Р Е Ш Е Н И Е
06.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
17.06. 2020
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 442 2020
дело №
по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 30-0000083 от 18.03.2020 г.,
издадено от Началника на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, на Г.В.Б., с адрес:
***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1500,00 лева, за нарушение на чл.
127, ал.4 от ЗДвП, вр с чл. 8, пр. 3, вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 30 от Приложение
№1 от Наредба 7/27.04.2018 г. на МТИТС.
Недоволен от НП е останал
санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата излага подробни
съображения против обжалвания акт. Твърди, че издаденото НП било
незаконосъобразно, защото е издадено от некомпетентни АНО и актосъставител и с неправилна
правна квалификация. Сочи, че липсват съществени реквизити на НП – място на
извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е осъществено.
Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Представлява се от адв. Маринов, редовно упълномощен. Същият
поддържа жалбата, излага и допълнителни съображения в нейна подкрепа.
Претендира разноски съгласно представен списък.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо,
с което е изпратена жалбата до съда въззиваемата страна взема становище по
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено следното:
На 13.02.2020 г., около 12:00 ч., в района на с. Паничарево, на път II-62, в посока към гр. Кюстендил
жалбоподателят Б. управлявал състав от ППС – товарен автомобил Скания 114 Л с
рег. № СА 94910 МН и ремарке за товарен автомобил CAMPO 2EY19 с рег № С4619ЕР
и двете собственост на „Топливо“ АД, като извършвал превоз на товари за
собствена сметка превозвайки строителни материали със заверено копие на лиценз
с № *********, по маршрут Благоевград-Дупница-Кюстендил, съгласно Заповед №1 от
02.01.2020 г. и Товарителница серия М с № 103571/13.02.2020 г. По време на
превоза съставът от ППС бил спрян за проверка на горепосоченото място от
свидетелите - служители на РД „АА“ гр. София В.Г. и Б.И.. Същите по време на
проверката констатирали, че товарът се превозва без част от строителните
материали : 3 бр. палета с керемиди, 1 бр. палета с коминни тела, 2 бр. палета
лепило за плочки WACOL,
3 бр. палета тухли, 2 бр. палета щурци и 1 бр. палета
сухо лепило ADESILEN Р7 да са обезопасени от приплъзване и разпиляване върху пътното платно, с
което се застрашава безопасността на движението по пътищата. Във връзка с тези
констатации св. Г. съставил на водача АУАН, който бил подписан от св. И. като
свидетел и връчен срещу подпис на жалбоподателят, който изложил в същия писмени
възражения, че превозваните от него палета са опаковани с найлон. При
проверката със съставяне на АУАН били направени снимки и иззети от водача - 2
бр. СР на ППС част II, с № ********* и с № *********.
Иззетите документи му били върнати малко по-късно на място, след извършено допълнително
укрепване от жалбоподателя на превозвания товар чрез поставяне на укрепващи
колани, с които същият разполагал.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 30-0000083 от 18.03.2020
г., издадено от Началника на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.4, т. 3 от ЗДвП, на Г.В.Б., с
адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1500 лева, за нарушение на
чл. 127, ал.4 от ЗДвП, вр с чл. 8, пр. 3, вр. с чл. 9, ал.4 и т. 30 от
Приложение №1 от Наредба 7/27.04.2018 г. на МТИТС (по-долу „Наредбата“).
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация
по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и И., въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
както и въз основа на представените и приложени към АНП веществени доказателства
- снимки направени от актосъставителя на състава от ППС и превозвания върху
него товар, преди и след поставяне на обезопасителните пристягащи колани от
жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, и ясни. Двамата са изпълнявали служебните
си задължения и нямат предходни влошени лични взаимоотношения с жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето
на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения - НП е издадено от некомпетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, но същите не съдържат всички необходими
реквизити относно описанието на нарушението и възприетата за него цифрово и
словом правна квалификация.
Конкретно с оглед възраженията относно липсата на териториална
компетентност на АНО и служителите на РД „АА“ София извършили проверката следва
да се отбележи следното:
Съгласно актуалните към датата на нарушението промени в УСТРОЙСТВЕН
ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", приет
с ПМС № 272 от 29.11.2013 г.; Обн.
ДВ. бр.105 от 6 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.33 от 8 Май
2015г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 2 Юли 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2020г.,
в чл. 17, ал.2, т.7 от същия се урежда териториалната компетентност на Директора
и служителите на РД „АА“ София, която обхваща областите София-град, Софийска, Перник, Кюстендил, Благоевград. Отделно от това в чл. 20а, т.2 и т.3 от Правилника е учредена и
материалната компетентност по издаване на АУАН и НП именно в полза на Регионалните дирекции
"Автомобилна администрация", каквато е и РД
„АА“ - София, както и на техните директори, съгласно чл. 22 от същия правилник.
Въпреки това с оглед спецификите на нарушението и приложимия за него закон съдът счита, че АУАН и НП са издадени от
материално некомпетентни органи, поради следното:
В чл. 9, ал. 1 от Наредбата е посочено, че службите за контрол по чл. 165,
ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДвП, съобразно
компетентностите си /т.е. изричните им
такива/ извършват контролни проверки за спазване на изискванията за
обезопасяване на товарите :
"Чл. 165. (1) Определени от министъра на ВЪТРЕШНИТЕ работи служби :
1. контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението, техническата изправност и обезопасяването
на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за
целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост;
Чл. 166. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира :
1. спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза ; ".
Следователно компетентни да издадат АУАН и НП са били службите подчинени на
министъра на вътрешните работи,
а не на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Тоест налице е специален закон
уреждащ именно обезопасяването на товарите като предмет на контролна дейност,
който дерогира приложението на общия такъв уреждащ принципно контрол върху правилата
за извършване на превоза за собствена сметка на товари. При следване на
принципа Legis specialis derogat legis
generalis, според съда е налице липса на компетентност на
органите на РД „АА“, в полза на изричната компетентност на органите на МВР
определени да осъществяват изрично посочените видове контролни функции по
спазване на правилата свързани с обезопасяване на товарите. По изложените съображения обжалваното НП като незаконосъобразно следва да
бъде отменено. В този смисъл е и незадължителната практика, на равен по степен
съд, отразена в Решение № 57 от
23.12.2019 г. по адм. н. д. № 71 / 2019 г. на Районен съд – Своге.
Извън това, дори да се приеме, че с оглед общата им компетентност посочена
в чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП относно правилата за извършване на превози за
собствена сметка на товари, какъвто превоз е бил процесния според съда са
налице допълнително и няколко съществени процесуални нарушения свързани с
правната квалификация и описанието на нарушението, които значително рефлектират
и ограничават правото на защита на жалбоподателя, а именно:
При
словесното описание в акта и НП е посочено, че водачът извършва превоз на
строителни материали за собствена сметка, но в дадената правна квалификация на
нарушените законови норми липсва текста
на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДП. Именно посочения текст създава задължения
за водача да не управлява пътното превозно средство при неукрепен товар. Такова
"обвинение" липсва, тъй като и словесно в текста на обстоятелствената
част на НП никъде не се сочи неукрепен /а само необезопасен/ товар и то при
предвидените в т.3 от цитираната разпоредба „ при констатирани опасни неизправности
при укрепването на товара. Законът определя различни наказания в зависимост
от неизправностите. От съдържанието на фактическото описание /необезопасяване на товар, застрашаващо
безопасността на движението по пътищата/ не е възможно да се установи какви
задължения по наредбата водача е нарушил. В т. 20 на Приложение № 1 са посочени
