О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………/…………………………….г., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Мария Иванова – Даскалова
като разгледа адм.дело №769 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод постъпила в Административен съд –Варна с вх.№4009/18.03.2020г.
жалба на Т.Д.Ю. *** срещу Акт за
установяване на задължения по декларация №МД-АУ-5353/24.07.2019г. издаден от
ст. инспектор „КРД“ и срещу отказ на Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна да го измени с писмо рег.№ Т20000905ВН_001ВН от 17.02.2020г.
При проверката за
редовност и допустимост на производството и оспорването се констатира, че жалбата
е недопустима поради следното:
На 24.07.2019г. от ст.
инспектор „КРД“ в дирекция „МД“ при Община Варна е издаден Акт за установяване
на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ №МД-АУ-5353/24.07.2019г.
, с който на Т.Д.Ю. *** са установени задължения за данък върху недвижими
имоти, данък върху превозни средства и такси битови отпадъци за 2018г. в общ
размер 1050,04лв. – главници и лихви.
Установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК, съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ. В производствата по чл.4,
ал.1 от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ. Кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
Такъв акт е издадения
АУЗД №МД-АУ-5353/24.07.2019г., който е връчен с писмо с обратна разписка на
жалбоподателя на 13.08.2019г. Както е посочено в този акт, съгласно чл.107, ал.4
от ДОПК вр. чл.4, ал.5 от ЗМДТ той подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаването му пред Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. В
този срок Т.Ю. подал молба рег.№МД-Т19004765ВН/20.08.2019г., с която представил
документи и поискал от директора на Дирекция „МД“ при Община Варна да бъдат
преизчислени задълженията за данък недвижими имоти и ТБО за 2018г. и за
годините преди това и надвзетите му суми за тях да му бъдат възстановени.
Съгласно чл.155, ал.1
и ал.2 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на
споразумението по чл.154, като той може да потвърди, измени или отмени изцяло
или частично акта в обжалваната част. Чл. 146 от ДОПК предвижда 7-дневен срок от
получаването на жалбата на органа, чрез когото е подадена да комплектува
преписката и да я изпрати на компетентния за решаването ѝ орган. В случая
срокът за комплектуване на преписката след постъпване на 20.08.2019г. молбата
срещу АУЗД изтекъл на 27.08.2018г., а считано от тази дата срокът по чл.155,
ал.1 от ДОПК за произнасяне на решаващият орган по искането за изменение на АУЗД
изтекъл на 28.10.2019г. Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155,
ал.1 от ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част,
съгласно чл.156 ал.4 от ДОПК. В случая с непроизнасянето на директора на Дирекция „МД“ при Община Варна в
срок до 28.10.2019г. се смята, че мълчаливо е потвърден АУЗД №МД-АУ-5353/24.07.2019г.
Съгласно чл.156 ал.5 от ДОПК в 30-дневен срок от изтичането на срока за
произнасяне на директора на Дирекция „МД“ Т.Ю. е имал право да оспори АУЗД пред
съда. Този срок е изтекъл на 27.11.2019г. и в него Т.Ю. не е подал жалба до
съда срещу АУЗД №МД-АУ-5353/24.07.2019г., който мълчаливо е потвърден от директора
на Дирекция „МД“ при Община Варна, поради което правото му да го оспори се е
погасило и АУЗД е влязъл в сила считано от 28.11.2019г.
Поради това жалбата
подадена по пощата на 28.02.2020г. от Т. Ю. се явява депозирана срещу влязъл в
сила АУЗД №МД-АУ-5353/24.07.2019г. и е недопустима за разглеждане, тъй като оспорването
с нея на АУЗД е просрочено. Налице е предвиденото в чл.159 т.5 от АПК основание
за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството.
Неправилно
жалбоподателя счита, че писмо рег.№ Т20000905ВН_001ВН
от 17.02.2020г. на директора на дирекция „МД“ при Община Варна представлява
отказ за изменение на АУЗД№МД-АУ-5353/24.07.2019г. Това е уведомително писмо, с
което по повод Т. Ю. е уведомен за приложимите правни разпоредби по повод
оспорването на АУЗД, за влизането му в сила и вида и характера на постановените
изрични и мълчаливи актове, както и по други въпроси, поставени от
жалбоподателя. Писмото не е акт издаден на основание ЗМДТ във вр. с ДОПК, който
да подлежи на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност, поради което жалбата
срещу него следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.159 т.1 от АПК и производството да бъде прекратено.
Водим от това и на
основание чл.159 т.1, т.5 от АПК и чл.160 от АПК , Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ заведената с вх.№4009/18.03.2020г.
в Административен съд–Варна жалбата на Т.Д.Ю. *** срещу Акт за
установяване на задължения по декларация №МД-АУ-5353/24.07.2019г. издаден от
ст. инспектор „КРД“ и срещу отказ на Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна да го измени с писмо рег.№ Т20000905ВН_001ВН от 17.02.2020г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №769/2020г. по описа на Административен съд -
гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: