Мотиви към Присъда № 7/14.03.2019 г. по НОХД № 32/2018г. на СвРС
Районна прокуратура гр. Свищов е
обвинила П.Г. К. в това, че на
19.01.2017 год. в с. Козловец, общ. Свищов, в съучастие, като съизвършител с В.И.К.,
ЕГН: **********, не положил достатъчно грижи за гръбначни животни - рижаво на
цвят мъжко куче кръстоска между порода «Питбул» и местно едро куче, и черно на
цвят мъжко куче, които се намират под негов надзор, в резултат на което същите
са нанесли разкъсване на дясна сънна артерия и вена заедно с нарушаване в
дълбочина и на други кръвоносно съдове по главата, тялото и крайниците с
липсващи меки тъкани, довели до голяма кръвозагуба предизвикала остро протичащ
хеморагичен шок, вследствие на което е последвала смъртта на Г. И. Б., ЕГН: **********
и адрес: ***: 19 – престъпление по чл. 325в, ал.2, във вр. чл. 325в, ал.1, във
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Обвинила е и В.И.К. в това, че на
19.01.2017 год. в с. Козловец, общ. Свищов, в съучастие, като съизвършител с П.Г.К.,
ЕГН: **********, не положила достатъчно грижи за гръбначни животни - рижаво на
цвят мъжко куче кръстоска между порода «Питбул» и местно едро куче, и черно на
цвят мъжко куче, които се намират под неин надзор, в резултат на което същите
са нанесли разкъсване на дясна сънна артерия и вена заедно с нарушаване в
дълбочина и на други кръвоносно съдове по главата, тялото и крайниците с
липсващи меки тъкани, довели до голяма кръвозагуба предизвикала остро протичащ
хеморагичен шок, вследствие на което е последвала смъртта на Г. И. Б., ЕГН: **********
и адрес: ***: 19 – престъпление по чл. 325в, ал.2, във вр. чл. 325в, ал.1, във
вр. чл.20, ал.2 от НК.
По делото в
качеството на частни обвинители и граждански ищци са конституирани наследниците
на пострадалата и починала Г. Б. – Х.И.Б. и М.И.А., които в законоустановения
срок предявяват граждански искове.
Прокурорът поддържа
обвинението, като пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване
на гореописаното деяние. С оглед събраните по делото доказателства, чиито
подробен анализ в пледоарията си извърши прокурора, се установявало извършеното деяние
и авторството на подсъдимите в престъплението. Представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено и определен с изпитателен
срок от 3г. Счита, че гражданските искове са основателни, поради
което следва да бъдат уважени изцяло. Частният
обвинител и граждански ищец Х.Б. поддържа становището на прокурора и моли съда
да уважи гражданския иск.
Подсъдимият П.К. не
се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Подсъдимата В.К.
не се признава за виновна и
моли да бъде оправдана.
Назначеният им
служебен защитник адв. Д. прави подробен анализ на събраните по делото
доказателства и пледира
за недоказаност на обвинението. В този смисъл моли съда да постанови
оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими. Счита гражданските искове
за недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият П.Г.К.
– e роден на *** ***, о.С. с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата В.И.К.
– е родена на *** ***, с постоянен адрес ***, о.С. ***, български гражданин,
основно образование, омъжена, пенсионер, неосъждана, ЕГН **********.
Двамата подсъдими са съпрузи и живеели
в *******. Къщата им била последна на улицата и
от нея започвала поляна. Улицата била под наклон и къщата на двамата подсъдими
била разположена по-високо от съседните къщи. В съседство, преди къщата на
подсъдимите, се намирала къщата на св. В.С.. Тя живеела в нея сама с децата си,
едно от които било св.Р.Й.. В този край улицата била широка около 100м. Срещу
имота на св.С. се намирал имота на Г. Б.. През 2012г. К. се сдобили с куче от
породата питбул. Това куче, двамата съпрузи отглеждали в двора си. Същото
стояло вързано с верига в близост до кошарата. През 2014-2015г., питбулът
излязъл извън двора на стопаните си и нападнал доведения син на св.С.. Тогава
св.С. говорила с подс.К. и той казал, че ще убие този питбул, което и направил.
Преди това същото куче, което било женско, родило две поколения кучета след
кръстоска с местно куче. Някои от кучетата умрели, други изчезнали. Едно от
кучетата им разкъсало куче на св. С.Г. –тяхна съседка. Така към 2016–2017г. подсъдимите
отглеждали общо две мъжки кучета – едното рижаво, кръстоска между питбула и
неустановената местна порода, чиито външни белези наподобявали на куче от
порода питбул. Другото било също неустановена порода, черно на цвят с по-дълъг
косъм, чиито външни белези не наподобявали на породата питбул. Двамата
подсъдими отглеждали кучетата на двора си, като първоначално ги връзвали на
каишка и синджир. Често се случвало кучетата да се отвържат и тъй като оградата
била с телена мрежа, те изкопавали дупки под нея, излизали на улицата и се
разхождали в района около къщата им, а и из селото. Отделно, св.С. виждала
съпрузите да отвързват кучетата и да ги пускат свободно из двора. Впоследствие
подсъдимите започнали да завързват само рижавото куче. Второто куче – черното се
разхождало свободно по двора. След като се инвалидизирал подс.К. все по-трудно
полагал грижи за кучетата си. Било му трудно да удържа рижавото си куче и това
била причината често да го оставя пуснато. Още по-трудно му било после да го
хване и завърже отново. Известно време преди случая с пострадалата, имало
инцидент с рижавото куче на подсъдимите. Тогава то било влязло в двора на св.С.,
нападнало малко кученце на семейството и го умъртвило. Тогава св.С. отишла в
дома на подсъдимите и им съобщила, че рижавото куче е изяло тяхното. Тя
споделила, че се страхува за децата си и помолила подс.К. да си върже и прибере
кучето. Той ѝ отговорил, че не може да го хване, за да го върже. Св.К. –
брат на св.С. също нееднократно ходил да говори с подсъдимите. Подс.К. му отвърнал,
че кучетата сами се отвързват. В началото на м.януари 2017 г. св.К. се върнал в
България след отсъствие от страната. Той започнал да посещава дома на сестра си
и забелязал, че двете кучета са пуснати свободно из двора на подсъдимите. От
сестра си свидетелят разбрал, че двете кучета на обвиняемите са непрекъснато
свободно придвижващи се и тя се страхува да пусне децата си на училище.
Другите съседи на подсъдимите също
имали впечатления от двете кучета на подсъдимите. Така на св.С.Г. узнала, че
преди известно време, куче на обвиняемите е нахапало съседско дете. Св.Е.П.
виждала, че обвиняемите отглеждат две кучета- рижаво и черно. Тя знаела, че К. понякога
ги отвързват. П. много често виждала кучетата да ходят свободно, включително и
да влизат по дворовете на хората. Даже имало случай, в който рижавото куче на К.
влязло в двора на П.. Тя се уплашила и се прибрала. П. чувала от съседи, че
това рижаво куче на К. нападало други кучета. Св.И.Ц.- съпруг на П. също виждал
двете кучета на обвиняемите- едното червено /визира рижавото куче/ и черно,
които обвиняемите пускали, като черното непрекъснато било отвързано, а понякога
отвързано било червеното. Двете кучета били виждани от свидетеля да обикалят по
улиците. Дни преди датата на инцидента с пострадалата, св.Ц. видял, че двете
кучета на обвиняемите влезли в двора му. Св.П.П. също познавал двете кучета-
рижавото и черното. Той виждал рижавото завързано в двора на подсъдимите през
зимата, а през лятото – пред портата. Дъщерята на пострадалата- св.М.А. също
знаела, че обвиняемите гледат кучета. Виждала, че обвиняемите ги развързват и
те излизали свободно на улицата. Преди няколко години, пострадалата Г. Б. се
оплакала на дъщеря си, че кучетата на обвиняемите изяли нейното куче. Св. Я.В.,
която била сестра на пострадалата, живеела в друга част на селото. Тя често посещавала
сестра си. От нея научила, че сестра ѝ се страхува от кучетата на
подсъдимите, защото те често се разхождали свободно по улицата и я били
нападали. Същата била станала свидетел как кучетата внезапно изкачат от двора
на подсъдимите и се впускат към преминаващи покрай имота, в нейния случай
покрай колата, с която се движела. Седмица преди смъртта на пострадалата, св.С.
даже спряла да пуска децата си на училище. Тя непрестанно се страхувала, че
рижавото куче ще нападне някое от децата ѝ. Тя помолила брат си да ѝ
купува продукти, за да не излиза навън, не смеела да отиде до тоалетна, даже в
къщата си цепела дърва за печката си. На 18.01.2017г. св.К. отново да посетил
сестра си. Времето било студено, с навалял обилен сняг. Когато приближил портата
на къщата на св.С., срещу св.К. се засилило рижавото куче на обвиняемите. То
ръмжало злобно. К. симулирал, че взема предмет от земята, за да го хвърли и
кучето се уплашило и избягало.
На 19.01.2017г. св.С. била в дома си
заедно с децата си. Към 11,00 часа в дома й дошъл брат ѝ св.К.. Той взел
със себе си синът ѝ св.Й. и двамата тръгнали към дома му. После се
разделили. Св.Й. отишъл в човек от селото и седял там докъм 14,30 часа. Към
15,00 часа, той тръгнал да се прибира. По същото време пострадалата Г. Б. се
прибирала от центъра на селото към дома си. По пътя тя срещнала пред дома му
св.М.Б.. Същият вършел работа някаква по двора и имал намерение да храни
животните си. Той чул, че някой вика по улицата и погледнал. Тогава видял
пострадалата Г. Б., която се прибирала към дома си. В ръцете си държала пръчка.
