу Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
********************************* и Г. Н. П. , ЕГН **********, с адрес:
********************************************, за разликата над сумата
от по 5811,70 лв. до пълния претендиран размер от по 9469,20 лв. за всяка
една от тях, като неоснователни. Жалбоподателят е осъден и за разноските
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Във въззивната жалба вх. № 265 823 /02.06.2022г., подадена от Р. Н.
А. и Г. Н. П., се излага, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Фактическите и правните изводи на съда не
съответствали на събраните по делото доказателства и/или били изградени
въз основа на едностранно обсъждане на доказателствата по делото. На първо
място излага, че неправилно съдът е приел, че арендният договор бил
сключен на 29.03.2004 год. Съгласно изискванията на чл.З от ЗАЗ договорът
за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните.От представения договор за аренда е видно, че нотариалната заверка
на подписите на страните е от 20.05.2004 год. - рег.№3110/20.05.2004г. по
регистъра на нотариус А.А. с район на действие PC-Варна. Договорът за
аренда е за срок от 15 години, т.е. същият се прекратява поради изтичане на
срока му на 20.05.2019 год. Разпоредбата на чл.6 ал.4 от ЗАЗ изисквала при
прекратяване на договора за аренда да бъде съставен протокол за връщане на
обекта, а такъв не бил съставен. В чл.6 от раздел IV на договора ищецът/
арендатор/ по договора бил поел задължението да заплати на „Интерфрукт
2
Камчия" АД гр.Д.Ч. в срок до 31.12.2004 год. остатъчната стойност на
градината. Това било една индиция, доказваща по безспорен начин, че към
датата на сключване на договора за аренда имотът, предмет на аренда не е
нива, а градина. Имотът бил описан като нива на база документите за
собственост на арендодателя. В писмената си покана до жалбоподателките
ищецът-арендатор по договора за аренда претендирал да му бъде заплатена
остатъчната стойност на засадените трайни насаждения, а съгласно тройната
експертиза, назначена по делото, остатъчната стойност на насажденията към
датата на прекратяване на договора е нула. Твърди недобросъвестност на
ищеца, тъй като същият не бил предал на арендодателите обекта по
надлежния ред, срещу опис и обекта на договора за аренда не можел да се
ползва нито като овощна градина, нито по първоначалното му
предназначение- за нива. Нещо повече, арендаторът сам бил унищожил
евентуалните дръвчета върху 1000кв.м. в имота, без нито да попита
арендодателите, нито да отрази тези действия по надлежния ред. Арендаторът
изоставил грижата за градината, а собствениците на имота следвало да
вложат труд и средства, за да възстановят имота, предмет на договора за
аренда: насажденията са негодни за ползване по предназначение, а за да се
ползва имота като нива същите следва да бъдат изкоренени, имотът почистен
от къпини, увивни растения и др. По делото не са събрани доказателства,
които по един категоричен начин да доказват от кой момент арендаторът не
полага грижи за овощната градина. На база твърде противоречиви писмени
доказателства съдът приема, че периодът на създаване на овощната градина е
през 2004 год. Съдът не е положил нужните усилия да установи точния
период на засаждане на дръвчетата, както и вноса на ябълковите дръвчета.
Най-подходящия период за засаждането им е края на месец октомври до
началото на месец март. Изводите на експертизата, основаващи се на чл.11
ал.З от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, са категорични,
че насаждения, дървета, храсти, растения и др. независимо от възрастта им,
както и такива, които са завършили плододоващия период се оценяват само
като материал за отопление, строителство, мебели и др. Вещите лица по
тройната експертиза сочат, че процесните ябълкови дръвчета като дърва за
огрев са на стойност 1 200.00 лв. Тройната експертиза е категорична, че към
датата на прекратяване на договора за аренда не са извършвани
агротехнически мероприятия, като резитба, окопаване и растително-защитни
3
мероприятия, клоните на дърветата са вплетени, че ябълковата градина е
изоставена от 2-3 години, т.е. още преди да изтече срокът по договора за
аренда. Всичко това доказва по безспорен начин, че ищецът е използвал
ябълковата градина с цел субсидиране, което е започнало през месец март
2007 год., получил е субсидията и е изоставил ябълковите насаждения.
Вещото лице Б. сочи, че дърветата са изоставени още през месец март 2019
год. Оспорил е изцяло заключението по експертизата и е поискал нова,
доколкото в.л. Б. по гр.д. 11066 /2019г. е посочила цена за дръвче в същия
масив – 11,74 лв. Отделно в тройната експертиза били оценени 610
бр.ябълкови насаждения , като стойността им е определена на 15 067.00 лв.
Като дърва за огрев съща оценката е на база 610 бр. В заключение
експертизата сочи,че увеличената стойност на имота в следствие на
засадените в него трайни насаждения е 16 267.00 лв. т.е. сумира стойността на
610 бр. дръвчета като насаждения и прибавя сумата от 1 200 лв.- стойността
на 610 бр. дръвчета като дърва за огрев. Съдът неправилно гради своите
изводи на тази база, тъй като ако дръвчетата са отглеждани с грижата на
добър стопанин и те са в период на плододаване, то те трябва да се ценят като
насаждения, а щом същите не са стопанисвани по надлежния ред съгласно
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения следва да се ценят
единствено и само като дърва за огрев. Тройната експертиза дава заключение,
че са налични 422 брой ябълкови дръвчета, а оценката им е дадена на база 610
бр.дръвчета. Арендаторът не бил изпълнил задължението си по чл.4 раздел IV
от договора за аренда: ”Aрендаторът има право да изменя и подобрява земята
само в случай, че това не се отразява върху ползването на обекта на договора
след изтичане на срока на договора". Ако се приеме, че имотът е нает като
нива, а не с насажденията, то тогава арендаторът е длъжен да разчисти за своя
сметка имота, за да се ползва след прекратяването на договора като нива. По
делото е приложен снимков материал, по- точно към единичната експертиза,
който не е оспорен и от който ясно се вижда какво е състоянието на имота, а
също и състоянието на ябълковите насаждения. В чл.5 от раздел VI на
договора за аренда е записано, че ако договорът се прекрати преди изтичане
на стопанската година, арендодателят дължи стойността на още
неотделените, но подлежащи на отделяне плодове. Договорът се прекратява
поради изтичане на 20.05.2019 год. Стопанската година изтича на 01.10.2019
год. Ябълковите плодове се събират след месец юни най-рано.Това също е
4
индиция, че арендаторът е изоставил овощните дръвчета, защото не
претендира заплащане стойността на неотделилите се плодове.
Твърди още, че към датата на постановяване на решението на първата
инстанция извършените подобрения-засадените на ябълкови дръвчета са
негодни за ползването им по предназначение, поради неполагане на грижи на
добър стопанин от страна на арендатора и поради тази причина в най-добрия
случай те следва да се ценят единствено и само като материал за огрев и то на
база 422 бр. дръвчета. Молят съда да отмени решението в обжалваната част
изцяло или да намали размера до стойността на 422бр. дръвчета за огрев,
както и да им присъди сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , с който
се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Сочи, че жалбата е
неоснователна. По отношение на датата на сключване на договора сочи, че не
се отразява на правилността на решението. Признава, че нотариалната заверка
е с по-късна дата, но това не е от значение. Липсата на протокол за
предаването също не засяга правилността на решението. Тези възражение не
са били своевременно релевирани пред ВРС. Останалите доводи в жалбата
също са неоснователни. Клаузата на чл. 6 от раздел IV от договора не сочи, че
преди сключването на договора в имота е имало ябълкова градина. В
поканата до ответниците ищецът действително е посочил, че се касае за
остатъчна стойност, като обаче, претенцията му в настоящото производство е
за увеличена стойност на обекта, което е различно. Оспорва твърденията за
недобросъвестност, като сочи, че е стопанисвал имота до края на срока на
действие на договора, като за градината до него момент е полагана нужната
грижа, предвид, че и последната реколта през есента на 2018г. е прибрана.
Тези възражения за недобросъвестност също не са релевирани в срок. По
отношение на твърдението, че ищецът бил унищожил дръвчета върху 1000
кв.м. също сочи, че не е направено пред първата инстанция, а и същото било
лишено от логика. Ответниците не са оспорили своевременно представените
писмени доказателства, както необосновано се излагало във въззивната
жалба. Оспорва и възражението, че ВРС не бил положил нужните усилия да
установи точния период на засаждане и вноса на ябълковите дръвчета, като
твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил обстойно всички събрани
доказателства. Оспорва и че тройната експертиза не следвало да бъде
5
кредитирана – същата била категорична и ясна, а изчисленията на съда са
базирани на 422 бр. дръвчета. Оспорва и всички останали възражения на
ответниците. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и
да потвърди решението в тази обжалвана част.
Във въззивна жалба вх. № 266 184 /14.06.2022г., подадена от
Потребителна кооперация „Сотир Костов“ се излага, че в обжалваната част
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с доказателствата по делото. Твърди, че изводите на съда за
това кога са посадени дръвчетата и за това, че е било налице съгласие за
извършване на подобренията са правилни и законосъобразни. Оспорва, обаче,
че се налага коригиране на цената на дръвчетата с 10 %. Сочи, че към края на
2018г., когато е прибрана последната реколта безспорно се установява, че е
положена нужната грижа, поради което към датата на прекратяване на
договора – 29.03.2019г. ябълковата градина е била в добро състояние. Твърди,
че неправилен е изводът на съда, че суми се дължат само за 422бр. дръвчета, а
не за 610 бр., колкото са засети и колкото безспорно се установява, че са били
засети. Сочи, че след като градината е била изоставена от собствениците си
повече от три години, след връщането й от ищеца, нормално било част от
дърветата да са унищожени. Моли съда да отмени решението в обжалваните
части и да осъди ответниците да заплатят и остатъка от сумите, като
съответни на ищеца се присъдят и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Р. Н. А. и Г. Н. П., с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че към датата на сключване на договора за аренда, вече са
били засадени овощни дръвчета, като представените от ищеца писмени
доказателства били неверни и не касаели имота на ответниците. Показанията
на св. П. не следвало да се кредитират, тъй като тя била служител на ищеца,
като същата свидетелствала и по другите дела срещу бившите арендодатели.
Преповтарят доводите си изложени във вече подадената от тях въззивна
жалба. Твърдят, че направеното увеличение на иска е незаконосъобразно,
защото едновременно се изменяло основанието и размера. Молят съда да
остави без уважение жалбата, както и да им се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника -ищец се явява
председателя на кооперацията и се представлява от процесуален
6
представител, които оспорват подадената въззивна жалба от Р. А. и Г. П.,
поддържат подадената от кооперацията жалба и излагат становище по
съществото на спора, молят за потвърждаване на решението в обжалваната от
Р. А. и Г. П. част и за отмяна в останалата отхвърлителна част и за
присъждане на разноски. За въззивниците – ответници се явява процесуален
представител, който оспорва подадената от кооперацията жалба, поддържа
подадената от А. и П. въззивна жалба, моли за потвърждаване на решението в
отхвърлителната част, обжалвана от кооперацията и за отмяна на решението в
осъдителната и за присъждане на разноски. И двете страни по делото са
депозирали писмени защити.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявени от Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, срещу Р. Н. А. ,
ЕГН**********, с адрес: ************* и Г. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
************ субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищеца сумата от по 9469,20 лв. (след допуснато
изменение на цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща
припадащата се на всеки от тях част от обща сума в размер на 18938,40 лв., с
която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115025,
обособен в парцел № 25 от масив № 115 по плана за земеразделяне на
землище гр. Д.Ч., находящ се в местност „Али Кочевото“, вследствие на
извършените от арендатора по договор за аренда № *********** г. в периода
2004 г. - 2005 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на трайни
насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета - 110 бр. сорт „Айдъред“ и 500 бр.
сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът чрез адв. Е. Е. излага, че ответниците са
наследници на В.М.К., починала на 14.05.2015 г. Между ищецът и
наследодателя на страните бил сключен Договор за аренда № 52 от с
нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията гр. Варна
на 31.05.2004 г., за срок от 15 години на собствения недвижим имот,
7
възстановен по ЗСПЗЗ съставляващ нива с площ 3,654 дка, находяща се в
землището на гр. Д.Ч., в местността „Али Кочевото“, с кадастрален № 115025,
обособен в парцел № 25, от масив № 115 по плана за земеразделяне на
землище гр. Д.Ч.. След сключването на договора за аренда в периода 2004-
2005 г., арендаторът на основание клаузата на т. 3, раздел IV от договора
извършил подобрения в имота като засадил 610 бр. ябълкови дръвчета, от
които 110 бр. сорт „Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, които по-
късно същите били включени в изградената от арендатора овощна градина с
площ от 220 дка. Сочи, че след смъртта на арендодателката нейните
наследници я заместили по договора на основание чл. 17, ал. 1 от ЗАЗ и т. 5
на раздел V от договора. След изтичане срока на договора, на 29.03.2019 г.
арендаторът е отправил писмена покана до арендодателя за заплащане на
сумата 2700,00 лв., представляваща остатъчна стойност за засадените трайни
насаждения, на основание т. 9 от раздел III на арендния договор и чл. 12, ал. 2
от ЗАЗ, но плащане не последвало. Сочи, че в т. 3, раздел IV от договора
арендодателят изрично е дал съгласие за засаждане на насажденията и то в
нотариална форма. Алтернативно сочи, че е налице конклуденто съгласие,
предвид липсата на последващо противопоставяне на начина на ползване на
имота, като засаждането на дръвчетата е било явно за арендодателя. Сочи, че
калузата на т. 3, раздел IV отговаря на изискването на чл 9 от ЗАЗ, като
арендаторът не е превишил пределите на предоставените му с арендния
договор права като е засадил ябълкови дръвчета като подобрения. Претендира
от арендодателя сумата, с която се е увеличила стойността на обекта, предмет
на договора. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Р. Н. А. и Г. Н. П., чрез
адв. О. С., са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете като
неоснователни. Не оспорват, че като наследници на В.М.К. са заместили
същата по процесния договор за аренда, както и че последният е прекратен на
29.03.2019 г. поради изтичане на срока, за който е сключен. Сочат, че
дръвчетата са засадени преди договора от „Интерфрукт Камчия" АД.
Поддържат също и че не е давано съгласие за промяна начина на ползването
на имота, по смисъла на чл. 9, ал.2 от ЗАЗ, който е с предназначение „нива“.
Оспорва стойността на имота да е увеличена с процесната сума 2700,00 лв. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
8
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните
поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си
представители. Всяка от страните доразвива доводите си в писмена защита.
Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263
ал.2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като релевираните от двете
страни такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба, подадена от Р. Н. А., и Г. Н. П. , разгледана по
същество се явява частично основателна, а тази подадена от Потребителна
кооперация „Сотир Костов“ неоснователна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в рамките на
производството е, че на 29.03.2004 г. между В.М.К., в качеството на
арендодател, и ищеца – арендатор, е сключен договор за аренда, по силата на
който арендодателят е предоставил за ползване на ищеца недвижим имот -
нива с площ 3,654 дка, находяща се в землището на гр. Д.Ч., в местността
„Али Кочевото“, с кадастрален № 115025, обособен в парцел № 25, от масив
№ 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Д.Ч.. Това обстоятелство се
потвърждава и от представения Договор за аренда № 95, том IV, рег. №
3110/2004г. с нотариална заверка на подписите. В раздел I, т.1 е уговорен срок
на договора от 15 години за непрекъснато ползване от арендатора.В раздел IV
9
от договора, т. 3 от договора се предвижда, че арендаторът има право да
засади трайни насаждения върху арендуваната земя, както и да изгради
съоръжения, инсталации, огради и други подобрения, необходими за тяхното
отглеждане, а в т.4, че арендаторът има право да изменя и подобрява земята,
само в случай че това не се отразява върху ползването на обекта след
изтичане на срока на договора. Съобразно т.6 от същия раздел, арендаторът се
задължава да заплати от името на арендодателя дължимите разходи и
остатъчната стойност на градината на „Интерфрукт камчия“ АД, гр. Д.Ч., до
31.12.2004 г. Клаузата на т.9 от раздел III на договора предвижда, че при
прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е
увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с
негово съгласие подобрения.
От приобщените по първоинстанционното производство, скица на
парцел № 37 от масив 115 по плана за земеразделяне на землище Д.Ч.,
издадена на 18.06.1999 г. и презаверена последно на 09.04.2004 г. и актуална
скица на поземлен имот № 15-163572-25.02.2019 г., е видна категорията на
земята при неполивни условия – трета и начин на трайно ползване – нива.
Безспорно е също, че договорът за аренда е прекратен на 29.03.2019 г.
поради изтичане на неговия срок.
По делото е безспорно също, а и е видно от удостоверение за
наследници изх. № 67/11.03.2016г., че арендодателката В.М.К. е починала на
14.05.2015 г. и е оставил за законни наследници своите дъщери - ответниците
Р. Н. А. и Г. Н. П..
За периода на създаване на овощната градина, от страна на ищеца са
ангажирани фитосанитарен контролен лист № 002428 от 04.04.2003 г. за
15000 бр. ябълкови дръвчета, внос от Югославия, фитосанитарен паспорт от
12.05.2003 г. и митническа декларация за посадъчния материал от 22.04.2003
г. Представена е и схема за засаждане на овощната градина с ябълки, на която
графично е отбелязана овощната градина в масив 115, като същата е
разпределена на три части: западна, северна и южна. На северната и южната
част от градината върху е отбелязано засадени 2004 г., а за западната част е
отбелязано, че от 1-ви до 32-ри ред са засадени 2003 г., а от 33-ти до 85 са
засадени през 2004 г.
За периода на плододаване на насажденията са ангажирани от ищеца
10
заповед № 54/25.07.2007 г., издадена от председателя на ПК „Сотир Костов“,
за назначаване на комисия, която да извърши инвентаризация на
неплододаващите трайни насаждения и да ги прехвърли в групата на
плодадаващите такива, както и протокол за въвеждане в плододаване от
30.07.2007 г., съставен от назначената комисия, в който е отразена овощна
градина ябълки в местност „Али Кочевото“, масив 115, с площ от 271 дка. От
представения мемориален ордер №8 за м. юли 2007г. се установява, че са
прехвърлени от групата на неплододаващите дръвчета в групата на
плододаващите дръвчета, дръвчетата в овощна градина в местността „Али
Кочевото“ с площ 271 дка.
По делото е допусната съдебно техническа експертиза с цел трасиране
на арендувания имот по кадастрална карта и определяне на
местонахождението му, която е изготвена от вещото лице инж. И.Х. и която
не е оспорена от страните по делото. Същата е послужила и за изготвяне на
заключението по съдебно- агротехническите експертизи.
Съгласно неоспореното заключение на ССчЕ изготвено от вещото лице
Е.Т. съобразно извършеното осчетоводяване в счетоводството на
Кооперацията е наличен ДМА „Биологичен актив от трайни плододаващи
насаждения — ябълки в местност Али Кочевото с площ 271 дка” на обща
стойност 128673,00 лв. на дата 30.07.2007 г.
От приетата съдебно агро-техническа експертиза, изгответна от вещото
лице агр.инж. Мариана Недкова И.а, се установява, че част от процесния
имот е овощна ябълкова градина, малка част посев царевица и останалата
част е свободна площ. Съгласно заключението насажденията са засадени през
2003г. според приложени по делото документи, част от тях нечетливи. В
частта от имота попадаща в масив с трайни насаждения са установени 422
броя дървета ябълки, от два сорта - „Златна превъзходна" и „Айдаред“.
Съгласно вещото лице стойността на трайните насаждения в част от
процесния имот е 4954,00 лв. = 422 x 11,74 лв., при единична стойност дадена
от вещото лице като разход за създаване на един бр. дръвче, изчислена по
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения приета с ПМС № 151 от
30.07.1991 г., обн., ДВ, бр. 65 от 09.08.1991 г. Съгласно протокола за
въвеждане в плододаване от 30.04.2007г. стойността на трайните насаждения
е дадена на 1045,00 лв. Визираните стойности вещото лице е посочило и като
11
увеличената стойност на имота в следствие на засадените в него трайни
насаждения. Вещото лице сочи, че съгласно план схемата приложена по
делото в процесния имот № 115025 попада от 1-ви до 32 ред ябълкови
дръвчета, засадени през 2003 г. Вещото лице сочи за моментното състояние
на насажденията, че за тях не са полагани грижи, не са провеждани
агротехнически мероприятия, по растителна защита на насажденията -срещу
болести и неприятели. Излага, че дръвчетата са болни, заплевелени с много
леторасли, издънки, болни клони. Сочи, че младенческият период, който
включва годините на създаване и отглеждане до встъпване в плододаване,
интензивна ябълкова градина е 2-З г., а периодът на експлоатация, който
включва годините на плододаване на интензивна ябълкова градина е около 16
години. Съгласно чл.11, ал. 3 от Наредбата силно закържавели насаждения,
дървета, храсти, растения и други независимо от възрастта им, както и такива,
които са завършили плододаващия период, се оценяват само като материал за
отопление, строителство, мебели и други по съответните действащи цени към
момента на извършване на оценката. Излага, че съгласно оценка на наличните
в имота насаждения по чл.11, ал. 3 като дърва за огрев е 14куб/м.х80лв./куб. е
1120,00 лв.
В обясненията си в о.с.з. вещото лице И.а сочи, че и е отказано
съдействие от ищеца за снабдяване с четливи копия на документи по делото.
Излага, че точна дата на засаждане на дръвчетата не може да се каже,
приблизително се вижда, че са засадени 2003-2004 г., като датата, дадена в
заключението е по доказателствата по делото.
Като доказателство по делото е приета тройна съдебно агро-техническа
експертиза изгответна от вещите лица Е. Б., М.К. и К.Н.. Експертите сочат, че
съгласно схемата за засаждане в процесния имот през 2004 г. са засадени 610
дръвчета, а на място в част от 2.156 дка са налични 422 броя дръвчета, докато
останалите 1.498 дка са засети с житна култура. Поддържат, че сортовият
състав на ябълковите градини е от сорт „Златна превъзходна“ и „Айдаред“.
Съгласно заключението засадените трайни насаждения са изчислени по чл.11,
ал.2 и оценката се намалява с 10% за закържавяване и заплевеляване и по чл.
14 - дърва за огрев на кубатура, съгласно Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г., обн., ДВ, бр. 65
от 09.08.1991 г. От таблицата в заключението е видно, че вещите лица са дали
стойността на 610 бр. ябълкови насаждения от 27,44 лв., при цена коригирана
12
с 10 % до 24,70 лв. на брой или общо 15067,00 лв. Дадена е и стойността на
20 кубика дърва за огрев по 60 лв. кубика или 1200,00 лв. Така увеличената
стойност на имота в следствие на засадените в него насаждения е дадена на
16267,00 лв. Сочи се, че средната пазарна цена на имота е 4019,40 лв. към
датата на прекратяване на арендния договор. Излага, че у ищеца е налице
План-проект включващ целият масив 115 - 271 дка, като такива планове са
били изисквани, когато започнало субсидирането през месец март 2007 г.
Експертите сочат, че вътре в редовете е обрасло с къпинаци и увивни
растения, не са извършвани агротехнически мероприятия, като резитба,
окопаване и растително-защитни мероприятия, клоните вътре в редовете са
вплетени. Установили са, че дръвчетата са закържавели и ябълковата градина
е изоставена от 2-3 г. Излагат, че дръвчетата са на видима възраст 17-18 г. в
края на плододаващия период и нямат остатъчна стойност. Вещите лица
сочат, че съгласно Удостоверение с изх. № РД-12-02-347-1/ 23.02.2022 г.
издадено от Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Варна статута на имот №
115025 в землището на гр. Д.Ч., област Варна, местност „Али Кочевото“ от
2002г. до настоящия момент е с начин на трайно ползване на земята – нива,
категория на земеделската земя –трета и вид на територията – земеделска.
Вещото лице Б. сочи в обясненията си в о.с.з., че дърветата са
изоставени март 2019 г. и е възможно да закържавеят, ако не се обработват и
не се извършват добри агротехнически мероприятия, поради което е дадено
10 % закържевяване. Излага, че е правила и други експертизи в рамките на
дела, страна по която е ищеца.
За установяване момента на засаждане на ябълковите дръвчета в
процесния имот по делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на ангажираните от страните свидетели.
От показанията на свидетеля, разпитан по инициатива на ищеца, К.А.
П., се установява че е работила при ищеца като счетоводител от 1997 г. до
2014 г. Излага, че градините били засаждани от 2000 г. до 2004 г. в различни
местности до 2004 г. Сочи, че е познавала праводателката на ответниците
В.М.К., която била кооператор и имала дългогодишен договор с
кооперацията. Твърди, че градината била една нива долу в „Али Кочевото“,
до дигата. Излага, че В.М.К. много често била в кооперацията и била един от
привържениците на отглеждането на нивите, наясно била какво ще се прави в
13
нейната градина. Поддържа, че всички, които сключвали дългогодишни
договори знаели, че ще се засаждат за в бъдеще и трайни насаждения, както
пишело в самите договори. Сочи, че точно тези дръвчета били доставени от
Сърбия, а „Растителна защита“ ги поставила под карантина, но не знае за
какъв период. Излага че докато мине карантината дърветата първо били
засадени в една друга местност и някъде в края на 2003 г. или началото на
2004 г. ги засяли на точното място, като по това време била строена и
съответната част от дигата. Излага, че с всеки кооператор предаварително се
водел разговор за засаждането и през м. март месец дошъл нотариусът и
заверил всички договори. Поддържа, че до 2014г. е осчетоводявала всички
договори, а рентното плащане е изплащано. Сочи, че е съставила
мемориалния ордер от юли 2007 г. на л. 16. Излага, че 2007 г. е влизането в
плододаване на градините и тогава са били осчетоводени. Излага, че „Али
Кочевото“ е около 300 дка. Излага, че нивата на праводателката била едно
ъгълче. Сочи, че дръвчетата се засаждали според схема на засаждане, която
била дадена за одобрение на специалисти. На приетата като доказателство на
л.14 схема свидетелката сочи, че процесният имот се намира в горният край
на лявото разклонение от схемата за засаждане. Излага, че не си спомня за
състоянието на нивите преди засаждането, на което е ходила.
От показанията на свидетеля Г.В.Х. воден от ответниците, техен първи
братовчед, се установява, че има нива в местността „Али Кочевото“, която
майка му отдавала под наем на ответника. Излага, че е работил на нивата на
ответниците. Цялата била на дядо му и с площ от 12 дка поркай реката, като
неговата и на сестра му е последната с площ около 3 дка, след нея тази на
другата му братовчедка, която била собственик и на първата нива. Излага, че
нивата от 12 дка е разделена на три – на две сестри и един брат. Сочи, че
неговата е крайната, средната е на леля му, която има за наследник С., а
крайната е на Г. и Р.. Излага, че едната граница на имота е дига, а реката е на
северозапад от неговата нива. Свидетелят сочи, че В.М. тогава не е членувал
в друга кооперация. Излага, че от майка си е чувал „отивам при Владо“, но не
може да каже дали той е бил в различна кооперация, говорила му е за
„Интерфрукт“. Сочи, че през 2002 г. – 2004 г. засадили дръвчета ябълки в тази
област. Излага, че през 2002-2003 г. не гледали нивите си, които били дадени
и не знае дали точно неговата нива е била засята тогава или по-рано или по-
късно, но сочи, че това е сторено при сключване на договора и за това били
14
взети самите ниви. Поддържа, че арендаторът затова взел нивите, да сее
овошки. Когато е минавал през мястото е виждал, че мястото е горе-долу
засято с ябълки. Поддържа, че представителя на ПК „Сотир Костов“ бил
изряден по договорите и плащал. Сочи, че от няколко години като минава
през процесния имот установил, че не се гледат градините и е запуснато, като
джунгла. Излага, че на място може да каже коя е неговата нива и коя е на
ответниците. Излага, че е една нива, разделена на три и неговият имот не
граничи с този на ответниците. Сочи, че през този период и трите ниви били
засети с дръвчета и всички имали договор с ПК „Сотир Костов“ Излага, че е
продал нивата си, но са останали задълженията към ПК. Сочи, че има дело с
ищеца за това, че не е продължил договора.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗАЗ, предвижда, че при прекратяване на
договора, арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на
обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.
Разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗАЗ, от друга страна, предвижда, че
арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора
и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на
арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията
не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на
срока на договора.
С оглед на правната квалификация на предявения иск, а именно
посочената разпоредба на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, в тежест на ищеца – въззивник
в настоящото производство, е да установи, че именно той е засадил
ябълковите дръвчета след сключване на процесния договор за аренда и по
време на неговото действие, като засаждането на трайните насаждения е
станало със съгласието на арендодателя, както и че вследствие на засадените
ябълкови дръвчета стойността на имота е увеличена с претендираната от него
сума. В тежест на ответниците – въззиваеми в производството пред ВОС, е да
установят, че ябълковите дръвчета са засадени от „Интерфрукт Камчия“ АД
по време на действие на предходен договор за аренда за същия имот.
Възраженията на въззивниците –ответници, които същите са релевирали
във въззивната жалба, извън тези, че дръвчета са засадени от „Интерфрукт
15
Камчия“ АД по време на действие на предходен договор за аренда за същия
имот, както и без надлежното съгласие на арендодателката – наследодател на
двете ответници, са преклудирани и съдът не следва да коментира.
За безспорно между страните по делото е прието, че е сключен договор
за аренда по смисъла на ЗАЗ, съгласно който наследодателят на ответниците
е предоставил на ищеца - кооперация земеделска земя с трайно
предназначение –нива, като срокът на договора е 15 години, същият е изтекъл
и договорното правоотношение е прекратено на 29.03.2019г. От събраните по
делото доказателства / писмени и СТЕ/, безспорно се установява, че в
процесния имот са насадени ябълкови дръвчета, а подобни насаждения има и
в съседните имоти, като е създадена една голяма овощна градина, съобразно
утвърден План-проект.
Спорните моменти в производството са дали за засаждането на имота е
дадено съгласие от арендодателя, съобразно чл. 9 ал.3 от ЗАЗ и от кого е
извършено засаждането и в кой период.
По отношение на съгласието, съдът намира, че такова е налице. В
раздел IV, т.3 от процесния договор е уговорено: „ Арендаторът има право да
засади трайни насаждения върху арендуваната земя, както и да изгради
съоръжения, инсталации, огради и други подобрения, необходими за тяхното
отглеждане“. Това по своето естество представлява писмено съгласие на
арендодателя по смисъла на чл. 9 от ЗАЗ за извършване на подобрението.
Законът не поставя изискване уговорката да е в отделен писмен акт, както и
да има изрична конкретизация за вида на трайните насаждения. Единственото
изискване е съгласието да е в писмена форма, което в процесния случай е
спазено, като дори е и в по-тежката форма на нотариално заверения договор
за аренда. Уговореното по т. 3 ясно отразява предварително и изрично
даденото съгласие от страна на арендодателя обектът да бъде засаден с
трайни насаждения, каквито безспорно са ябълковите дръвчета. Аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че за целия срок на договора, арендодателят
не се е противопоставил на начина на ползване на имота.
По отношение на засаждането на дръвчетата, съдът намира, че те са
засадени след 2004г., т.е. след сключване на процесния договор за аренда и по
време на неговото действие. Засаждането е извършено именно от ищеца по
делото. В тази насока, следва да бъдат кредитирани показанията на
16
свидетелката П., доколкото същите кореспондират с представените писмени
доказателства, касаещи засаждането на дръвчетата /фитосанитарен контролен
лист № 002428 от 04.04.2003 г. за 15000 бр. ябълкови дръвчета, внос от
Югославия, фитосанитарен паспорт от 12.05.2003 г. и митническа декларация
за посадъчния материал от 22.04.2003 г., заповед № 54/25.07.2007 г., издадена
от председателя на ПК „Сотир Костов“/, както и със заключенията на вещите
лица по допуснатите съдебни експертизи. Показанията на свидетеля, воден от
ответниците, съдът не възприема като достатъчно достоверни и убедителни,
предвид, че свидетелят Х. е братовчед на ответниците и е бил страна по дело
с кооперацията, като показанията му са неточни и изразяват голяма доза
несигурност за конкретния период от време – 2002г. – 2004г. В този смисъл и
следва да се направи безспорен извод, че дръвчетата са внесени от Югославия
през 2003г., но са поставени под карантина, като след внасянето на
дръвчетата те са били в период на вегетация и не е могло да се извърши
веднага засаждането им, което е започнало поетапно през 2004г.
От заключенията по допуснатите, както единична, така и тройна,
съдебни експертизи се установи конкретен брой на наличните в процесния
имот, трасиран в рамките на общия масив, ябълкови дръвчета, а именно 422
бр. Не се установиха твърденията на кооперацията, релевирани във
въззивната жалба, че към датата на прекратяване на договора за аренда,
дръвчетата са били 610 бр. Експертите и по единичната, и по тройната
съдебна агротехническа експертизи сочат, че дръвчетата са в края на своя
период на плододаване, като дръвчетата са закържавели и заплевени, като за
тях не се полагат грижи. Видът на засадените дръвчета, както сочи тройната
експертиза, е нискостеблени, като съдът кредитира заключението именно на
тройната експертиза в тази връзка, предвид, че ищцовата страна не възразява
и не опровергава този извод и доколкото това е така, съдът съобрази
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, която се прилага в
случаите на предоставяне за временно ползване на обработваеми земи и
отдаването им под аренда, какъвто е процесният. Съобразно чл. 2 и чл. 3 от
Наредбата, трайните насаждения – в случая овощни култури – ябълкови
дръвчета се оценяват отделно от земята, като с оценката се осигурява
възстановяване на разходите за създаване и отглеждане на трайните
насаждения и обезщетяване за нереализираните доходи от тях. В случая,
начинът на оценяване е в съответствие с Приложение 1 към Наредбата, а
17
същото посочва, че за нискостеблените ябълкови дръвчета
продължителността на плододаване е 16 години, или при обявен начален
период на плододаване 2007г., краят на периода на плододаване предстои да
настъпи през 2023г. Договорът между страните е прекратен на 29.03.2019г.,
като страните не спорят, че последната реколта е прибрана 2018г., а градината
е запусната от 2-3 години, както се установява еднопосочно от единичната и
тройна експертиза, изготвени през 2022г., което води до извод, че запускането
на градината е започнало след прекратяването на договора за аренда.
Ответниците не твърдят да са полагали грижи и не установяват този факт,
което следва да се съобрази, че същите са станали причина за запускането на
градината. Следователно към 29.03.2019г. наличните 422 бр. дръвчета са в
края на своя период на плододаване, като до същия остават приблизително 5
стопански години, предвид, че засетият сорт ябълки зреят и се берат през
септември/ октомври.
Съобразно чл. 10 от Наредбата, когато дървото се оценява в периода на
плододаване (експлоатация), към разходите за създаване и отглеждане
(колона 7), намалени с амортизационните отчисления за миналите години на
плододаване, се прибавя нормативният размер на средногодишния чист
доход, умножен по броя на следващите години, през които насаждението
(дървото, храстът) няма да се експлоатира, или конкретните изчисления в
случая са както следва за 1 бр. дръвче: 24,92 лв. – /1,56лв. Х 11 години/ +
/3,28лв. Х 5 години/ = 24,16 лв. или общо за всички дръвчета – 10 195, 52 лв.
Освен оценката, която се прави по таблиците, дърветата от всички
видове се оценяват и като дървесен материал по предназначение –за
отопление, строителство, мебели и др., като сумите се прибавят към оценката
на насажденията или дървото, направени по таблиците /чл. 14 от Наредбата/.
В случая 422бр. ябълкови дръвчета следва да се оценят и като дървесен
материал за отопление. Съдът възприема заключението на експертите по
тройната съдебно- агротехническа експертиза в частта, в която сочат, че 31
бр.дръвчета са необходими за 1куб. дърва за отопление, както и в частта за
единичната цена за кубик – 60лв. На тази база съдът изчисли за 422 бр.
дръвчета – приблизително 13,5 кубика или общо сумата от 810 лв.
Съответно увеличената стойност на процесния имот към 29.03.2019 г.
вследствие на засадените в него трайни насаждения, доколкото няма данни за
18
промяна на официалния статут на недвижимия имот от началото на действие
на договора до неговото прекратяване, следва да се изчисли по реда на
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения се формира като сбор
от стойността на 422 бр. ябълкови дръвчета от по 24,16 лв. и на стойността им
като дървесина от 810 лв. или общо 11 005,52 лв.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен до този размер и следва да бъде уважен съразмерно за
всяка една от ответниците, като наследници на арендодателя и собственици
на процесния имот, за сумата от по 5502,76лв. Основателно е искането за
присъждане на законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде частично отменено и постановено друго съобразно
изложените мотивите на въззивния съд.
По разноските в производството:
Разноски при този изход на спора се следват на кооперацията и на
ответниците Г.Г., които са отправили надлежни искания и са представили
списъци по чл. 80 от ГПК.
В рамките на първоинстанционното производство, от ищеца са
направени разноски в общ размер на 3599,54 лв., от които 895,54 лв. -
държавни такси, 2284 лв. - депозит за вещи лица и 420 лв. - заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Разноските на ответниците за първа инстанция са
в общ размер на 402 лв., от които 100 лв. – депозит за вещо лице и 302 лв. –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора на
ищеца за първа инстанция се дължат – 2091,78 лв., а на ответниците - 168,39
лв.
За въззивната инстанция, въззивникът – ищец е направил разноски в
общ размер на 746,30лв., от които 146,30 лв. – заплатената държавна такса и
600 лв. – адвокатско възнаграждение, а въззивниците – ответници – общо
534,47 лв., от които 232,47 лв. – държавна такса и 302 лв. – адвокатско
възнаграждение. Съобразно изхода на спора на въззивника – ищец се дължат
– 433,70 лв., а на въззивниците – ответници - 223, 88 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
19
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 280 /18.05.2022г., постановено по гр.д. №
2857/2021г. на Районен съд - Варна, 20 с-в, в ЧАСТТА, С КОЯТО Р. Н. А.,
ЕГН**********, с адрес: *************, е осъдена да заплати на
Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, ГОРНИЦАТА НАД
ДЪЛЖИМИТЕ 5 502,76лв. / пет хиляди петстотин и два лева и седемдесет
и шест стотинки/ до присъдените 5 811,70 лв. /пет хиляди осемстотин и
единадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща припадащата се на
ответницата част от сумата, с която се е увеличила стойността на недвижим
имот с кадастрален № 115025, обособен в парцел № 25 от масив № 115 по
плана за земеразделяне на землище гр. Д.Ч., находящ се в местност „Али
Кочевото“, вследствие на извършените от арендатора по договор за аренда №
*********** г. в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения в имота, изразяващи се
в засаждане на трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета - 110 бр. сорт
„Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ.
ОТМЕНЯ решение № 260 280 /18.05.2022г., постановено по гр.д. №
2857/2021г. на Районен съд - Варна, 20 с-в, в ЧАСТТА, С КОЯТО Г. Н. П. ,
ЕГН **********, с адрес: ************, е осъдена да заплати на
Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, ГОРНИЦАТА НАД
ДЪЛЖИМИТЕ 5 502,76лв. / пет хиляди петстотин и два лева и седемдесет
и шест стотинки/ до присъдените 5 811,70 лв. /пет хиляди осемстотин и
единадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща припадащата се на
ответницата част от сумата, с която се е увеличила стойността на недвижим
имот с кадастрален № 115025, обособен в парцел № 25 от масив № 115 по
плана за земеразделяне на землище гр. Д.Ч., находящ се в местност „Али
Кочевото“, вследствие на извършените от арендатора по договор за аренда №
*********** г. в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения в имота, изразяващи се
в засаждане на трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета - 110 бр. сорт
20
„Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ.
ОТМЕНЯ решение № 260 280 /18.05.2022г., постановено по гр.д. №
2857/2021г. на Районен съд - Варна, 20 с-в, в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, С
КОЯТО Р. Н. А., ЕГН**********, с адрес: *************, е осъдена да
заплати на Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, ГОРНИЦАТА
НАД ДЪЛЖИМИТЕ 1045,89лв. / хиляда четиридесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/ до присъдените 1104,59 лв. /хиляда сто и
четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски за първа инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260 280 /18.05.2022г., постановено по гр.д. №
2857/2021г. на Районен съд - Варна, 20 с-в, в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, С
КОЯТО Г. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: ************, е осъдена да
заплати на Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, ГОРНИЦАТА
НАД ДЪЛЖИМИТЕ 1045,89лв. / хиляда четиридесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/ до присъдените 1104,59 лв. /хиляда сто и
четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски за първа инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 280 /18.05.2022г., постановено по
гр.д. № 2857/2021г. на Районен съд - Варна, 20 с-в, в останалите му
обжалвани части като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. Н. А., ЕГН**********, с адрес: *************, ДА
ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, сумата от 216,85
лв. /двеста и шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
21
представляваща разноските пред въззивната инстанция, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: ************, ДА
ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д.Ч., Фуражен цех, сумата от 216,85
лв. /двеста и шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноските пред въззивната инстанция, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.Ч., обл. Варна,
Фуражен цех, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. А., ЕГН**********, с адрес:
************* и Г. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: ************,
допълнително сумата от 13,14 лв./тринадесет лева и четиринадесет
стотинки/, наред с присъдените 155,25 лв., представляващи разноски пред
първата инстанция, както и 223, 88 лв. /двеста двадесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда
на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22