РЕШЕНИЕ
№
гр. София,
06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шести януари през две хиляди двадесет и вторагодина в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при участието на
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Карабашева
в.гр.д. № 809 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20247872/10.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 2020 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 35-ти с-в, е признато за
установено по отношение на „Д.з.“ ЕАД, че дължи на Л.С.Ц. по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 5 000.00 лв.
– неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“,
представляваща частичен иск от общо претендираните 10 000.00 лв., ведно
със законната лихва от 13.11.2019 г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 600.00 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 07.09.2018 г. до 12.11.2019 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 65064/2019 г. по описа на СРС, 35-ти състав.
Срещу решението
е постъпила въззивна жалба с вх.№ 25179338/03.12.2020 г. на „Д.з.“ ЕАД,
подадена чрез юрисконсулт В.Г. – с пълномощно по делото от първа инстанция /л.
39/, с която решението се обжалва в цялост. Съдържат се оплаквания за
неправилност на атакуваното решение. Според жалбоподателя първоинстанционният
съд не е съобразил постановките на Общите условия, регламентиращи
застрахователното правоотношение между страните по сключената имуществена
застраховка и е достигнал до неправилно заключение относно покритите
застрахователни рискове. Счита, че липсва елемент от фактическия състав по иска
по чл. 405, ал. 1 КЗ, а именно покрит застрахователен риск, поради което и
искът следвало да бъде отхвърлен. Въззивникът иска отмяна на атакуваното
решение и претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна Л.С.Ц., подаден чрез адв. Г.Г. с приложено пълномощно, в
който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че са налице основанията
за уважаване на предявения иск, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна иска жалбата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Производството е
образувано с искова молба с вх. № 2000955/16.01.2020 г. от Л.С.Ц. с ЕГН: **********
срещу „Д.з.“ ЕАД с ЕИК: ******** за признаване за установено по отношение на
ответника на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, че същият дължи на
ищеца сумата от 5 000.00 лева – частичен иск от 10 000.00 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Каско+“, обективирано в полица №
440117220013060 за л.а. марка „БМВ“, модел 535 с ДКН ********, с валидност от
28.07.2017 г. до 27.07.2018 г., възникнало в резултат на злоумишлени действия
на трето лице от 26.06.2018 г. в гр. София, ул. „********, както и сумата от
600.00 лева – мораторна лихва за забава, дължима от 07.09.2018 г. до датата,
предхождаща деня на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65064/2019 г. –
12.11.2019 г., законната лихва върху главницата от 13.11.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сторените разноски. Твърди, че на
25.07.2017 г. бил сключен договор за имуществена застраховка за МПС „Каско+“
между страните с валидност от 28.07.2017 г. до 27.07.2018 г., като
уговорената застрахователна сума била в
размер на 21 500.00 лв. На 21.06.2018 г. в гр. София на ул. „********“
срещу № 6 ищецът установил, че процесният автомобил бил с разбита предна лява
врата, липсвали предни фарове (би-ксенон фарове фейслифт), спортен волан с
„пера“ за управление на скоростите, част от арматурно табло и централната
конзола, включващи навигационната система, CD/DVD,
управление на климатроника, а от багажника липсвали резервна гума с размер 18
цола, с желязна джанта – същия размер, крик, теглич, оригинални инструменти на
автомобила, оригинална аптечка и триъгълник, както и кабели за подаване на ток,
кука за теглене, платнено въже за теглене, а стъклото на вратата на багажника
било счупено. За случилото се ищецът уведомил органите на МВР, които образувано
досъдебно производство с № ДП225 ЗМК 1617/2018 г. по описа на 01 РУ – СДВР, и
застрахователя „Д.з.“ ЕАД, като последният отказал да изплати обезщетение за
липсващите детайли.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор с вх. № 5038338/04.03.2020 г., с който се оспорват
изцяло предявените искове по основание и по размер. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между него и ищеца, но твърди, че в случая било
налице изключение от застрахователното покритие по полицата, поради което
застрахователят бил освободен от отговорност и не дължи претендираната сума,
съставляваща стойността на липсващите детайли, агрегати, възли и вещи. Посочва
и че покритието на застраховката включвала кражба само на цяло МПС, а
отнемането само на някои негови части не бил покрит риск. Поддържа
се, че изплатеното застрахователно обезщетение от ответника на сервиз „М.К.“
ЕООД в размер на 3 226.92 лв.
било в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по автмобила.