Пострадалата се спряла и се заприказвала със свидетеля. Обяснила чу, че се
страхува от кучета и вика по тях. Свидетелят не видял кучета около пострадалата,
погледнал през оградата и видял такива в близост до геран и се прибрал в двора
си, а пострадалата продължила към дома си. Когато стигнала до герана, който се
намирал на улицата пред дома ѝ, тя била нападната от двете кучета на
подсъдимите. Същите я повалили на земята и започнали да я хапят по цялото тяло.
Животните се озверили и успели да събуят долнището на анцуга ѝ, като
продължили да я хапят по главата, тялото и крайниците, най-вече по лявото
бедро. Възрастната жена започнала да губи кръв и съответно сили. Започнала да издава
само вопли. В това време св. Й. доближил дома си. В един момент видял в близост
до герана, разхвърляни по земята дрехи.
Там били и двете кучета на подсъдимите - рижавото и черното. Св.Й. видял още кръв
на земята. В първия момент, той не видял човек на земята. Когато се вгледал по-внимателно,
видял нещо голямо, което му заприличало на голяма кукла. Св.Й. се приближил и
видял, че на земята лежи пострадалата Г. Б.. Св.Й. чул воплите на пострадалата,
която викала слабо „Помощ, помощ..“, но нищо не могъл да направи. Върху нея се
били надвесили двете кучета на обвиняемите и хапели жената. Св.Й. започнал да
пищи и крещи, но никой не се показал. Момчето тръгнало да се прибира към къщи и в този момент майка му го чула. Тя
срещнала сина си пред портата и то ѝ казало какво е видяло. Св.С. се изплашила, но бързо излязла навън,
като погледнала към герана. Видяла двете кучета, които били надвесени над нещо,
което тя в първия момент не видяла какво е, но животните разпознала. Те ръмжели
и въртели главите си. Свидетелката се опитала да ги изгони като им се
разкрещяла, дори малко приближила към тях и започнала да хвърля сняг, но не
успяла да ги изгони. Видяла, и трето куче, което не познавала, но същото стояло
настрани, до оградата на пострадалата. Едва тогава видяла, че това е тялото на съседката ѝ. Св.С. влязла в дома си и се
обадила на брат си св.К. да дойде веднага. След пет минути св.К. приближил
къщата на сестра си. Веднага видял на улицата да лежи човек. Върху него се били
надвесили двете кучета на подсъдимите, а също и третото куче, което св.К. бил виждал да се движи из двора на К.. Св.К.
извикал на племенника си, който излязъл да го посрещне, веднага да донесе сопа.
След това тръгнал към кучетата да ги разгони. Приближавайки, св.К. видял, че
това е жена. Кучетата били захапали тялото на жената на различни места и си
тресели главите. Св.К. видял как рижавото куче е захапало жената за бедрото и
късайки месо от крака ѝ, си тресяло главата. Черното куче ръфало жената
по главата и дращело с нокти и уста около очите й. Третото куче, К. не видял, в
коя част на тялото хапе пострадалата. Свидетелят чул, че жената изохкала и
изкрещяла. В този момент дошъл св.Й. със сопа. К. я грабнал и замахнал срещу
трите кучета. За кратко време трите се отдалечили на малко разстояние. В този
момент нямало никой освен св.К. и св.Й.. К. извикал на племенника си да се
прибира, а самият той побягнал до дома на св. П.П.. Той му извикал „Бързо,
бързо, че кучетата удавиха бабата“. Св.П., който излизал да рине сняг пред
къщата се поинтересувал какво става, а св.К. му изкрещял, че кучетата на К. и
още едно куче удавили и разкъсали бабичката. Св.К. започнал да моли за помощ,
за да не се върнат кучетата. За миг той се обърнал и видял, че трите кучета се
върнали и отново хапят жената. Той видял рижавото куче на обвиняемите, което
било стъпило върху нея и с нокти я деряло. Свидетелят видял, че жената не
мърда. Като видял това, св.К. веднага побягнал със сопата обратно. Размахал я и
отново ги разгонил. Започнал да крещи с цяло гърло, да излезе някой, но никой
не се появил. Св.К. видял, че рижавото куче и черното куче - собственост на К.
влезли през в двора на подсъдимите, но не видял къде заминало третото куче.
