Решение по дело №1000/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, срещу Решение № 416/02.04.2025 г., постановено по АНД № 4856/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0003087/05.07.2024 г. издадено от Началника на ОО „АА“ – Варна, с което на „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.104, ал.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.10 § 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. ЕП и на Съвета във вр.чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител посочва, че от пътен лист и СМR се установява, че липсва създадена организация от страна превозвача за почивки на лицата, извършващи превоз. Той е разпоредил превозите и е допуснал небрежност. Не са налице доказателства за вина на водача. По аргумент на т.14 от Регламент 2020/1054 на Европейският парламент и Съвета от 15.07.2020 г., следва да се приеме, че задължение на превозвача е изготвяне на графици за работа. Съдът не се е произнесъл по направеното възражение относно достоверността на представените копия от инструктажната книга. Посочва, че са налице доказателства за извършеното нарушение. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Направено е възражение за прекомерност относно стореното възнаграждение за адвокат на ответната страна.

Ответник – „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, чрез адв. И. Г. в отговор по касационната жалба, оспорва същата. Изложени са съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на възнаграждение за адвокат.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното: През мес. май и мес. юни 2024 г. е извършена комплексна проверка на „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, което в качеството на превозвач притежава лиценз на Общността № 4608 за извършване на международен превоз да товари, валиден до 18.11.2025 г. От представените извлечения от карта на водача С. Б., трудов договор със същия и уведомление до НАП за регистриране на трудовия му договор е установено, че на 26.02.2024 г. при извършване на международен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006 г. на ЕП и Съвета, по маршрут [населено място] - [населено място] – [населено място], видно от пътен лист, серия „С“№ 8270645/26.02.2024 г. и CMR /международна товарителница за автомобилен транспорт/ от 26.02.2024 г., осъществен с МПС влекач, [Марка] Т, кат N3, с рег.№ [рег. номер], оборудвано с дигитален тахограф [Марка], тип DTCO 1381, сер. № **********, одобрен тип Е1-84, с водач С. Б., за период от 24 часа от края на предходната дневна почивка, започваща в 05:17 часа UTC време на 26.02.2024 г., водачът не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Констатирано е, че водачът Б. е ползвал непрекъсната дневна почивка от 8 часа и 25 минути, с което е намалил времето за почивка с 35 минути, управлявайки до 20:51 часа /UTC/ на 26.02.2024 г. Въз основа на установените факти по отношение на конкретния превоз е формиран извод, че дружеството-жалбоподател не е инструктирало водачите и не е извършвало редовни проверки за спазването на глава ІІ от Регламент /ЕО/ 561/2006 на ЕП и Съвета, вследствие на което е извършено отклонение от нормите на посочените актове при осъществяване на описания по-горе превоз от водача С. Б.. При така установените факти, „инспектор“ в ОО “АА“- Варна, съставил на дружеството АУАН № 341405/14.06.2024 г. за извършено нарушение на 10 § 2, от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета, във вр. с чл. 78 ал.1 т. 1 от ЗАвПр. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за посоченото нарушение на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвтП е ангажирана административнонаказателната отговорност на „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, като на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Съдът е приел от правна страна следното: НП е издадено от компетентен орган – началник ОО „Автомобилна администрация“ [населено място]. АУАН и НП са издадени при спазване на установените процесуални срокове и съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Налице са и установените факти описани в НП, но е направен извод, че не е достатъчно да се установи неизпълнение на работното време и почивките от страна на водач на предприятието, за да се ангажира отговорността на дружеството, а следва да се установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя. Прието е, че не са установени доказателства, които да сочат на извод, че дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач съответно работодател на водача Б. е организирал работата на последния по начин, който да обуславя неспазване от същия на глава ІІ от Регламент (ЕО) 561/2006.

Направен е обстоен анализ, че CMR от 26.02.2024 г., пътен лист от същата дата и разпечатките от дигиталната карта на водача не доказват, че превозвачът е възлагал превозите на водача по такъв начин, че да е в обективна невъзможност да спазва регламентираните почивки. От друга страна, в хода на съдебното производство са представени копия на страници от книга за инструктаж на водачите към „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, което оборва констатациите на НП, че дружеството-жалбоподател не е инструктирало водачите да спазват Регламент (ЕО) 561/2006. Прието е, че липсата на посочени обстоятелства, които да обосноват отговорността на работодателя превозвач, когато се касае за действия, извършени от негови служители, върху които да се упражнява контрол, води до недоказаност на твърдението за извършване на нарушение. Направен е извод, че в хода на административнонаказателната проверка, както и във въззивното производство не са събрани каквито и да било доказателства дали и в кой момент транспортното предприятие не е изпълнило задължението си надлежно да извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от цитирания Регламент /ЕО/ № 561/2006.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.10, §2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

АНО е приел, че наказаното лице не е инструктирал водачите и извършвал редовни проверки за спазването на глава ІІ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006. От представената книга за инструктаж за водачите се установява, че С. Б. е бил инструктиран на 21.03.2023 г. От АНО в НП не са изложени факти, чрез които да се установява неистинността на документа. Недопустимо е в съдебната фаза АНО да допълва факти в НП, чрез писмено становище в съдебното производство, защото по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице. Законосъобразно РС – Варна е преценил, че от представената инструктажна книга се установява проведен инструктаж относно задължението на водача С. Б. да спазва Регламент (ЕО) № 561/2006, от което следва че наказаното дружество не е допуснало нарушение в тази насока.

Относно вмененото нарушение с НП, че дружеството не е извършвало редовни проверки за спазването на глава ІІ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 не са изложени никакви факти, а именно чрез проверка на какви документи от страна на АНО е установено, че наказаното лице не е осъществило проверки. Също така не е обосновано, с какъв документ е следвало дружеството да докаже извършване на тези проверки, съответно при липсата му да може да се приеме, че е налице неизвършването на проверки. Изложеното обосновава правилност на изводите на РС – Варна.

Относно пътен лист и СМR, за които жалбоподателя сочи, че установяват нарушението е следвало в НП да се изложат конкретни факти в тази насока, за да може те да се проверят. Това не е сторено. Законосъобразни са изводите на РС – Варна, че тези документи не установяват създадена организация на работа, която води до неспазване изискванията Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006.

Не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.3 АПК искането на жалбоподателя за присъждане възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Ответникът е представил доказателства, че съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025 г. е заплатил в брой сумата от 440 лева за възнаграждение на адвокат И. Г.. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност съгласно чл. 63д, ал.2 ЗАНН. Същото е основателно, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило с провеждане на едно заседание. Съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 АПК вр. §1, т.6 ДР АПК, следва ИА „АА“ да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 400 лева.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №416/02.04.2025 г. по АНД 4856/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.