изискванията за задържане, заключване, застопоряване и пряко привързване, пряко
закрепване на товара, а в т. 20.4 е определено и „Допълнително оборудване
(напр. подложки против приплъзване, ъглови обезопасители, плъзгащи се ъглови
обезопасители)“, като с оглед на различните хипотези и оценката за
неизправността е посочена като значителна, а не винаги като опасна. В т. 30 е
посочено, че когато товарът е изцяло неосигурен,
оценката на неизправността е винаги опасна. При отразяване на фактите обаче
актосъставителят и АНО са посочили, че водача не е обезопасил от приплъзване и
разпиляване товара, с което според тях се застрашава безопасността на
движението по пътищата. Никъде не е изрично заявено, че товарът е изцяло необезопасен , в смисъл на „изцяло неосигурен“, поради което
неизправността е опасна, както предвижда хипотезата на т. 30 от Приложение 1 на
Наредбата. От доказателствата по делото, най-вече от приложения снимков материал
изготвена на място от свидетелите се установява, че върху съставът от ППС при
спирането му за проверка има поставени 2 бр. укрепителни колани, по един на
товарния автомобил и един на ремаркето, като след проверката такива са
поставени и на останалите превозвани строителни материали. Описанието на
фактите по горепосочения начин нарушава правото на защита, тъй като не е ясно в
какво точно се изразява неизпълнението на задълженията на водача. От една
страна се твърди, че товара не е обезопасен, което предполага неизправност,
отразена в чл. 9, ал.5, т. 2 от Наредбата като значителна, а не като опасна. От
друга страна е посочено цифрово, чрез квалификацията по т. 30 от Приложение №1,
че товара е неосигурен, но при описанието с думи е посочено само, че товара не
е обезопасен от приплъзване и разпиляване, а от всичко останало следва да е бил
надлежно обезопасен. В хода на съдебното следствие бе установено единствено, че
част от товара не е укрепен странично с поставяне на още няколко допълнителни
укрепителни колани, поставени на място от водача след проверката. Съдът приема,
че използвания подход при описанието на фактите не позволява да се установи по
категоричен начин волята на наказващия орган относно извършеното нарушение.
Същевременно липсва изрично "обвинение" за това, че водачът е
управлявал пътно превозно средство с изцяло неосигурен /неукрепен/ товар и
неизправността е опасна, а не значителна, каквато е според съда, тъй като част
от товара не е бил обезопасен от странично приплъзване съгласно изискванията на
Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, а именно че е
налице нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 127, ал. 4 от ЗДП във
вр. с чл. 9, ал.4, вр. с т. 30 от Приложение №1 от Наредба 7/27.04.2018 г. на
МТИТС. Налице е надлежна производствена опаковка с найлон и поставени 2 броя
укрепителни колани преди проверката. В този смисъл виж и незадължителната
съдебна практика на равни по степен съдилища, поради липса на формирана такава
от касационната съдебна инстанция - Решение
№ 396 от 22.11.2019 г. по адм. н. д. № 1272 / 2019 г. на III състав на Районен
съд – Кюстендил и Решение от 11.10.2019 г. по адм. н. д. №
591 / 2019 г. на Районен съд – Силистра.
Наличието
на различно описание на обезопасяването на товара ограничава съдът да оцени
законосъобразността на оценката на АНО. При това положение съдът прецени, че не
е възможно едва в хода на въззивното производство да преквалифицира нарушението
в по-леко наказуемо деяние и да санкционира жалбоподателя, тъй като фактите изложени
в АУАН са недостатъчни и непрецизно посочени, за да ангажират административно
наказателна отговорност, макар в хода на съдебното следствие да се установи, че
водачът е нарушил задълженията си по ЗДвП и Наредбата.
Отразеното
налага отмяна на НП, доколкото са налице съществени нарушения на процесуалните
правила.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 30-0000083 от 18.03.2020 г., издадено от
Началника на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.4, т. 3 от ЗДвП, на Г.В.Б., с адрес: ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1 500,00 лева, за нарушение на чл. 127, ал.4 от ЗДвП, вр с чл.
8, пр. 3, вр. с чл. 9, ал.4 и т. 30 от Приложение №1 от Наредба 7/27.04.2018 г.
на МТИТС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: