Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П., 01.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на десети януари
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……….
Велислава Трифонова ……… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 824 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
1527/12.10.2018г. по гр.д. № 3034/2018г. на РС гр. П. /ПлРС/ съдът на основание чл.344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 ЗС допуснал да се извърши съдебна делба между
С.В.И., ЕГН **********,*** и Ц.Г.Ц.,
ЕГН**********,***, а по отношение на С.Л.Д.,
ЕГН **********,*** отхвърлил иска за делба като неоснователен и недоказан, на следните недвижими имоти:
1.АПАРТАМЕНТ
№1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-71/06.06.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-П., находящ се на
първия етаж на жилищна сграда на ул."***" №15 в гр.П., който
самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документ
60,93 кв.м., който апартамент се състои от две стаи, кухня и др. сервизни
помещения, брой нива:1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - ***.2.2;
под обекта - няма; над обекта - ***.2.6 съгласно схема на СГКК-П., а съгласно
документ за собственост, при съседи: изток - двор, запад - стълбище, север -
двор, юг-Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№29 от 2.79 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - И. и Б.Й., север - общо
помещение, юг-коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26 от 8.21 кв.м., при съседи изток
- двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т. и В., както и 3.103% ид.ч. от
общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж и
2.ГАРАЖ №1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.36 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-71/06.06.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-П., находящ се на
приземния етаж на жилищна сграда на ул."***" №15 в гр.П., който
самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение - гараж в сграда, с площ по документ
15.76кв.м., брой нива: 1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - ***.2.35
под обекта - няма; над обекта - ***.2.4 съгласно схема на СГКК-П., а съгласно
документ за собственост, при съседи: изток - Ц.М.Ц., запад - двор, север - изба
на А.П.Н., юг - улица "***", както и 0.673% ид.ч. от общите части на
сградата, както и 0.592% от правото на строеж,
при следните делбени квоти:
Ц.Г.Ц., ЕГН ********** - 3/4 идеални части и
С.В.И., ЕГН ********** - 1/4 идеална част.
ОТМЕНИЛ НА
ОСНОВАНИЕ чл.537, ал.2 ГПК ЧАСТИЧНО
Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 71, том. I,
рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на Нотарус И.И., по силата на който Ц.Г.Ц., ЕГН********** е призната
за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: ½
идеална част от следните недвижими
имоти:
АПАРТАМЕНТ №1, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 год. на Изпълнителния директор на
АГКК-П., находящ се на първия етаж на жилищна сграда на ул."***" №15
в гр.П., който самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по
документ 60,93 кв.м., който апартамент се състои от две стаи, кухня и др.
сервизни помещения, брой нива:1 при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж - ***.; под обекта - няма; над обекта - *** съгласно схема на СГКК-П., а
съгласно документ за собственост, при съседи: изток - двор, запад - стълбище,
север - двор, юг-Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №29 от 2.79 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - И. и Б.Й., север
- общо помещение, юг-коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26 от 8.21 кв.м., при съседи
изток - двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т. и В., както и 3.103% ид.ч.
от общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж и
ГАРАЖ №1, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-П.,
находящ се на приземния етаж на жилищна сграда на ул."***" №15 в гр.П.,
който самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение - гараж в сграда, с площ по документ 15.76
кв.м., брой нива: 1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - ***.2.35
под обекта - няма; над обекта - ***.2.4 съгласно схема на СГКК-П., а съгласно
документ за собственост, при съседи: изток - Ц.М.Ц., запад - двор, север - изба
на А.П.Н., юг - улица "***", както и 0.673% ид.ч. от общите части на
сградата, както и 0.592% от правото на строеж, до размер от ¼ иделна част
от правото на собственост, а за разликата до предявения размер отхвърлил иска
като неоснователен и недоказан.
