№ 973
гр. Благоевград, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500672 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба подадена от
Застрахователна компания „Л.“ АД, с ЕИК ...8, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“С.“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.П. Д.,
чрез процесуалния представител юрк. Н.Г. срещу определение № 273 от 02.06.2022г.,
постановено по гр.д.№877/2021г. по описа на РС гр.Гоце Делчев, с което съдът е оставил без
уважение молбата на ищеца за изменение на решение № 69/08.04.2022г. в частта за
разноските.
Излага се в жалбата, че постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно.
Посочва се, че с постановеното решение съдът е уважил в пълен размер претенцията на
ответника за разноски, като е присъдил сумата от 800,00 лв., адвокатско възнаграждение, без
да направи извод относно фактическата и правна сложност на делото и е присъдил
необосновано завишено възнаграждение в противоречие с утвърдената съдебна практика,
която приема за критерии при произнасянето на съда по отговорността за разноски
фактическата и правна сложност на спора и извършената работа по конкретното
производство. Сочи се, че съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство
защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лв. до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв.
плюс 7% за горницата над 1000 лв.
Поддържа се, че съгласно ТР № 6/2012г. на ВКС, в случай, че претендираните съдебни
разноски не са доказани по безспорен начин или претендираното възнаграждение е
прекомерно, съдът не е ограничен да го намали до минималния, като се съобрази с
фактическата и правна сложност на делото, а не с претенциите на страните. Постановено е,
че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в &2 от
наредбата ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Излага се, че са налице предпоставките за намаляване на присъдените разноски като
прекомерно завишени, съобразно действителната фактическа сложност на делото, а именно
до 350 лв.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде уважена жалбата като основателна, като бъдат намалени присъдените съдебни
1
разноски до размер от 350 лв.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, от Г. Д. К., чрез
процесуалния му представител, с който се изразява становище за неоснователност на
частната жалба.
Посочва се в отговора, че на първо място присъденото възнаграждение за процесуално
представително на ответника не е само такова по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е възприето от ищеца. Твърди
се, че изрично е записано в договора за правна защита и съдействие, че договорената и
платена от ответника на упълномощения адвокат сума в размер на 200 лв. е с основание по
чл.7, ал.9 от визираната наредба и конкретно за участието на адвоката – пълномощник в
съдебните заседания, проведени на дати 11.02.2022г. и 10.03.2022г. Сочи се, че
присъждането на адвокатско възнаграждение на това основание не подлежи на корекция и
не се поставя в зависимост нито от продължителността на съдебното заседание, нито от броя
и вида на действията, извършени в него. Посочва се, че отлагането на делото за още две
съдебни заседание не е станало по искане или причина на ответника, поради което на същия
се дължат заплатените от него и претендирани като разноски в процеса – 200 лв.
Поддържа се, че сумата от 600, 00 лв. е заплатена от ответника, видно от договор за правна
защита и съдействие, и е предназначена за изготвяне на отговор на исковата молба и
процесуално представителство по делото в неговата първа инстанция. Представени са
своевременно доказателства по делото, както и списък на разноските по делото.
Излага се, че не са налице основания за намаляване размера на присъденото основно
възнаграждение. Сочи се, че е подаден писмен отговор и писмена защита. Следва да се
отчете и, че по повод процесния инцидент е имало и друго, предхождащо настоящото дело –
НАХД № 149 от 2017г. по описа на РС Гоце Делчев, както и че е била разменяна през
годините кореспонденция на ответника с ищеца, с които адвоката е следвало да се запознае
за да изготви защитата. Твърди се, че адвоката се е запознал и с обемна съдебна практика,
като няма задължителна за прилагане такава по въпроса, което да намалява сложността на
делото. Предвид изложеното, е изразено становище, че присъденото адвокатско
възнаграждение в общ размер на 800 лв. е съобразено с положения труд, фактическата
сложност на делото и с броя на проведените съдебни заседания, същото не следва да се
намалява, като обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по
чл.275, ал.2, вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис
от жалбата по чл.276, ал.1 ГПК. Ето защо е редовна и допустима и на основание чл.278, ал.1
ГПК следва да се разгледа по същество.
По съществото на обжалването съдът счита, че е жалбата е неоснователна, поради
следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от Застрахователна
компания „Л.“ АД, с ЕИК ...8 против Г. Д. К., с ЕГН **********, с правно основание чл.422
от ГПК, във връзка с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1020 лева главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1000-63-16-7677, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане и лихва за забава в размер на 330,80 лева за периода от 26.03.2018г. до
26.03.2021г.
С решение № 69/ 08.04.2022г. предявените искове са отхвърлени и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника са присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от ЗК“Л.“ АД, чрез процесуалния
представител, за изменение на решението в частта за разноските
С обжалваното определение молбата за изменение на решението на посоченото основание
е оставена без уважение, като съдът е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение не
2
е прекомерно.
Въззивния съд намира, че обжалваното определение е правилно.
Видно от представения в хода на първоинстанционното производство списък по чл.80
ГПК от ответника в същия е отразено претендирано адвокатско възнаграждение от 600 лв., и
допълнително заплатен адвокатски хонорар на основание чл.7, ал.9 от НМРАВ за датите
11.02.2022г. и 10.03.2022г. – 200 лв. Доказателство за извършените разходи са
представените договор за правна защита и съдействие сер.АВ № **********, подписан от Г.
К. и адвокат К. Б., за сумата от 600 лв. с предмет изготвяне на отговор на искова молба и
процесуално представителство по гр.д.№ 877/2021г., който има характер на разписка за
внесената сума и договор за правна защита и съдействие № ********** за сумата от 200 лв.,
с предмет явяване в съдебни заседания на 11.02.2022г. и 10.03.2022г. с основание чл.7, ал.9
от НМРАВ дело с повече съдебни заседания, който също има характер на разписка за
внесената сума. С нарочно становище от 10.02.2022г. ищецът е направил възражение, в
случай, че претендираното възнаграждение за адвокат е над минималния размер съгласно
НМРАВ, че същото е прекомерно.
Първоинстанционният съд правилно е приел направеното възражение за прекомерност по
чл. 78 , ал. 5 от ГПК за неоснователно, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото е присъдил адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лева, който размер е
близък до определения двукратен размер на минималното възнаграждение, определено
върху материалния интерес, на основание чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба №4/ 2001г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обсъждайки възражението за
прекомерност съдът е отчел обема на извършените процесуални действия като в
определеното възнаграждение от 800 лева е приел, че се включва сумата 200 лева съобразно
чл.7, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 год. (по 100 лв. за две допълнителни съдебни
заседания). Съдът не е длъжен винаги при искане на насрещната страна да присъди по –
нисък размер на уговореното адвокатско възнаграждение. Приложението на разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК е в зависимост от действителната правна и фактическа сложност на
делото, която в конкретния случай е преценена правилно от първата инстанция. От страна
на адвоката на ответника са извършени множество процесуални действия, като същия е
подал отговор на исковата молба, взел е участие във всички проведени съдебни заседания
изготвил е писмена защита. Извършвайки анализ на осъществените от страните
процесуални действия, не може да се направи извод, че се касае за дело което се отличава с
ниска фактическа сложност. Горното обосновава, че договореното адвокатско
възнаграждение, което е заплатено е съобразено с фактическата сложност на делото, тъй
като е в рамките на трикратния размер на адвокатските възнаграждения. Правилно
първоинстанционния съд е отчел броя на проведените съдебни заседания, които също
обосновават увеличен размер на възнаграждението, съгласно чл. 7, ал.9 от Наредбата.
Следва да се държи сметка за обстоятелството, че преценима е както правната, така и
фактическата – различна от правната, макар предопределена от нея – сложност на делото.
Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора
факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относимата задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството, с оглед всички тях. Съгласно т.3 на ТР № 6/2013 год. по тълк.дело № 6 /
2012 год. на ОСГТК, преценката за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК винаги
предпоставя мотивирано изследване на фактическата и правната сложност на делото.
Следователно, фактически осъществилите се процесуални действия , наред с изначално
очакваното съдържание на правния спор, с оглед предмета му и основанието на иска, както
и съдържанието на защитата, според настоящия състав са също съобразими при преценка за
адекватността на договореното възнаграждение. Само ако изначално и независимо от
осъществилите се процесуални действия това възнаграждение се явява неадекватно на
фактическата и правната сложност на спора, независимо от последващо развилите се
конкретни процесуални действия, то подлежи на намаляване, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
3
В случая договореното възнаграждение от 600,00 лв. не е в пъти / дори един / повече от
дължимото съобразно минимума от 350 лв., което настоящият състав намира за разумно и
компенсируемо в така договорения размер, предопределен и от желанието и правото на
страната да получи надеждна, квалифицирана и компетентна правна помощ, естествено
предполагаща по-високо заплащане. В случая първоинстанционният съд е съобразил, както
фактическата и правна сложност на делото и броя на съдебните заседания, и извършените
процесуални действия в защита правата на ответника, които обосновават, че не е налице
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
В обобщение обжалваното определение е правилно, поради което подадената частна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба подадена от Застрахователна компания „Л.“ АД, с
ЕИК ...8, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“С.“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.М. – Г.П. Д., чрез процесуалния представител юрк. Н.Г. срещу
определение № 273 от 02.06.2022г., постановено по гр.д.№877/2021г. по описа на РС гр.Гоце
Делчев, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на решение
№ 69/08.04.2022г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4