След малко се появил св.П.П.. Св.К. го видял и му разказал за случилото се. В това време излязла
и съпругата на св.П.П. - св.Ц.П.. Те приближили към пострадалата, видели, че същата
лежи на земята неподвижно, но не посмели да приближат повече. В това време от
работа се прибирала и св. С.Г.. Св. Й. отишъл при нея и ѝ казал, че
кучетата на обвиняемите са разкъсали Г. Б.. Св. Г. се обадила на Р.П. – нейна
сватя да уведоми кмета на с.Козловец. Позвънила и на подсъдимите. Още докато
била на портата си св.Г. видяла, че подсъдимите излезли на улицата. Подсъдимата
започнала да вика някакво име, като свидетелката чула “Цезар“. След това
подсъдимата се прибрала в къщи, подсъдимият останал навън. Св.Б.В. *** се
обадил на св.Г.-***, който пристигнал много бързо на мястото. Свидетелят К. му
показал мястото, където била пострадалата. Наоколо всички било в кръв. Според
св.Г. жената вече била починала. Св. К. разказал на полицейския служител на
какво е станал свидетел. Полицейският служител се обърнал към подс.К., защо не
си е прибрал кучетата си, но последният му отговорил, че нищо не може да
направи.
По-късно дошла дежурна оперативна
група заедно е разследващ полицай. Бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието
на две поемни лица. При огледа присъствал и съдебен лекар, който установил
смъртта на пострадалата. Бил извършен и оглед на двора на К.. При него било
установено, че металната врата, осигуряваща достъп до имота на обвиняемите била
отворена. Вътре била установена пътека в снега, която водела до пристройки на имота.
В края на пътеката били намерени- филии хляб, предназначени за храна на
кучетата, замръзнала свинска кожа и метален синджир закачен в горната си час
към греда на пристройка в южната част на имота. Синджирът завършвал с две каишки
/части от колани/, които били намерени разкопчани.
Още на следващия ден била организирана
хайка от о.С. която да издири двете кучетата. Рижавото куче било установено и
хванато. По-късно същото било евтанизирано. Била извършена и аутопсия на трупа
му. Впоследствие било установено и друго куче, което било черно на цвят. Същото
не било установено като собственото на подсъдимите, поради което по-късно
същото било предадено за отглеждане на лице в гр. Свищов.
Две седмици след инцидента св.Г.
получил сигнал, от св.С., че черното куче се е върнало в дома на подсъдимите. С.
заявила, че се страхува, че кучето може да нападне децата ѝ. Св.Г.
веднага отишъл в дома на К.. Подс.К. потвърдила, че черното куче е тяхна
собственост и се е прибрало. Тя обяснила на полицейския служител, че не могла
да го хване, за да го върже, но иначе признала, че то се върти в двора им.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена ветеринарномедицинска
експертиза на труп на рижаво куче,
приета по делото. В заключението си вещото лице е посочило, че се
касае за средноголямо, късокосместо куче със солидна структура и добре
дефинирана мускулатура. Породата на кучето е определена като кръстоска между
куче от породата питбул и местно едро куче.
В досъдебното
производство била извършена аутопсия на трупа на Г. И. Б.. Съдебно-медицинската
експертиза заключава, че пострадалата е починала следствие на травматично
хеморагичен шок в резултат на нарушаване на анатомичната цялост на десните
сънни артерия и вена, дължащи на ухапвания от животни /кучета/, предизвикали
остра кръвозагуба, съчетана с многобройните разкъсноконтузии рани по главата,
тялото и крайниците, засягащи с дълбочина магистрални кръвоносни съдове
/артерии и вени/, бледност на трупа и вътрешните органи.
Непосредствената
причина за смъртта на пострадалата е остро протичащия хеморагичен шок,
предизвикан от голямата кръвозагуба в резултат на разкъсване на дясната сънни
артерия и вена, заедно с нарушаване в дълбочина и на други кръвоносни съдове по
главата, тялото и крайниците с липсващи меки тъкани, където дори и при
своевременно оказана медицинска помощ, смъртният изход е бил неизбежен и
непредотвратим. Експертизата е категорична, че установените наранявания по
тялото могат да бъдат причинени единствено и само от многобройните ухапвания от
кучета.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства
– обясненията на подс.П.К. и В.К., показанията на свидетелите С.Г., Е.Г., Ц.П.,
П.П., Я.В., А.А., М. А., Х.Б., М.Б., И.Г., П.В., В.С., Б.В., Р.Й., Е.П. и И.Ц.,
като последните са зачетени по реда на чл.281, ал.5 вр. чл.281, ал.1, т.4 от НПК, както и от писмените доказателства по делото: Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбуми към тях (л. 14 -л. 21), Протокол за оглед
на местопроизшествие от 19.01.2017 г., ведно с фотоалбум (л. 22 - л. 27),
Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.01.2017 г., ведно с фотоалбуми към
тях (л. 26 - л. 30), Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.01.2017 г.,
ведно с фотоалбуми към тях (л. 31- л. 34), Протокол за оглед на труп, ведно с
фотоалбум (л. 35 - 66), том 2: Протокол за оглед на веществени доказателства
(л. 14), справка за съдимост на В.К. (л. 33), характеристична справка (л. 34 ),
декларация за семейно и имотно състояние (л. 35 - 36), справка за съдимост на П.К.