Недоволна
от решението е останала Ц.Г.Ц., която чрез адв.В. К. от ПлАК го обжалва в
законния срок. Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Навежда доводи, че бракът й с Л.Г. Д. – наследодател на С.В. И. –
Д., е прекратен с решение от 16.07.1996г. по гр.д. № 165/1995г. на ПлРС. През
месец май 2000г. чрез св.М.Г.С. – сестра на Д., му заявила намерението си да
придобие неговите идеални части от процесните недвижими имоти. С това свое
заявление, достигнало до знанието на наследодателя чрез свидетелката, тя е
демонстрирала намерението си да свои неговите идеални части от имотите, които
владеела. Бившият й съпруг приел да се извърши неформална делба на имотите –
бивша СИО, като негова собственост остане жилището в гр.П. на ул.*** № 20, а
нейна собственост – процесните имоти на ул.*** № 15. Ищцата не е оборила тази
уговорка. След като е демонстрирала намерението си и то достигнало до знанието
на другия съсобственик, е налице субективният елемент на владението – анимусът.
След развода е останала единствен владелец на имотите, упражняващ фактическа
власт върху тях и след неформалната договорка е демонстрирала спрямо
всички останали субекти собственическото
си отношение към имотите без да се съобразява с бившия си съпруг като през
2012г. е извършила основен ремонт на жилището.
Подробни
доводи в подкрепа на жалбата излага в писмена защита и моли въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС, като постанови ново решение, с което да се
отхвърли предявения иск за делба както и да й присъди разноските по делото за
двете инстанции.
Въззиваемата
С.В. И. – Д. *** чрез адв.Ст. М. от ПлАК изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна. Твърди, че св.М.Г.С. не е твърдяла, че след м.май 2000г.
чрез нея въззивницата недвусмислено е заявила на бившия си съпруг Л.Г. Д.
намерението си да придобие неговите идеални части от процесните имоти. Според
нея тя е казала в съдебно заседание на 09.07.2018г., че „ в 2 000г., след като С.
завършила, Ц. искала да заведе дело за да узакони апартамента. Тя му предала и Л.
казал, че това го е оставил на дъщеря си и на първата си жена.“ Според тази
свидетелка Ц. искала апартаментите да са
един за нея и един за него. Според първоначалната ищца и въззиваема С.В. И. – Д.,
намеренията на Ц.Ц. в началото на м.май 2 000г. не са били свързани с
начален момент на придобивна давност спрямо процесните имоти, а за тяхната
делба. След като по показанията на св.М.С., Л. Д. и Ц.Ц. след развода не са
имали лични контакти, кога и как той е узнал за намеренията й да владее целия
имот като свой. Счита, че в случаите когато се твърди, че един от
съсобствениците е започнал да владее целия имот като свой и така отрича правата
на останалите съсобственици, от значение е факта на довеждане до знанието на конкретния съсобственик,
който да е наясно за намерението на владеещия съсобственик. Моли съда да
потвърди решението – представя писмена защита и претендира разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата
С.Л.Д. в съдебно заседание пред ПлОС изразява становище, че подържа правата на
майка си - Ц.Г.Ц., като счита, че
същата е единствен собственик на процесните имоти. В представената писмена
защита от адв.В. К. от ПлАК – представител и на жалбоподателката, претендира
разноски за въззивното производство – възнаграждение за адвокат в размер на
900лв., които да й плати С.В. И. – Д. – другата въззиваема.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на съделителката –
първоначална ответница и жалбоподателка, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е и това се установява от представеното удостоверение за наследници № 14-218/18.01.2018г. – л.8 от делото на ПлРС,
че наследници на Л.Г. Д., починал на 13.01.2018г. са С.В.И. - съпруга и С.Л.Д.
- дъщеря.
Страните не спорят
и се установява от Удостоверение № ГР.28-12/12.01.2018г. на Община гр.П. – л.26
от делото, че към 06.02.2018г. Л.Г. Д.
от гр.П., ЕГН ********** е починал на 13.01.2018г., като към момента на смъртта
му е бил женен. Първият му брак е сключен с Акт № 264/08.05.1977г. с Ц.Г.Ц. и е
прекратен с развод на 31.07.1996г.
Вторият му брак е сключен на 24.11.2006г. със С.В. И. - Д. и е прекратен
със смъртта на Л. Д. на 13.01.2018г.
Безспорно е също
така и се установява от Решение от 16.07.1996г. по гр.д. № 165/1995г. на РС-П.
– л.36 – л.37 от делото на ПлРС, че с него е прекратен с развод брака между Л. Д.
и Ц.Ц., сключен с Акт № 264/08.05.1977г. в гр.П. и на Ц.Ц. и пълнолетното дете С.Л.Д.
е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.П., ул.*** №
15, бл.1, ап.1.
Безспорно по делото е и това се установява от представения Договор за покупка на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 106, том 1
от 01.03.1980г. – л.4 – л.5 от
делото, че Л.Г. Д. е закупил Апартамент № 1, в блок ***, на първи етаж, на ул.***
№ 15, в гр.П., с площ от 60,93 кв.м., при съседи: изток - двор, запад -
стълбище, север - двор, юг-Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х., заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №29 от 2.79 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - И. и Б.Й.,
север - общо помещение, юг-коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26 от 8.21 кв.м., при
съседи изток - двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т. и В., както и
3.103% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж.
Не се спори между
страните и се установява от Договор за покупка на жилище, сключен по реда на
чл.117 ЗТСУ № 125, том 1 от 01.03.1980г.
– л.6 – л.7 от делото, че Л.Г. Д. е закупил Гараж № 1, в блок ***, на първи
етаж, на ул.*** № 15, в гр.П., с площ от 15,76 кв.м., при съседи: изток - Ц.М.Ц.,
запад - двор, север - изба на А.П.Н., юг - улица "***", както и
0.673% ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.592% от правото на строеж.
Няма спор и се установява
от Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 71, том. I, рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на Нотариус И.И., рег. № 007 при НК с район на
действие района на ПлРС – л.23 от делото на ПлРС, както и приложеното
нотариално дело – л.59 – л.76 от делото на ПлРС, че след смъртта на бившия си
съпруг Ц.Г.Ц. е призната за собственик по давностно владение на следните
недвижими имоти: ½ - Една втора - идеална част от следните недвижими
имоти:
АПАРТАМЕНТ №1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с индификатор ***.2.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-71/06.06.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-П., находящ се на
първия етаж на жилищна сграда на ул."***" №15 в гр.П., който
самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документ
60,93 кв.м., който апартамент се състои от две стаи, кухня и др. сервизни
помещения, брой нива:1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - ***.2.2;
под обекта - няма; над обекта - ***.2.6 съгласно схема на СГКК-П., а съгласно
документ за собственост, при съседи: изток - двор, запад - стълбище, север -
двор, юг-Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№29 от 2.79 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - И. и Б.Й., север - общо
помещение, юг-коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26 от 8.21 кв.м., при съседи изток
- двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т. и В., както и 3.103% ид.ч. от
общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж и
ГАРАЖ №1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с индификатор ***.2.36 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК-П., находящ се на приземния етаж на
жилищна сграда на ул."***" №15 в гр.П., който самостоятелен обект
попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
- гараж в сграда, с площ по документ 15.76 кв.м., брой нива: 1 при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж - ***.2.35 под обекта - няма; над обекта - ***.2.4
съгласно схема на СГКК-П., а съгласно документ за собственост, при съседи:
изток - Ц.М.Ц., запад - двор, север - изба на А.П.Н., юг - улица "***",
както и 0.673% ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.592% от правото на
строеж.
Спорни по делото са въпросите да се допусне ли делба на Апартамент №1 и Гараж № 1, находящи се в гр.П., на ул.*** № 15, между кои
лица и какви са дяловете на страните в придобитите по време на прекратения
брак между Л. Д. и Ц.Ц. недвижими имоти?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените
доказателства и показанията на свидетелите.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е преценил същите доказателства
поотделно и в съвкупност, като внимателно е анализирал свидетелските показания
предвид чл.172 ГПК и възможната тяхна заинтересованост във връзка с всички
други данни по делото, свързвайки ги с установените от писмените доказателства
действия на страните.
Оплакванията на жалбоподателката са неоснователни.
Съгласно чл.69 ЗС предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
С ТРОСГК № 1/06.08.2012г. по т.д.
№ 1/2012г. на ВКС на РБ се разясни приложението на тази презумпция - чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че
е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
Колкото
и ключов за делото свидетел да е св.М. Г. С. – сестра на Л. Д., от нейните
показания не следват изводите, които твърди жалбоподателката – че от м.май
2 000г. владее идеалните части на Л. Д. в имотите на ул.*** като свои.
ПлРС в това отношение ги е кредитирал с доверие, като е отчел възможната нейна
заинтересованост и е приел, че показанията
ѝ са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че след развода Ц.Ц. е
останала да ползва процесния Апартамент и Гараж и от тогава ги е ползвала само
тя, а след заминаването ѝ да живее в чужбина през 2012г., в имота живеят
нейните родители. По време на брака между Ц.Ц. и Л. Д., те са придобили процесните
Апартамент и Гараж, както и друг апартамент, находящ се в гр.П., на ул.***.
След развода Л. Д. се изнесъл от процесното жилище и отишъл да живее в другото
жилище. През 2000г., когато С.Д. завършила висше образование, нейната майка Ц.Ц.
споделила със св.М. С., че желае да си уредят отношенията във връзка със
съсобствеността върху процесния апартамент и той да остане за нея, а този
апартамент - на ул.*** - за Л. Д.. Ц.Ц. е искала да заведе дело, за да си
разделят жилището. Тъй като те не подържали лични контакти, това искане било
предадено от св.С. и тогава Л. Д. заявил, че той има жилище и нека това жилище
да остане за тях, като няма смисъл да се водят дела. Ц.Ц. е искала да се
разберат за собствеността на жилището. Тя е искала апартамента на ул.*** да
остане за нея, а апартамента на ул.*** - да остане за него - да си разделят
апартаментите. Ц.Ц. е извършила основен ремонт в процесния апартамент през
2012г., след което е отишла да живее при дъщеря си в Австралия, от когато в
имота живеят нейните родители.
Съобразявайки
горното по делото се установява от Удостоверение № МДТ-2375/02.07.2018г. на
Община гр.П. – л.41 от делото, че процесните недвижими имоти - Апартамент и
Гараж са декларирани като съсобствени на Ц.Г.Ц. и Л.Г. Д. с декларация от
26.03.1998г., т.е. след развода от 1996г. Последваща декларация за имотите е
постъпила на 24.04.2018г., с която са декларирани като съсобственици Ц.Ц., С.И.
и С.Д.. В тази връзка от показанията на св.М.С. не става ясно след като
ползването на жилището е предоставено на Ц., как с искането до Л. Д. да уредят
собствеността на имотите си през 2 000г. съделителката – ответница е
променила положението на съсобственост на имотите като е започнала да владее
идеалните части на бившия си съпруг като свои след като в статута на имотите
пред администрацията те са вписани като съсобствени на двамата бивши съпрузи, а
видно от представените Схеми за имотите – л.13 и л.14 от делото по
кадастралната карта и регистри Апартамента и гаража на ул.*** се водят на Л. Д.
като данни за носители на други вещни права няма – данните са за Карта и
регистри, одобрени със Заповед № РД-19-71/06.06.2008г.
Към това следва да се добавят и
показанията на св.П.К. и М. Т., които ПлРС е кредитирал като преки, логични и
непротиворечиви, от които се установява, че Л. Д. е посочвал пред тях, кое е
неговото жилище, в което е живял преди развода, след което там са останали
бившата му съпруга и детето им. Заявявал е желание, неговата собственост в
процесните делбени имоти да остане за дъщеря му. Л. Д. е заплащал данъчните си
задължения като собственик на идеални части от процесните недвижими имоти.
Следователно
установената с показанията на св.Б.Л.К. уговорка между двамата бивши съпрузи
жилището на ул.*** да остане за Ц.Ц.,*** - за Л., представляваща извънсъдебно
съгласие за разпределение на имотите на бившите съпрузи, не може да послужи за
отправено от Ц. до Л. уведомление, че неговите идеални части от собствеността
върху Апартамента и гаража Ц. ги владее като свои от конкретна дата, за да се
съобразява срока на придобивната давност по чл.79 ЗС, а още по-малко
представлява основание, което изключва владението на другия съсобственик
при съобразяване на писмените доказателства и останалите свидетелски показания.
Извършеният през 2012г.
голям ремонт в имотите от Ц.Ц. представлява действие на обикновено управление и
също не представлява начало на упражняване на фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на другия съсобственик по смисъла на
цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС на РБ.
Правилно предвид оспорването на представения от Ц.
констативен нотариален акт от страна на ищцата ПлРС се е позовал на
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК, според което при оспорване на признатото с констативния акт право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна и предвид
анализа на горните доказателства е стигнал до извод, че същия не отразява
действителните права на собственост върху имотите.
Втората ответница С.Д. не е оспорила
представения Констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 71, том. I,
рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на Нотарус И.И., в който е признато
правото на собственост върху ½ иделна част върху процесните недвижими
имоти на Ц.Ц., и доколкото никой не може да предявява чужди права, освен ако не
е изрично предвидено в закона, съдът е приел,
че по отношение на С. Духлевка следва да бъде зачетена материалната
доказателствена сила на посочения нотариален акт за собственост.
Правилно на основание чл.537, ал.2 от ГПК ПлРС
е отменил Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение № 71, том. I, рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на Нотарус
И.И. за ¼ Една четвърт идеална част от правото на собственост върху
имотите, а в останалата част до пълния предявен размер от ½ идеална част
от правото на собственост върху
процесните недвижими имоти, т.е. за другата Една четвърт, искът е отхвърлен
като неоснователен.
Поради това като е уважил предявеният иск
за делба по отношение на ищцата С.И. и Ц.Ц., а го е отхвърлил като
неоснователен по отношение на втората ответница С.Д., по отношение на двата
делбени имота Апартамент и Гараж при делбени квоти ¼ идеална част за С.И.
и ¾ идеални части за Ц.Ц., ПлРС е постановил законосъобразно решение,
което следва да се потвърди.
Претенциите
на страните за разноски за въззивното производство следва да се уредят по
правилата на чл.273 вр. чл.355 ГПК. Според последната норма страните заплащат разноски
по делбата съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по реда на чл.78 ГПК. Поради
това на ищцата и ответницата Ц. не следва да се присъждат разноски с настоящото
решение, а с решението по извършване на делбата съобразно стойността на
дяловете им.
Искането на С.Л.Д. за разноски – адвокатско възнаграждение
в размерна 900лв. – също е неоснователно. Искът за делба спрямо нея
законосъобразно е отхвърлен. Независимо, че въззивната жалба на Ц.Ц. е
неоснователна, тя не се оплаква от решението, т.е. няма жалба от С.Л.Д., а С. И.
– Д. е с уважен иск за делба.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1527/12.10.2018г., постановено по гр. дело № 3034/2018г.
на ПлРС – Х-ти гр. с-в, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ исканията на Ц.Г.Ц., ЕГН ********** и
С.В.И., ЕГН ********** за присъжда на разноски с решението по допускане на
делбата, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.78
ал.3 ГПК искането на С.Л.Д.,
ЕГН ********** за деловодни разноски
по настоящото дело като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.