По делото не е
спорно, че процесният лек автомобил „БМВ“ с ДК № СВ2629 ВР, модел 535 D е собственост на бащата на Л.С.Ц., че е
налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
440117220013060/25.07.2017 г. с ответника относно процесния автомобил с период
на застраховката от 28.07.2017 г. до 27.07.2018 г. за обща застрахователна сума
от 21 500.00 лв., че застрахователният договор е сключен при общи условия,
приложени по делото, че в срока на действие на застрахователния договор, а
именно на 27.06.2018 г. е настъпило застрахователно събитие, при което на
процесния автомобил са нанесени щети – счупено стъкло на предна лява врата,
счупено стъкло на вратата на багажника, липсващи предни фарове, волан, част от
арматурното табло, включващо: навигационна система, CD/DVD,
управление на климатроника, а от багажника липсват резервна гума 18 цола с
желязна джанта същия размер, крик, теглич, оригинални инструменти на
автомобила, оригинална аптечка и триъгълник, кабели за подаване на ток, кука за
телене и платнено въже за теглене, както и че за това е образувана преписка –
щета с № 44012131821313 – в тази връзка са приетите по делото уведомление за
щета от 29.06.2018 г. до застрахователното дружество, удостоверение от
02.07.2018 г. на Столична дирекция на вътрешните работи – 01 РУ – СДВР, както и
постановление за спиране на наказателното производство от 02.08.018 г. на СРП,
поради неразкриване на извършителя на деянието, ведно с останалите необходими
документи.
Страните не
спорят, че застрахователното дружество е изплатило на сервиз „М.К.“ ЕООД
ликвидационни разноски в размер на 3 226.92 лв., като в тази връзка е
издадена и фактура № **********/30.08.2017 г., приета по делото с доставчик „Д.з.“
ЕАД и получател „М.К.“ ЕООД на обща
стойност 3 226.92 лв.
От приетото по
делото писмо с изх. № 0-92-11883/29.08.2018 г., изпратено от ответника до ищеца
във връзка с образувана преписка № 440012131821313, се установява, че
застрахователното дружество, съгласно раздел първи т. 9.1.19. от ОУ, не
представя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на кражба или
грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС, поради което последният на
дължал обезщетение за детайлите, описани като липсващи по щетата.
В производството
по обезпечаване на доказателствата е изслушана и приета, неоспорена от
страните, съдебно-автотехническа експертиза. От последната се установява, че по
процесния автомобил са налице увреждания, а именно липсват: волан, въздушна
възглавница шофьор, модул климатроник, капак централна конзола – 2 части, фар
десен ксенон – адаптивен, фар ляв ксенон – адаптивен, резервна гума и кука за теглене.
Увредените детайли, които изискват подмяна, са: лайстна водобран (шахта) предна
лява, уплътнителна лента стъкло предна лява врата, стъкло предна лява врата,
рамка врати леви, стойка фар десен, декоративен капак модул седалки, букса
навигация, лайстна водобранна долна предна дясна врата, лайстна врата багажник
вертикална лява и дясна, задно стъкло, декоративен капак пепелник, предна врата
лява и преден капак. Според заключението на вещото лице по средни пазарни цени
към датата на настъпилото събитие – 27.06.2018 г. размерът на установените
липсващи детайли по процесното МПС възлиза в размер на 10 166.41 лв. В
съдебно заседание експертът поддържа изцяло изготвеното от него заключение.
В хода на производството
са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля и ищец Л.Ц.,
който заявява, че на 26.06.2018 г. паркирал процесния автомобил в ж.к. „Изток“
на кръстовището на ул. „********“ с ул. „Чехов“, като на следващия ден сутринта
излязъл да разходи кучето и след като минал покрай автомобила, забелязал, че
страничният прозорец бил отворен. Приближил се и установил, че бил разбит
предния ляв шофьорски прозорец, задната пета врата, както и че предните фарове
били откраднати. Установил и че липсвали волана с еърбега, централната конзола,
която отваряла климатика, бордовия компютър на автомобила, а от багажника –
теглич, крика, резервната гума и въжетата за теглене. В показанията си посочва
и че били счупени лайсните и прозорците. Когато паркирал предната вечер
автомобила, същият бил заключен и нищо не липсвало. През нощта валяло и заради
това багажникът бил наводнен, а в него се намирала цялата електроника на
автомобила, която дала на късо и трябвало да се подмени. Обадил се на
застрахователя, които го посъветвали да уведоми 01 РУ – СДВР.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с
правилността на решението настоящият съдебен състав намира следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.
Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг
писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета
на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на З.
то покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на
издаване; подписите на страните.
Предмет на
имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да
надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото
качество. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен
да плати застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 срок.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието.
Съгласно чл.
405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят
по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Предвидената в нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ
отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на
сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на следните
елементи: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществената
застраховка между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие
в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на вреди, за
които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия,
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на
застрахователя, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да докаже, че са налице
материалноправните предпоставки, при възникването на които може обосновано да
откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
В настоящия
случай между страните не е спорно, а и се установява, че към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие – кражба на отделни авточасти,
на 27.06.2018 г., ищецът е бил застраховано лице по действителен договор за
имуществено застраховане "КАСКО+" при „Д.з. ЕАД за лек автомобил марка
„БМВ“, модел 535 D, с ДКН********съгласно
комбинирана застрахователна полица за застраховки "Каско+" №
440117220013060 от 25.07.2017 г. със срок на валидност от 28.07.2017 г. до
27.07.2018 г. за застрахователна сума в размер на 21 500 лв..
Между страните не е спорно и се установява, че
в срока на покритие на застрахователната полица, вноските по която са платени,
на 25.04.2018 г., за времето от 20:30 часа на 26.06.2018 г. до 09:20 часа на
27.06.2018 г., от паркирания в гр. София, на кръстовището на ул. „********“ с
ул. „Чехов“, неизвестно лице се е приближило до моторното превозно средство
отнело от лекия автомобил "БМВ", модел 535 D,
с ДКН********и счупило стъклото на предна лява врата, след което проверило
багажника и отнело от вътрешността на моторното превозно средство един брой
волан, част от арматурно табло и два броя предни фарове, резервна гума,
монтирана на желязна джанта, крик за повдигане на автомобила, теглич,
оригинални инструменти на автомобила, аптечка и триъгълник от владението на Л.Ц.,
без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. 194, ал. 1 от НК, за което е образувано ДП №
16176/2018 по описа на 01 РУ – СДВР. С постановление от 02.08.2018 г. ДП №
16176/2018 по описа на 01 РУ – СДВР е спряно поради неразкриване на извършителя
на престъплението.
По делото се
установява, че щета № 44012131821313 е заведена при застрахователя на
27.06.2018 г., като са представени необходимите документи, като с уведомително
писмо от 29.08.2018 г., застрахователят е уведомил застрахования, че на
основание раздел първи т. 9.1.19. от Общите условия за застраховка "Каско+"
на МПС, застрахователят не представя застрахователно покритие за щети,
настъпили в резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати
на МПС, поради което е отказал изплащане на застрахователно обезщетение за
детайлите, описани като липсващи по щета № 44012131821313.
Спорни пред
въззивната инстанция са два въпроса: представлява ли събитието покрит
застрахователен риск, за който отговорността на ответника може да се ангажира,
както и досежно размера на дължимото обезщетение.
По отношение на
първия спорен въпрос:
Съгласно
представените като доказателство по делото Общи условия за автомобилна
застраховка „Каско+“ и по-точно в раздел първи т. 9.1.19 е предвидено, че
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в
резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС.
По делото е
установено настъпването на застрахователното събитие. Ищецът, настоящ
въззиваем, е сезирал компетентните да извършат разследване на кражбата органи,
като по случая е образувана прокурорска преписка срещу неизвестен извършител.
Обстоятелството, че частите от процесния автомобил липсват и водачът на
автомобила не знае кой ги е отнел, е достатъчно, за да се приеме настъпването
на събитието кражба. В случая следва да се посочи и че не се установява по
делото друга различна от описаната причина за липсата на частите от процесния
автомобил. Не се спори и между страните, че процесният автомобил е бил
застрахован от ответника със застрахователно покритие по клауза „Пълно Каско“,
включваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от
рисковете, посочени в т. 2 от ОУ. Това означава, че са покрити рисковете
противозаконното отнемане на цялото МПС и злоумишлени действия на трети лица,
изразяващи се в механично въздействие и заливане с химически активни вещества
/т. 2.1.5 от ОУ/.
Правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на изключен риск,
предвижда безспорно установяване на осъществяване на фактите, към които следва
да се приложи конкретният текст на ОУ, на които ответникът се позовава – т.
9.1.19. Въззивникът поддържа, че е налице
изключен риск по смисъла на т.9.1.19 от ОУ. Според настоящия състав на
въззивния съд, редакцията на т.9.1.19 от Общите условия не води до категоричен
извод, че при кражба на части от автомобила, които засягат неговата
функционалност и цялост, застрахователят се освобождава от задължението да
изплати застрахователно обезщетение, причинено
вследствие на кражба. Текстът предвижда, че не се покриват липсващи
отделни детайли, възли и агрегати, на МПС. Въззивният съд, при тълкуването на
клаузата на т. 9.1.19 от ОУ съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, и като взе
предвид, че при неяснота на уговорката, същата следва да се тълкува със смисъл,
ограничаващ правата на страната, която я е предложила и която цели да се ползва
от нея, достига до извод, че отказът на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение е неоснователен. Нужно е да се отбележи, както и
правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите си, че МПС
представлява по своята същност сложна
съставна вещ, която включва отделни елементи (части). Извън сложната съставна
вещ отделните нейни части нямат свое
самостоятелно предназначение, а са функционално свързани с главната вещ.
Ето защо всички части на главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на
взаимодействие, обезпечават възможността същата да бъде използвана съобразно
нейното предназначение.
От
комплексното тълкуване на т. 9, т. 11. 3 и т. 16. 10, изр. 2 от ОУ съдът
приема, че застрахователят е поел задължение да покрие и риска кражба на части
от застрахования лек автомобил. С оглед на това, като се е задължил да носи
риска от кражба (противозаконното отнемане) на целия автомобил, застрахователят носи риска и
от кражбата на онези части от него, без които същият не може да се ползва по
предназначение. Това произтича от спецификите на обекта на имущественото
застраховане - моторно превозно средство, съставляващо сложна съставна вещ с
определено предназначение. Изложеното налага извода, че регламентираните в
общите условия на застрахователя изключение в т. 9.1.19 касаят само онези части
от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия или
използване на технически средства и без които е възможно и позволено от закона
автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване, какъвто не е
процесният случай. ( в този смисъл е Решение № 4568 от 27.07.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 561/2019 г.). В допълнение към изложеното следва да се отчете и
обстоятелството, че в раздел втори, Каско, член втори, наименован „Покрити рискове“,
в т. 2.1.5. е предвидено, че застрахователят покрива пълна или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от рискове като злоумишлени действия на трети
лица, изразяващи се в причинени повреди на МПС от трети лица чрез механично
въздействие (удар с твърд предмет, надраскване, умишлено преобръщане), а според
т. 2.3 от същия раздел лекият автомобил е застрахован по клауза "Пълно
Каско", включваща и други покрити рискове като грабеж и кражба на цяло
МПС, които могат да доведат до пълна или частична щета на застрахованото МПС. В
случая не е установена причина за разрушаването,.От изложеното се налага извод,
че констатираните увреждания по
процесното МПС изразяващи се в липсата на волан, въздушна възглавница шофьор,
модул климатроник, капак централна конзола – 2 части, фар десен ксенон –
адаптивен, фар ляв ксенон – адаптивен, резервна гума и кука за теглене, както и
увредените детайли, изискващи подмяна - лайстна водобран (шахта) предна лява,
уплътнителна лента стъкло предна лява врата, стъкло предна лява врата, рамка
врати леви, стойка фар десен, декоративен капак модул седалки, букса навигация,
лайстна водобранна долна предна дясна врата, лайстна врата багажник вертикална
лява и дясна, задно стъкло, декоративен капак пепелник, предна врата лява и преден
капак, представляват нарушаване на
функционалната цялост на автомобила като сложна съставна вещи, а не
представляват кражба на отделни детайли, възли и агрегати по смисъла на
т.9.1.19 от ОУ. Чрез посоченото
въздействие е нарушена функционалната цялост на автомобила, като сложна
съставна вещ, при чието функционално единство същият е изправен, поради което в
случая е налице повреда на автомобила, която съгласно т.2.1.5 и т. 2.3 от ОУ
подлежи на обезщетяване, тъй както автомобилът е застрахован по "Пълно
Каско", при отчитане на неговата застрахователна стойност с констатираните
липси и увреждания. Констатираните липси и увреждания върху лекия автомобил не
са "липсващи отделни детайли, възли и агрегати на МПС", какъвто
например би бил акумулатор (в този смисъл и Решение № 4927 от 20.07.2018 г. по
в. гр. д. № 13683/2017 г. на Софийски градски съд, Решение от 12. 2019 г. по в.
т. д. № 1570/2019 г. по описа на I въззивен състав, ТО на Окръжен съд – Варна,
Решение № 5204 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 7696/2018 г. на Районен съд –
Варна, Решение № ЗЗ5062 от 09.02.2018 г. по гр. д. № 21227/2017 г. на Софийски
районен съд, всички постановени в аналогични случаи и по приложение на спорната
клауза на ОУ).
При липса на
проведено пълно и главно доказване на възраженията на застрахователя по
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът счита, че по делото не се установи
без съмнение, че за ответника е възникнало правото по чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ
да откаже заплащането на уговореното застрахователно обезщетение, а влезлият в
сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение при
настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение
за претърпените от събитието вреди. По изложените съображения съдът счита, че
настъпилото за времето от 20:30 часа на 26.06.2018 г. до 09:20 часа на
27.06.2018 г. констатираните липси на застрахования при ответника лек автомобил
съставляват покрит от застрахователя риск.
Досежно размера на обезщетението, дължимо на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ от застрахователя по имуществената застраховка, същият се
определя в зависимост от действителния размер на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума, съответно
тълкувайки и разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, и уговорките по
застрахователния договор с общите условия (чл. 405, ал. 1 от КЗ). Присъжданото
от съда обезщетение трябва да кореспондира с размера на претърпяната към деня
на настъпване на застрахователното събитие вреда.
Съгласно чл.
386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда / стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.)/. В случая
размерът на обезщетението следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ -
в размер на вредата, която е равна на възстановителната стойност на отделните части на застрахованото имущество,
изчислено по пазарни цени към момента на застрахователното събитие. От
заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и на което съдът дава
вяра като обективно изготвено и безпристрастно, стойността на щетата и на
новите части, които следва да бъдат възстановени по средни пазарни цени е
10 166.41 лева с вкл. ДДС, която сума се дължи на застрахования. Не е
спорно между страните по делото, че застрахователят е изплатил на „М.К.“ ЕООД сума
в размер на 3 226.92 лева с включено ДДС за извършения ремонт по щета №
44012131821313, като сумата е преведена по банков път на 30.08.2018 г.
Поради тази причина, искът по чл. 405, ал. 1
от КЗ се явява основателен до размера от 6 939,49 лева, но тъй като в
настоящото производство ищецът е предявил частичен иск за сумата от
5 000.00 лева (от общо 10 000 лева), искът следва да бъде уважен в
цялост до претендирания размер, както и правилно е посочил в мотивите си СРС.
Съгласно чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 108,
ал. 1 от КЗ и т. 12. 5 от Общите условия, застрахователят е длъжен да изплати
дължимото обезщетение в срок до 15 дни, който започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпило застрахователно събитие
и е представил всички поискани и по арг. от чл. 108 КЗ, необходими за
определяне на застрахователното обезщетение документи. В конкретния случай
ищецът е заявил претенция с начална дата от 27.06.2018 г., а щетата е била
заведена на 29.06.2018 г. Ответникът не е релевирал и поддържал твърдения, че
са били необходими допълнителни документи, които ищецът е следвало да
представи, за да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение, и не е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение в цялост, поради което, на
основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава за
плащане на обезщетението на 15.07.2018 г. и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху присъдената главница. Същевременно обаче претенцията е заявена от
ищеца за периода от 07.09.2018 г. до деня преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 12.11.2019 г.
Дължимата сума за този период, определена по правилото на чл. 162 от ГПК и
изчислена върху дължимата главница с помощта на онлайн лихвен калкулатор е в
размер на 600.00 лева, както и правилно е определил първоинстанционният съд,
поради което и акцесорният иск за лихва се явява основателен досежно предявения
размер.
Исковете са
основателни в присъдените от първоинстанционния съд размери. С оглед изложените
мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна – Л.С.Ц.. Във
въззивното производство същият е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, уговорено
в представения договор за безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗАдв., в минимален размер, което следва да бъде присъдено, е в размер от
203.33 лв. съгласно разпоредбата на чл. 36 вр. чл 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Релевираното от процесуалния представител на въззивника възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно
предвид размера на материалния интерес по делото.
С оглед цената
на исковете и по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20247872/10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2020 по описа за 2020
година на Софийски районен съд, 35-ти състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокатско дружество „Г. и П.“,
вписано в САК с № **********, представлявано от адвокат Г. И.Г. – САК, личен № *********на
основание чл. 38 от ЗАдв. сумата от 203.33 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.