(л. 37), характеристични справка (л. 38), декларация за семейно и имотно
състояние (л. 39 - 40), разписки за върнати вещи (л. 41), препис извлечение от
акт за смърт и удостоверения за наследници (л. 70 - 72), дневник с данни за
настаняване на животни в Приюта за безстопанствени животни към О.С.
постановление на разследващ полицай за евтанизиране, протокол за извършена
евтаназия от 20.01.2017г., Заповед №58-РД-01.03/24.01.2017г. на Кмета на О.С.
протокол от заседание на комисия, потвърдителна бележка от 14.02.2017г за
получени животински трупове, декларация по чл.47, ал.2 от ЗЗЖ от 23.03.2017г., заверени
копия на ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД - Плевен № 2339 от
24.06.2015 г., издадено на П.К., Епикриза на П.К. от УМБАЛ „Д-р Г.
Странски" от 10.06.2015 г., амбулаторен лист № 400 от 18.04.2018 г.,
издадено от д-р П.Г.на В.К..
При анализа на
доказателствата съдът направи следните правни изводи: Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по безспорен начин
времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и авторството на
подсъдимите. На първо място свидетелите К., С. и Й. установяват, че двамата
подсъдими са собствениците на процесните кучета. Тези свидетели, както и св.В.,
и А. сочат, че подсъдимите са пускали кучетата в двора си свободно, от където
те изкопавали дупки или през отворената порта излизали на улицата. Кучетата
били виждани често да се разхождат свободно по улицата, а също и да влизат в
дворовете на съседите. Самата пострадала споделила това както със своята сестра
св. В., така и с дъщеря си св. А.. Споделила също, че се страхува от тези
кучета. В същия смисъл са показанията на свидетелите И.Ц. и съпругата му Е.П.,
също съседи на подсъдимите, които свидетелстват, че са чували от съседи, че
рижавото куче на К. е нападало други кучета, а собствениците им ги пускали
свободно. Според св. С.Г. едно от куче
на К. преди време разкъсало нейно куче. Св.П.П. отрече да е ставал свидетел на
същото. Според него кучетата винаги били вързани, но съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля в тази им част, тъй като те не кореспондират с
останалите доказателства по делото. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие, непосредствено след деянието в дома на подсъдимите е
установен метален синджир с две кожени каишки на него (колани), които са намерини
откопчани. Същото доказва, че в деня на инцидента никое от кучетата на
подсъдимите не е било вързано. Това обстоятелство бе потвърдено и от св. В. – внучка
на подсъдимите, която е разговаряла с тях непосредствено след инцидента и от
тях научила, че кафявато им куче се е „скъсало“. Нейните свидетелски показания
съдът не кредитира в останалата част, тъй като същата е заинтересован свидетел,
а и са в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства. Съдът не
кредитира също и показанията на св. Г. – дъщеря на подсъдимите по същите
съображения. Доколкото същата изложи, че след инцидента черното куче, а и към
настоящия момент все още е в дома на родителите ѝ, съдът намира, че няма
пречка да им даде вяра. Свидетелските показания на Б. съдът кредитира само в
частта, в която същият заяви, че е видял пострадалата да се прибира към дома си
и я чул да гони кучета. Пред съда обаче свидетелят не можа да посочи кои са тези кучетата, за които твърди, че
видял, имат ли стопанин, какво е било поведението им, обстоятелства, които
следваше да посочи, ако действително е станал свидетел на същите. Ето защо
съдът не ги кредитира в тази част.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите очевидци С. и нейният син св.Й., които
имат преки впечатления от случилото се и според които именно процесните кучета,
собственост на двамата подсъдими са причинили телесните увреждания на
пострадалата, довели до нейната смърт. Показанията им кореспондират с тези на
св.К., който пристигнал на мястото на произшествието, докато пострадалата все
още е била жива. Тримата свидетели са познавали кучетата, особено това се
отнася да св.С. и нейния син, които са съседи на подсъдимите. По делото се
събраха косвени доказателства, потвърждаващи обстоятелството, че именно процесните
кучета са причинили смърт на Б.. Св. Г., който е незаинтересуван от изхода на
делото изложи, че пред него двамата подсъдими признали, че в процесния ден
кучетата са им били пуснати. Освен това още в първите минути след пристигането
на местопроизшествието св. К. му е казал, че „кучетата на К. са изяли бабата“. Освен
това свидетелят изложи, че св. К. е бил в шок и целият треперел, което се
съобщава и от св.П.. Показанията на св. Й. кореспондират с тези на св.С.Г.,
която заяви, че научила за случилото от св. Й. и пред нея момчето е заявило, че
кучетата, които са умъртвили Б. са тези на двамата подсъдими. Свидетелката е
дала вяра на съобщеното от него и веднага потърсила по телефона подсъдимите, за
да им съобщи за трагичната новина. Не е случайно, че същата не е потърсила подсъдимите.
