№ 16132
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110104775 по описа за 2025 година
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането за експертизи за
отговор за посочените в исковата молба задачи, както и по останалите искания
на ответника, за първо по делото открито съдебно заседание.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач МХ „Елвеко“ ООД , като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да
се остави без уважение, като съображенията за това са следните: съгласно чл.
628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд
отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността
на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване
на заведеното пред него дело. В случая, никоя от посочените хипотези не е
налице, тъй като искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба
от правото на Европейския съюз или за валидността на акт на органите на
Европейския съюз. Нещо повече, преюдициалното заключение, а оттам и
преюдициалното запитване трябва да имат пряко отношение към предмета на
делото, а в случая такова не е налице, тъй като не става въпрос за искане за
тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от националното
такова. В допълнение следва да се отбележи, че настоящата инстанция не е
последна инстанция по същество, поради което в случай на необходимост и
преценка, че поставените от страните въпроси са от значение за правилното
решаване на спора, такова запитване следва да извърши последната инстанция
по съществото на спора.
Искането за спиране на производството по горните мотиви също следва
1
да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена
молба с препис за ответника да посочи обстоятелствата, на които основава
вземането си за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение /т.е. защо счита, че е кредитор на това вземане, предвид
твърденията, че услугата се извършва от трето лице/ и за мораторна лихва
върху него.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на посочените указания
исковата молба ще бъде върната в частта по претенцията за възнаграждение за
ДР и мораторна лихва върху него.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, да посочат дали оспорват, че за периода 05.2021г. до м.04.2023г.
до процесния недвижим имот да е доставяна топлинна енергия с оглед
преценка от назначаване на експертизи.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице
помагач на страната на ищеца МХ „Елвеко” ООД, с посочен в исковата молба
адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач в срок до
първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот представляващ апартамент № 41, в гр. *** , аб. № *** в периода
05.2021г. до м.04.2023г., включително изравнителните сметки и документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла
вода или протоколи за неосигурен достъп, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да
приеме, че отчитане не е извършвано, респ. не е спазена процедурата по
начисляване на ТЕ при неосигурен достъп.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално
запитване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по
делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането за експертизи за първото по делото
открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.05.2025 г. – 09:00 часа, за
2
когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея,
отговора и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. С.
В., ЕГН ********** за заплащане на следните суми, а именно: сума в размер
на 728,26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
96,31 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г, до 05.04.2024г., както и
суми за дялово разпределение: 34,14 лева - главница за периода от м.05.2021г.
до м.04.2023г,, ведно със законната лихва от 24.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 7,07 лева - лихва за периода от 16.07.2022г. до
05.04.2024г., разделени както следва:
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Изтъква, че видно от извлечение
от сметки за абонатен № ***, е използвал доставяната топлинна енергия през
процесния период, като ответницата не е погасила задълженията си.
Поддържа, че ответницата е битов клиент на ТЕ. Изтъква, че съгласно чл. 33 от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Поддържа, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на
ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Р. С. В. депозира отговор, в който
изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита, че е налице
противоречие между разпоредби в ЗЕ. Поддържа, че в исковата молба не е
посочен правопораждащия договорното отношение юридически факт/ти като
основание за изпълнение на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и абсолютна
процесуална предпоставка за нейната допустимост. Заявява, че сумите са
недължими и не отговарят на реалната им потребност. Оспорва цената на
топлинна енергия, която е едностранно определена от „Топлофикация София“
ЕАД. Твърди, че исканите от ищеца експертизи са по отменена като
незаконосъобразна методика от чл. 61 от Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на
Министъра на енергетиката. Счита, че нормативната уредба, регламентираща
топлоподаването в ЗЕ, Наредба 16-334/06.04.2007 г. на МИЕ противоречи на
чл. 17 и чл. 19 от Конституцията на РБ, както и на Директива ЕС/32/2006.
Изтъква, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез
3
което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на
купувача. Посочва, че мораторната лихва може да се налага само върху
доказаните пропуснати ползи, а не върху прогнозни сметки. Счита, че
изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД.
Заявява, че разпоредбата на чл. 33 от ОУ е противозаконна и противоречи на
практиката на ВАС. Сочи, че ищецът не е представил доказателства, че
ответникът е дал съгласие да извършва авансово плащане по съобщения към
фактури съгласно чл. 53 от ЗЗП.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор или от ищеца и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи
доказателства.
По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане
на цената на доставена топлинна енергия /датата на публикуване на общите
фактури/ и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата
за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/
след получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Ищецът не сочи доказателства, че е отправил, а ответникът е получил
покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение, както и за
публикуване на общите фактури.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4