№ 49
гр. гр.Велинград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100955 по описа за 2021 година
Производство по иск чл. 216, ал.1, т.4 и 6 и ал.2 от ДОПК - за прогласяване
недействителност по отношение на държавата на сделки, извършени във вреда на публичния
взискател, по която страна е свързано с длъжника лице.
Постъпила е искова молба от ищеца „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“
/НАП/, чрез М. К. ТР. - главен юрисконсулт пълномощник на Националната агенция за
приходите и Изпълнителният директор на НАП, със служебен адрес гр.Пазарджик ул.“Асен
Златаров“№7, ет.З, стая 312, срещу СЮЛ. М. Б., ЕГН: **********, с ЕТ „Самиул Б. - 90“.
ЕИК: *********, с адрес гр. Сърница ул.“Римски път“ №2 , и „Б.-60“ООД ЕИК *********, с
адрес гр. Сърница ул.“Римски път“ №2, представлявано от СЮЛ. М. Б..
Ищецът твърди, че В ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик е образувано
изпълнително производство под номер № *********/2018г., срещу СЮЛ. М. Б., ЕГН:
********** и с ЕТ „Самиул Б. - 90“, ЕИК: ********* - за събиране на публични задължения
установени с Ревизионен акт №Р-16001316004401-091-001/08.12.2017г., задължения за
осигуровки по декларация образец 6 за месеците ноември 2017 г. и август 2018г., ДДС за
април 2020 г. и лихви по погасен ДДС за 2019г. Размерът на непогасените публични
задължения към настоящия момент бил над 380 хил. лв. Основната част от дълга по
изпълнителното дело била формирана от РА №Р- 1600ЕЗ16004401-091-001/08.12.2017г., с
който са определени на СЮЛ. М. Б., ЕГН: **********, с ЕТ „Самиул Б. - 90“ общо
задължения от 379 465.88 лв. Това ревизионно производство било започнало с издаване на
Заповед за възлагане на ревизия № Р- 16001316004401-020-001/28.06.2016г., която била
връчена на лицето на декларираният от него електронен адрес пред НАП на 06.07.2016г.
Ревизионният акт бил връчен също по електронен път на 11.12.2017г. Същият бил
обжалван, но потвърден от всички инстанции и влязъл в сила на 17.04.2019г., когато било
издадено окончателното съдебно решение на ВАС по дело № 15425/2018г., като
констатациите обективирани в акта били изцяло потвърдени. ИД било образувано на
20.02.2018г. Съобщение за доброволно изпълнение изх.№С180013-048- 0085498/26.02.2018г.
било връчено на лицето по електронен път на 21.06.2018г. Наложените мерки за
1
обезпечаване на дълга били следните: Наложен запор на 5 бр. МПС - едно от които в режим
на СИО, а други две с учреден особен залог в полза на обезпечен кредитор. Едно МПС било
реализирано. Останалите били в тръжна процедура. Актуалната им стойност съгл. изготвено
Разпореждане за окончателна оценка от 03.2021г. възлизала на 11840 лв. С ПНОМ изх.№
С200013-022-0022870/21.04.2020 г. бил наложен запор на безналични ценни книжа - 213 бр.
с поминал 1 лв. в Южен Индустриален Парк АД – на обща стойност 213 лв. С ПНОМ изх.№
С200013-022-0025875/11.05.2020г. бил наложен запор на притежаван дял 50 лв. в капитала
на „Б. 60“ ЕООД, ЕИК: ********* - стойност на ОМ 50 лв. Наложен били и запор на
банкови сметки в „ДСК“ АД и „Експресбанк“ АД. Изпратени били и разпореждания за
изпълнение, но липсвали постъпления. Общата стойност на посочените по-горе ОМ
възлизала на 12103 лв. /окончателна оценка на 3 бр. МПС - 11 840 лв., безналични ценни
книжа на стойност 213 лв. и дял в ТД 50 лв./, което се равнявало на малко над 3% от размера
на дълга по изпълнителното дело.
Твърди още, че при извършените проверки в ИКАР било установено извършване на
разпоредителна сделка с имущество след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а
именно: На 19.10.2018 г. лицето извършило прехвърлителна сделка - продаден бил
недвижим имот - УПИ-VII-1011 от кв. 41 по плана на гр.Сърница. Купувач бил „Б. 60“
ЕООД, ЕИК: *********, с едноличен собственик и управител С.Б.. Съгласно извършената
справка в Имотния регистър, към момента горепосочения НИ продължавал да е собственост
на „Б. 60“ ЕООД.
Настоява се на това, че съгласно разпоредбите на чл.153 ал.1 от ДОПК издаденият
Ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, тъй като обжалването му не спира
изпълнението, освен, ако няма изрично искане за това. Въпреки наличието на издаден РА с
определени в него задължения в особено големи размери, които бил потвърден и при
съдебното обжалване СЮЛ. М. Б. на 09.10.2018г. извършил разпореждане с притежавано от
него недвижимо имущество, като продавл на притежаваното и управлявано от него
дружество „Б. 60“ ЕООД - недвижим имот подробно описан в НА номер 142,том II, рег.
№4559, н.дело№319 от 09.10.2018г. Тази продажба била извършена след като длъжникът С.
Б. е бил абсолютно наясно с това, че спрямо него в качеството му на едноличен търговец
има издаден ревизионен акт, с определени задължения за над триста и седемдесет хиляди
лева. По този начин Б. се е разпоредил със своето имущество въпреки, че е знаел, че има
непогасени публични вземания по издаденият му РА. С тези си действия ответникът
увредили държавата, тъй като така се препятствала възможността за събиране на
установените с РА задължения. На практика Б. по този начин осуетявал събирането на
установените му публични задължения, като прехвърлял притежавано от него имущество на
дружество, чиито едноличен собственик на капитала и управител е именно той.
Предвид изложената фактическа обстановка счита, че по безспорен начин се
установява да са налице основанията предвидени в чл.216 ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК/ в
редакцията на тази норма действаща към датата на извършване на атакуваната сделка
09.10.2018г./, поради следното: На първо място на ответника СЮЛ. М. Б. е връчена както
Заповедта за възлагане на ревизията, така и издаденият след това РА с определени
задължения и СДИ, с което е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело и
какъв е размера на задълженията му към държавата. Продажбата на описания недвижим
имот е извършена след като ответникът Б. е знаел, че има определени с РА задължения.
Сделката лишава длъжника от част от притежаваното от него имущество, което е довело до
невъзможност да бъдат събрани установените в РА задължения. Самата продажба
извършена на свързано лице по смисъла на § 1, т.3, букви „г“, ..д“ и „е” от преходните и
заключителни разпоредби на ДОПК.
Поради това ищецът счита, че са налице две отделни предпоставки за обявяване на
тази сделка за недействителна по отношение на държавата, като всяко едно от тях
2
представлява самостоятелно основание за уважаването на настоящия иск. - Продажбата на
недвижимия имот е с цел да се увреди публичният взискател в лицето на НАП, която е
възпрепятствана да зашити своите интереси, като му наложи надлежно обезпечение
респективно при липса на доброволно изпълнение за задълженията на дружеството да
пристъпи към публична продан на имота. СЮЛ. М. Б. е знаел, че се извършва ревизия, както
и да са му установени задължения, като умишлено е прехвърлил имота, за да не може
спрямо същия да се предприехме принудително обезпечение /чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК/.
