РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
Мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря Н.Масова и като разгледа
докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. № 608 по описа на СГС за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 20260484 от 25.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 66770/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 163-ти с-в, на
основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД е осъдено З. „Б.И.“ АД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.П.Т. с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 1 000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, изразяващи се в травма на гръден кош, вследствие на ПТП от
19.03.2019 г. в гр. София, причинено от шофьор на лек автомобил „Алфа Ромео“ с
рег. № *****, собственост на В.М.Т.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2019 г. – датата на изтичане
на тримесечния срок за произнасяне от
страна на застрахователя, до окончателното плащане на дължимото, като искът е
отхвърлен за разликата над 1 000.00 лв до пълния предявен размер от
8 000.00 лв. Съдът е разпределил и отговорността за разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от иска.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба с вх.№ 25185521/14.12.2020 г. от ищцата В.П.Т., чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М.Н., срещу решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 1 000.00 лв.
до сумата от 6 000.00 лв. Излагат се доводи за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част.
Твърди се, че по делото безспорно е установен целият фактически състав
за ангажиране отговорността на застрахователя във връзка с настъпилото на
19.03.2019 г. ПТП, при което е пострадала ищцата. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, районният съд незаконосъобразно е
игнорирал част от доказателствата и е изградил изводите си единствено върху
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, като не е съобразил
принципа на чл. 52 ЗЗД. Посочва се, че некредитирането на свидетелските
показания на бащата на ищцата е не само нарушение на чл. 172 ГПК, но и
нарушение на принципа на истинност при установяване на преживените
неимуществени вреди, доколкото именно най-близкият кръг от роднини на
пострадалата има най-пълни и непосредствени впечатления за претърпените вреди.
Излагат се и доводи, че съдът не е отчел условията, при които са настъпили
вредите, възрастта на пострадалото лице, претърпените от ищцата болки и
страдания и икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП.
Предвид изложеното се моли решението да бъде отменено, като ответникът бъде
осъден да заплати на ишцата допълнително сумата от 5 000.00 лв., ведно със
законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор с вх. №
25004419/12.02.2021 г. от ответника по делото З. „Б.И.“ АД, чрез юрисконсулт Ц.Д.,
с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде
оставена без уважение. Посочва се, че травмата на ищцата е от този вид
увреждане, което не нарушава здравословното състояние за продължителен период
от време и не води до съществени изменения в ежедневието ѝ. В отговора на
за заявени доказателствени искания. Претендират се разноски съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанцинното производство е образувано с искова
молба, подадена от В.П.Т. срещу З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 8 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – травма на гръдния кош, причинени в резултат от
реализирано на 19.03.2019 г. около 20:10 ч. в гр. София на ул. „Околовръстен
път“ в посока от ул. „Симеоновско шосе“ към ж.к. „Младост“ ПТП с лек автомобил
„Алфа Ромео“ с рег.№ *****, който се ударил в гараж до автокъща „Автоглас“,
като разрушил стена и две гаражни врати, за което бил съставен АУАН №
941386/19.03.2019г. Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е несъобразеното
със състоянието на пътя и превозното средство шофиране от страна на водача В.Т.,
като от настъпилото транспортно произшествие ищцата получила телесно увреждане,
изразяващо се в интензивни наранявания в областта на гръдния кош, което ѝ
причинило болки и страдания със значителен интензитет през първите седмици,
затруднение в движението и невъзможност да изпълнява ежедневните си навици.
Посочва се, че ищцата била затруднена в грижите за дъщеря си и изпитвала болки
при всяко вдишване и издишване. На основание чл. 429, ал. 1 КЗ депозирала
искане с вх. № ОК-464998/31.07.2019 г. за изплащане на обезщетение до ответното
дружество, по която била образувана щета с № **********, но не получила отговор
и до момента.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
страна на З. „Б.И.“ АД, с който исковата молба се оспорва в цялост като
неоснователна. Излагат се съображения, че процесното ПТП не е настъпило по
описания механизъм, че липсва причинно-следствена връзка между получените
увреждания и настъпилото произшествие, като поддържа, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата, изразяващо се в липса на поставен предпазен колан.
Посочва се, че искът е предявен на база користни подбуди, както и че
възстановителният процес не се характеризира с дълъг период или наличие на
трайни необратими последици.
По делото е представен констативен протокол № К-157 на
Столична дирекция на вътрешните работи – отдел „Пътна полиция“, от който се
установява, че на 19.03.2019 г., около 20:10 ч., на ул. Околовръстен път“ пред
автокъща „Автоглас“ МПС с рег.№ *****, марка „Алфа Ромео“, модел 156, със
сериен № ********* и рама № ZAR93200001174404, със застраховка ГО в З. „Б.И.“ АД под № BG/02/118002821726, валидна от 27.09.2018 г – 26.09.2019 г.,
катастрофирал в разделителен остров, след което отскача и самокатастрофира в
гараж на автокъща „Автоглас“, в резултат на което разрушил стена от гараж и два
броя метални врати. Като пострадали лица в протокола са посочени водача на
лекия автомобил В.М.Т. и П.В.Т..
Приети са и медицински документи от КДБ/СО на УМБАЛСМ
„Пирогов“, изразяващи се в лист за преглед на пациент № 039626 от 19.03.2019 г.
и образна диагностика № 94535, в които е поставена диагноза: травма на гръдния
кош с анамнеза ПТП, като от проведеното изследване – рентгенография на стернума,
се установява, че не личат убедителни данни за фрактура на стернума, както и че
не личат травматични изменения на коремни паранхимни органи, не се сканират и
СПТ в добре видимите отдели на коремната кухина и малък таз.
Като част от доказателствения материал е приобщено и
писмо с вх.№ ОК-464998/31.07.19 г., изпратено от В.Т. до З. „Б.И.“ с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер от 8 000.00 лв. по полица № BG/02/118002821726.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза,
в която след запознаване с материалите по делото, кредитирана от съда като
безпристрастно изготвена, вещото лице констатира, че механизмът на настъпилото
ПТП се изразява в това, че на 19.03.2019 г., около 20:10 ч., в гр. София В.Т.
управлявал процесния лек автомобил по ул. „Околовръстен път“ с посока от ул.
„Симеоновско шосе“ към ж.к. „Младост“, като пред автокъща „Автоглас“, поради
движение със скорост – несъобразена със състоянието на пътя и на превозното
средство, самокатастрофира в бордюра на разделителен остров, след което отскача
и самокатастрофира в гаража на автокъщата, вследствие на което настъпва ПТП с
деформации по целия автомобил, с материални щети и пострадали лица. В заключението
се посочва, че от приложения констативен протокол № К-157 не са налице
категорични данни досежно обстоятелството, че ищцата Т. е била в процесния
автомобил по време на настъпване на произшествието, респективно не може да се
определи къде точно е стояла тя в автомобила в този момент, като подчертава, че
процесното МПС е фабрично произведено с триточкови предпазни колани на предните
седалки и на задната седалка. Експертът твърди, че инерционният триточков колан
обхваща гръдния кош и торса на пътника, ограничавайки движението на тялото
следствие на възникналите при ПТП инерционни сили към части от интериора на
автомобила по посока на удара, като при удари с по-висок интензитет възниква
т.н. „коланна травма“ в гръдния кош на пътниците.
Като част от доказателствената съвкупност е приета и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от лице със
специални познания в областта, законосъобразно и безпристрастно, от която, въз
основа на представената по делото медицинска документация, се установява, че на
ищцата е била поставена диагноза „травма на гръдния кош“, която се
характеризира като най-лекото травматично увреждане и не са открити данни за
костни фрактури и травматични изменения на изследваните органи. От момента на
възникването си, контузията причинява болка с висока интензивност за около 24
часа, след което постепенно намалява до края на травмата, като през този период
са възможни усилвания на болките при физическо натоварване, дълбоко вдишване с
поемане на дъх, кашлица. В заключението се твърди, че травматичното състояние
не е довело до други по-тежки усложнения, не е причинило видими белези по
тялото, не са били дадени препоръки за домашно лечение или терапия, установява
се наличието на причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като се
подчертава, че ако ударът е бил челен, то самият поставен колан ще контузи
гръдният кош, ако е поставен, докато ако ударът е бил страничен или кос, то
дори и да е бил поставен колан, последният не би могъл да предотврати удар в
странични предмети и повърхности. Експертното заключение пояснява, че периодът
за пълно възстановяване от неусложнената контузия на гръдния кош е до 30 дни,
като в приложените документи не е констатирано друго придружаващо заболяване,
деформации на стойката или наднормено тегло, които да са във връзка с
полученото увреждане. В открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2020 г.,
вещото лице излага, че самообслужването на ищцата не е било затруднено и не е
налагало ползването на чужда помощ, като травмата води до дискомфорт в бита и
затруднено дължоко вдишване, но дишането не е било невъзможно.
