№ 578
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Д.
Съдия:Румяна П. П.а
СъдебниСветла З.а Атанасова
заседатели:Елка Г.ева Г.ева
Румяна Николаева Драгнева Й.а
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора Зл. Ат. Зл.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Д. Наказателно дело от
общ характер № 20223100200275 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
Д. СТ. ДР. – води се от ОД „Охрана” и с адв. С.И., редовно упълномощен и приет от
съда отпреди.
Гражданските ищци и частни обвинители:
Ш. Н. П. - редовно призована, явява се лично и с адв. Е.В. – от АК-Добрич, редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Ш. АЛ. С. – редовно призована, явява се лично и с адв. Е.В. – от АК-Добрич,
редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Адв. В.: Колегата адв. В.И. ще пристигне всеки момент.
СВИДЕТЕЛИТЕ ПРИЗОВАНИ ЗА 9:30ч:
Ж. СТ. АВР. – редовно призована, явява се лично.
Р. Н. ДР. – редовно призована, явява се лично.
СТ. Д. ДР. – редовно призован, явява се лично.
Д. К. М. – редовно призован, явява се лично.
Д. Н. В. – редовно призован, явява се лично.
Г. Р. ХР. – редовно призован, не се явява.
В. П. В. – редовно призован, не се явява.
Постъпило е писмо от директора на ОД на МВР – Варна, видно от което същият за
времето от 27.06.2022 год. до 11.07.2022 год. е в платен годишен отпуск и се намира извън
страната.
1
Прокурорът: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
Адв. В.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
Адв. Ст.И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ
Ж. СТ. АВР. - на 39 г., с висше образование, омъжена, неосъждана, български
гражданин, сестра на подсъдимия.
Р. Н. ДР. – на 57 г., с основно образование, омъжена, неосъждана, български
гражданин, майка на подсъдимия.
СТ. Д. ДР. – на 66 г., с основно образование, женен, неосъждан, български
гражданин, баща на подсъдимия.
Д. К. М. – на 40 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия.
Д. Н. В. – на 49 г., със средно образование, неженен, неосъждан, български
гражданин, без родство с подсъдимия.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите СЕ ОТСТРАНИХА от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
Адв. В.: Нямам искания за отвод.
Адв. С.И.: Нямам искания за отвод.
2
Подс. Д.: Нямам искания за отвод.
СЪДЪТ на основание чл.274 ал.2 от НПК разясни правата на гр.ищци и частни
обвинители и подсъдимия в настоящото производство.
Гр.ищец и ч. обв. П.: Нямам въпроси във връзка с правата си.
Гр. ищец и ч.обв. С.: Нямам въпроси във връзка с правата си.
Подс. Д.: Нямам въпроси във връзка с правата си.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора/гражданските
ищци да изложи обстоятелствата, включени в обвинението/предявените искове.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии и съдебни заседатели, предвид на
изложеното в обстоятелствената част на ОА и на основание чл. 246 от НПК повдигам
обвинение на Д. СТ. ДР. със снети данни за самоличност в това, че на 17.05.2020 год. в село
Г. Ч., обл. варна по особено мъчителен начин, с особена жестокост умишлено умъртвил А.
Али А., което съставлява престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр чл. 115 от НК.
В 9:50 часа в залата се явява адв. В.И. – повереник на гражданските ищци и частни
обвинители.
Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам гражданските искове спрямо
подсъдимия, така както са предявени. Считаме, че същите са допустими, подадени от лица с
процесуална легитимация, желаем да бъдем конституирани като граждански ищци и частни
обвинители в настоящия процес за сумите посочени в нашите молби.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДС. Д.: Разбирам какво е обвинението. Накрая ще дам обяснения, след
3
изслушване на свидетелите и вещите лица.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ И
ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ
Гр. Ищец и ч. обв. Ш.П., със снета по делото самоличност. Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
-ти
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. излезе да си търси работа. Тръгна по 15 май и ми се
обади към 18-19 часа след обяд, май месец, и ми каза, че си е намерил работа.
И каза, че след половин час ще ми се обади пак. Но той не ми се обади и аз се
притесних и аз се обадих. Той не ми вдигна, но ми се обади шефа му и той каза, че А. бил на
полето с овцете. А пък сина ми ми каза, че се прибира с овцете и още тогава разбрах, че има
нещо. На 17.05 ми се обади кварталния и ми каза, че със сина ми има нещо. Кварталният
дойде на 19.05 и ми каза, че синът ми е починал и ми казаха, че трябва да дойда във Варна,
за да ме разпитат. И тогава ми казаха, че А. е починал, че всички кокали са му счупени и
мозъка му е … /свидетелят не довършва изречението си/.
На 20.05 го взехме от моргата и го погребахме.
Той към края на март излезе от вкъщи, и на 15 май ми се обади и ми каза, че е
намерил работа и след няколко дена ще дойде да ме вземе с него. Той ми каза, че си е
намерил работа в Г. Ч. като чобанин.
Като ми каза „че си идва“, каза че се прибира и след малко ще ми се обади пак и като
не ми се обади и аз се притесних. И затова му се обадих аз, той не ми вдигна, вдигна
чорбаджията и викам „къде е А., той не ми се обажда, каза, че ще ми се обади пак“, той каза:
„той го няма сега, той е в полето с овцете“. И аз се притесних, чувствах, че нещо не е наред.
А. беше страхлив, ако има 5 лева и ако някой няма хляб или няма цигари, даваше
хляб и хранеше човека, не беше скръндза. Аз като плачех и той плачеше с мен, ако аз съм
гладна и той беше гладен, заедно живяхме и всичко си деляхме.
Аз го пратих на работа, не го пратих да ми се обадят, че е умрял. За една цигара как
може да убиеш човек? А той като има цигари, който иска, даваше. Другият ще излезе, но
моят син няма да излезе от гроба.
На въпроси на прокурора:
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. се разболя от бой, някъде към 10-15 годишен се разболя,
лекувахме го, той лежа в болница в Добрич в психичното. А. работеше в Лясково, заедно
бяхме чобани на овце, пак в Лясково той беше краварин и аз бях с него. Там в Лясково
живеехме, това е близо до Добрич.
На А. му плащаха към 500 и нещо лева. Парите ги плащаха на мен, хората от село,
които даваха животни за паша, от къща на къща ми плащаха и даже ми викаха „чобанката“,
4
защото аз ходех с него. Аз му купувах ядене, цигари, ако му взема една бира, той цяла
седмица я пиеше, той не е гуляй.
Там работехме около 6 месеца като кравари. Живеехме в стая към обора.
На въпроси на адв. С.И.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: На 15.05 като ми се обади и ми каза че се прибира с овцете и,
че след малко ще ми се обади пак, но като не ми се обади аз се притесних. Защото аз като се
обадих ми вдигна друг човек, който каза, че А. е в полето с овцете.
На 30.03 той излезе от вкъщи, А. не ми е казвал къде е нощувал. От март месец до
15.05 не сме се чували. Той е учил до 4ти клас, настаняван е в ТВУ, той с комшиите правеше
бели и той поемаше цялата вина отгоре. Той отиде в ТВУ, когато беше на 12 –13 години. А.
като беше чобанин, и някоя овца избяга и го взеха в Белене. В затвора е влизал за чужда
вина отгоре си. В Белене е бил 2-3 пъти.
В болница е бил настаняван 2 – 3 пъти в Добрич в психическото.
Аз ходих и говорих с докторката и казах, че не е добре с нервите, и тя го прие в
болницата. Той като нямаше цигари се нервираше много и като го дразнят приказваше
наляво-надясно и след 2 -3 минути му минаваше.
Аз го заведох в психическото – като нямаше цигари избухваше, викаше крещеше,
псуваше.
В болницата в психическото е бил първият път за 6 месеца, другият път за 4-5 месеца.
А. се разболя към 12-13 годишен, защото моят баща не го искаше и го гонеше от
вкъщи. Моя баща си оставил цигарите вкъщи, и А. ги видял и взел няколко цигари от
кутията и ги дал на чичо. И баща ми като се върнал, видял, че липсват цигари в кутията и си
помислил, че синът ми си ги е взел за себе и го наби и го изгони от вкъщи.
От боя нервният стълб /свидетелката посочва тила си/ бил засегнат, и след побоя
лежа в Балчик 2 месеца в болница. Оттогава са тези проблеми с психиката, като го изписаха
от болницата и се въртеше около мен и излязохме на квартира. Освен чобанин е работил
като строител, бояджия, краварин, чобанин и аз с него съм работила. Като е сменял работата
си не е имал проблеми с работодателите си.
В Лясково бяхме чобани заедно с него и в село П. към Генерал Тошево.
В Лясково бяхме при Митко. В село П. бяхме при Г.Т., там работихме с А. като
кравари.
А. като чистеше боклука и счупи една лопата и заради това Гошо наби А. и ни изгони
без една стотинка.
Г.Т. не е имал проблеми с нас.
Когато А. беше в затвора – съм ходила при него, това беше преди 2000 год., а когато е
бил в психиатрията също съм го посещавала.
5
На въпроси на прокурора
Гр. Ищец и ч. обв. П.: При един друг чорбаджия Димитрин бяхме кравари и той ми
се обади и ми каза, че в селото ни търсят като кравари и ние отидохме там. Димитрин дойде
с Гошо.
Аз с Гошо говорих и той ми казаха 500 лева на месец, и някой път ми даваше храна,
някой път не ми даваше храна.
А. ги доеше кравите, кравите бяха към 40 – 50 броя.
На въпроси на адв. В.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. беше работлив човек, бяхме едно цяло с него. Неговата
смърт ми се отрази много зле, получих - захар, инсулт, кръвно.
Човекът, който уби сина ми не ми се е обаждал за извинение.
А. като бяхме заедно – общо заработвахме, като нямах пари дъщеря ми помагаше.
Тоест бяхме едно задружно семейство.
На въпроси на адв. С.И.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: А. излезе да търси работа и оттогава до 15.05 нищо. Аз ходя
на лекар – и получих захар и диабет откакто А. почина.
На въпроси на съда
Гр. Ищец и ч. обв. П.: Даже да е бил сам, например няколко дена после и аз отивах
при него, защото той не разбираше от пари, всичко аз поемах.
Друг път А. не е заминавал без да се обади, той ми каза: “Отивам да си търся работа и
ще ти се обадя и ще дойда да те взема, да бъдем заедно пак”, но той не ми се обади и не
знаех къде е, що е. Аз се опитвах да го потърся по телефона, но той не ми вдигаше – нямаше
сигнал.
На чорбаджията телефона е взел да ми се обади само и после аз му върнах обаждане
на телефона на чорбаджията.
Аз като говорих с А. той каза: „аз си намерих работа като чобанин, сега прибирам
овцете и след малко ще ти се обадя пак, нямам време.“ И това беше.
На въпроси на адв. С.И.
Гр. Ищец и ч. обв. П.: Аз имах телефон, той знаеше моя телефонен номер.
Гр. Ищец и ч. обвинител Ш. АЛ. С., със снета по делото самоличност.
6
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Гр. ищец и ч. обв. С.: Аз съм сестра на А., на 19.05.2020 год. майка ми звънна и каза,
че кварталният дошъл, казал че има някаква злополука, не е уточнил точно каква. Майка
ходи с една кола до Добричките села, идва във Варна за разпознае тялото дали със сигурност
е той и вечерта беше ясно, че е той – А.. Тя е отишла да го разпознае и така тръгнаха нещата
към погребение.
Аз ще потвърдя всичко, което каза майка. Аз на 12.05, три дена по-рано бях на
операция и на 15.05.2020 год. майка звънна и каза: „брат ти се обади, каза, че е добре,
намерил си е работа еди си къде, каза селото, не можах да запомня селото и както каза тя, че
той след малко пак ще се обади, не е звъннал, тя е звъннала, говорила с чорбаджията и след
два дена вече нищо друго.
На въпроси на прокурора
Гр. ищец и ч. обв. С.: Освен психическата недостатъчност си беше добре. Тази
недостатъчност със сигурност не мога да ви кажа като дата или година кога е получена. Аз
бях малка и нямам спомен за дати, аз съм 2 години по-голяма. Той заболя в юношеска
възраст. Той е лежал в болница за лечение, аз не съм посещавала, но майка ходеше и му
носеше храна и принадлежности.
На въпроси на адв. В.
Гр. ищец и ч. обв. С.: Нормални отношения имахме, не сме били привързани, но
това, че той се губеше от време на време, но общо взето се имахме като брат и сестра.
Помагахме си.
На въпроси на адв. В.И.
Гр. ищец и ч. обв. С.: А. докато си работи и има цигари, нямаше проблеми,
общителен си беше. Той няма образование и работеше на физическа работа и много хора се
възползваха от това, защото за него храна може да няма, но цигари трябва да има.
Категорично не е имало конфликти между него и други хора. Той беше страхлив, не знам на
какво се дължи дали от детството, не знам.
На въпроси на адв. С.И.
Гр. ищец и ч. обв. С.: А. беше в затвора за грабеж на кабели, не мога да кажа точно
колко пъти е бил в затвора. Аз не съм ходила в затвора на свиждане. И в болница не съм
ходила да го виждам. Аз съм помагала, да им заредя фризера, давала съм им пари и като
имат нужда да им осигуря транспорт дали по лекари, аз не съм го водила на лекари. Аз
7
живея в село С.о.
Майка ми живееше до злополуката в село Лясково. Идвали са ми на гости, в месеца
са идвали у нас, по един път. Нашето село е малко по-модернизирано ние нямаме животни
тъй, че няма какво да работят в нашето село.
Той е работил като общ работник в строителството – те си харесваха с майка селската
работа.
Спомням си, че брат ми беше в лечебно заведение – беше на психиатър, майка го
заведе там, защото той на годината трябва да влезе 1-2 пъти да го излекуват, не знам за друга
причина.
На въпроси на съда
Гр. ищец и ч. обв. С.: Виждал съм го като не разполага с цигари и става нервен, но
не значи, че е агресивен, ядосва се за няма нищо, не може да му говориш нормално,
нервничи, отива в една усамотена стая, пуска си музика и по този начин се успокоява.
Присъствала съм на такива негови състояния в дома на майка ми като съм ходила на гости.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите.
Свид. Д.М., със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свид. Д.М.: Спомням си, че получихме сигнал за безпомощно лице от село до Г. Ч.,
отидохме нямаше никого на центъра, после направихме връзка с дежурния. Дежурният каза,
че в покрайнините на село Горе Чифлик овчарници. Отидохме до овчарниците и линейката
беше там и беше установила смъртта на лицето, което беше в безпомощно състояние.
Лицето лежеше в канавка под вода, не мърдаше, нямаше зъби в устата, беше късо
подстриган.
Момчето, което подава сигнала беше на место и каза: Жив беше!
На въпроси на прокурора
Свид. М.: Аз Д. го познавам на здравей-здрасти сме, с него разговарях и той се
държеше спокойно, не си спомням какво сме говорили.
На въпроси на адв. В.
Свид. М.: През нощта бяхме с Л. С. и Д.В., беше само Д. на място и линейката.
След като дежурният екип на линейката установиха смъртта, докладвахме на
8
дежурния и останахме на место, докато дойде дневната смяна да ни сменят. Насочихме
автомобила срещу това и винаги имаше един колега отвън да варди от кучета и котки. Д. си
имаше бунгало и си стоеше вътре в бунгалото, той не беше постоянно при нас, влизаше-
излизаше. До последно не се знаеше нищо. Д. просто каза, че е бил негов овчар. Около
овчарина нямаше предмети.
На въпроси на адв. С.И.
Свид. М.: Аз не съм влизал в бунгалото, нито колегата е влизал, само Д. влизаше там.
Пристигнаха от 4то РУ, разследващ беше жена, почти почваше да се развиделява, когато те
дойдоха. До последно стоях там, докато дойдоха колегите от 4то РУ, сменихме се и тръгнах.
Адв. В.: Моля да прочетете показанията на свидетеля дадени в хода ДП.
Прокурорът: Моля да бъде уважено искането на адв. В..
Адв. С.И.: Ако прецените, че има действително липси в свидетелските показания,
моля да прочетете и тези, които са от хода на съдебното следствие, дадени пред предходен
състав на съда.
Прокурорът: Не възразявам да се прочетат и показанията дадени в хода на
съдебното следствие пред друг състав на съда.
Адв. В.: Не възразявам.
Адв. В.И.: Не възразявам.
Съдът като взе предвид направените искания от повереника на гражданските ищци
адв. В. и от защитника адв. И. намира, че са налице предпоставките за прочитане
показанията на свид. Д. К. М., дадени в хода на ДП при разпит от 27.05.2020 год., находящи
се на лист 142, том 1 от ДП, както и показанията дадени в хода на съдебното следствие от
25.06.2021 год. по НОХД № 101/2021 год. по описа ОС – Варна, находящи се на лист 169
/гръб/, тъй като свидетелят твърди, че ни се спомня факти и обстоятелства от значение за
изясняване на фактическата обстановка, поради което и на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Д. К. М. дадени по настоящото дело, пред друг
състав на съда, както и показанията, дадени в хода на ДП от дати: 27.05.2020 год. /ДП №
304/2020 г./ и 25.06.2021 год. /НОХД № 101/2021 год. по описа на ВОС/
Прочетоха се!
Свид. М.: Поддържам това, което съм казал пред предишния състав на съда.
9
Има известни разлики между това, което съм казал в ДП и това, което съм казал пред
предходен състав, това се дължи на това, че всеки ден получаваме различни сигнали и
много, много не си спомням.
На въпроси на адв. С.И.
Свид. М.: Докато е влизал и излизал от бунгалото не знам може и там да е пил нещо,
но в началото като пристигнахме не лъхаше на алкохол. В бунгалото където влизаше Д., не
съм влизал нито аз, нито колегите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Свид. Д. Н. В., със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свид. В.: Получихме сигнал за лице в Г. Ч., казаха ни адреса. Като отидохме на место
там беше екип на бърза помощ, докторът констатира смъртта и каза, че има наранявания.
Докторът отказа да издаде акт за смърт, докладвахме на дежурния да изпрати група за оглед
и останахме на место да пазим местопроизшествието.
На местопроизшествието беше само Д.. Изчакахме да дойде групата, дойде групата
впоследствие и съдебен медик, който извърши оглед на трупа и каза, че има наранявания и
се опасява, че се касае за извършено престъпление и запазихме местопроизшествието.
На въпроси на прокурора
Свид. В.: Тялото беше до един навес настрани, в нещо като канавка, лежеше по гръб,
там го намерихме и нямаше предмети около него. Колегата търси документи в него, и
изкара една бележка от банка и оттам установихме самоличността, защото той нямаше
лична карта. Д. каза, че лицето е пастир при него отпреди няколко дена, не се сещам да е
казвал починалият как се казва. Преди десетина дена го намерил във Варна и го взел при
себе за пастир.
Д. каза, че е бил някъде в гората на някакъв заслон и като се прибрал лицето е викало
нещо „инсулин, инсулин“ не се е чувствал добре или нещо от този род и същият се е
прибрал в едно дървено бунгало и след 1 час е излязъл и го видял на земята. Д. беше в
камуфлажна шуба като на военните, надолу не знам, само това си спомням. Не ми е лъхал
на алкохол. Не съм се доближавал до него, аз стоях повече до трупа, защото имаше много
кучета.
10
На въпроси на адв. В.
Свид. В.: Не се е обаждал Д. на бърза помощ. Имаше навес и барака, аз не съм влизал
в бараката.
Д. беше до нас и после влезе в тази дървена барака и стоя там. Не съм го видял да
говори по телефона.
Д. беше в нормално състояние, мълчеше.
По трупа имаше нещо като кръв на челото. Не съм питал Д. защо на трупа има кръв.
До 7:45 ч. стояхме на място, огледът не беше започнал. Съдебният доктор дойде отделно,
сам, извърши си огледа. Като отидохме първоначално на място линейката вече беше там.
На въпроси на адв. В.И.
Свид. В.: Като отидохме там, не разбрахме от какво е починало. Впоследствие се
разбра, че на лицето най-вероятно му е нанесен побой и е починал.
На въпроси на адв. В.
Свид. В.: Не съм видял, дали някой е идвал при Д., нямаше друго осветление освен
една крушка. Беше много тъмно.
На въпроси на съда
Свид. В.: Дознателката огледа трупа, те като почнаха видяха, че има кръв и казаха,
че трябва да се изчака съдебния доктор, изчакахме, той дойде и огледа трупа.
Д. беше вътре в бараката, ние стояхме отвънка, коментирахме.
Не вярвам да е чул нашите разговори във връзка със случая.
Не съм забелязал дали се е променило поведението му – да е станал нервен или нещо.
СЪДЪТ намира че следва да бъдат прочетени показанията на свид. Д. Н. В., дадени
на 27.05.2020 год. при разпита му в хода на ДП, находящи се в том 1, частта им на лист 145,
поради което и на основание чл. 281, ал. 1, т.1 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Д. Н. В., дадени в хода на ДП на 27.05.2020
год. в частта на лист 145 на том 1.
Прочетоха се!
11
Свид. В.: Другите хора дойдоха сутринта. Влязоха в бунгалото и дотам. Може да се е
притеснил, няма спомен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Свид. Ж. СТ. АВР., със снета по делото самоличност.
Съдът разяснява на свидетелката правото й по чл. 119 НПК.
Свид. А.: Разбрах, че мога да откажа да свидетелствам, но аз желая да свидетелствам.
Съдът предупреждава свидетелката за отговорността по чл. 290 НК, обещава да
говори истината.
Свид. А.: Майка ме събуди на 20.05 и каза, че А. е починал. А когато брат ми се
обади и каза, че го е видял на спирката на изчислителния център и го вземал и го закарал на
село направо горе, където са ни овцете и каза: „докарах човек, който да помага на баща ни,
взе ми му храна и ела да се запознаеш“.
Аз взех храна, отидох, запознах се с А., задавах му въпроси: „имаш ли лична карта,
женен ли си, откъде си, нека да работим заедно“ и той ми каза, че е женен, от село от
Добрич, и така от пръв поглед като му задавах въпроси, не ми отговаряше веднага, а след
няколко минути. Поиска ми цигара, дадох му и още самият ден ми вика: „Ау, колко си
дебела“ и нали защото съм сама с него в гората.
На следващия ден нито го познаваме какъв е, що е, баща ми оставаше там да спи.
Сряда или четвъртък преди случката аз отидох сама и като отидох, започна да ме обижда и
да ме псува. Посегна ми. Хвана ме за гърдата и аз му викам: „Какво правиш?“ и той си почна
неговите приказки, взе да псува овцете, удряше ги, и те също бяха травмирани. И аз вечерта
не знаех дали да казвам на родителите, защото все пак те са на възраст и това наистина не
им го казах и си викам като си дойде брат ми в събота ще му кажа да го взема, да го оставя
откъдето го е вземал.
Просто, човекът го виждах, че е агресивен, лъжеше много.
Той ми вика: аз тука няма да седя, вие не ми давате нищо, искам бира, а вие не ми
давате, несвързани неща говореше.
Едната сутрин, когато доихме овцете, това ставаше петък сутринта – той нервничеше,
блъска, и казах, че ще кажа на Д. като дойде в събота да го взема и да го води на Варна. А.
каза, че трябва да отиде при дъщеря си в града на рожден ден. Ние бяхме съгласни да го
докараме. Крещеше постоянно.
Майка ми като ме събуди, каза, че Д. се обадил, че А. е починал. Ние се качихме
горе при овцете и там бяха двама полицаи, брат ми беше на една страна и единият полицай
дойде при нас и каза да отидем в бараката. И ние отидохме в бараката аз, майка и татко и
12
въобще не сме излизали, и не ни позволиха да говорим с брат ми и след това отидохме до
Д.Ч. в полицията да дадем сведения какво е станало.
На въпроси на прокурора
Свид. А.: Т. М. В. ми е съпруг. Ние живеем във Варна, събота и неделя си ходим в
Д.Ч. при моите родители, а на случката беше пандемия, не работехме и си отидохме на село.
Първата среща с А. – като ми се обади Д., че го е докарал на овчарника на една
голяма поляна, и Д. там го е оставил А..
А. беше мръсен, лицето му беше черно, ушите му черни, с тъмни дрехи, с раница, или
нещо на гърба си. Попитах го дали има лична карта, къде е работил преди това, дали има
семейство, откъде е, защото все пак ние да работим заедно с него. Той ми отговори, че е от
някакво село в Добричко.
С А. се видях за пръв път на 7.05 следобедни часове и всеки ден се срещах с него. В
четвъртък преди случката аз отидох сама. Аз отивах да помагам на А. - чистим, метем, доим
ги, имаме агнета, които трябва да сучат. А. почти нищо не правеше, татко му казваше къде
да ги пасе, той не ги пасеше където трябва, оставаше стадото само. Всичкото това по овцете
го върша сама. Майка ми е на работа, баща ми сега ги пасе и събота и неделя и във
ваканцията, аз ходя да помагам. Д. идваше в събота вечерта, почивен ден за него беше
неделя. Събота вечерта той задължително оставаше там да спи в бараката, а татко спеше във
вкъщи.
Прокурорът: Моля да прочетем показанията на свидетелката в хода на ДП, на
основание съществени противоречия между това, което е казала на ДП и това, което казва
сега за това, че го е питала дали е бил лекуван, защото смятам, че точно в тази част това
също е повлияно от документацията, която поиска адв. И.. Налице е съществено
противоречие.
Адв. С.И.: Принципно не възразявам, това не са противоречия, а нови обстоятелства.
И нека колегата да не насажда мнение на състава, тъй като тази жена след като предният път
е била свидетел, тя има право да присъства в залата при предходния процес. Ако сметнете,
че има противоречия, моля да прочетете и тези показания от съдебната фаза от предходното
дело.
Прокурора: Поддържам това искане за прочитане от предходното дело, защото това
са действително нови обстоятелства, само, че откъде ги знае свидетелката, защото те на
предходно гледане на делото не бяха известни.
Адв. В.: Не възразяваме.
13
Адв. В.И.: Не възразяваме да се прочетат показанията.
Съдът като взе предвид искането и изразеното от другите страни съгласие за
прочитане показанията на свид. Ж.А. от 17.05.2020 год. дадени в хода на ДП, находящи се
на лист 107 от том 1 от ДП № 304/2020 год. намира, че са налице предпоставките на чл. 281,
ал.5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Ж. СТ. АВР. дадени в хода на ДП на 17.05.2020
год., находящи се на лист 107 от том 1 от ДП № 304/2020 год.
Прочетоха се!
Свид. А.: Поддържам това което ми прочетохте.
Съдът намира, че предвид исканията на страните за прочитане показанията на свид.
Ж. СТ. АВР. от 5.10.2021 год. дадени пред предходен състав на съда по НОХД № 101/2021
год. по описа на ОС – Варна, находящи се на лист 231, намира, че са налице предпоставките
на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свидетеля Ж. СТ. АВР. дадени по настоящото дело, пред друг състав на съда от дати:
5.10.2021 год.
Прочетоха се!
Свид. А.: Поддържам това, което съм казала.
На въпроси на адв. В.
Свид. А.: Когато се запознах с А., той ми каза, че е получавал пенсия, бил ходел в
Германия, паднал при брат си, счупен му бил носа, и получавал пенсия от ТЕЛК, само това
ми каза.
Той живееше в тухлена стая и там си спеше, а пък родителите ми спяха в барака. Аз
му оставях храната отвънка. Вътре имаше легло, шкафче и телевизор. Пред мен не съм
виждал да приема лекарства.
На въпроси на адв. В.И.
Свид. А.: А. поиска 60 лева на месец и храна сутрин, обяд и вечер, цигари и бира.
14
Като сума е поискал 60 лева от баща ми. За такъв човек, който до вчера е ходил по
контейнерите смятам, че е нормално – 60 лева.
Брат ми завърши средно образование в град Д.Ч., работеше в „Оргахим“ като
шофьор, веселяк, добряк. Добър човек е, помагал ми е много като брат, играли сме заедно
като малки. Идвал е в Добрич, аз там завърших средното си образование.
В предишни случаи – с наша помощ сме намирали, човек който да помага на татко.
Това е първият случай, в който брат ми е намирал работник.
На въпроси на адв. В.
Свид. А.: Съпругът ми не ми е помагал на паша, не се е занимавал с животни.
Посещавам брат ми в затвора, преди 2 седмици ходих.
Сутринта стоях надалече от брат ми, нас ни закараха в бараката да седим, аз от
бараката не съм излизала. Д. се обади на майка към 6:30 ч., предполагам, че от личния
телефон се е обадил.
Ние като отидохме с родителите полицаите бяха там. Единият беше там, попита ни:
„вие кои сте“ и родителите ми казаха: „ние сме собствениците на това място“ и те казаха:
„заповядайте в бараката“ и след това с полицейската кола ни закараха в районното в Д.Ч., но
това беше следобяд, не помня точен час.
На 10тия ден е станала явно случката. А. не е казвал, че страда от диабет, каза, че е
получавал пенсия, минал е ТЕЛК и му е счупен носа, защото е ходил при брат си в
Германия. А. все псуваше, викаше, по-добре въобще да не го закачаме, защото ставаше по-
агресивен.
Променяше се поведението му- особено сутрешните моменти е много по-агресивен,
викаше, псуваше. Овцете бяха травмирани, не можехме да ги издоим.
Когато се качихме, джипът на брат ми беше спрян на пътя. Впоследствие не съм
влизала в стаята, където живееше А., даже до ден днешен не съм влизала.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Свид. Р. Н. ДР., със снета по делото самоличност.
Съдът разяснява на свидетелката правото й по чл. 119 НПК.
Свид. Д.: Съгласна съм да давам показания. Зная, че мога да откажа.
Съдът предупреждава свидетелката за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. Д.: На 7.05 след обяд синът ми довeде А. на овчарника, но аз тогава не го
видях, защото бях на работа. Една седмица по-късно го видях, останахме с мъжа ми да
преспим. А. беше буен, агресивен, не стоеше на едно място, движенията му бяха
15
разконцентрирани, в първия момент се стъписах и вечерта не можах да спя. Но понеже не
исках да оставям съпруга си сам и предпочетох да останем двамата заедно, това се случи
четвъртък срещу петък. Събота заранта в 6:50 ч. ми звънна сина да попита дали баща му е
тръгнал за овчарника и каза: „А. почина“.
Отидохме, посрещнаха ни полицаи, които ни казаха да се приберем в бараката и да не
излизаме. Синът ни беше до полицая и не можахме да говорим с него, не знаехме какво е
станало. Ние бяхме там до следобяд и ни закараха в Д.Ч. в полицията, за да дадем показания.
Вече в полицията разбрахме, че е починал. В сряда вечерта като останахме да нощуваме, А.
каза, че майка му е инвалид, че има жена и едно дете.
А. беше агресивен, движеше се безцелно. Движенията, които правеше не са
спокойни, ходеше безцелно. Имаше агресивно поведение – представях си го по-спокоен,
движеше напред-назад, исках да си поговорим, да го разпитам да имам някаква представа за
него, а той се движеше из поляната безцелно.
С мен разговаряше с повишена тоналност: „какво да ти обяснявам, майка ми е болна,
инвалид е, с отрязани крака“ заминава към поляната, после пак се връща, не стои до мен да
си поговорим като хора.
На въпроси на прокурора
Свид. Д.: Аз много рядко ходя на овчарника, защото на работа съм на смени, но тези
2 вечера преди да бъде убит А. бях там. Предишните дни не съм ходила на овчарника. И за
тези два дни стояхме за по няколко часа и вечерта оставахме да спим в бараката. А. не знам
каква работа вършеше.
Говорехме си, че не виждаме смисъл А. да стои там.
На въпроси на адв. В.
Свид. Д.: Д. ми се обади от личния си телефон в 6:50 часа, аз, съпруга ми и дъщеря
ми отидохме горе. До следобеда бяхме там, докато ни отведоха в полицията.
Не съм се чувала с Д. след като той се е прибрал от работа. Синът ми е добър,
отзивчив, нито аз, нито баща му имаме някакви спречквания, не сме обиждани, много добър
син е.
Не съм викана в училище заради него. Не съм виждала трупа. Впоследствие съм
ходила на място.
Малко по-късно влязохме в стаята, за да видим. В стаята има две легла, маса,
телевизор, хладилник, бюро и печка. Санитарен възел няма, навън има цистерна пълна с
вода. Когато се запознах с А. не съм забелязвала да има мобилен телефон. Когато се
запознах с А. той беше с кубинки, панталон, ризка, лицето му беше черно, накарахме го да
си стопли вода и да се изкъпе. Мъжа ми носеше храна и дъщеря ми също. Баща му като е
зает, дъщеря ми носеше храна. Балите ние ги пренасяме. Синът ми идва следобяд от работа
16
и неделя ходеше. В този период от време, когато А. дойде на работа с Д. са се виждали на
случката, нямам спомен. На 7.05 го доведе, на 17.05 се случи, през това време ако събота и
неделя, са се виждали. Д. рядко употребява алкохол.
На въпроси на съда
Свид. Д.: Овцете се хранят със сено, зърно, люцерна.
Овцете се прибират в овчарник и там се извършва хранене и доене. А. не е имал
ангажимент да дои овцете, той се занимава само с паша и да подкарва овцете за доене.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Свид. СТ. Д. ДР., със снета по делото самоличност.
Съдът разяснява на свидетеля правото му по чл. 119 НПК.
Свид. Д.: Желая да свидетелствам. Зная, че мога да откажа да свидетелствам.
Съдът предупреждава свидетелят за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. Д.: Д. го докара един ден, аз пасях овцете и каза: „татко водя ти едно момче да
пасе овцете“.
Ровеше боклуци из казаните, докара го, остави го. А. дойде с мен 2 -3 дена и му
показвах къде да ги пасе и му показах, пасяхме ги двамата и казах: „Тука ще ги пасеш“. И
един ден го оставих сам, връщам се след 1 -2 часа, него го няма там, ходих да го търся и го
намерих в един изоставен двор с къща: „тези кабели ще ги взема“ аз му казвам: „как ще ги
вземеш кабелите?“ той каза: „аз ще ги паса вече тука“, аз казвам: „няма къде тука“.
А. първите дни по-биваше, сутрин вика, кряка, попържа, бие овцете, след това пак ги
пасе, аз съм покрай него, не го оставам.Той говори несвързано питаш го за едно, той
приказва друго, нервничи.
Не знам за какво нервничеше, като си стои започва да вика, да пусува. Особено
сутрин най – викаше, крякаше, вечер малко по-бива.
Аз оставам да спя на място всяка вечер и сутрин като стане рано, излиза навън почва
да вика, да кряка.
Сутринта се обади Д. на майка си по телефона, че А. почина.
Ние се качихме горе, той беше настрани, Д. беше настрани с един полицай, и направо
ни вкараха в бараката, където спя аз.
Останахме вътре, докато дойде кола от Д. Ч. да ни заведат да даваме показания.
17
На въпроси на прокурора
Свид. Д.: Сутринта му давам яденето, пуснем овцете и почва да ги пасе. Овцете, бяха
стотина. А. откарваше овцете най-много на 200 – 300 метра от този овчарник.
Сутринта като ги изкараме и надвечер ги прибира, сутрин и вечер ги доях.
А. не е доял овцете, дъщерята помагаше, тя подкарваше, той като ги подкарва започва
да ги бие и да им вика, да ги хока. Жечка, почти всеки ден идваше да ми помага да ги доим и
прибираше млякото.
Д. е на работа, и правихме сметка да му обясня какво е, що е, да го маха, да не се
разтрепервам с него, да не се нервирам. Д. откакто го докара, събота и неделя си идва като
почива.
Жечка ми спомена отсетне, че посегнал, А. ми вика: „хубава дъщеря имаш, ама
трябва да отслабне малко“. Отсетне – забравих, точно кога ми каза.
На въпроси на адв. В.
Свид. Д.: А. ми каза: „60 лева искам цигари, ядене, пиене, и каза чат пат ще ми
вземаш по една бира“. Аз почти всеки ден по една бира му вземах, искаше по две кенчета
бира.
Той не участваше при почистване на обора или при носене на бали. Една работа
имаше – да ги пасе.
Агнетата се хранят отделно.
Казваше – майка му била с рязан крак и ръка, на инвалидна количка, уж имал 4-
годишно дете, каза: „като дойде Д., ще му кажа да купи торта и да отидем да му празнуваме
рожденния ден“.
На 16.05 не съм виждал Д., аз бях с овцете.
Ловджии младежи, решили да си направят заслон, за да се събират на маса, пейки, аз
не съм ходил, знам, че правят заслон.
Не помня кога ни закараха в районното. Синът ми беше в камуфлажни дрехи, те
направо ни казаха, сина ми беше настрани с полицая, единият полицай каза: „влезте в
бараката“. Няма видимост към мястото, където беше А.. Като пристигнахме видяхме го къде
лежи, но бая далеко беше, настрани беше.
До тялото на А. имаше някого – ама полицай, или доктор, полицай трябва да е бил,
защото после дойдоха младите.
Джипът беше там, паркиран до моята барака на поляната.
Когато отидохме на място освен полиция, може и да е имало бърза помощ. Те веднага
ни прибраха в бараката.
На въпроси на съда
18
Свид. Д.: Като дете слушаше, помагаше, и сега помага, бали, докарва, зърно,
царевица, със зетя те прибираха. Д. има момиче 16 – 17 годишно. Поддържа отношения с
детето, внучката идва при нас, обаче почна работа и не е идвала скоро.
На въпроси на адв. С.И.
Свид. Д.: Не съм имал разправи със сина ми, от 10 години е ловец, оръжията му стоят
вкъщи, обаче като го прибраха, дойдоха милицията и ги прибра. Аз не съм ловец.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
СЪДЪТ дава 1, 30 часа /един час и тридесет минути/ почивка.
Съдебното заседание продължи в 13:38 ч. в присъствието на всички страни.
На именното повикване в 13:38 часа се явиха:
Д. СТ. ДР. – води се от ОД „Охрана” и с адв. С. И., редовно упълномощен и приет от
съда отпреди.
Гражданският ищец и частен обвинител Ш. Н. П. - редовно призована, явява се
лично и с адв. Е.В. – от АК-Добрич, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Гражданският ищец и частен обвинител Ш. АЛ. С. – редовно призована, явява се
лично и с адв. Е.В. – от АК-Добрич, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Г. Р. ХР. – редовно призован за 9:30 часа, явява се лично.
АНДР. Г. П. – редовно призован, явява се лично.
Т. М. В. – редовно призован, явява се лично.
Р. К. Т. – редовно призован, явява се лично.
КР. Б. Д. – редовно призован, явява се лично.
Г. П. Т. – редовно призован, явява се лично.
СТ. СВ. ДЖ. – редовно призована, не се явява. Същата е уведомила, че днес е в
невъзможност да се яви, поради което ще се яви на 11.07.2022 год. /понеделник/
Г. СТ. ДР. – редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, моля да разпитаме първи началника на
районното управление – Г.Х..
Адв. В.: Колегата В.И. няма да продължи днес заседанието.
Адв. И.: Не възразявам да се разпита първо свид. Г.Х..
19
Свид. Г. Р. ХР.: Получих призовка за 13:30 ч. моля да бъда разпитан първи.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите СЕ ОТСТРАНИХА от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свид.Х..
Г. Р. ХР. – на 46 г., с висше образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
обещава да говори истината.
Свид. Г.Х.: По време на инцидента бях в болничен и не съм присъствал на место.
Впоследствие ми беше възложено действие по разследването да установя дали има наличие
на данни към мобилен оператор на „Теленор“ и gps координати на заслона, който се намира
в местност Д. в землището на село Г. Ч..
Отидох до землището със служебен автомобил, където ми казаха, че има заслон,
намерих на 5-6 км. южно от село Г. Ч. гориста местност.
На место се установи, че трафикът на данни е много слаб, установих джи-пи-ес
координатите с приложение към личното ми мобилно устройство. След което изготвих
докладна записка, в която записах съответните координати. Беше с много слабо покритие за
мобилния оператор Теленор. Бях сам.
На въпроси на адв. С.И.:
Свид. Г.Х.: Мобилният телефон беше мой личен, не мога да си спомня тогава какъв е
бил телефонът ми, приложението се казва: „map koordinati“ – това приложение го изтеглих
от „google play“.
Разследващият полицай се е обадил на началник сектор в Четвърто Районно
управление - Г. Г.ев и той ме изпрати. Аз съм началник участък полиция в Д.Ч.. Това ми
беше възложено устно. Не знам дали е изпращано съответно възлагателно постановление,
-то
ако са го изпратили сигурно е било до 4 Районно управление.
Не разполагаме със специализирана техника за установяване на координати.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
АНДР. Г. П. – на 35 г., със средно образование, неженен, неосъждан, български
гражданин, без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свид. П.: Заслонът е място, което направихме с цел, когато отидем в гората да
отидем да хапнем със семействата си, това е място за пикник и почивка, тъй като имаме
атракция наблизо – водопад, и изградихме нещо, което да се ползва от обществото.
20
Ние младите момчета от село, които имахме възможност да финансират с пари за
изграждането на заслона, защото трябваше да се купуват материали, не само да се добият.
След като добихме материала, решихме да сковем маси, пейки и да седнем да хапнем,
но закъсняхме и към 14:30 – 15 ч приключихме с разтоварването на материала, закарахме го
с другите момчета там докъдето трябваше, ние слязохме половината до село да се
преоблечем и се върнахме после в гората. В гората бяха останали Т. М. и Т. А. да подготвят
барбекю.
Стигнахме до 23:30 ч. докато си тръгнах аз. Тръгнах в трезво състояние, консумирах
ракия и бира. В 23:50 ч. им се обадих, че има полицаи в село, но те са били съвсем за други
работи в село. На всички телефоните им бяха извън обхват и аз се обадих на Д. и му казах:
„Д. няма полицаи, прибирайте се.“ и той каза: „Хубаво, добре, тръгваме“.
На заслона обхватът е много зле. Аз съм на „Теленор“ т.е. на „Йетел“, Д. мисля, че и
той е на „Йетел“.
И аз се прибрах и това е. Аз се обадих само на Д., защото на другите момчета
телефоните им нямаха обхват.
Предупреждението за това, че има полицаи беше затова да се пазим един друг.
Докато работихме по заслона не сме консумирали алкохол. Гората е на горското стопанство
– началник участъка ни разреши.
Веселяхме се вечерта, хоро играхме, имаше музика, весело беше. Половин час ми
отне да се прибера до Г. Ч..
От заслона до Г. Ч. – е 4-5 километра, сега може би около 23: 15 ч. съм си тръгнал.
Горе-долу 20-25 мин. отнема да се стигне от заслона до село, защото по асфалта има дупки.
Пихме по 50 грама ракия и имаше бира и консумирахме бира, не съм следил Д. какво
е пил, не си спомням къде седеше. Не съм го виждал пиян.
На въпроси на адв. Ст.И.:
Свид. П.: Често съм се събирал с Д.. Не е имало проблеми с полицията, той си е
весел човек. При хубава компания да има весели хора не мисля, че ще има дрязги. Като се
прибирах с автомобила се чувствах трезвен. Д. го познавам от малък. В село го наричат Д..
Весел, приятен човек е.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Т. М. В. – на 33 г., със средно образование, неженен, неосъждан, български
гражданин, с родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свид. В.: Подсъдимият е първи братовчед на моята майка.
Те ходиха повечето да събират дървен материал за заслона. А аз и Т. А. бяхме
готвачи и към обяд отидохме нагоре. Бяхме взели храна, почнахме да пържим кюфтета и да
правим шишове. Ние подготвяхме нещата в село и се качихме по обяд нагоре.
21
В някакъв етап правихме маси, но имаше място, където да се сервира храната.
Седнахме на масата един или два часа след като отидохме т.е. следобяд около 14 - 15 часа.
Хората, които бяха тогава - Д.; И. С.; И. А.; Д. А.; А.П.; Т. А.; Я. на него не му знам
фамилията.
Алкохол имаше – ракия, защото аз пих ракия и вино и бира.
Не мога да Ви отговоря около мен кой седеше. Д. беше до мен, или през един или
двама човека. Нямам наблюдения Д. какъв алкохол е пил. Поведението му беше нормално
като всеки път.
Прокурорът: Преди да си задам въпросите искам да уточня, че господин В. е бил
разследван за разпространение на наркотици. В момента кантората на адв. И. го
представлява по гражданския му иск срещу прокуратурата по ЗОДОВ. Това трябва да се
спомене с оглед интересите, които има тука в тази зала. Аз ще направя искане за прочитане
на показанията на свидетеля на ДП.
На въпроси на съда
Свид. В.: Получих снимка по месинджър, тогава не си спомням точно и не знам
какво съм казал тогава. Сутринта като се събудих я видях, сутринта след като бяхме на
заслона. Видях, че някакъв човек лежи, но не съм я разглеждал. Имаше нещо написано,
снимка и после аз отговорих нещо, но не си спомням точно какво. Аз не си спомням кога
точно си тръгнах и не помня кога се прибрах.
Прокурорът: Моля да прочетем показанията на свидетеля на ДП и при предходно
съдебно заседание на основание, че твърди, че не си спомня дали Д. е употребявал алкохол
и не си спомня по отношение на снимката.
На въпроси на адв. В.
Свид. В.: Не си спомням в колко часа станах сутринта. Като се събудих я видях
снимката, мисля, че беше една снимка на лежащ човек, не си спомням. Може би съм видял
към колко часа ми е била пратена. Нямах възможност да разговарям с Д. и да го питам за
снимката. В по-нататъшен етап се видяхме с него и не съм го питал нищо за тази снимка,
може и да съм го питал, но не си спомням.
Не съм бил на задържането на Д..
На въпроси на адв. Ст.И.
Свид. В.: Пих ракия, ама колко употребих не знам, бях с автомобила на вуйчо ми. Аз
шофирах. Нямам наблюдения кой колко пие, не знам кой какъв алкохол е пил. Аз пих,
заспах, събудих се, ядох малко и си тръгнах.
Адв. Д. Й. ми води делото за обезщетение по ЗОДОВ.
Адв. Ст.И.: Аз съм го защитавал по наказателното производство, НПК не ми
забранява това. Моля прокурора да се въздържа от внушения върху съдебния състав.
Прокурорът: От свидетеля се връща жеста.
Председателят на съдебният състав предупреждава прокурора и защитника да не
излизат извън добрия тон и да спазват реда в съдебната зала.
22
Адв. В.: Моля да се прочетат показанията и от ДП и от предходно разглеждане пред
друг състав на съда, тъй като някои факти бяха интерпретирани по друг начин.
На въпроси на съда
Свид. В.: Д. го наричат и „Д.“ на село. Казаха, че има някакъв овчар, но не помня
точно какво съм казал. Снимката като ми я пратиха не я разгледах, нямам спомен как беше
позициониран човекът, изтрих снимката, не знам точно дали веднага след като я отворих
или впоследствие.
Съдът намира за основателно искането за прочитане показанията на свидетеля В. от
ДП № 304/2020 год., находящи се на лист 116, том 1 и тези находящи се на лист 154, том 1
от ДП, с оглед обстоятелствата, че същият твърди, че не си спомня факти и обстоятелства,
поради което и на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Т. М. В. дадени в хода на ДП на 11.06.2020 год.
и на 8.10.2020 год.
Прочетоха се!
Свид. В.: Щом съм го казал, значи е вярно, тогава съм имал повече
спомени.Поддържам това, което съм казал.
Съдът намира, че предвид исканията на страните за прочитане показанията на свид.
Т. М. В. от 25.06.2021 год. дадени пред предходен състав на съда по НОХД № 101/2021 год.
по описа на ОС – Варна, находящи се на лист 176, намира, че са налице предпоставките на
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свидетеля Т. М. В., дадени по настоящото дело, пред друг състав на съда на 25.06.2021 год.
Прочетоха се!
Свид. В.: Поддържам това, което съм казал. Не се сещам друго, което да добавя.
На въпроси на адв. В.
Свид. В.: Не знам кой беше човекът на снимката, не съм виждал друг път човека от
снимката.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Р. К. Т. – на 47 г., с висше образование, женен, неосъждан, български гражданин, без
родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
23
обещава да говори истината.
Свид. Р.Т. : За починалия мъж разбрах на другия ден, починалият го видях за пръв
път 5-6 дена преди да стане тази работа. До техния овчарник и ние имаме овчарник, питах го
„какво правиш тука“, и той каза, че е овчарин при Д.. Озвери ми се.
На заслона рязахме дървен материал, другите останаха да подготвят обяд, бяхме 10 –
15 човека от селото, и към обяд отидохме да хапнем, пихме по малко и аз ги оставих и си
тръгнах. Д. беше там, седяхме на една пейка, един до друг, последно му налях една чаша
бира, а преди това не съм забелязал какво е пил. Аз пих малко ракия, една чаша бира и това
е. Д. не знам дали е пил ракия, за бирата съм сигурен, защото аз му налях една чаша бира.
Говорихме си, той беше в добро настроение, не е бил пиян, не се е дразнил. Аз ги оставих и
към 21:00 – 22:00 часа тръгнах, Д. остана. От заслона до селото се пътува 20 мин.
С кола се прибрах, на моменти има обхват, аз съм на „Йетел“.
Горе на заслона има сигнал на моменти. На другия ден ми се обадиха и казаха, че
чобанинът на Д. е починал и отидох в районното да ме разпитат.
На въпроси на прокурора:
Свид. Т.: Аз налях на Д. една чаша бира, не знам какво е пил друго, към края на
вечерта му налях бирата. Нямаше пияни гора, всичко беше нормално.
Д. каза, че го е намерил във Варна по казаните и го прибрал.
Прокурорът: Аз виждам противоречия в показанията и твърдения, че няма спомени
сегашните показания в сравнение с дадените по ДП от 11.06.2020 год. и дадените в
предходно съдебно заседание пред друг състав на съда. И на тези две основания правя
искане за прочитане на показанията на свидетеля в частта за алкохола. Моля да се прочетат
показанията от 11.06.2020 год.
На въпроси на Адв. В.
Свид. Т.: Помня, че някой каза, че в село има полиция. Аз тръгнах с колата и тъй
като живея в началото на селото не се притесних. От заслона към селото има два подхода, Д.
не знам колко е пил.
На въпроси на адв. В.
Свид. Т.: От малък го познавам, имало е случаи да се събираме и да се веселим. Като
ми казаха, не можах да повярвам.
Не съм го виждал да се ядосва. Две-три минути разговарях с чобанина, като го питах
ми се озвери, каза ми: „не е твоя работа какво правя тука“. Там горе където са овцете се
срещнахме. Външният му вид – беше с камуфлажни дрехи, тъй като го видях с тези дрехи и
затова го попитах и той ми каза, че е чобанин на Д.. Когато разговарях нямаше никого от
семейството.
Адв. С.И.: Давам съгласие да се прочетат показанията. Нямам въпроси.
Адв. В.: Да бъдат прочетени.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията за прочитане показанията на свид. Р. К. Т.,
дадени пред друг състав на съда, находящи се на лист 175 от НОХД № 101/2021 год., както
и тези дадени в хода на ДП № 304/2020 г. по описа на ОД на МВР Варна, находящи се на
лист 124, поради което и на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
24
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Р. К. Т. дадени пред друг състав на съда, както
и показанията, дадени в хода на ДП от дати: 11.06.2020 год.; 25.06.2021 год.
Прочетоха се!
Свид. Т.: Вярно е това, което прочетохте
На въпроси на съда:
Свид. Т.: Аз казвам за себе си колко съм пил. Не знам той колко е пил.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
КР. Б. Д. – на 47 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
обещава да говори истината.
Свид. Д.: Познаваме се с Д. от деца. Не съм виждал неговият пастир. На заслона бях,
аз отидох следобяд, не съм участвал в работата, аз ходих следобяд, носих си биричка,
седнахме, хапнахме, пийнахме, бяхме Д. т.е. Д., Р., Т., и много други. Д. отсреща беше
седнал. Аз пиех бира, имаше всякакъв алкохол, не забелязах кой какво пие, аз бях там до 23
и нещо часа. Заедно си тръгнахме. Мисля, че по-рано някой каза, че в село има полиция.
Тръгнахме 3-4 коли надолу, всеки със собствената си кола, тръгнахме към 24 и нещо
часа. Пътят към село е един, но след овчарниците има разклонения. Д. не забелязах накъде е
поел. Мисля, че до овчарниците се движихме заедно. Д. караше джипка, но не знам дали е
бил с нея. Като се кара бавно може и с коли да се кара по този път. Не съм забелязал дали
някой се е напил. Нямало е скарване, викове, инциденти, конфликти.
На въпроси на прокурора
Свид. Д.: Тръгнах по този път, който е улица „О.К.“, която излиза от село. Нямам
спомен Д. колко е пил. За овчаря на Д. не знам нищо, не съм го виждал.
На въпроси на адв. В.
Свид. Д.: след 3 дни научих за инцидента, не си спомням кой ми каза. В овчарника на
Д. съм ходил, имаше барака, не знам кой живее в тази барака, влизал съм вътре в бараката.
Не знам какви са условията за живот в бараката, но аз съм поставял тази барака.
Като почне лова се виждаме с Д. през седмица като ходим на лов.
Не съм имал проблеми с него.
Адв. Ст.И.: Нямам въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Г. П. Т. – на 46 г., със средно образование, женен, неосъждан, български гражданин,
без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
обещава да говори истината.
Свид. Г.Т.: Познавам А.. Той дойде при мен да търси работа. Дойде да търси работа
25
късна есен, мисля, че беше 2018 или 2019 година. Търсех някого, който да гледа животните –
да ги храни и да им чисти – крави, в село П., община Генерал Тошево. Той работи при мен
към 3 месеца, беше с майка си, майка му дойде след 20 дни след като той дойде.
Майка му дойде сама и стоеше при него, готвеше му и го гледаше, за животните се
грижеше само А..
А. не беше добър работник и аз го изгоних. Счупил ми е доилната инсталация и ми е
продавал фуража вечер като остане сам. Изчезвал е фуражът, говорил съм с него за това.
Казва, че не било вярно.
Тези неща ги правеше докато майка му беше там, но тя го криеше. Той е ненормален,
то нормален човек не може да прави такива работи. Псувал е пред мен майка си, баща ми е
псувал.
А. пуши постоянно, майка му му взема, но не му стигат, пуши ги една след друга. Той
от мене е искал, но съм отказвал. Сърди се като му откажа, на майка си е посягал със сопа,
взема ѝ парите като ги намери.
На моя баща се е ежил. Баща ми не пуши, А. е искал цигари да му носи, и баща ми
като не му даде започва да вика и псува.
На въпроси на прокурора
Свид. Г.Т.: Лично мен не е нападал, но е посягал със сопа на баща ми да го удря, той
не успя да го удари, защото аз влязох.
На майка си редовно посягаше. Той имаше психически проблеми, държах го три
месеца, защото такава ми е професията и трудно се намират хора.
Аз плащах на А. по 400 лева, лично на него съм ги давал.
На въпроси на адв. В.
Свид. Г.Т.: Той се грижеше за 30 крави. Аз го познавах отпреди това, беше идвал да
работи в друга фирма, зимата търсеше работа и дойде при мен. В другата фирма работеше
около година, А. не е доял животните, той хвърлеше боклука и им слагаше да ядат.
Не е пасял животните. Агресивен става на който му оттърва. Зимно време работи при
мен.
Майката на А. се страхуваше от него, тя сподели, че е имал проблем с психичното
здраве и никой не щял да го поглежда. Не щели да го виждат, защото бил проблемен и
заради него не може да отиде при дъщерите си. Като стоиш при него – работи.
На въпроси на адв. Ст.И.
Свид. Г.Т.: Не съм им платил накрая, изгоних ги. Удрял съм го два- три пъти, беше
ми направил мизерия – беше запушил канализацията и тогава го изгоних. Изискват такива
работи да имаме и те там живеят.
На въпроси на адв. В.
Свид. Г.Т.: Те живееха в допълнителни стаи към краварника.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
26
Г. СТ. ДР. – на 49 г., със средно образование, женен, неосъждан, български
гражданин, втори братовчед на подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свид. Д.: На заслона не съм бил. Овчаря съм го виждал 2-3 пъти, не съм разговарял с
него. Чувал съм от тях, че е работил на друго место някъде и оттам са го изгонили, не си
гледал работата и това е.
Д. ми се обади около 3:30 - 4 ч. сутринта и ми каза, че овчарят починал. Аз бях вкъщи
и спях, запалих си автомобила и отидох до мястото, там бяха бърза помощ, полицаите, стоях
около 10 мин. и говорих с колегите. Говорих с Д.. Д. ми каза, че овчаринът викал „инсулин
инсулин“.
Видях, че само лежи, но беше тъмно и не съм се доближавал до него и после си
тръгнах.
На въпроси на прокурора
Свид. Д.: Виждал съм го само до овчарника, ходил съм да карам бащата на Д. с
личния си автомобил. Те си общуваха с бащата на Д., не си спомням дали е имало проблеми,
когато са си общували. Когато карах бащата на Д., казвал е, че е гонил овцете и ги биел.
Когато стана инцидента – не е имало произшествие в Д. Ч..
Аз бях на работа през деня, в селото имаше кражба. Разследващ полицай имаме и
даже правиха следствен експеримент и затова закъснях от работа, намериха вещите и се
прибрах.
Д. не си спомням да ми е казвал къде е бил нея вечер.
На въпроси на адв. В.
Свид. Д.: Като ми се обади Д. след 10-15 минути отидох до овчарника. Каква работа
имам да го гледам, колегите бяха там, не съм го доближил, бил е на 3-4 метра от мен. Стоях
10 – 15 мин., разговарях с колегите, но точно какво сме си казали не помня. Д., не мога да
кажа дали е имал телефон в себе си. Д. пред мен не се е преобличал и аз не съм му носил
дрехи. Аз стоях 10 – 15 минути, там беше бърза помощ от Д. Ч., никой друг не е идвал. Д.
имаше нормално състояние, не си спомням дали е разговарял с някого от присъстващите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен от залата.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, от предходно съдебно заседание се видя,
че единствената причина да бъде разпитан е оспорването на неговата компетентност за
анализ на трафични данни, който произнесен в делото. Сега ще стигнем пак до този момент
аз не виждам причина и пречка, този анализ да бъде оспорен и без да бъде разпитан този
свидетел. Ако колегата държи, но не виждам защо трябва да се разпитва свидетеля В..
Свидетелят С.Д. нека да бъде разпитана в понеделник.
27
Адв. В.: По отношение на свидетеля моля да бъдат прочетени показанията и да не
бъде призоваван свид. В.В..
С.Д. не се противопоставям да я разпитаме в понеделник.
Адв. С.И.: Моля да призовем В.В., той е бил участник в тези процесуално-следствени
действия. А свид. Д. нека да се разпита на 11.07.2022 год.
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде отложено за следващата
дата, за която страните са уведомени. Съдът като взе предвид обстоятелството, че по делото
следва да се изслуша пряко и непосредствено свид. В. П. В. същият ще бъде призован за
следващо заседание, което ще бъде определено на 11.07.2022 год. Свидетелят С.Д. е
уведомена за съдебното заседание на 11.07.2022 год. и ще бъде разпитана тогава, поради
което
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 11.07.2022 г. – 9:30 ч., за
която дата и час, явилите се страни - уведомени от днес.
За следващо съдебно заседание са призовани вещите лица: Д. АНГ. Д.; С.К. М.; В. Н.
СТ.; СВ. В. В.; Д. Б. П.; Д. Д. К.; Й. П. Й.; Г. Г. Ж., както и свидетеля СТ. СВ. ДЖ..
Подс. Д. да бъде призован чрез органите на ОЗ „Охрана“.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
28