Р
Е Ш Е Н И Е
№
141
гр. Разград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на пети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 139 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1 ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Разград против Решение № 134 от
27.05.2021 г., постановено по АНД № 20213330200168 по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено наказателно постановление № 1873-15-377 от 11.11.2020
г., издадено от директора на ОДМВР – Разград. С отмененото наказателно
постановление на Н. А. Х. от гр. Р. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на т.
I. 1. от
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно и са налице касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна прокуратура – Разград дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение е правилно и следва
да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл.
211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че на Н. А. Х. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 659627 от 23.07.2020 г. за това, че на
25.04.2020 г. около 18.00 ч. в гр. Разград е посетила територията на градския
парк и е седнала на пейка до ронда при наличие на обявено извънредно положение
и въведена забрана с т. I. 1. от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването. Актът е подписан от нарушителката без възражения.
Материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура –
Разград с оглед престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С
постановление от 05.11.2020 г. прокурорът е приел, че деянието не съставлява
престъпление, поради което е отказал да образува наказателно производство и е
изпратил материалите по преписката на директора на ОДМВР – Разград по
компетентност.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение на забраната,
установена с посочената заповед на министъра на здравеопазването, поради което
и на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложил на Х. глоба в размер на 300 лв.
Въззивният съд е преценил, че към процесния период са действали забрани за
всички граждани за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с оглед
съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие тези забрани са
отпаднали и не са въведени отново, въпреки че епидемиологичната обстановка не
била по-различна, дори била значително по-тежка. Това означавало, че тези
изисквания са били явно завишени и е дадена една нова оценка на ситуацията, обуславяща
извод за липса на необходимост от тях. Съдът е заключил, че деянието е
маловажно и неприлагането на института по чл. 28 ЗАНН налага отмяна на
наказателното постановление.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г.,
в сила от 14.03.2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната. В изпълнение на това правомощие с т. I.1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020
г., на територията на Република България са преустановени посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места.
В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична
мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща
живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер.
Срокът на действието й е бил до издаването на Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г.
на министъра на здравеопазването, с която са въведени друг вид мерки. Но до
отмяната й Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е била валиден общ административен
акт, установяващ забрана за гражданите да посещават изброените обществени
места.
При действието на горната заповед Н. Х. е посетила парка в гр. Разград, с което е
нарушила въведената противоепидемична мярка и правилно на основание чл. 209а,
ал. 1 ЗЗ й е било наложено наказание глоба в минималния размер от 300 лв.
Касационната инстанция не споделя съображенията на въззивния съд за
маловажност на случая. В условията на оперативна самостоятелност министърът на
здравеопазването е органът, който преценява епидемичния риск, избира
съответните противоепидемични мерки и определя срока на действието им. Съдът
няма правомощието да обсъжда целесъобразността на тези мерки и е недопустимо да
извежда общ извод за маловажност на всички деяния, нарушаващи определените
мерки. Преценката за маловажност се прави самостоятелно за всяко отделно
нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически
обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Пред
въззивния съд Н. Х. е навела твърдения за
наличие на обстоятелства, които понижават обществената опасност на деянието –
че е безработна и с хронично заболяване, но не е ангажирала доказателства в
подкрепа на това.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на материалния закон и на основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК следва да бъде отменено, а наказателното постановление –
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на на ОД на МВР - Разград следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.
1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.
2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 134 от 27.05.2021 г., постановено по АНД №
20213330200168 по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1873-15-377 от 11.11.2020 г., издадено от директора на ОДМВР – Разград, с което
на Н. А. Х. от гр. Р. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Н. А. Х. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/