№ 388
гр. Пазарджик, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Елисавета Радина
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500400 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК – въззивен контрол на определение
на районния съд .
С определение №1052 от 20.05.2022г. на Районен съд – Пазарджик,
постановено по гр.д.№3437/2020г. по описа на същия съд, производството по
делото е прекратено, като е оставен без разглеждане като недопустим
предявения от „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД, ЕИК ********* против „ Бон
Марше“ ЕООД, ЕИК **********, иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК .
Против определението на районния съд за прекратяване на производството по
делото е подадена частна жалба от ищеца в първоинстационното
производство „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД, ЕИК *********.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Искането е да се отмени обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна
“Бон Марше“ ЕООД, ЕИК *********, подаден чрез пълномощника на
страната. В писмения отговор се оспорва частната жалба. Твърди, че
определението на районния съд за прекратяване на производството по делото
е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски във въззивното производство.
1
Правни изводи
Частната жалба е процесуално допустима:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (страна в исковото
производство);
- насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол
(чл.274, ал.1, т.1 ГПК);
- подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК;
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Пред Районен съд – Пазарджик по ч.гр.д.№2731 по описа за 2020 година е проведено
производство по реда на чл.410 ГПК по заявление на В.Л., в качеството му на управител на
Етажна собственост в комплекс „Афродита 2“ против „Бон Марше“ ЕООД.
Издадена е заповед за изпълнение.
В срок е постъпило възражение от длъжника.
Указано е на заявителя, че може да предяви установителен иска за вземането си против
длъжника, при което е образувано гр.д.№3437/2020г. на РС – Пазарджик.
Процесуалната и материалната си легитимация ищцовото дружество основава на сключен
договор за цесия.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на иска, като на първо място са изложени доводи за
незаконността на решението на Общото събрание /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/,
избрало В.Л. за свой управител.
Производството по гр.д.№3437/2020т. но РС – Пазарджик е спряно с протоколно
определение от 27.04.2021г. на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, до приключване с влязло в
сила решение на спора по гр.д.№665/2020г. по описа на РС- Несебър.
По делото има данни, че производството с такъв предмет е приключило пред
Районен съд – Несебър и решенията на ОС на ЕС, проведено на 10/11.08.2020
година са отменени. Сред тези решения е и това за избор на управител.
С определение №1052/2022г. е възобновено производството по гр.д.№3437/2020г., след
което е прекратено поради недопустимост на иска.
За да постанови обжалваното определение №1052 от 20.05.2022г., съдът е
приел, че предвид приключилото преюдициално производство, предявения
иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото - да се прекрати, тъй като не е налице законна представителна власт на
лицето В.Л. да представлява Етажната собственост — заявител, както към
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, така и към момента на
сключване на процесния договор за цесия, с което вземане на Етажната
собственост е прехвърлено на дружеството-ищец. Следователно сключеният
договор за цесия между Етажната собственост, представлявана от В.Л. и
2
ищецът по делото - „Въкейшън риал естейт“ ЕООД, представлявано от
Татяна Липина е недействителен, поради липса на представителна власт на
В.Л. и твърдяното процесно вземане не е валидно прехвърлено. Съответно не
е налице твърдяното прехвърляне на вземания на ЕС на комплекс ,Афродита
2“ и ищецът „Въкейшън риал естейт“ ЕООД не притежава нито материална,
нито процесуална правна легитимация за воденето на настоящия иск.
Първоинстанционният съд е приел, че договорът за цесия е недействителен ,
поради липса на представителна власт, поради което е счел , че ищецът не
разполага нито с процесуалната , нито с материално - правната легитимация
да предявява иска.
Определението е неправилно.
На първо място, преценката за наличие на материално-правна легитимация се прави с акта
по същество. Следователно, липсата на материално - правна легитимация има за последица
отхвърляне иска.
За процесуално правната легитимация съдът е длъжен да следи служебно и да вземе предвид
липсата и във всяко положение на делото.
Действително и съгласно дадени дадените от ОСГТК разяснения, при частно
правоприемство по договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска по чл.422 ГПК, легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедентът-заявител в заповедното производство, с
приложение на нормата на чл.226 ГПК, но легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако
е спазил срока по чл.415 ГПК.
Районният съд обаче е пропуснал обаче да съобрази че при извършени действия при липса
на представителна власт, е налице висяща недействителност, на която може да се
позовава единствено ненадлежно представляваната страна, и следва да се съобразят
дадените разяснения в Тълкувателно решение №5/2014г. от 12.12.2016.г. по т.д.№5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС, според които тезата за абсолютна и неоздравима нищожност на
договора, сключен чрез мним представител, е логически изключена, като договорът не е
нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, а на висящата недействителност може да
се позове само лицето, от името на което е сключен, или универсалните му
правоприемници.
Съдът е направил изводите си за липсата на легитимация у ищеца основавайки се на
недействителността на договора за цесия преждевременно. Едва след като съобрази
изложеното, с оглед становищата на страните, съдът следва отново да извърши преценка
дали се касае за недопустимост на иска или е въпрос, който касае съществото на спора.
По спор между същите страни, произнасяйки се по законосъобразността на определение за
спиране, ВКС е приел, че решенията на ОС на ЕС подлежат на изпълнение независимо от
уредената в чл.40, ал.1 ЗУЕС възможност за бъде искана отмяната им. Подаването на молба
за отмяна не спира изпълнението на атакуваните решения, освен ако съдът постанови друго
- чл.40, ал.3 ЗУЕС. Когато решението на ОС, чиято отмяна се иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС, е за
избор на нов управител, то извършените от управителя действия в периода докато трае
спора относно законосъобразността на избора не са лишени от представителна власт.
Представителната власт на управителя по чл.23, ал.3, чл.23, ал.4, пр.1 ЗУЕС, възниква с
избирането му и би могла да отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по
3
чл.40, ал.1 ЗУЕС, т.е. решението на съда има действие занапред. Липсва разпоредба, която
да придава обратно действие на отмяната, а и действието занапред е наложително за
гарантиране правната сигурност предвид отношенията с трети лица, в които влиза етажната
собственост.
За да се предотврати изпълнението на взетото от ОС решение докато трае процеса по чл.40,
ал.1 ЗУЕС и по този начин да се обезсмисли успешния резултат от приключването на спора
/особено при решения, които визират еднократно действие/, стои възможността да се бъде
спряно изпълнението на атакуваното решение като обезпечителна мярка /виж ТР по т.д.
№5/2014г. на ОСГК, т.4./ Ако изпълнението на атакуваното решение на ОС за избор на нов
управител е спряно от съда по реда на чл.40, ал.3 ЗУЕС, то от момента на налагане на
обезпечителната мярка управителят не може да извършва валидни действия като
представител на собствениците и ползвателите.
Ответникът по предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК „Бон Марше” ЕООД е поискал отмяна на
решенията на ОС, проведено на 10 и 11.08.2020г., сред които решения е и това за избор на
управителя В.Л..
По образуваното гр.д.№665/2020г. по описа на РС – Несебър /към което е присъединено
гр.д.№1005/2020г./ е постановено определение №260203/02.11.2020г. за спиране на
изпълнението на решенията на ОС, влязло в законна сила на 29.12.2020г. Обезпечителна
заповед е издадена на 04.11.2020г. след внасяне на определената парична гаранция.
Определението е обжалвано пред въззивния съд е и потвърдено с определение от
29.12.2020г. За спирането на изпълнението по чл.40, ал.3 ЗУЕС са приложими общите
правила за обезпечителното производство /виж мотивите на горепосоченото Тълкувателно
решение №5/2014г. на ОСГК/, сред които е и нормата на чл.396, ал.3 ГПК - обжалването на
допуснатото обезпечение не спира изпълнението му. Така че, обезпечителната мярка е в
действие от момента на налагането й на 04.11.2020г. Към този момент вече е подадено от
управителя В. Н. Л. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - на
8.10.2020 година. Договорът за цесия, с който “Въкейшън Риал Естейт” ЕООД се
легитимира като ищец по предявения на 04.12.2020г. иск по чл.422, ал.1 ГПК, е сключен на
20.11.2020г. и е обхванат от така наложената обезпечителна мярка.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд, който да продължи съдопроизводствените действия,
при съобразяване с изложеното в мотивите на настоящото определение относно
недействителността на договора за цесия.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1052 от 20.05.2022г. на Районен съд – Пазарджик, постановено по
гр.д.№3437/2020г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно изложеното
в мотивите на настоящето определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5