Продажбата на недвижимия имот е извършена във вреда на публичните взискатели и
страната по нея е свързано с длъжника лице, тъй като купувач е дружеството „Б. 60“ ЕООД,
ЕИК *********, чийто едноличен собственик и управител е именно продавача по сделката и
първи ответник С.Б.. Иначе казано той просто си прехвърля имота пак на него и продължава
да го ползва, но чрез регистрирано на негово име търговско дружество, /чл.216 ал. 1 т.6 от
ДОПК/. Извършил е разпореждане със свое имущество, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№1011, за който поземлен имот е образуван УПИ VII от квартал 41 по Регулационния план
на град Сърница, одобрен със Заповед №856/21.07.1983г., с приложена за УПИ регулация, с
площ на имота по документи за собственост 1470,00 кв. метра, а съгласно приложена по
нотариалното дело скица №128/ 08.10.2018г. издадена от ТСУ отдел „ТСУ „ при община
Сърница с площ 1 513,00 кв. метра, при граници и съседи на имота: от североизток-УПИ IV-
1476 “цех за конфекция“, от изток-УПИ VI, от юг-улица „Околовръстна“ от запад-землищна
граница. Тази разпоредителна сделка увреждала интересите на държавата в качеството и на
кредитор и възпрепятства възможността на публичният взискател в лицето на НАП да
реализира принудително изпълнение спрямо продаденият недвижим имот. Държавата като
публичен взискател и в частност НАП търпяла пряка и непосредствена вреда от тази сделка
и поради това била легитимирана да иска нейното разваляне.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови решение, с което
да признаете за недействителни с всичките законови последици от това, по отношение на
държавата на следните сделки:
- Продажба на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1011, за който поземлен имот
е образуван УПИ VII от квартал 41 по Регулационния план на град Сърница, одобрен със
Заповед №856/21.07.1983г., с приложена за УПИ регулация, с площ на имота по документи
за собственост I 470.00 кв. метра, а съгласно приложена по нотариалното дело скица №128/
08.10.2018 г. издадена от ТСУ отдел „ТСУ, при община Сърница, с площ 1513,00 кв. метра,
при граници и съседи на имота: от североизток-УПИ IV- 1476”цех за конфекция”, от изток-
УПИ VI, от юг-улица „Околовръстна” от запад-землищна граница, която продажбата е
извършена за сумата от 9600,00 лева от ответника СЮЛ. М. Б. с ЕТ „Самиул Б. - 90“, на
ответника „Б.-60” - гр. Сърница на 09.10.2018г., и която сделка е удостоверена с НА издаден
от нотариус Мария Ангелова с р-н на действие-Велинградски Районен съд номер 142,том II.
рег. №4559,н.дело№319 от 09.10.2018г. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците СЮЛ. М. Б., ЕГН:
**********, с ЕТ „Самиул Б. - 90“. ЕИК: *********- гр. Сърница и „Б.-60“ ООД ЕИК
*********- гр. Сърница, представлявано от СЮЛ. М. Б..
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си юриск.Т. подържа предявените искове с
подробни съображения в защита.
В о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.Ариф, оспорват иска по съображения
към момента на извършване на сделките да е нямало вписана искова молба и поради това се
иска отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, по обстоятелството, че спрямо ответника СЮЛ. М. Б., в
3
качеството му на търговец с фирма ЕТ „Самиул Б. - 90“ е проведено ревизионно
производство, което е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 16001316004401-
020-001/28.06.2016г., която била връчена на лицето на декларираният от него електронен
адрес пред НАП на 06.07.2016г., с която е възложено извършване на ревизия на СЮЛ. М. Б.
с фирма ЕТ „Самиул Б. - 90“ за задължения за авансов данък по ЗДДФЛ и ДДС за периода
от 01.01.2011 г. до 31.05.2016 г. Определен е срок от три месеца. Въз основа на ревизията е
и изготвен Ревизионен доклад № Р-16001316004401-092-001/09.10.2017г. Това ревизионно
производство е приключило с издаването на Ревизионен акт №Р-16001316004401-091-
001/08.12.2017г. /л.112/, връчен му по електронен път на 11.12.2017г., с който са му
определени публични задължения в размер на 379 465.88 лв., включващи главница и лихви
към дата на издаване на акта. Самото ревизионно производство
Не се спори и по обстоятелството, че този РА е бил обжалван от ответника Б., но
потвърден от съда и е влязъл в сила на 17.04.2019г., когато е постановено окончателното
съдебно Решение № 5822/17.04.2019г. на ВАС по дело № 15425/2018г. /л.131/ с което е
оставено в сила Решение № 2115/22.20.2018г. на АдС Пловдив постановено по адм.д.№
810/2018г. с което жалбата на Б. срещу ревизионния акт е отхвърлена, а и същото се
установява от представения ревизионен акт издаден от НАП ТД-Пловдив и решението на
ВАС.
Не се спори и след възникване на публичните задължение за ответника СЮЛ. М. Б., в
качеството му на търговец с фирма ЕТ „Самиул Б. - 90“ произтичащи от РА №Р-
16001316004401-091-001/08.12.2017г., връчен му на 11.12.2017г. да се е състояла сделката
продажба на недвижим имот, обективирана в НА № 142/09.10.2018г.
Видно от този НА № 142/09.10.2018г. за продажба на недвижим имот ответникът
СЮЛ. М. Б., в качеството му на търговец с фирма ЕТ „Самиул Б. - 90“ е продал на „Б.-60“
ООД ЕИК *********- гр. Сърница, представлявано от СЮЛ. М. Б., свой имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1011, за който поземлен имот е образуван УПИ VII от квартал 41 по
Регулационния план на град Сърница, одобрен със Заповед №856/21.07.1983г., с приложена
за УПИ регулация, с площ на имота по документи за собственост 1470,00 кв. метра, а
съгласно приложена по нотариалното дело скица №128/ 08.10.2018г. издадена от ТСУ отдел
„ТСУ „ при община Сърница с площ 1 513,00 кв. метра, при граници и съседи на имота: от
североизток-УПИ IV-1476 “цех за конфекция“, от изток-УПИ VI, от юг-улица
„Околовръстна“ от запад-землищна граница- за цена от 9600 лв., при данъчна оценка на
имота от 9555лв.
От представената скица № 195/30.08.2021г. за им. №1011, за който поземлен имот е
образуван УПИ VII от квартал 41 се установява този имот да е с площ от 1513 кв.м. и негов
собственик да е „Б.-60“ ООД - гр. Сърница, въз основа на НА № 142/09.10.2018г. и имота
да е отреден за жилищно застрояване, но в него да има построена масивна ст.бет. сграда за
дървообработване.
И тъй като безспорно се установява по делото, че ответника СЮЛ. М. Б., в
качеството му на търговец с фирма ЕТ „Самиул Б. - 90“ е бил съсобственик на имота УПИ
VII-1011 от квартал 41 по плана на Сърница, а продал собствеността си върху имота на
ответника „Б.-60“ ООД, ЕИК *********- гр. Сърница, която продажба е направена с НА №
142/09.10.2018г. и след като за него е било вече възникнало задължение да заплати сумата
от 379 465.88 лв. на НАП, вменена му като задължение с връчването преди сделката и на
11.12.2017г. на Ревизионен акт №Р-16001316004401-091-001/08.12.2017г., то и с това си
действие е увредил кредитора си в лицето на държавата, представлявана от своя орган за
събиране на задължения -НАП.
Безспорно съдът намира в случая да е налице знание на прехвърлителя С.Б. с фирма
ЕТ „Самиул Б. - 90“ за това, че с извършената от него продажба обективирана в НА №142
уврежда кредитора си. А и до колкото страна по сделката е дружеството „Б.-60“ ООД, което
4
е собственост и се представлява от самия С.Б., то това дружество е свързано лице с
прехвърлителя. Поради това и по силата на законовата презупция, следва да се приеме
приобретателят на имота също да е бил наясно с това да се уврежда кредитора.
Съгласно разпоредбите на чл. 216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, недействителни по
отношение на Държавата са сключените след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултат на същата са установени публични задължения, възмездни сделки с
имуществени права на длъжника, или действия с намерение да се увредят публичните
взискатели и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е
свързано с длъжника лице.
Напълно неоснователно съдът намира възражението на ответника, че искът е
неоснователен, тъй като този имот бил прехвърлен преди да е имало вписана искова молба.
Дори това да е така, то наличието на вписване на искова молба за имота, не измежду
предвидените предпоставки за обявяване относителна недействителност на увреждащата
сделка. В тази връзка следва да се отбележи само, че Договорът за покупко-продажба на
имота е произвел действие преди да бъде наложена от публичния изпълните с
Постановление от 30.06.2021г. обезпечителната мярка „Възбрана“ върху вещта „масивна
ст.бет. сграда за дървообработване“ построена в имота УПИ VII-1011 от квартал 41 по
плана на Сърница, но тя не касае поземления имот, а само сградата построена в него.
Обстоятелството, че не са били предприети действия за налагане на възбрана и върху
поземления имот УПИ VII-1011, респективно вписването на такова обезпечение, само по
себе си не е нито предпоставка нито пречка за обявяване относителна недействителност на
процесната сделка.
Ето и защо, съдът като намира да са налице всички предпоставки предвидени в
чл.216, ал.1, т. 4 и 6 ДОПК, то и искът следва да бъде уважен изцяло, като се обяви
относителната недействителност по отношение на Държавата на сделката продажба на
недвижи имот обективирана в НА № 142/09.10.2018г., с които СЮЛ. М. Б., в качеството му
на търговец с фирма ЕТ „Самиул Б. - 90“ е продал на „Б.-60“ ООД, ЕИК *********- гр.
Сърница, представляван от СЮЛ. М. Б. собсвеността си върху имота УПИ VII-1011 от
квартал 41 по плана на Сърница. за недействителни
С оглед изхода от спора и предвид уважаване на иска на ищеца, който е
представляван от юрисконсулт на осн. чл.78, ал.6 ГПК ще се присъдят разноски в размер на
80лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. Ответниците нямат право на разноски, а направените
от тях такива остават за тяхна сметка.
Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, ал.1 ГПК дължимата
за производството държавна такса следва да се възложи в тежест на ответниците. Съобразно
данъчната оценка на имота при образуването на делото от 9555лв. и на осн. чл.69, ал.1, т.4
вр. чл.71, ал.2 ГПК, ответниците дължат държавна такса в размер на 95,55лв. по сметка на
ВлРС.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ДЪРЖАВАТА, на основание
чл. 216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, сделката по покупко-продажба на недвижим имот,
обективирана в НА № 142/09.10.2018г. , с която СЮЛ. М. Б., в качеството му на търговец с
фирма ЕТ „Самиул Б. - 90“ е продал на „Б.-60“ ООД ЕИК *********- гр. Сърница,
представлявано от СЮЛ. М. Б., своя имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1011, за който
поземлен имот е образуван УПИ VII от квартал 41 по Регулационния план на град Сърница,
одобрен със Заповед №856/21.07.1983г., с приложена за УПИ регулация, с площ на имота по
5
документи за собственост 1470,00 кв. метра, а съгласно приложена по нотариалното дело
скица №128/ 08.10.2018г. издадена от ТСУ отдел „ТСУ „ при община Сърница с площ 1
513,00 кв. метра, при граници и съседи на имота: от североизток-УПИ IV-1476 “цех за
конфекция“, от изток-УПИ VI, от юг-улица „Околовръстна“ от запад-землищна граница.
ОСЪЖДА СЮЛ. М. Б., ЕГН: **********, с ЕТ „Самиул Б. - 90“. ЕИК: *********, с
адрес гр. Сърница ул.“Римски път“ №2 , и „Б.-60“ООД ЕИК *********, с адрес гр.
Сърница ул.“Римски път“ №2, представлявано от СЮЛ. М. Б., да заплатят на
„НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“ СУМАТА от 80лв. /осемдесет лева/ -
разноски за производството за юрискнсултско възнаграждение, А на РС Велинград,
държавна такса в размер на 95,55лв. /деветдесет и пет лева и 55ст./ -в полза на държавата
по бюджетна сметка на ВСС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6