Тя знаела, че кучетата им се разхождат безнадзорно по улицата и са нападателни.
Няма причини съдът да не кредитира тези показанията на двамата свидетели, тъй като дори и да се приеме,
че св.С. е заинтересована от изхода на делото с оглед минали събития свързани с
доведения ѝ син и предишно куче на подсъдимите, то същото не се отнася до
останалите свидетели по делото. Освен това свидетелите преди инцидента са били
в добри отношения с подсъдимите. Показанията на свидетелите С., Й. и К. са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От тях се формира категоричния извод на съда за виновността на подсъдимите. Същите
кореспондират и с останалия доказателствен материал. По делото е изготвена
съдебно ветиранарномедицинска експертиза на трупа на рижавото куче. Вещото лице
посочи, че в храносмилателната система на рижавото куче, което видно от
писмените доказателства е заловено на 20.10.2017г., т.е. на следващия ден, не
са установени човешки фрагменти. Експертът обясни това с обстоятелството, че в
червата на процесното животно е установена свинска четина. Животното е яло
свинска кожа, която е запушила стомаха му. По тази причина всичко, което
животното е поглъщало е върнато през устата, в противен случай животното е щяло
да умре. Остатъци от свинска кожа са установени в дома на подсъдимите, до
мястото където животните са били хранени. Независимо, че по делото не е изготвен
протокол, от свидетелските показания на св. Г. се установява, че непосредствено
след залавянето му процесното рижаво куче е било разпознато от св. Й. и св.К. и
безпротиворечиво посочено от тях като участвало в умъртвяването на пострадалата
Г. Б.. Свидетелските показания се подкрепят от заключението на изготвената СМЕ,
която установява механизма на настъпване на смъртта на пострадалата. Същата
съдът я кредитира като обоснована. Според вещото лице непосредствената причина
за смъртта на пострадалата е остро протичащия хеморагичен шок, предизвикан от
голямата кръвозагуба в резултат на разкъсване на дясните сънни артерия и вена,
заедно с нарушаване в дълбочина и на други кръвоносни съдове по главата, тялото
и крайниците с липсващи меки тъкани. Вещото лице посочи, че безспорно
нараняванията са причинени от животно и
е възможно то да е куче с оглед оставените следи. В този смисъл възраженията на
защитата за недоказаност на обвинението, и по-конкретно, че нараняванията
довели до смъртта на Б. са причинени от процесните кучета, тъй като липсвала
иззета проба от захапката са неоснователни. Същото би дало действително
категоричен отговор на този въпрос. Доколкото обаче са налице преки свидетели
очевидци, които са непредубедени свидетели, този пропуск в разследването не е
от съществено значение, още повече че са събрани доказателства, че към
процесните кучета впоследствие се е присъединило и трето неустановено по
делото. Досежно обясненията на подсъдимите съдът съобрази, че същите са не само
гласни доказателства, но и средство за защита.
При така доказаната
фактическа обстановка по категоричен начин се налага извода:
По отношение на подс.К.,
че с деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 325в, ал. 2 във вр. чл. с ал. 1 от НК, тъй като на 19.01.2017 г. в с.
Козловец, о.С. при условията на независимо съпричиняване с В.И.К., ЕГН **********,
не положил достатъчно грижи за гръбначни животни – 2 бр. кучета – мъжко куче,
рижаво на цвят, кръстоска между порода „Питбул“ и местно едро куче, и мъжко
куче, черно на цвят, неустановена порода, които се намират под негов надзор, в
резултат, на което животните причинили остро протичащ хеморагичен шок,
предизвикан от голяма кръвозагуба в резултат на разкъсване на дясна сънна
артерия и вена, заедно с нарушаване в дълбочина и на други кръвоносни съдове по
главата, тялото и крайниците с липсващи меки тъкани, вследствие на което е
последвала смъртта на Г. И. ***.
По отношение на подс.К.,
че с деянието си същата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 325в, ал. 2 във вр. чл. с ал. 1 от НК, тъй като на 19.01.2017 г. в с.
