М О Т
И В И
към ПРИСЪДА № 123 по
НОХД № 1402/2015г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.Д. е по чл.209,ал.1,във вр.с чл.18,ал.1 от НК за
това,че на 19.05.2015г.в гр.Казанлък,с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил
у Е.П.Н. с ЕГН ********** заблуждение-представяйки се за магазинер и заявил,че
трябва да му предаде пари-сумата от 700 /седемстотин/ лева,представляващи
дължими от племенника и пари за покупка и доставка на климатици,и с това направил
опит да и причини имотна вреда в размер на 700 /седемстотин/ лева,като деянието
е останало недовършено поради независещи от дееца причини-разкриването му от
органите на МВР.
Подсъдимият в с.з.се признава за виновен.
Представителят
на РП в с.з.поддържа обвинението.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2
от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че
признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
От
събраните по делото на досъдебното производство доказателства-гласни
/показанията на свидетелите А.П.,В.,М.,Б.,Н.,Х.П./,експертно заключение
/заключение на техническа експертиза/,писмени /разписка за върнати
вещи,протокол за обиск и изземване,2 бр.протоколи за претърсване и
изземване,протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум,протокол
за доброволно предаване,протокол за разпознаване на лица и предмети,2
бр.разписки за върнати вещи/,които подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д. ***-населено
място,част от жителите на което се занимавали с т.нар. „телефонни измами“.
Понеже познавал хора, занимаващи се с тази именно престъпна дейност, които реализирали значителни приходи по този
начин, подсъдимият решил да опита и той. За целта подс.Д. се сдобил със
СИМ-карта с предплатена услуга на мобилен оператор „Глобул“ с работен №
**********. Използвайки този номер, на 19.05.2015г., около 14.00 часа, той
избрал телефонния код на град Казанлък и започнал да набира стационарни
телефонни номера, като целта му била да върши измами. Така се свързал с
пострадалата свидетелка Е.П.Н..
Представяйки
се за магазинер, подсъдимият обяснил на св.Н., че притежава магазин за
климатици. Казал й, че племенникът й се е свързал с него и запазил два броя
климатици, които щял да закупи. Понеже двата климатика били доставени, а племенниът й не бил отишъл да ги вземе,
имало нужда да се даде сума пари в лева под формата на капаро, в противен
случай климатиците щели да бъдат върнати в склада. Подсъдимият, който се
представил с името „Харизанов“, обяснил че най-добре ще бъде, ако св.Н. събере
каквито пари има в дома си и да ги предаде на човек, пратен от него на адреса й
в гр. Казанлък. За да я познае изпратеният човек, св.Н. обяснила с какви точно
дрехи е облечена и продиктувала на подс. Д. точния си адрес. Свидетелката Н.
успяла да събере сумата от 700 лева, сложила ги в прозрачен найлонов плик и
според получените от подсъдимия инструкции, слязла пред блока, в който живеела,
находящ се в гр. Казанлък, кв. ***.
За да
осъществи намислената от него телефонна измама, на 18.05.2015г., отново на
случаен принцип, подс. Д. се бил свързал със свидетеля А.И.М., живущ *** и
представяйки се за лекар, му предложил да го наеме на работа. Работата щяла да
се състои в това да взема медицинска документация и консумативи от района на
гр. Казанлък и да ги доставя до гр. Русе. Първоначално свидетелят се съгласил на това
предложение, още повече, че лекарят му обещал заплащане от по 200 лева на курс.
След това, обаче, споделил с брат си – свидетеля Бозев, който от своя страна
заподозрял, че най-вероятно става въпрос за някакъв вид измама. Именно поради
тази причина, двамата свидетели
уведомили служители на РУ-Казанлък за проведения разговор. Били инструктирани
от полицаите да им предават разговорите си с подсъдимия и да изпълняват точно
неговите указания.
На
19.05.2015г. свидетелят М. получил обаждане от горепосочения телефонен номер,
ползван от подсъдимия, който отново се представил за лекаря от гр. Русе и го
попитал дали има навигация за автомобил, на което св.М. отговорил утвърдително.
След обед на същия ден подс.Д. отново позвънил на св. М. и му казал да тръгва
за гр. Казанлък, където трябвало да посети кв. *** и където пред блока щяла да го чака възрастна
жена, облечена със зелена жилетка – св. Н..
Заедно с
брат си, св. М. се качил в автомобила си и отишли на дадения им от подсъдимия
адрес в гр. Казанлък. Пристигайки пред указания жилищен блок, св.М.
действително видял възрастна жена, облечена със зелена жилетка и носеща
найлонов плик в ръка. Свидетелят се приближил до нея и й казал, че той е
човекът, на когото тя трябва да даде парите. Тя го попитала дали той е куриера
на магазинера, на което получила утвърдителен отговор. Без да разговарят
повече, св.Н. дала на св.М.сумата от 700 лева, сложени в найлонов плик.
Свидетелят
М., който чрез брат си поддържал постоянна връзка със служители на РУ-Казанлък,
уведомил подсъдимия, че е взел парите от възрастната жена. Получил наставления
от мнимия лекар да отиде до бензиностанция, където с част от получените от св.Н.
пари да зареди гориво в автомобила си и по най-бързия начин да тръгва за гр. Русе.
Свидетелят
М. изпълнил така дадените от подс.Д. указания и потеглил за гр. Русе, заедно с
брат си. На прохода Шипка служител на РУ-Казанлък – свидетелят Хр.П., заел
мястото на свидетеля Бозев в колата и така двамата с М. продължили към гр.
Русе.
По време
на пътуването подс.Д. многократно се обаждал на св. М., за да го пита до къде
са стигнали и къде точно се намират. Дал указания, като стигнат до гр. Русе, да
продължат по посока разклона за село Писанец, където на земята, до знака
„Стоп“, под камък, св. М. трябвало да му остави парите, като от намиращите се в
плика 650 лева, той следвало да вземе 150 лева за услугата.
Св.М.
изпълнил точно дадените му указания, като при оставянето на парите, св.Хр.П. се
скрил в близки храсти, с цел установяване и залавяне на лицето, което ще дойде
да прибере парите. Самият М., след като оставил плика с парите на уговореното
място, се отправил с автомобила си в посока за гр. Русе. Скоро подсъдимият му
се обадил, за да разбере дали свидетелят е оставил парите. След като получил
утвърдителен отговор от св.Мехмед, двамата се разбрали на следващия ден отново
да се чуят.
Междувременно
подсъдимият казал на сина си – свидетеля В.В.,***, на земята, под знака „Стоп“, има оставени от негов познат лепенки за моторни
резачки, които той трябва да прибере и да му ги занесе. Свидетелят В. се
съгласил, понеже действително баща му се занимавал основно с разносна търговия
и купувал и препродавал с цел печалба моторни резачки. За да не пътува сам, св.В.
се свързал със свидетеля Ат.П. и му предложил да отидат заедно до разклона, на
което св.П. се съгласил, без да се интересува, каква точно е целта на
пътуването им.
Пристигайки
на указаното от подсъдимия място, свидетелят А.П. слязъл от автомобила на св.В.,***
и отишъл до знака „Стоп“, където под камък на земята намерил найлонов плик,
съдържащ пари. В момента, в който взел плика и го прибрал в задния джоб на
панталона си, свидетелят Хр. П. изскочил от близките храсти, извикал „Стой!
Полиция!“ и успял да го задържи.
Виждайки
тази ситуация, свидетелят В. се уплашил и с управлявания от него автомобил,
избягал в неизвестна посока.
При
извършения личен обиск на свидетеля А.П., у него била намерена сумата от 500
лева, оставена от свидетеля М. под знака. Въз основа на това и след
установяването и задържането на св.В., двамата били привлечени като обвиняеми
за извършено от тях престъпление“измама“.Впоследствие обаче, след проведените
ОИМ, подс.Д. признал вината си,
заявявайки, че сам е организирал въпросната измама, а синът му и свидетелят
А.Петров са нямали представа за извършеното от него.
При така установеното,че
деянието е извършено от подс.Д.,наказателното производство по отношение на
Васил В. и Атанас Петров било
прекратено.
По-голямата
част от предмета на престъплението – сумата от 630 лева е била върната на
пострадалата Н. непосредствено след извършването на деянието и разкриването на
извършителя.
Преди
приключване на досъдебното производство подс.Д. доброволно възстановил на
пострадалата свидетелка с 2 бр.разписки и останалата сума от 70 лв.-част от
общата инкриминирана сума от 700 лв.,с които пари св.Мехмед на два пъти
зареждал управлявания от него автомобил с гориво на бензиностанции-веднъж за 50
лв.и веднъж за 20 лв.Така преди приключване на досъдебното производство цялата
инкриминирана сума от 700 лв.е възстановена на пострадалата свидетелка.
Предвид
изложеното съдът намира,че от обективна и от субективна страна подс.Д. е
осъществил състава на чл.209,ал.1,във вр.с чл.18,ал.1 от НК.
От обективна страна
подс.Д. е осъществил изпълнителното деяние „с цел да набави за себе си имотна
облага възбуди у някого заблуждение и с това направи опит да му причини имотна
вреда“. От анализа на събраните по
делото доказателства се установява,че подс.Д. на 19.05.2015г., в гр.
Казанлък, с цел да набави за себе си имотна облага,е възбудил у свидетелката
Е. Н. заблуждение като и се е представил за магазинер и и е
заявил,че трябва да му предаде пари – сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляващи дължими от племенника й пари за покупка и доставка на
климатици.С това подс.Д. направил опит да
причини на св.Н. имотна вреда в размер на 700 /седемстотин/
лева.Деянието е останало недовършено-във фазата на опита, поради разкриването му от органите на МВР.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
условията на пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Горното се
установява от обективираните му действия.Налице е и характерният за този вид
престъпления допълнителен признак от субективна страна, а именно специална,
користна цел у подсъдимия да набави за себе си имотна облага.
Предвид изложеното подс.Д. следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение-и наказан.
При
определяне на наказанието на подсъдимия,с оглед процесуалния ред,по който е
проведено производството,наказанието в случая следва да се определи при
условията на чл.58а,ал.1 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс.Д. съдът отчита като
смекчаващи вината му обстоятелства чистото му съдебно минало,критичното му
отношение към извършеното деяние, затрудненото му материално
положение,доброволното възстановяване на щетите,съдействието на разследването,обстоятелството,че
деянието е във фазата на опита.Отегчаващо вината обстоятелство-сравнително
недобрите характеристични данни на подс.Д./макар,че в по-голямата си част
същите са неутрални/.
При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира,че наказателната
отговорност на подс.Д. следва да се реализира при превес на смекчаващите вината обстоятелства като му се определи
наказание в размер малко над минималния,предвиден в закона,а именно-ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл.58а,ал.1 от НК така
определеното наказание следва да се намали по размер с една трета и така на
подс.Д. следва да се наложи наказание в окончателен размер ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Съдът
намира,че в случая целите на наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане
на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК,тъй като подс.Д. е с чисто съдебно
минало,няма данни за други противообществени прояви,изразява критично отношение
към извършеното деяние и съжалява за постъпката си.Съдът не споделя становището
на представителя на РП,изразено в пледоарията му в ход по същество,че подс.Д. е
системен извършител на телефонни измами и че това е негов начин на
препитание.Такива данни съдът не намери в делото.Поради това,ако съдът
приеме,че подс.Д. е системен извършител на телефонни измами,такъв един извод би
бил произволен и неподкрепен от доказателствата по делото.Данните по делото
сочат,че процесното деяние е инцидентна проява на подсъдимия и в тази връзка
съдът намира за правилни и за почиващи на доказателствата по делото доводите на
защитника на подсъдимия.Видно от справката за съдимост и от характеристичната
справка на подс.Д.,същият не е осъждан,няма криминалистическа регистрация,няма
данни за противообществени прояви,включително и няма данни за извършвани досега
други телефонни измами.Това,че в характеристичната справка се сочи,че
подсъдимият дружи с криминално проявени лица,извършители на телефонни измами,не
е в противоречие с извода,че настоящото деяние е инцидентна проява на
подсъдимия.Това,че подс.Д. дружи с такива лица само по себе си не може да
обоснове извод,че той също извършва такива измами.Това обстоятелство /че подс.Д.
дружи с такива лица/ само потвърждава изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт,че подсъдимият се е подвел от поведението на тези лица и е
решил да опита и той да извърши такъв вид измама.В самия обвинителен акт РП
Казанлък застъпва именно тази теза-че подс.Д. е инцидентен извършител на телефонна
измама и че за първи път се е опитал да извърши такава.В обвинителния акт е
записано:“Понеже познавал хора,занимаващи се с тази именно престъпна
дейност,които реализирали значителни приходи по този начин,обвиняемият решил да
опита и той“.Освен това,на л.2 от обвинителния акт се твърди,че подс.Д. се
занимавал основно с разносна търговия и купувал и препродавал с цел печалба
моторни резачки.В пледоарията си пред съда представителят на РП Казанлък
застъпва теза,различна от изложената в обвинителния акт-а именно,че подс.Д. е
обигран в този вид престъпление-телефонна измама,и че е превърнал телефонните
измами в свой основен източник на доходи.Съдът намира,че тази теза не следва да
се приеме,тъй като тя от една страна не съответства на тезата,изложена в
обвинителния акт,а от друга страна-не е подкрепена от събраните по делото
доказателства.
Не следва
да се възприема и подход само поради вида на престъплението-телефонна измама да
не се прилага условното осъждане.В закона не се съдържа забрана за прилагане на
условното осъждане по отношение на престъплението“телефонна измама“.Също
така,ако се приеме един такъв подход-да се има предвид изключително и само
видът на престъплението,би се обезсмислила цялата дейност на съда по
индивидуализиране на наказанието.
Предвид
изложените аргументи съдът намира,че в случая са налице всички условия и
основания за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК-подсъдимият е с
чисто съдебно минало; няма криминалистическа регистрация; няма данни за други
противообществени прояви; изразява критично отношение към извършеното деяние и
съжалява за постъпката си,което води до извода,че осъзнава противоправността на
поведението си и че превъзпитателният процес при него вече е започнал и може да
бъде успешно осъществен и завършен с отлагане на изпълнението на
наказанието.Следва да се отчете и факта,че подсъдимият сам,доброволно,преди
приключване на досъдебното производство е възстановил на пострадалата
свидетелка останалата невъзстановена част от причинените с деянието имуществени
вреди.
Предвид
изложените аргументи и на основание чл.66,ал.1 от НК съдът отлага изпълнението
на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На
осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.Д. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на КРС направените по делото разноски за техническа
експертиза в размер на 35 лв.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: