Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 632 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е
по жалба от С.Д.С. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 8121к-****/01.03.2022
г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
В жалбата се
твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗМВР и при несъответствие с целта на закона. По-конкретно
жалбоподателят твърди, че не е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР, доколкото Заповед № 3665з-***/14.07.2021 г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“, е обжалвана, а Заповед № 8121к-***/22.03.2021
г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в
длъжност за срок от една година“, е отменена с решение по адм.д. № ***/2021 г.
по описа на Административен съд – Варна един ден преди издаване на процесната
заповед. Съответно дисциплинарният орган неправилно е приел, че нарушенията на
служебната дисциплина са тежки по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР.
Счита още, че липсва кумулативната предпоставка по последната разпоредба да са
били наложени наказания както по чл. 197, ал. 1, т. 4, така и по т. 5 от ЗМВР. Моли
за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът в
производството – Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител счита
жалбата за неоснователна. Твърди, че в хода на дисциплинарното производство не
са допуснати процесуални нарушения, че заповедта е издадена от компетентен
орган и при спазване на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Въз
основа на установените в производството
факти приема, че в периода 15.07.2020 г. до 01.07.2021 г. С. е бездействал по
Досъдебно производство № ***/2020 г., като бездействието е установено в срока
на изтърпяване на дисциплинарното наказание, наложено със Заповед № 8121к-***/22.03.2021
г., при което е налице хипотезата по чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР. Моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – адресат
на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на
обжалване е Заповед № 8121к-****/01.03.2022 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6,
вр. чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР на С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му
правоотношение в МВР.
Заповедта е
издадена в производство, образувано със Заповед № 8121к-10692/04.10.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи по сигнал от прокурор в Районна прокуратура –
Варна за неоправдано забавяне на С.Д.С. – старши разследващ полицай в РУ – А.
на разследването по ДП № ***/2020 г. по описа на РУ – А.. В заповедта са
описани действия и бездействия на С. във връзка с разследването, които според
органа представляват неизпълнение на служебните задължения – нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Със заповедта за образуване на производството е
определен дисциплинарно-разследващ орган и са дадени разпореждания относно действията
на този орган. Заповедта е връчена на С. на 13.10.2021 г.
На
29.10.2021 г. С. е поканен да представи обяснения или възражения, както и
доказателства в срок до 10.11.2021 г., но не се е възползвал от това право. С
искане вх. № 445р-12700/30.12.2021 г. е поискал към дисциплинарната преписка да
се изискат и да се вземат под внимание определени докладни записки.
Въз основа
на събраните в производството доказателства е съставена обобщена справка УРИ №
365р-***/12.01.2022 г., с която и с всички материали по проверката С. е
запознат на същата дата. За запознаване с обобщената справка и с материалите по
дисциплинарното производство и с правото да даде допълнителни писмени обяснения
или възражения му е отправена и покана от 14.01.2022 г., връчена на 17.01.2022
г. Обобщена справка е изведена и като УРИ № 365р-3***1/14.01.2022 г., с която С.
е запознат на 17.01.2022 г. и е получил копие от нея на същата дата. Срещу
обобщените справки С. е подал възражения рег. № 445р-374/13.01.2022 г. и рег. №
445р-525/18.01.2022 г., в които наред с доводите срещу констатациите е поискал
изслушване от страна на дисциплинарно-наказващия орган.
На
18.01.2022 г. дисциплинарно-разследващият орган представя становище до
Министъра на вътрешните работи рег. УРИ № 365р-3868/18.01.2022 г. В становището
са описани процесуалните действия и материалите, събрани в производството и са
обсъдени възраженията на С.. Въз основа на тях дисциплинарно-разследващият
орган е приел за установено, че досъдебното производство № ***/2020 г. по описа
на РУ – А. е започнато от С. на 14.07.2020 г. с оглед на местопроизшествие. На
същата дата са извършени и други действия по разследването. На 01.09.2020 г.,
на 16.11.2020 г. и на 24.06.2021 г. са изготвени предложения до прокурора за
удължаване на срока на разследването. Последното прокурорско постановление е за
удължаване на срока до 14.01.2021 г. С постановление от 01.07.2021 г.
прокурорът е постановил отвеждане на разследващ полицай С.С. като разследващ
орган по ДП № ***/2020 г., тъй като след 14.07.2020 г. няма извършено нито едно
процесуално-следствено действие. Установено е, че натовареността на
разследващия полицай е била съпоставима с тази на колегите му от РУ – А. и не е
имало конкретни причини за това, с което не е изпълнил служебните си задължения
по т. ІІ от типовата длъжностна характеристика на длъжността „младши разследващ
полицай“ и „старши разследващ полицай“ № 3286р-3407/22.01.2018 г. и по чл. 203,
ал. 1 и 2 от НПК. Това нарушение е нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 6
от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в
длъжност от една до три години“. От кадровата справка на С. е констатирано, че
са му наложени две дисциплинарни наказания – „забрана за повишаване в длъжност
за срок от една година“, считано от 25.03.2021 г. със Заповед № 8121к-***/22.03.2021
г. и „порицание“ за срок от шест месеца, считано от 16.07.2021 г. със Заповед №
365з-***/14.07.2021 г. Предвид това е прието, че конкретното дисциплинарно
нарушение е извършено преди налагането на дисциплинарното наказание по Заповед
№ 8121к-***/22.03.2021 г., но в срока на изтърпяване на наказанието, поради
което е приложим чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР, който предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“. С оглед установеното при дисциплинарното разследване,
органът е дал предложение на Министъра на вътрешните работи за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на С.Д.С..
Въз основа
на предложението е издадена обжалваната заповед. Съгласно мотивите на заповедта
е извършена проверка по сигнал от наблюдаващия прокурор по ДП № ***/2020 г. по
описа на РУ – А.. В хода на проверката са установени данни за дисциплинарно
нарушение и е образувано дисциплинарно производство, при което са констатирани
факти, както следва: На 14.07.2020 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с
първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие – е образувано ДП
№ ***/2020 г. по описа на РУ – А., което е възложено за разследване на С.. На
същата дата са извършени следствени действия, на 15.07.2020 г. е изискан
фотоалбум. От тази дата до 01.07.2021 г. С. не е извършил никакви следствени
действия, освен да изготви предложения за удължаване на срока на разследването.
На 22.06.2021 г. наблюдаващият прокурор е изискал досъдебното производство и е
констатирал липсата на действия по разследването, като на 01.07.2021 г. е
отстранила С. и е подала сигнал до началника на отдел „Разследване“ в ОД на МВР
– Варна. Бездействието по разследването е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните
задължения“, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Задълженията на С.
са вменени с т. ІІ от типовата длъжностна характеристика за длъжността „младши
разследващ полицай – старши разследващ полицай“ в РУ в сектор „Разследване –
РУ“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР, както и вследствие качеството
разследващ орган по конкретното разследване на основание чл. 203, ал. 1 и 2 от НПК. Нарушението е установено в срока на изтърпяване на предходно дисциплинарно
наказание, наложено със Заповед № 8121к-***/22.03.2021 г. Според мотивите,
последната заповед е влязла в сила на 25.03.2021 г., при което са изпълнени
условията по чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Възраженията на С. са обсъдени и са отхвърлени с
подробни мотиви. Посочено е, че по преценка на дисциплинарно-наказващия орган С.
не е изслушан лично, тъй като в преписката са представени две писмени
възражения, които са разгледани и обсъдени. Във връзка с наказанието
дисциплинарно-наказващият орган е посочил, че е взел предвид, че нарушението е
тежко, че от него е последвало забавяне и неприключване на досъдебното
производство в разумни срокове, че натовареността на С. е била близка до
средната за структурното звено и няма обективни пречки за бездействието, че
нарушението е извършено при евентуален умисъл. Взето предвид е и цялостното
поведение на С. на служба, но поради наличието на хипотезата на чл. 203, ал. 1,
т. 14 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е обвързан от предвиденото в нея
наказание. По тези съображения на С. на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл.
197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение в МВР.
В хода на
съдебното производство са представени и приети от съда копие от Решение №
236/28.03.2022 г. по адм.д. № ***/2021 г. на Административен съд – Варна, с
което е отменена Заповед № 8121к-***/22.03.2021 г., в сила от 28.03.2022 г.;
Заповед № 365з-***/14.07.2021 г., с която на С. на основание чл. 194, ал. 1, т.
2 и чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо, чл. 204, т. 3 и
чл. 206, ал. 1-4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от шест месеца и две заповеди за прекратяване на дисциплинарни производства
срещу С. поради прекратяване на служебното му правоотношение. Прието е писмо от
Синдикалната федерация на служителите в МВР, от което се установява, че от
11.11.2021 г. до 04.03.2022 г. е бил заместник-председател на синдикално
дружество № 32 на СФСМВР – изборна ръководна длъжност в синдикалната федерация,
като в УС на СФСМВР не е постъпвало запитване по чл. 247, ал. 2 от ЗМВР за
даване на съгласие за прекратяване на правоотношението с МВР на основание чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
При така установената фактическа обстановка и в
резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР – Министъра на вътрешните работи.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание отговаря на изискванията за съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Издадена
е в писмена форма и съдържа всички изискващи се съгласно цитираната правна
норма реквизити, включително фактическите и правните основания за налагане на
дисциплинарното наказание. В хода на проведеното дисциплинарно производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и по-специално на
процедурата по чл. 205—206 от ЗМВР, които да обуславят отмяната на обжалвания
индивидуален административен акт на самостоятелно основание.
По отношение на материалната законосъобразност на
оспорената заповед съдът намира следното:
Правното основание на обжалваната заповед е чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197,
ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР.
Първата разпоредба се отнася до дисциплинарното
нарушение, за което е наказан С. – неизпълнение на служебни задължения. От събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства се установява безспорно извършеното
от С. нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а именно неизпълнение на
служебните му задължения във връзка с ДП № ***/2020 г. по описа на РУ – А., по
което той е имал качеството разследващ орган. В служебните задължения на С.
съобразно типовата длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, с
която той е бил своевременно запознат, влиза това да вземе мерки за осигуряване
на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, като
събира в най-кратък срок необходимите доказателства. По отношение на ДП № ***/2020
г. по описа на РУ – А. се установява, че в продължение на почти една година С.
не е извършил никакви действия по разследването, без за това да е налице
обективна причина, например ползван отпуск поради неработоспособност.
Неоснователно е твърдението за прекомерна натовареност, доколкото от справките
за броя ДП се установява, че новопостъпилите преписки са равномерно
разпределяни между разследващите в РУ, а броят неприключени разследвания на С.
от предходен период намалява през периода на бездействието. Предвид това
изводът на дисциплинарно-наказващия орган за извършено от С. нарушение по 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР е правилен и в съответствие с установените факти и
обстоятелства.
Другото правно основание, посочено в заповедта е чл.
197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР. Тези разпоредби се отнасят
до вида на дисциплинарното наказание – „уволнение“ – в хипотеза, при която в срока на
изтърпяване на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ или
„предупреждение за уволнение“ се установи, че преди налагане на наказанието
служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда
налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание.
За да направи извод за приложимостта на
тези разпоредби и да наложи предвиденото в тях наказание,
дисциплинарно-наказващият орган е взел предвид, че нарушението е установено в
срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание по Заповед № 8121к-***/22.03.2021 г., с
която на С. на основание чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от
25.03.2021 г.
Този правен извод на
дисциплинарно-наказващия орган не съответства на фактите към датата на издаване
на обжалваната заповед – 01.03.2022 г. Към тази дата (и по-точно на 28.03.2022
г.) в сила е влязло Решение № ***/28.03.2022
г. по адм.д. № ***/2021 г. на Административен съд – Варна, с което Заповед №
8121к-***/22.03.2021 г. е отменена и тази отмяна е следвало да бъде съобразена
от дисциплинарно-наказващия орган. Поради признаването на заповедта за незаконосъобразна,
предвидените в нея правни последици се считат за ненастъпили от датата на
издаването й. Вследствие от това нарушението, установено с обжалваната в
настоящото производство заповед, не е извършено в срока на изтърпяване на
наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, наложено с отменената заповед.
Така квалификацията на установеното нарушение като тежко нарушение на
служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР е неправилна и в
противоречие с фактите към датата на издаване на заповедта.
Предвид
горното, обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна
поради неправилно прилагане на чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР. При този изход от правния спор в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски
в размер на 610 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от С.Д.С. ***, ЕГН **********, Заповед №
8121к-****/01.03.2022 г. на Министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на С.Д.С.
***, ЕГН **********, сумата 610 (Шестстотин и десет цяло) лева, представляваща
съдебни разноски.
Решението на административния съд подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: