ПРОТОКОЛ
№ 155
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело
за възобновяване № 20212000600148 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Осъденото лице Л. А. А., редовно призован, не се явява. Не се
явява и защитникът адв. К.Д., редовно призован.
Осъденото лице Н.Д., не се явява, редовно призован. Явява се
упълномощеният защитник адв. Д.П.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Г.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото, считам, че няма
процесуални пречки за това.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на прокурора и защитника адв.
П. и като взе предвид, че неявяването на осъдения Л.А. и неговия защитник
адв. Д., както и на осъдения Н.Д., които са редовно призовани за настоящото
съдебно заседание и не са посочили уважителни причини за неявяването си, а
последното не е пречка за разглеждане на делото
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ДАВА ДУМАТА на прокурора по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, искането на
осъдените лица и техните защитници е допустимо по изброените в закона
изисквания, които са кумулативни, разгледано по същество, считам
въпросното искане за частично основателно, поради следните аргументи:
На първо място, относно искането на осъдения Н.Д. за
възобновяване на цитираното решение на Окръжен съд – Бургас и конкретно
в частта навеждаща аргументи относно незаконосъобразност на
постановеното отнемане на л.а.“М. Е 280 ЦДИ“, на основание чл. 281, ал. 3,
вр. с ал. 2, т. 1 от НК.
По делото е приложено Решение по дело С-393/19 на Съда на ЕС,
където е установено нарушение на чл. 4 от Рамково решение 2005/212 във
връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Считам, че цитираният
съдебен акт следва да се тълкува в смисъл, че е недопустимо национална
правна уредба на страните членки на ЕС да позволява в наказателното
производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно
от извършителя на престъплението, без това лице да е разполагало с
ефективни правни средства за защита. В дадения случай, считам, че това е
довело до нарушение на чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС.
Доколкото в България Конвенцията е част от вътрешното право,
като ратифицирана през 1992 г. от Република България и има пряко
приложение съгласно чл. 5 от Конституцията, тълкувателното действие на
решенията на ЕСПЧ имат пряко действие. Същите произвеждат незабавен
ефект, тъй като държавата е отговорна за нарушения на Конвенцията, във
връзка с приложението и на Конституцията, доколкото не съществува
противоречие. В дадения случай считам, че такова противоречие съгласно
чл.117, ал. 2 не съществува, тъй като това са изискванията за независимост и
безпристрастност на органите на съдебната власт.
В случая, върху държавата, считам, че продължава да тежи
задължението да се вземат мерки за възстановяване на предишното
положение на нарушеното право на собственост на трето добросъвестно лице.
Това обаче, считам, че е недопустимо да бъде сторено от настоящата
инстанция в лицето на Апелативен съд и считам, че единствено компетентна
да се произнесе е върховната съдебна инстанция – ВКС, по компетентност с
оглед чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК.
Съотнесено към настоящия случай, управляващият и
2
представляващ ООД “Р.“, в качеството на собственик на л.а.“М. Е 280 ЦДИ“
индивидуализиран по делото, не е имал възможността да поиска съдебен
контрол върху Присъда по НОХД № 807/2018 г. по описа на РС-Царево и
съответното въззивното Решение на Бургаския окръжен съд. И това е така,
тъй като нито по реда на чл. 318, ал. 1 от НПК, нито по реда на чл. 420 НПК,
това лице е имало право да заяви своята претенция на пострадало лице в
наказателния процес. При това положение не се открива достъп до
преразглеждане на делото като правно средство за защита и в този смисъл ще
цитирам няколко решения на ВКС, които приемат, че в този смисъл има
нарушение на чл. 6 от ЕКЗЧПОС. Конкретно, това е Решение № 97/2020 г. по
н.д.№ 336/2020 г. на ІІІ н.о. ВКС и Решение № 68/2018 г. по н.д.№ 210/2018 г.
на ІІІ н.о. ВКС.
Ето защо, моля настоящия съдебен състав да установи, че са
налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК по отношение на
представеното Решение С-393/19, за установено нарушение на чл. 6 от
ЕКЗЧПОС, да прекрати настоящото производство и да изпрати делото по
компетентност на ВКС за произнасяне в тази му част.
Алтернативно, в случай, че приемете, че поставеният по-горе
въпрос е от компетентността на АС-Бургас, моля да възобновите
наказателното производство по цитираното въззивно наказателно общ
характер дело на Окръжен съд – Бургас в тази му част и да постановите
връщане на описания л.а.“М. Е 280 ЦДИ“ чрез управляващия и
представляващ търговското дружество ЕООД “Р.“, в качеството на
собственик на автомобила.
На второ място, по отношение на наведените от защитата на
осъдените Д. и А. твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, считам същите за неоснователни, поради следните
аргументи:
По отношение на направените възражения от защитата на
осъдения А. в частта, относно възможността обяснението му дадено на
досъдебното производство пред съдия, да бъде ценено като годно
доказателство по делото. Следва да се отбележи, че този въпрос е бил
поставен за разглеждане както пред състава на Районен съд – Царево, така и
пред Окръжен съд – Бургас и е получил своя аргументиран отговор, който
изцяло споделям. Само ще добавя, че е недопустимо правната норма на чл.
222, ал. 3 НПК да бъде разширително тълкувана, както и съотнесена по
аналогия към тази на чл. 223 НПК. И това е така, тъй като в случая са налице
две коренно противоположни правни фигури, респективно обвиняемо лице и
свидетеля, обясненията и съответно показанията, които не случайно се
събират по различен ред при спазване на принципа на истинност, гарантирана
от разпоредбата на чл. 290 НК, за непосредственост и гласност, което
3
изискване в първата част законодателят не поставя като изискване пред
правната фигура на обвиняемото лице.
По отношение на оспореното знание на съответния език от
преводача по делото, считам същото за голословно и ненамиращо подкрепа в
доказателствата по делото. Този въпрос също е бил поставян и обсъден от
състава на Окръжен съд – Бургас и е дал своя аргументиран отговор в
мотивите /л.87 по делото/. Изцяло споделям становището на Окръжен съд -
Бургас, поради което моля да го споделите.
Предвид гореизложеното, моля да постановите своя съдебен акт.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло поддържам
молбата за възобновяване на наказателното производство по отношение на
подзащитният ми Н.Д. В молбата съм изложил подробни съображения защо
считам, че са налице съществени процесуални нарушения, както и нарушения
на материалния закон. Накратко само ще ги повторя.
Считам, че в двете инстанции, в които бе гледано това дело, на
нашето основно възражение, че обвинението по отношение на Н.Д. не е
доказано по категоричен и несъмнен начин и в случая е налице оговор, не бе
даден отговор в мотивите на нито един от двата съдебни акта. Колкото и да
ги чета задълбочено, не виждам какъвто и да е отговор на това наше
възражение. Дори и да се приеме, че разпитите пред съдия на останалите
други подсъдими лица, са извършени съобразно правилата на НПК, то в
подкрепа на обвинението по отношение на Н.Д. липсват каквито и да е други
доказателства, което в настоящата хипотеза е класическа схема на оговор.
Тоест, едно или две обвиняеми, впоследствие подсъдими лица, твърдят, че и
други лица са съпричастни към деянието, което евентуално те са извършили.
В наша съдебна практика има множество решения, които коментират такива
ситуации, в които ВКС категорично е заключил, че е недопустимо едно или
две лица да бъдат осъдени само въз основа на показанията на останалите или
на част от останалите подсъдими, без по делото да са налице каквито и да е
други доказателства, които разгледани в своята съвкупност да водят до един
категоричен и несъмнен извод, че лицето е виновно и следва да бъде
наказано.
В този случай считам, че присъдата и решението на въззивния съд
изцяло почиват на предположения, че евентуално Д. има някаква
съпричастност към деяния, извършени от други подсъдими. Също така, по
делото категорично считам, че за който и да е подсъдим и вече осъдени лица,
не бяха събрани каквито и да е доказателства относно специалната цел, която
изисква чл. 281 НК, а именно користната цел. Т.е. по делото е налице пълен
дефицит от към доказателства, че който и да е от четиримата подсъдими,
впоследствие осъдени лица, е получил каквато и да е облага от евентуално
4
деяния по чл. 281 НК. Това също прави така постановената присъда
незаконосъобразна и аз също считам, че само или дори само на това
основание следва делото да бъде възобновено и подзащитният ми бъде
оправдан изцяло.
По отношение на конфискацията на автомобилите, аз считам, че
представителят на прокуратурата разви в пълнота становището защо
отнемането на л.а. „М.“ е абсолютно незаконосъобразно, а между другото,
същото се отнася и за автомобила „Ф.“, модел „Н. Б.“, който също идентично
е отнет заедно с автомобила „М.“, като ситуацията е абсолютно идентична,
тъй като собственичката му въобще е нямала представа кой е ползвал
автомобила и как се е използвал.
Напълно в тази част съм съгласен с твърденията на прокуратурата,
само че считам, че няма нужда Върховен съд да се занимава с този въпрос,
още повече, че на 30.09.2021 г. излезе Решение на ВКС, в което разпоредбата
на чл. 281, ал. 3 НК, е обявена за противоконституционна. Така че ВКС е
решил въпроса и е приел, че няма как да бъде отнета собствеността на лице,
което изобщо не е имало каквото и да е участие в престъпно деяние и още по-
малко пък е знаело или е можело да знае какво се е свършило с вече негово
имущество. Решението е № 12 от 30.09.2021 г.
Така че предвид изложеното, аз ще Ви моля да възобновите
наказателното производство и да оправдаете подзащитния ми Н.Д., като
приемете, че е абсолютно незаконосъобразно и отмените отнемането в полза
на Държавата на цитираните автомобили. Ако приемете, че в случая
отнемането на автомобила „Ф.“, модел „Н. Д.“ също следва да бъде отменено,
то според мен, би следвало да бъде възобновено наказателното производство
изцяло и с оглед изправянето на всички тези неясноти, да бъде върнато за
ново разглеждане от въззивен съд.
Реплика на ПРОКУРОРА: Уважаеми апелативни съдии , видно
от двете искания внесени пред Вас, относно искането за възобновяване на
цитираните дела, е видно, че е направено искане за възобновяване само по
отношение на лекия автомобил „М.“ и такова искане за частично
възобновяване и по отношение на друго веществено доказателство не е било
направено. Считам, че е недопустимо към настоящия момент да се въвеждат
нови данни и нови искания предвид специалните разпоредби на чл. 422 НПК
и за това, моля като недопустимо в тази част искането на защитата на
осъдения Д. да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо.
Дуплика на АДВ. П.: Така или иначе тази разпоредба е обявена
за противоконституционна. От тази гледна точка, аз считам, че Апелативният
съд за да спази изцяло закона и да се произнесе по казус, по който дадена
разпоредба е обявена за противоконституционна, според мен, считам, че това
5
е единственият начин за преодоляване на тази неяснота.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6