За установяване на посочените в исковата молба обстоятелства
в хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля П.А.П.– баща на ищцата. Свидетелят заявява,
че около 21:00 ч. на 19.03.2019 г. по телефона му се обадил В.Т., разказал му
за инцидента и му предал, че са в Пирогов, където свидетелят отишъл и останал
цялата нощ. Когато пристигнал в болницата, видял дъщеря си на пейката в
коридора навън, не забелязъл да има наранявания, като същата се държала за
гърдите и му споделила, че я болят от колана и въздушната възглавница, която
изскочила от колата при удара. След инцидента дъщеря му и внучката му, която
била на 10 години, живели при него, като споделя, че изпитвала болки в гърдите
за период от 5-6 месеца, останал ѝ силен уплах от катастрофата и
отказвала да се вози при друг, освен при баща си на задната седалка. В
свидетелските си показания твърди, че изпитвала затруднения да се къпе сама,
трудно е дишала и ходела, отслабнала драстично, затворила се в себе си и
посещавала често лекари.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във
връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част, следва да се добави и следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016
г.) урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк
иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е да докаже, че е претърпял неимуществени
вреди, в причинна връзка с пътно - транспортно произшествие (ПТП), настъпило в
резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, механизма на
настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между пътния инцидент и
всички настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди, чието възстановяване се
търси по пътя на регресната отговорност. В тежест на ищеца е да докаже и
обстоятелството, че е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция
и последният не е платил в срока по чл. 496 КЗ, отказал е да плати обезщетение
или увреденото лице не се е съгласило с размера на определеното или изплатеното
обезщетение (арг. от чл. 496, във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ). Ищецът следва да
установи наличието на посочените факти при условията на пълно и главно
доказване, като вината на застрахования при ответника водач се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респективно
релевираното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - че с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва
да бъде конкретно установен (решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010
г., II т. о., ВКС).
В случая решението в частта, с която предявеният иск е
бил частично уважен, като необжалвано, е влязло в сила, което задължава
въззивния съд, на основание чл. 297 ГПК, да приеме, че са се осъществили всички
предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното
дружество като застраховател на виновния за ПТП водач по застраховка
"Гражданска отговорност", за причинените на ищеца вреди. От събраните
доказателства (констативен протокол № К-157/19.03.2019 г., писмена
кореспонденция между процесните страни, медицинска документация, приложена към
исковата молба, заключение на съдебно - автотехническа експертиза, заключение
на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания на бащата на ищцата ) се установява, че на
19.03.2019 г., около 20: 10 часа в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, В.Т. -
водач на лек автомобил "Алфа ромео", модел 156, рег. № ***** (застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника), движейки се в
посока от ул. „Симеоновско шосе“ към ж.к. „Младост“ причинява ПТП, като самокатострофира
в бордюра на разделителния остров, след което отскача и самокатастрофира в
гараж до автокъща „Автоглас“. На ищеца са причинени увреждания, в причинна
връзка с процесното ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Като
безспорно с доклада по делото по чл. 146 ГПК е отделено и обстоятелството, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л. а. "Алфа
Ромео" с рег. № ***** към датата на процесното ПТП.
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане
принципа на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените лични права и интереси, към момента на възникването на правото, но
и съобразявайки новонастъпилите обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение
0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99
г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
Съгласно приетото по делото и неоспорено то страните
заключение по съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като
неопровергана от другите събрани доказателства и кореспондираща със същите, по
делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на трудоспособна
възраст - 31 г., е претърпял травматично увреждане, представляващо „травма в
гръдния кош“ – характеризиращо се като най-лекото травматично увреждане, при
което не са открити данни
за костни фрактури и травматични изменения на изследваните органи,
възстановителният период е продължил около 30 дни, като в първите 24 часа
болките са били с най-висок интензитет, но впоследствие са намалели, не е имал нужда
от чужда помощ в рамките на възстановителния процес, не са констатирани трайни
увреждания, белези по тялото или деформация в стойката на тялото,
възпрепятстван е бил да осъществява ежедневните си дейности, но не и
професионални такива, изпитвал е затруднение при поемане дълбоко на въздух, но
дишането не е било невъзможно, като за пълното му възстановяване не е било
нужно специално лечение, терапия или конкретен режим след отшумяването на
болките и страданията. Тези обстоятелства се установяват от заключението по
медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като неоспорено от
страните, неопровергано от другите доказателства, резултат от изводите на
вещото лице, направени след запознаване с документи по делото, както и от
показанията на свидетеля Петков, които съдът кредитира като логични,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
Действително разпитаният по делото е баща на ищцата, но основания показанията
му да не се кредитират по делото не са установени. Свидетелят е придобил преки
наблюдения върху състоянието на пострадалата след инцидента, показанията му са
последователни и непротиворечиви. В случая по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават показанията на свидетелката или да внасят
съмнение в истинността им – те са подкрепени от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, поради което и съдът приема, че тези показания
следва да се кредитират.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4
от 23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, според които
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението - начина на извършване на противоправното деяние,
обстоятелствата, при които е осъществено то, характера на увреждането,
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените травматични
увреждания, периодът за пълно възстановяване, личността на пострадалия,
неговата възраст и обществено положение, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, отражението, което увреждането е имало върху
личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, причинените
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално - икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Като паричен еквивалент
на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени
вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто
обективен белег са и лимитите на застраховане, макар те да нямат самостоятелно
значение по отношение критерия за справедливост (в този смисъл решение № 31 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 217 от
20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 15 от 12.02.2018
г. по т. д. № 1423/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 243 от 3.05.2018 г. по т.
д. № 198/2017 г., II т. о., ВКС и др.).
Настоящият съдебен състав, при определяне размера на
обезщетението, въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно
посочените по - горе критерии приема, че в резултат на настъпилото процесно
ПТП, ищецът е получил травматично увреждане: „травма на гръдния кош“. По своя
характер причиненото травматично увреждане не е предизвикало неудобства повече
от обичайните, нито чрез същото е било поставено здравето или живота на ищеца в
опасност. Съдът отчита обстоятелствата, че вследствие на травмата, В.Т. в
продължение на възстановителния процес е изпитвала проблеми с поемането дълбоко на въздух и не е успявала да
задоволява в пълнота ежедневните си потребности. Същевременно в процеса на
възстановяване е житейски оправдано пострадалото лице да е изпитвала болка и
дискомфорт при установеното увреждане. За определяне на размера на
обезщетението съдът взе предвид и механизма на настъпване на противоправното
деяние - обстоятелството, че понесеното увреждане засяга важни части от тялото,
както и психическите последици, които инцидентът е имал за пострадалата -
настъпилите трудности и дискомфорт, както и сравнително краткия период, през
който пострадалата не е могла да осъществява ежедневните си потребности в
пълнота. Съобразявайки обаче, че претърпяното травматично увреждане не е тежко
такова и периодът на пълно възстановяване е сравнително кратък (около 30 дни),
без нужда от специално лечение, терапия или специфичен възстановителен режим и
без данни за усложнения, деформации в стойката и торса и очаквания за трайни
последици от увреждането, с оглед възрастта на пострадалата към момента на
увреждането - 31 г., активна трудоспособна възраст, и значително по - бързото
ѝ и пълноценно възстановяване, както и предвид социално - икономическите
условия на живот в страната към момента на ПТП (2019 г.), както и лимитите на
застрахователната сума по застраховката "Гражданска отговорност" към
релевантния период, съдът намира, че сумата от 1 000 лв. представлява
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки
и страдания. Оплакването във въззивната жалба, че присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е определен от първоинстанционния съд в нарушение
на чл. 52 ЗЗД, че е значително занижен и не удовлетворява залегналото в закона
изискване за справедливост, е неоснователно. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд изцяло е съобразил
събраните по делото писмени, гласни доказателства и доказателствени средства,
като е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
погасяване на това задължение, като съобрази и доказателствената тежест на
ответника за такова погасяване, то съдът приема, че иска за сумата от 1 000 лв.
следва да се уважи, като искането за присъждане допълнително на сумата от
5 000.00 лв. е неоснователно.
По иска за обезщетение за забава за плащане на главница
за неимуществени вреди, за която съдът прие, че искът е основателен. Вземането
е възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от
момента на откриване на дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП.
Застрахователят отговаря като делинквента и приложими досежно забава са
разпоредбите за деликта. При така възприетото, съдът приема, че ответник е
изпаднал в забава на плащането на главниците, за която съдът прие, че иск е
основателен от момента, в който се претендира- 31.10.2019 г. (датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя) до
изплащането му.
Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, в обжалваната част.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото по исковете съдът приема, че
разноските следва да се възложат в тежест на въззивника, при съобразяване на
обстоятелството, че въззиваемата страна претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Предвид гореизложеното, съдът приема, че
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД за процесуално
представителство на последното сумата от 100.00 лв.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20260484 от 25.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 66770/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 163-ти с-в, в обжлаваните
му части.
ОСЪЖДА В.П.Т. с ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК: ***** със
съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 100 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС при условията
на чл.280, ал.3 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.