Козловец, общ. Свищов при условията на независимо съпричиняване с П.Г.К., ЕГН **********,
не положила достатъчно грижи за гръбначни животни – 2бр. кучета – мъжко куче,
рижаво на цвят, кръстоска между порода „Питбул“ и местно едро куче, и мъжко
куче, черно на цвят, неустановена порода, които се намират под нейн надзор, в
резултат на което животните причинили остро протичащ хеморагичен шок,
предизвикан от голяма кръвозагуба в резултат на разкъсване на дясна сънна
артерия и вена, заедно с нарушаване в дълбочина и на други кръвоносни съдове по
главата, тялото и крайниците с липсващи меки тъкани, вследствие на което е
последвала смъртта на Г. И. ***.
От обективна страна всеки
от двамата подсъдими е извършил деянието с бездействие, тъй като за всеки от
тях, като собственик на прецените кучета е налице задължение да се грижи за
животните. Безспорно двете кучета – мъжко куче, рижаво на цвят, кръстоска между
порода питбул и местно едро куче, и мъжко куче, черно на цвят, неустановена порода
са гръбначни животни и са под техен надзор, тъй като техни собственици. Въпреки
тези техни задължения, което включва и грижа и надзор да не се допуска
животните да навредят другиму, подсъдимите не са положили съответна достатъчна
грижа за процесните животни. Пускали са ги свободно, знаейки че животните по
един или друг начин успяват да излязат на улицата, да влизат в чуждите дворове,
създавайки по този начин с поведението си опасност за хората. В резултат на
недостатъчното полагане на грижа за животните от двамата подсъдими поотделно,
така като се изисква съгласно чл.150, ал.1, т.1 и т.3 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност, а именно да не ги оставят без надзор и да
предприемат всички мерки за да предотвратят бягството им, двете процесни животни
причинили на пострадалата Г. Б. телесни увреждания, които разкриват признаците
на тежки средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, като в
последствие, като пряка последица от тези наранявания, е настъпила смъртта ѝ.
Деянието е извършено
от подсъдимите К. и К. при форма на вината „непредпазливост”, тъй като същите
не са искали и предвиждали настъпването на общественоопасните последици-
причиняване на телесни повреди на пострадалата Г. Б., в резултат на които да
последва нейната смърт. Предвид факта, че и двете животни са произхождат от
порода, която е склонна да проявява относително по- голяма агресия спрямо други
породи животни, както и фактът, че животните са предизвиквали в предходен
период от време и други инциденти с проявена агресия, то подсъдимите са били
длъжни, а в конкретният случай и са могли да предвидят настъпването на тези
последици, които биха били избегнати при осигуряване на такива необходими грижи
и надзор, които при всички случаи да препятстват свободното им напускане
пределите на имота.
Затова съдът прие,
че подсъдимите са извършили престъплението по чл.325в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК при
независимо съпричиняване и призна подсъдимите за невинни да са извършили
престъплението в съучастие помежду си като съизвършители и ги оправда по
обвинението по чл.325в, ал. 2 вр. ал. 1 в частта му по чл. 20, ал. 2 от НК.
При определяне вида
и размера на наказанието, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията му. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и
подбудите за извършването му и личността на извършителите.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подс. П.К.
съдът като смекчаващи отговорността обстоятелства прие добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, влошеното здравословно състояние. Съдът не
намира отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията по повдигнатото
обвинение. Преценявайки превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства посочени по-горе и предвид високата обществена
опасност на този вид престъпление, съдът намира, че наказанието което следва да
се определи е в минимално предвидения от закона размер, а именно една година
лишаване от свобода.
Съдът намери, че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода е под три години и
лицето е неосъждано. Според съда за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му
наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под страх, че при ново
престъпление в изпитателния срок отложеното наказание лишаване от свобода ще
бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства предупредително и
възпитателно върху подс. К. и да се мотивират очаквания за постигане на
целените промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави. Като
взе предвид всички обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери,
че напълно достатъчен за него е изпитателен срок от три години, който е в
съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от
три години срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подс. В.К.
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, влошеното здравословно
състояние. Съдът не намира отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията
по повдигнатото обвинение. Преценявайки
превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства посочени по-горе и
предвид високата обществена опасност на този вид престъпление, съдът намира, че
наказанието което следва да се определи е в минимално предвидения от закона размер,
а именно една година лишаване от свобода. Съдът намери, че са налице
предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното наказание
е лишаване от свобода е под три години и лицето е неосъждано. Според съда за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е
наложително тя да изтърпи наложеното наказание ефективно. Самият факт на
осъждането, под страх, че при ново престъпление в изпитателния срок отложеното
наказание лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се
въздейства предупредително и възпитателно върху подс. К. и да се мотивират
очаквания за постигане на целените промени в съзнанието ѝ към спазване на
законите и добрите нрави. Като взе предвид всички обстоятелства, свързани с
личността на дееца, съдът намери, че напълно достатъчен за нея е изпитателен
срок от три години, който е в съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК
да не надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване
от свобода.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимите са признати за виновни,
съдът ги осъдил да заплатят всеки по сметка на ОДМВР Велико Търново направените
по делото разноски в размер на 218,46лева, осъди ги да заплатят по сметка на РС
Свищов разноски в съдебното производство по 66, 36 лева.
Съдът постанови веществените
доказателства: зъбна протеза, черна платнена чанта, кафяво кожено портмоне,
чифт чорапи с етикет в горната си част, пластмасово шише с надпис върху него
„Бронзов лак”, черна текстилна кърпа, да се върнат на наследниците на
пострадалата. Веществените доказателства: синджир с две каишки в долната си
част се отнемаха в полза на държавата. Веществените доказателства: натривка №
1, иззета от пръстите и ноктите на ръцете на Г. Б., натривка № 2, иззета от
ръба на раните на левия крак на Г. Б.; натривка № 3,иззета от ръба на раните по
главата на Г. Б.; натривка № 4, иззета проба за ДНК профилиране от устната
кухина на Г. Б., съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се
унищожат по съответния ред. Веществените доказателства на съхранение в РУ на
МВР – Свищов: черно яке, всички дрехи на Г. Б. и обица, да се върнат на
наследниците на пострадалата, след влизане в сила на присъдата. Веществените
доказателства: шише с взета кръвна проба от Г. Б., след влизане в сила на
присъдата да се унищожи по съответния ред. В полза на Държавата се отне черно мъжко куче с
неустановена порода и съдът постанови същото да бъде евтаназирано, тъй като в
конкретният случай е безспорно доказано по делото, че животното е проявило изключителна агресия спрямо пострадалата Г. Б.,
като представлява за в бъдеще отново опасност за живота и здравето на
хората.
По предявения и
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск,
съдът намира следното:
Исковете, предявени
от наследниците на пострадалата и допуснати за съвместно разглеждане в
наказателното производство са основателни. С действията си, за които подс. К. и
подс. К. бяха признати за виновен в извършване на престъпление по чл. 325в, ал.2
вр. ал. 1 от НК, те са осъществили и
деликт по чл. 45 от ЗЗД и са причинили неимуществени вреди на наследниците на пострадалата
от деянието. Резултатът от непозволеното увреждане е в пряка причинна връзка с тяхното
противоправно и виновно поведение. Поради което им дължат обезщетение за
причинените болки и страдания.
Неимуществените
вреди, причинени от подсъдимите и понесени от наследниците на пострадалата се
изразяват в психически страдания вследствие на претърпяната загуба на тяхната
майка. Видно от свидетелските показания Г. Б., макар и в напреднала възраст е
била дейна, сама си пазарувала и получавала пенсията си, грижела се е за
градината си, дори в деня на смъртта си сама е изринала снега по пътеката.
Внезапната ѝ смърт и то по този мъчителен за нея начин безспорно се е
отразил на преживяванията на нейните деца, с огле . Установи се, че както
дъщерята, така и синът са се намирали в близки отношения. Св.Б. се е чувал
всяка вечер с майка си, а св. А. я е посещавала всяка седмица. Болката от
загубата на близък човек е непосилна, но когато това е майката и краят ѝ
е настъпил неочаквано и по мъчителен начин, психическото страдание е
несравнимо. Пряка последица от престъплението е психотравма, причинена на наследниците
на пострадалата, чието действие от доказателствата по делото се установява е
продължило месеци след деянието. Размерът
на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
определи съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – определя се от съда по
справедливост. Съобразявайки характера и тежестта на причинените от подсъдимите
на наследниците на пострадалата
болки и страдания, съдът намира, че обезщетението им е възможно при уважаване
на претенцията в размер на 25 000лв. за всеки един от тях. Съдът счете, че за
горницата до 100 000лв. исковете са завишени и недоказани.
Изложените
съображения налагат подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Х.Б. като наследник на пострадалото лице вреди
в размер на 25 000 лева, представляващи
причинени в резултат на престъплението му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 19.01.2017г. до окончателно изплащане
на сумата, като за разликата от 25 000 лева до 100 000 лева искът е
неоснователен и съдът го отхвърли.
Изложените
съображения налагат подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на М.А. като наследник на пострадалото лице вреди
в размер на 25 000 лева, представляващи
причинени в резултат на престъплението му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 19.01.2017г. до окончателно изплащане
на сумата, като за разликата от 25 000 лева до 100 000 лева искът е
неоснователен и съдът го отхвърли.
Подсъдимият К. бе
осъден да заплати по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 1000,00 лева
върху уважения граждански иск, както и 5,00 лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Подсъдимата К. бе
осъдена да заплати по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 1000,00 лева
върху уважения граждански иск, както и 5,00 лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
По тези
съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: