РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Пловдив, 18.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 3053 по описа за 2021 година на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 268
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалбата на А.С.Ш., с ЕГН
**********, с адрес: ***, против Решение №94 от 29.03.2021г. на Директора на ТД
на НАП Пловдив, в частта с която е оставена без уважение жалба – вх. № 94-00-1897/15.03.2021
г. против Разпореждане изх. № С210016-137-0001597/25.02.2021 г. издадено на
основание чл.226, ал.1 от ДОПК от Г.Т. - публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска негова отмяна, като се обосновават
нарушения на нормите на ДОПК.
В съдебно заседание-жалбоподателят не се
явява, не се представлява
Ответникът - Директор на ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрк. Д., моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата като неоснователна. Поддържа фактическите и правните
констатации в обжалваното решение. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима, като е подадена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до
компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния
изпълнител, чието действие се обжалва и в определения по чл.
266, ал. 1 от ДОПК срок.
Разгледана по същество, съдът намира същата
за основателна по следните съображения:
На първо място, следва да се отбележи, че в
рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение
представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в
кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267
от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по
обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, в
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му.
Самият отказ за прекратяването на
изпълнителното производство поради изтекла давност,
касателно задължението по наказателно постановление, също е издаден от
оправомощен за това орган, на основание чл. 226
от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка
съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с предвиденото в ДОПК,
като в хода ѝ не са били допуснати съществени по характера им нарушения
на административно - производствените правила.
В решението на
Директора на ТД на НАП - Пловдив, предмет на оспорване по настоящото дело,
контролиращият административен
орган е счел, че изводите на публичния изпълнител по разпореждане изх. № С210016-137-0001597/25.02.2021 г. 25.02.2021
г. са правилни, като е посочил също, че приложими са специалните разпоредби на чл. 82 от ЗАНН, предвиждащ двугодишна давност
за изпълнение на административно наказание глоба. В тази насока е приел, че давността, започнала да тече от датата на
влизане в сила на наказателното постановление, е била прекъсната с издаването
на разпореждането за присъединяване от 09.02.2017 г. на вземането по
наказателното постановление, преди изтичане на двугодишния давностен срок. Прието е, че съгласно чл.
82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН от 09.02.2017 г. е започнал да тече нов
двугодишен давностен срок, в рамките на
който срок публичният изпълнител е издал постановлението за налагане на
обезпечителни мерки от 27.12.2018 г. Посочено е, че предвид това, че в ЗАНН
липсвал специален текст, който касае института на спирането на погасителната давност, то следвало приложение да намери
нормата на чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и да се приеме, че с налагане на посочената
обезпечителна мярка давността е спряна.
Прието е, че абсолютната погасителна давност по чл.
82, ал. 4 от ЗАНН е неприложима, защото за събиране на глобата е било
образувано изпълнително производство в двугодишния срок, като в тази връзка не
е изтекла и абсолютната погасителна давност от 10 години, съгласно приложимата
норма на чл.
171, ал. 2 от ДОПК.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Институтът на
давността във връзка с изпълнение на административните наказания е изрично
уреден в ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН урежда
началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на
административното наказание, вкл. когато тя е прекъсната. Ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН визира абсолютна погасителна давност за изпълнение на административното
наказание, настъпваща при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по
ал. 1, независимо от спирането или прекъсването. От своя страна чл. 82, ал. 4
от ЗАНН предвижда неприложимост на ал. 3 по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
В случая няма
спор, че процесният изпълнителен титул, касае вземания от глоби наложени на
жалбоподателя по административен ред и че същите са влезли в сила на твърдяната
от органа дата, от който момент съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН е започнал да
тече двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН за
изпълнение на наложеното наказание "глоба".
Настоящият състав не
споделя становището на административния орган, че по отношение на процесното
задължения е неприложим института на абсолютната давност установен с нормата на
чл. 82 от ЗАНН.
Видно от
разпореждане за присъединяване с изх. № С 170016-105-0016013/09.02.2017г.
вземането е действително е било присъединено към ИД 9491/2006г. по описа на ТД
НАП Пловдив, но разпореждането за присъединяване е било връчено на
жалбоподателя едва на 09.12.2020г.,
което означава, че жалбоподателят е уведомен за производството за принудително
изпълнение на това публично задължение след изтичане на 2-годишния срок по
чл.82 ал.1 от ЗАНН, който е изтекъл на 09.02.2019 г.
Това означава, че
давностният срок за публичните вземания глоби, наложени с НП, е изтекъл на 06.11.2018
г., след изтичане на 2 години от влизането му в сила. Действията по
принудително изпълнение са предприети след изтичане на срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН и към момента на издаване на процесното разпореждане от 25.02.2021 г. този
срок е изтекъл.
Решението на
директора на ТД на НАП Пловдив е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по отношение публичното задължение
с титул НП № 555 от 29.08.2016г., посочено в диспозитивната част на разпореждането
от 25.02.2021 г. за сумата в размер на 100 лв.
По изложените
аргументи, жалбата се явява основателна по отношение неправомерността на отказа
на публичния изпълнител за погасяване по давност на публични вземания по
изпълнителен титул посочен разпореждането от 25.02.2021 г. за суми на
нелихвоносни задължения в общ размер на 100.00 лв.
Преписката следва
да бъде изпратена на административния орган, който следва да изпълни
указанията, съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в
мотивите на настоящото решение.
От страна на
жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски и в този смисъл
съдът не дължи произнасяне в тази част.
С оглед горните
мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №94 от 29.03.2021г. на Директора
на ТД на НАП - Пловдив, в частта с която е оставена без уважение жалба – вх. №
94-00-1897 от 15.03.2021 г. против Разпореждане изх. № С210016-137-0001597/25. 02.2021
г. издадено на основание чл.226, ал.1 от ДОПК от Г.Т. - публичен изпълнител при
ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 226 ал.1 от ДОПК е отказано
погасяване по давност на публични задължения по конкретно посочен изпълнителен
титул за суми на нелихвоносни задължения
в общ размер на 100.00 лв.
ИЗПРАЩА преписката на Директор на ТД на НАП
Пловдив, за иницииране на процедура по издаване на ново разпореждане от
компетентния публичен изпълнител, в изпълнение на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: