Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34
гр.Добрич
19.02.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На пети февруари 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №882 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация-Д.“ АД-гр.Д. срещу решение №1191/06.11.2019 г. по гр.д.№1574/2019
г. на Д.кия районен съд,с което е обявена за недействителна поради заобикаляне
на закона клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в допълнително
споразумение от 13.03.2019 г.,сключено между ищеца по делото М.Й.И. *** и
ответника-въззивник;уволнението на ищеца е признато за незаконосъобразно и е отменена заповед
№ЛС-05-323/18.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество за
прекратяване на трудовото правоотношение с М.Й.И. на длъжност „помпиер” на
основание чл.71 ал.1 от КТ,считано от 18.03.2019 г.;ищецът И. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” в ЦУ на „Водоснабдяване и
канализация-Д.” АД-гр.Д..;ответникът по делото-въззивник е осъден да заплати по бюджетната сметка на ДРС държавна такса в размер на 150
лв,респ. в полза на ищеца И. съдебни разноски в размер на 672 лв адвокатско
възнаграждение.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно,за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените от въззивника
разноски в двете инстанции.Решението било постановено в противоречие на
материалния закон и събраните по делото доказателства.Изводът за
недействителност на клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от
13.03.2019 г. бил незаконосъобразен,като детайлно се излагат отново и
доразвиват всички доводи за действителност на тази клауза,залегнали и в
отговора на исковата молба,подаден от страната в първоинстанционното
производство,при позоваване на материалния закон и съдебна практика на
ВКС.Набляга се,че съдът достигнал до извод за недобросъвестно поведение на
работодателя при сключване на горното споразумение въз основа на показанията на
двама заинтересовани свидетели-единият брат на ищеца,а другият страна по висящо
дело с дружеството,които свидетели нямали преки възприятия за събитията,а
предавали опосредена информация.
В писмен отговор въззиваемият М.Й.И.
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното решение.Счита,че изводите на съда почиват на събраните
доказателства и са в съответствие на материалния закон,респ. че не са допуснати
от районния съд процесуални нарушения.Горната позиция се поддържа от
въззиваемия и в хода на въззивното производство с писмено становище
вх.№973/04.02.2020 г.Претендират се от същия и сторените от него разноски в
настоящото производство.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 11.11.2019 г.,а жалбата е подадена на 14.11.2019
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.11.2019 г./.Макар
производството да е разгледано като бързо и районният съд да е посочил след
приключване на устните състезания,че ще обяви решението си в рамките на
двуседмичния срок по чл.316 от ГПК,респ. решението е обявено именно на
визираната дата 06.11.2019 г.,съдът не е указал в откритото съдебно заседание
на страните,че съгласно разпоредбата на чл.315 ал.2 от ГПК срокът за въззивно
обжалване започва да тече от датата на обявяване на решението.В
първоинстанционното решение е указано,че двуседмичният срок за въззивно
обжалване започва да тече от датата на връчване на решението.В този случай за
меродавен начален момент на срока по чл.259 ал.1 от ГПК следва да се възприеме
именно датата,на която страните са получили препис от обжалваното решение.За
въззивника това е датата 11.11.2019 г.,поради което жалбата се явява депозирана
в законоустановения срок /забел. същата е подадена и в рамките на двуседмичен
срок от обявяване на решението,изтекъл на 20.11.2019 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение,а по
допустимостта-в обжалваната част.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.
Решението на ДРС е допустимо като
постановено по предявените допустими искове в частта на произнасянето по
исковете на основание чл.74 ал.4 във връзка с ал.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.1 от КТ.По същество е и правилно в горната част,за което съображения ще се изложат
по-долу в изложението.Атакуваното решение обаче е недопустимо в частта на
произнасянето по иска на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ,с която е постановено
възстановяване на ищеца по делото М.Й.И. на заемана преди уволнението длъжност
„шофьор“ в ЦУ на „Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД-гр.Д.,защото е
постановено по непредявен иск.За последното ще се изложат съображения също
по-нататък в изложението.
Гр.д.№1574/2019 г. на ДРС е образувано
по повод искова молба вх.№9071/08.05.2019 г.,с която са предявени от М.Й.И. с
ЕГН ********** *** срещу „Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД-гр.Д. обективно кумулативно
съединени искове,както следва:
1./иск на основание чл.74 ал.4 във
връзка с чл.74 ал.2 от КТ за прогласяване недействителността на клаузата за
срок за изпитване в сключеното между страните допълнително споразумение от
13.03.2019 г. към трудовия договор между тях поради заобикаляне на закона;
2./иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №ЛС-05-323/18.03.2019 г. на
изпълнителния директор на ответното дружество,с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца И. на основание чл.71 ал.1 от КТ,считано от 18.03.2019
г.;
3./иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„помпиер“ в район-Д..
Изложено е в исковата молба,че ищецът М.Й.И.
работил като „шофьор” в ответното дружество от 2002 г. до 18.03.2019 г.С
допълнително споразумение от 13.03.2019 г. след подадено от ищеца заявление до
изпълнителния директор на ответното дружество била променена длъжността му от
„шофьор” на „помпиер”,считано от 14.03.2019 г.,като между страните бил уговорен
срок за изпитване.Със заповед №ЛС-05-323/18.03.2019 г. на изпълнителния
директор трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.71
ал.1 от КТ,считано от 18.03.2019 г.Според ищеца И. клаузата за срок за
изпитване в допълнителното споразумение от 13.03.2019 г. е недействителна
поради заобикаляне на закона,защото с нея работодателят не целял проверка на
годността му като работник,а осигуряване на възможност за прекратяване на трудовия
му договор по най-лекия за работодателя начин и без изплащане на
обезщетения.Ищецът твърди,че от 2017 г. започнали проблемите му в работата,когато
дошъл новият изпълнителен директор на ответното дружество.Било му казано да се
подготви да си ходи,но той отказал да напусне.През януари 2018 г. И. претърпял
ПТП и ползвал отпуск поради временна неработоспособност до август 2018 г.В
началото на 2019 г. атаките срещу него били подновени,като бил поставен от
работодателя пред избор да напусне сам или да бъде уволнен.Същият не издържал
на упражнявания тормоз и накрая се съгласил да бъде уволнен така,че да може да
получи дължимите обезщетения и да се регистрира на трудовата борса.В крайна
сметка ищецът бил принуден да напише молба за преназначаване,защото му било
обяснено от служителите в „Личен състав“,че „не можело да го съкратят и пратят
на борсата от длъжност „шофьор““.Разчитайки на думата на изпълнителния директор,ищецът
подписал молбата за преназначаване,а след това подписал и допълнителното
споразумение към трудовия договор.Два дни след това му била връчена заповед за
прекратяване на трудовия договор.Едва при получаване на фиша за заплата
видял,че не са му начислени никакви обезщетения за това,че е съкратен и останал
без работа.Тогава проучил и разбрал,че е подписал споразумение за
преназначаване със срок за изпитване.В случая бил подведен от работодателя,който
злоупотребил с правата и положението си.Ищецът счита,че на основание чл.74 ал.4
във вр. ал.2 от КТ клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от
13.03.2019 г. е недействителна поради заобикаляне на закона,а уволнението му е
незаконосъобразно поради осъществената от работодателя злоупотреба с право в
нарушение на чл.8 ал.1 от КТ.
В писмен отговор на исковата молба
ответникът изразява становище за неоснователност на исковете,като оспорва
всички изложени от ищеца факти и доводи.Счита,че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно при спазване на предвидената в КТ
процедура.Допълнителното споразумение било подписано след подадено заявление от
ищеца с искане за преназначаване на длъжността „помпиер” и със срок за
изпитване 6 месеца в полза на работодателя.Излага се,че страните били свободни
да се договарят;че договорените условия в допълнителното споразумение не
противоречали на добрите нрави и закона и не били по-неблагоприятни за
работника от установените с КТД.Преназначаването на ищеца било извършено по негово
искане и след отказа му да управлява служебните автомобили и да изпълнява
трудовата си функция на шофьор.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото са приети като доказателства
всички документи към трудовото досие на ищеца М.И. /на листи 20-104 от делото
на ДРС/.От тях се констатира,че същият започва работа по трудово правоотношение
първоначално с праводателя на ответника „В и К“ ЕООД-гр.Д. на длъжност „шофьор“
в Централно управление от 2002 г. /така трудов договор №128/23.07.2002 г. на
лист 84 от делото на ДРС/.Този първи трудов договор е сключен на основание
чл.70 ал.1 от КТ със срок за изпитване в полза на работодателя до 23.01.2003 г.Видно
от допълнителното споразумение към трудов договор №115,сключено на 02.08.2002
г./на лист 101 от делото на ДРС/,И. е преназначен на длъжност „шофьор“ в „район
Д.-2“ също при уговорен срок за изпитване в полза на работодателя до 23.01.2003
г.Тъй като договорът не е бил прекратен от работодателя до изтичане на срока за
изпитване,се е трансформирал в окончателен по смисъла на чл.71 ал.2 от КТ и в такъв
за неопределено време по смисъла на чл.67 ал.2 от КТ,доколкото между страните
не е било уговорено изрично точно в какъв вид договор ще се трансформира договорът
за изпитване-в срочен или безсрочен.По силата на допълнително споразумение към
трудовия договор от 01.06.2004 г. /на лист 96 от делото на ДРС/ ищецът е
преназначен от „шофьор“ на длъжност „шофьор-водомайстор“ с място на работа
„район Магистрални мрежи“ при „В и К“ ЕООД-гр.Д. по безсрочно трудово
правоотношение /за неопределено време/.Съгласно допълнително споразумение от
09.12.2004 г. /на лист 94 от делото на ДРС/ И. е преназначен на длъжност
„шофьор“ в звено „Автотранспорт и механизация“ при „В и К“ ЕООД-гр.Д. също по
безсрочно трудово правоотношение.Длъжността „шофьор“ е заемана от ищеца и към
момента на преобразуване на работодателя от ЕООД в АД през 2017 г.,когато за
изпълнителен директор на дружеството е назначен инж.Т.Г..Новият изпълнителен
директор на дружеството е отправил искане изх.№ЛС-6/11.02.2019 г. до М.И. /на
лист 34 от делото на ДРС/,връчено на ищеца на 12.02.2019 г.,в срок от един ден
от получаване на писмото да предостави на работодателя информация дали попада в
някоя от категориите лица,ползващи се със закрила при уволнение съгласно чл.333
от КТ.С уведомително писмо вх.№ЛС-6-1/12.02.2019 г. /на лист 33 от делото на
ДРС/ ищецът отговаря на изпълнителния директор,че е член на КТ „Подкрепа“ от
2011 г.,и представя медицинско направление /на лист 10 от делото на ДРС/,според
което боледува от артериална хипертония и неинсулинозависим захарен
диабет.Следва искане от работодателя изх.№ВиК-658/13.02.2019 г. /на лист 32 от
делото на ДРС/ до синдикалното ръководство на КТ „Подкрепа“ при „В и К“ АД-Д.
за даване на предварително писмено съгласие по чл.333 ал.4 от КТ за
прекратяване на трудовия договор с М.И. на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ-поради съкращаване на щата.Със заповед №РД-03-42/11.03.2019 г. на
изпълнителния директор /на лист 28 от делото на ДРС/ на основание чл.120 ал.1
от КТ поради производствена необходимост е възложено на ищеца И. да премине на
длъжност „водопроводчик“ в район Д. за срок от 45 календарни дни за 2019
г.,считано от 12.03.2019 г. до 25.04.2019 г. вкл.В заповедта е отразено,че И. е
запознат с нея на 12.03.2019 г.,но е отказал да я получи,което е удостоверено с
подписите на двама свидетели.На 13.03.2019 г. М.И. подава заявление за
преназначаването му на длъжност „помпиер“ в район Д. за неопределено време
/лист 22 от делото на ДРС/.На същата дата е сключено между страните
допълнително споразумение към трудов договор №ВиК-1153-1 /лист 21 от делото на
ДРС/,по силата на което,считано от 14.03.2019 г.,ищецът е назначен на длъжност
„помпиер“ в район-Д. без промяна на работно време и основно месечно трудово
възнаграждение спрямо предходната му длъжност „шофьор“,но е вписана уговорка за
срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя,като е уговорен бъдещ
окончателен договор за неопределено време.Със заповед №ЛС-05-323/18.03.2019 г.
на основание чл.71 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца,считано от 18.03.2019 г.,като е разпоредено да му се изплати обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни.
Горната хронология на събитията в периода
от 2017 г. нататък,в частност в началото на 2019 г.,обективирана в изброените
писмени документи,недвусмислено сочи на поведение на работодателя,изразяващо се
в стремеж ищецът М.И. да бъде уволнен.Това желание прозира от всяка крачка в
действията на изпълнителния директор.Първо през февруари 2019 г. е предприет
опит за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като заемащ длъжността
„шофьор“ на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращаване на щата.След
получаване на данните,че И. е член на синдикална организация в
предприятието,което очевидно е означавало,че същият се ползва от предварителна
закрила при уволнение по чл.333 ал.4 от КТ,работодателят е отправил искане до
СО за даване на предварително съгласие за уволнението,каквото вероятно не е
получил /за обратното липсват данни/.Освен това работодателят е разбрал,че И.
страда и от заболяване /диабет/,фигуриращо в списъка на болестите /чл.1 от
Наредба №5/20.02.1987 г. за болестите,при които работниците,боледуващи от
тях,имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ,обн.ДВ,бр.33/28.04.1987
г.,в сила от 01.01.1987 г./,изискващи предварително разрешение за уволнението на
инспекцията по труда съгласно чл.333 ал.1 т.3 от КТ,респ.мнение на ТЕЛК
съгласно чл.333 ал.2 от КТ.След получаване на яснота,че трудно ще реализира
спрямо ищеца процедурата по уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ,работодателят предприема действия по прекратяване на трудовото
правоотношение на основание,което предвижда възможно най-облекчения за него
ред.Уговаря ищеца И. да се съгласи да подаде заявление за преназначаването му
на друга длъжност-в случая „помпиер“,доколкото оставането му на длъжността
„шофьор“ не позволява уговаряне на клауза за изпитване по чл.70 ал.1 от КТ,тъй
като константната съдебна практика е в насока,че не е допустимо и
законосъобразно сключване на споразумение за изменение на трудовото
правоотношение по чл.119 от КТ чрез включване на клауза със срок за
изпитване,когато работникът/служителят продължава да изпълнява предишната си
трудова функция /така решение №350/29.10.2014 г. по гр.д.№2458/2014 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;решение №27/25.02.2014 г. по
гр.д.№2868/2013 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;решение
№344/29.11.2011 г. по гр.д.№1407/2010 г.,III г.о.,ГК на ВКС;решение №338/27.09.2011 г. по
гр.д.№64/2011 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;решение
№765/11.01.2011 г. по гр.д.№228/2010 г.,III г.о.,ГК на ВКС;решение №366/28.04.2010 г. по
гр.д.№1023/2009 г.,IV г.о.,ГК на ВКС/.По правило
договорът със срок за изпитване се сключва,когато работникът/служителят
постъпва първоначално на работа при съответния работодател,като по изключение
може да бъде сключен и при съществуващо трудово правоотношение,но само когато по
реда на чл.119 от КТ е съществено променена трудовата функция на
работника/служителя.Съобразявайки горната съдебна практика и с оглед избягване
незаконност на уволнението поради евентуално приложение на забраната по чл.70
ал.5 от КТ предвид сключването през 2002 г. на първоначален трудов договор с
ищеца за длъжността „шофьор“ при срок за изпитване,работодателят е предприел очевидно
действия по уговаряне на ищеца И. да подаде заявление за преназначаването му на
друга длъжност-„помпиер“,която е напълно различна от предходната му длъжност
„шофьор“ /в тази насока и длъжностните характеристики за двете длъжности/.В
изпълнение на този „план“ е издал и цитираната заповед №РД-03-42/11.03.2019 г.
/на лист 28 от делото на ДРС/,с която на основание чл.120 ал.1 от КТ „поради
производствена необходимост“ е възложил на шофьора И. да премине на длъжност
„водопроводчик“ в район Д. за срок от 45 календарни дни за 2019 г.,считано от
12.03.2019 г. до 25.04.2019 г. вкл.По делото не е обосновано от работодателя
каква конкретна производствена необходимост е наложила шофьор да изпълнява
коренно различната функция на водопроводчик за горния продължителен период от
време.Заповедта е издадена и при знание от страна на работодателя,че ищецът И.
е имал сериозни здравословни проблеми след претърпяно ПТП през януари 2018 г.
/6 счупени ребра/,заради които е ползвал отпуск за временна неработоспособност
до август 2018 г. /така удостоверение №24-00051129 от 06.03.2019 г.,издадено от
ТП на НОИ-Д. на лист 11 от делото на ДРС/ и които не му позволяват голямо
физическо натоварване /в тази насока и показанията на свидетеля К. Й.И.-брат на
ищеца,участвал в произшествието/.Горната заповед е склонила ищеца И. да се
съгласи да бъде освободен от работа,като нормално същият е желаел това да бъде
сторено по възможно най-благоприятния за него начин-с изплащане на обезщетение
по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие и обезщетение по чл.222
ал.1 от КТ,което предполага и уволнението да бъде извършено на някое от
безвиновните основания по чл.328 ал.1 т.1-12 от КТ.Основанията по чл.328 ал.1
от КТ,на които евентуално ищецът би могъл да бъде уволнен като шофьор /така
чл.328 ал.1 т.2,3,5,11 от КТ/,предвиждат обаче и прилагане на предварителната
закрила по чл.333 от КТ.Тъй като работодателят вече е бил наясно,че
предварителната закрила ще усложни съществено уволнението до степен да го
направи невъзможно,е решил да предприеме уволнение по чл.71 ал.1 от КТ,което е
най-безпроблемно за него,тъй като не се изисква отправяне на
предизвестие,мотивиране на уволнението,съблюдаване на закрилата по чл.333 от КТ
и заплащане на обезщетения на работника по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ.За
да се осъществи уволнение на основание чл.71 ал.1 от КТ обаче,е следвало първо
да се сключи трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя,което
е било възможно само при преназначаване на ищеца И. на напълно нова длъжност.Това
е наложило И. да бъде накаран да подаде заявление за преназначаване на длъжност
„помпиер“ и сключване на допълнителното споразумение от 13.03.2019 г.
Клаузата за срок за изпитване е
недействителна поради заобикаляне на закона,когато с нея се цели не проверка на
годността на работника за изпълняваната работа,а прекратяване на договора с
работника по облекчения за работодателя ред на чл.71 ал.1 от КТ по
причини,които не са свързани с изпълняваната работа /така решение
№118/04.06.2015 г. по гр.д.№6968/2014 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.В случая съдът намира за безспорно,че
клаузата за срок за изпитване не преследва типичната й и позволена от закона
цел да провери годността на ищеца за трудовата функция „помпиер“,както поради
гореизложените мотиви на работодателя да предприеме сключване на споразумението
от 13.03.2019 г. към трудовия договор,личащи от действията му,обективирани в
обсъдените писмени доказателства,така и предвид факта,че трудовото
правоотношение на ищеца за длъжността „помпиер“ е прекратено от работодателя
още на четвъртия ден спрямо датата 14.03.2019 г.,от която влиза в сила
изменението на трудовия договор между страните по споразумението от 13.03.2019
г.На 14.03.2019 г. /четвъртък/ ищецът И. е следвало да започне работа като
помпиер,а същият е уволнен от длъжността,считано от 18.03.2019 г.
/понеделник/,т.е. евентуално след два работни дни /14 и 15 март,доколкото 16 и
17 март са почивни дни-събота и неделя/.Едва ли за два дни работодателят може
обосновано да прецени дали работникът е годен за работата,още повече,че не се
доказва по делото ищецът изобщо да е започнал реално изпълнение на трудовата
функция на 14.03.2019 г.Бързото прекратяване на договора само няколко дни след
преназначаването на новата длъжност е показателно за липсата на намерение и
необходимост за работодателя да изпитва качествата на ищеца.Очевидно
допълнителното споразумение от 13.03.2019 г. със срок за изпитване е сключено с
единствената цел-последващо уволнение на ищеца по облекчен за работодателя ред.Налице
е заобикаляне на закона,когато забранена от закона цел се постига с позволени
средства;когато,макар от външна страна правната форма да е спазена,целта е чрез
нея да се постигне непозволен или забранен от закона резултат.Следователно
клаузата за срок за изпитване,включена в трудовия договор между страните по
делото при формално спазени изисквания по чл.70 от КТ,е недействителна поради
заобикаляне на закона,защото с привидно законни средства се постига
неправомерен резултат-прекратяване на трудовото правоотношение по облекчен за
работодателя ред и в ущърб на работника по причини,които не са свързани с
изпълняваната работа.Предявеният иск по чл.74 ал.4 във връзка с ал.2 от КТ за
обявяване недействителност на клаузата за срок за изпитване в допълнителното
споразумение от 13.03.2019 г. е основателен и правилно е уважен от районния
съд.
Основателността на горния иск обуславя
основателност и на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнителната
заповед от 18.03.2019 г. като незаконосъобразна.Уволнението е незаконно,защото
е осъществено на основание чл.71 ал.1 от КТ-от работодателя преди изтичане на
срок за изпитване,която клауза за изпитване е недействителна.При липса на
валидно уговорен срок за изпитване и уговорен със споразумението от 13.03.2019
г. окончателен безсрочен договор следва да се приеме,че трудовото
правоотношение е сключено за неопределено време.Такъв трудов договор без
валидна клауза за изпитване не може да бъде прекратяван на основание чл.71 ал.1
от КТ,респ. окончателен договор за неопределено време също не подлежи на
прекратяване на горното основание.Освен това уволнението е незаконно поради
реализирането му вследствие злоупотреба от страна на работодателя с правото на
уволнение в нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ.Такава злоупотреба е
налице,когато се установи,че единственото желание на работодателя при ползване
на законово допустими средства е постигане на една-единствена цел-прекратяване
на трудовия договор с конкретен работник,която цел не би могло да се постигне
по друг начин или резултатът би се забавил,оскъпил или предполага сбъдване на
друго условие,което работодателят не желае или не може да изпълни /решение
№130/14.07.2016 г. по гр.д.№150/2016 г.,IV г.о.,ГК на ВКС/.Настоящата хипотеза покрива понятието
злоупотреба с право на уволнение от страна на работодателя.В този смисъл искът
по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и правилно е уважен от районния съд.
С оглед гореизложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта,с която са
уважени исковете по чл.74 ал.4 във връзка с ал.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
В частта,с която е постановено по иска на
основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ възстановяване на ищеца И. на заемана преди
уволнението длъжност „шофьор“,първоинстанционното решение е недопустимо и
следва да бъде обезсилено,тъй като районният съд се е произнесъл по непредявен
иск,респ. не е разгледал предявения иск.Ищецът е претендирал с иска по чл.74
ал.4 от КТ обявяване единствено недействителност на клаузата за срок за
изпитване в допълнително споразумение между страните към трудов договор
№ВиК-1153-1/13.03.2019 г..Не е отправено искане за цялостно прогласяване
недействителност на горното споразумение,вкл. в частта на промяната на
длъжността на ищеца от „шофьор“ на „помпиер“.Предявеният иск по чл.344 ал.1 т.2
от КТ е за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението му
длъжност,т.е. на длъжността „помпиер“,на която е преназначен валидно /обратното
не е претендирано/ няколко дни преди издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и от която длъжност всъщност ищецът е уволнен.Ищецът
не е предявил претенция за възстановяване на длъжност „шофьор“,по какъвто
непредявен иск се е произнесъл първоинстанционният съд.Поради горното решението
на ДРС следва да бъде обезсилено в частта по иска на основание чл.344 ал.1 т.2
от КТ,респ. в тази част следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне
по предявения иск за възстановяване на ищеца на длъжността „помпиер“.
При този изход от въззивното производство
следва да се прецизира каква част от присъдените от районния съд разноски в
полза на ищеца при уважаване на исковете е относима към уважените искове по
чл.74 ал.4 от КТ и чл.344 ал.1 т.1 от КТ,като в тази част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено при изход от спора,при който тези два иска са
уважени и по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК именно ищецът И. има право на
разноски по водене на делото по тези два иска.
С решението си ДРС е осъдил ответника по
делото „В и К-Д.“ АД-гр.Д. да заплати на ищеца М.И. съдебно-деловодни разноски
в общ размер от 672 лв адвокатско възнаграждение за трите уважени от него
иска.При положение,че първоинстанционното решение на настоящия етап от
производството се потвърждава от въззивния съд в частта,с която са уважени два
от исковете-тези по чл.74 ал.4 от КТ и по чл.344 ал.1 т.1 от КТ,респ. предвид
факта,че в договора за правна защита и съдействие на лист 139 от делото на
ДРС,удостоверяващ изплащане в рамките на първоинстанционното производство от
ищеца на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения му адв.М.Г. в общ
размер от 672 лв,не е извършено разграничение в какъв размер е уговорено
възнаграждение поотделно за защитата по всеки от трите иска,следва да се
приеме,че е уговорено и платено възнаграждение в еднакъв размер за всеки иск
или по 224 лв на иск.В този смисъл решението на ДРС следва да бъде потвърдено в
частта,с която „ВиК-Д.“ АД е осъдено да заплати на М.И. разноски в размер на
448 лв,относими към защитата по уважените искове по чл.74 ал.4 от КТ и чл.344
ал.1 т.1 от КТ.В останалата част на присъдените разноски за горницата от 448 лв
до 672 лв решението на ДРС следва да се обезсили,като при връщане на делото
районният съд следва да разпредели наново отговорността за разноски по третия
иск в зависимост от произнасянето му по същество на предявения иск по чл.344
ал.1 т.2 от КТ.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено и в частта,с която на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с
чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на ДРС
държавна такса по уважените искове на основание чл.74 ал.4 от КТ и чл.344 ал.1
т.1 от КТ в размер на 100 лв /по 50 лв на иск/.В останалата част на
присъждането за горницата от 100 лв до 150 лв решението следва да бъде
обезсилено,като присъждането на дължимата за производството по иска по чл.344
ал.1 т.2 от КТ държавна такса по сметка на ДРС следва да се съобрази с изхода
по последния иск след разглеждането му по същество от първоинстанционния съд.
И двете страни са претендирали
разноски,сторени от тях във въззивната инстанция.Отговорността за разноски в
производството пред ДОС следва да бъде разпределена само с оглед изхода на
спора по исковете по чл.74 ал.4 от КТ и чл.344 ал.1 т.1 от КТ,които на
настоящия етап са разгледани по същество.Решението на ДРС за уважаване на тези
искове се потвърждава от ДОС,поради което на основание чл.78 ал.1 от ГПК право
на разноски за настоящата инстанция съразмерно на тези два уважени иска има
ищецът по делото и въззиваем М.И..Доколкото в договора за правна защита и
съдействие от 30.01.2020 г. /на лист 28 от делото на ДОС/ отново не е посочено
какъв е размерът на адвокатското възнаграждение по всеки един от трите
иска,съдът приема,че такова е уговорено и изплатено от въззиваемия И. в равен
размер по всеки иск,т.е. по 230 лв на иск /690 лв:3/,или за защитата по двата
уважени иска следва да се присъдят разноски в общ размер от 460 лв.Въззивникът
/ответник по делото/ „В и К-Д.“ АД няма право на разноски и не следва да му се
присъждат.Разноските,дължими за защита пред въззивната инстанция по иска по
чл.344 ал.1 т.2 от КТ,не подлежат на присъждане на настоящия етап,тъй като все
още решение по същество на този иск не е постановено.Отговорността за тези
разноски,сторени във въззивната инстанция,следва да се разпредели от
първоинстанционния съд в зависимост от произнасянето му по същество на
предявения иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1191/06.11.2019 г.
по гр.д.№1574/2019 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е обявена за
недействителна поради заобикаляне на закона клаузата за срок за изпитване в
полза на работодателя в допълнително споразумение от 13.03.2019 г.,сключено
между М.Й.И. с ЕГН ********** *** и „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д.;уволнението
на М.Й.И. е признато за
незаконосъобразно и е отменена заповед №ЛС-05-323/18.03.2019 г. на
изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. за
прекратяване на трудовото правоотношение с М.Й.И. на длъжност „помпиер” на
основание чл.71 ал.1 от КТ,считано от 18.03.2019 г.;„Водоснабдяване и
канализация Д.“ АД-гр.Д. е осъдено да заплати по
бюджетната сметка на Д.кия районен съд държавна такса в размер на 100 лв /сто
лева/ за водене на делото по горните два иска по чл.74 ал.4 във връзка с ал.2
от КТ и чл.344 ал.1 т.1 от КТ,респ. дружеството е осъдено да заплати на М.Й.И. съдебни
разноски в размер на 448 лв /четиристотин четиридесет и осем лева/-адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважените посочени по-горе два иска.
ОБЕЗСИЛВА решение №1191/06.11.2019 г. по
гр.д.№1574/2019 г. на Добричкия районен съд в частта,с която М.Й.И. е
възстановен на заемана преди уволнението длъжност „шофьор” в ЦУ на
„Водоснабдяване и канализация Д.” АД-гр.Д.;„Водоснабдяване и канализация Д.“
АД-гр.Д. е осъдено да заплати по бюджетната сметка на
Д.кия районен съд държавна такса в размер на горницата от 100 лв до 150 лв,т.е.
50 лв /петдесет лева/ за водене на делото по горния иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ,респ. дружеството е осъдено да заплати на М.Й.И. съдебни разноски в размер
на горницата от 448 лв до 672 лв,т.е. 224 лв /двеста двадесет и четири
лева/-адвокатско възнаграждение съразмерно на горния уважен иск,и
ВРЪЩА делото на Д.кия районен съд за
разглеждане на предявения иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на М.Й.И.
на заеманата от него преди уволнението длъжност „помпиер“ в район-Д. на
ответното дружество.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.“
АД със седалище и адрес на управление гр.Д.,бул.“Т.М.“ №**,ЕИК *** да заплати
на М.Й.И. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважените искове по чл.74 ал.4 във
връзка с ал.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.1 от КТ в размер на 460 лв /четиристотин и
шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
от страните в едномесечен срок от обявяването му,т.е. от датата 19.02.2020
г.,пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.