№ 160
гр. Р., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224500600663 по описа за 2022 година
-ти
С присъда №58 от 11.05.2022 г. по н.о.х.д. №314/2022 г., РРС, НО, 3 наказателен
състав признал подсъдимия С. Д. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е
определил наказание лишаване от свобода за срок от три години, на осн. чл.373, ал.2 във вр.
с чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал същото с една трета – от три години на две години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
РРС се произнесъл и осъдил подсъдимия да заплати в полза на ОДМВР-Р. сумата от
129,80 лв. за направени разноски по делото и 5 лв. държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния
защитник на подсъдимия – адв. П. Х., с твърдение за неправилност на присъдата поради
неправилно приложение на материалния закон. Претендира се намаляване размера на
наказанието лишаване от свобода и определянето му при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
В жалбата не се иска събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание пред РОС представителят на Р.нска окръжна прокуратура
счита жалбата за неоснователна. Моли присъдата на РРС да бъде потвърдена. Сочи, че от
1
първостепенния съдебен състав са били отчетени надлежно всички обстоятелства, които
отегчават и смекчават отговорността на подсъдимия и наказанието е определено правилно
по размер.
Служебният защитник на подсъдимия подържа жалбата. Развива съображения за
явна несправедливост на наложеното наказание. Иска неговото намаляване, като същото
бъде определено към законоустановения минимум и редуцирано с една трета.
Подсъдимият Т. се присъединява към доводите и исканията на защитника си. Моли
наказанието му да бъде намалено.
Р.нски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Доказателственият анализ на РРС е формиран въз основа на признанието на фактите
по обвинителния акт от страна на подс. Т., подкрепящите ги показания на свидетелите К., Р.,
Р., Н., К., А. и писмените доказателства – заключения по изготвени съдебно – ценова и
икономическа експертиза и съдебно – техническа експертиза, протоколи за доброволно
предаване, справка за съдимост и др.
Изброената доказателствена съвкупност, ведно с признанието по чл.371, т. 2 от НПК
от страна на подсъдимия, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното
изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че подсъдимият Т. е бил осъждан многократно за
престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК - по НОХД № 230/2019 г., по НОХД № 939/2020 г., по
НОХД № 2232/2020 г., по НОХД № 2075/2020 г., всички по описа на РРС, като му е
налагано наказание лишаване от свобода, чието изпълнение не е било отложено по чл. 66 от
НК.
През втората половина на 2021 г. подсъдимият С. Т. живеел в гр. Р., не работел и не
разполагал с доходи. На 02.11.2021 г. влязъл в магазин за хранителни стоки „Зари маркет“,
собственост на ЕТ „Зари-ДК-Захаринка К.“, намиращ се в гр. Р., на кръстовището между ул.
„Петрохан“ и ул. „Тича“. Подсъдимият укрил под дрехите си 4 бр. вакуумирани пакети от
по 500 г кашкавал марка „Ралица“ и 4 бр. вакуумирани пакети от по 100 г пастърма марка
„Стефанов“, на обща стойност 79.20 лв. Отивайки на касата, поставил за маркиране един сок
и една опаковка кашкавал, които не бил скрил, за да заплати само тях. Свид. Р., работеща на
касата, се усъмнила в действията му и съобщила на свид. Р.. Последната уведомила подс. Т.,
че й е известно, че той укрива и други стоки, при което подсъдимият се изплашил, извадил
ги, оставил ги на касата и избягал от магазина, оставяйки там дебитната си карта. Свид. Р.
подала сигнал на „ЕЕН 112“ и предала дебитната карта на пристигналите по сигнала
служители на Второ РУ. В хода на проведените оперативно – издирвателни мероприятия е
установено, че извършител на деянието е подс. С. Т..
На 18.11.2021 г. подс. С. Т. влязъл във входа на жилищна сграда, находяща се в гр.
Р., на ул. „Д.“ 4, забелязал оставен велосипед на междуетажната площадка на първи и втори
2
етаж, взел го и напуснал сградата. Велосипедът на стойност 85 лв. бил собственост на А.
Н.. През същия ден, придвижвайки се със същия велосипед в кв. „Здравец“ в гр. Р., подс. Т.
бил спрян за проверка от полицейски служители на Второ РУ при ОДМВР – Р., пред които
признал, че го е откраднал и го предал с протокол за доброволно предаване. В хода на
оперативно – издирвателните мероприятия е установена собственичката на велосипеда и
вещта й е била върната срещу разписка.
Въззивното производство е инициирано от защитника на подсъдимия, поради което
настоящата инстанция следва да извърши цялостна проверка на законосъобразността на
наказателния процес до този момент, независимо от изложените доводи в жалбата и без
възможност за утежняване на положението на подсъдимия. Предвид обстоятелството, че
първоинстанционното производство е проведено със съкратено съдебно следствие със
самопризнание на подсъдимия, предмет на проверка от въззивната инстанция е не само
първоинстанционната присъда, но и определението по чл. 372, ал. 4 НПК.
Въззивният съд счита, че в досъдебното и в първоинстанционното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на
делото на прокуратурата или за ново разглеждане от районния съд. На подсъдимия са
разяснени правата и последиците от неговото самопризнание и той доброволно е направил
искане да не се събират доказателства за фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въззивната инстанция, след като извърши проверка на определението по чл. 372, ал.
4 НПК и като взе предвид събраните по делото материали, намира, че то е обосновано и
законосъобразно. Самопризнанията на подс. Т. са подкрепени от доказателствения материал
по досъдебното производство, въз основа на който хронологично и логически обвързано се
установяват последователността на фактите на осъществяване на деянията и тяхното
авторство, като районният съд е достигнал до правилни изводи за правната квалификация на
деянието, за което подсъдимият Т. следва да понесе отговорност.
Законосъобразно и правилно РРС е приел, че от доказателствените материали по
делото, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен
и категоричен начин, че през периода от 02.11.2021 г. – 18.11.2021 г. в гр. Р., в условията на
опасен рецидив и на продължавано престъпление, подсъдимият Т. на два пъти отнел чужди
движими вещи – 4 бр. вакуумирани пакети кашкавал от краве мляко марка „Ралица“ – всеки
от по 500 г, 4 бр. вакуумирани пакети слайсове пастърма от говеждо месо марка „Стефанов“
– всеки от по 100 г и 1 бр. велосипед с черна рамка, всичко на обща стойност 164,20 лв., от
владението на магазин на ЕТ „Зари-ДК-Захаринка К.“ с управител З.Д. К. и на А. С. Н. –
всички от гр. Р., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Правилно е решението на първостепенния съд, че с престъпната си деятелност, изразила се в
извършване на две единични деяния, подс. С. Т. е осъществил продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко деяние осъществява състава на едно и също
престъпление – кражба, извършени са през непродължителен период от време – през
периода от 02.11.2021 г. – 18.11.2021 г., при една и съща обстановка, при еднородност на
3
вината – пряк умисъл, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го. В съответствие с разпоредбата на чл. 18 от НК
районният съд е извел правилен извод, че цялостната престъпна дейност на подс. Т. следва
да се квалифицира като довършено престъпление, защото, макар и кражбата, извършена на
02.11.2021г. от магазин на ЕТ „Зари-ДК-Захаринка К.“ да е останала недовършена по
независещи от подсъдимия причини, това обстоятелство не се е отразило значително върху
характера на цялостната престъпна дейност предвид по-голямата стойност на вещта,
предмет на деянието, осъществило състава на довършеното престъпление.
Първостепенният съд правилно е приел, че е налице квалифициращо обстоятелство
по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК и деянието е осъществено при условията на опасен рецидив,
доколкото към инкриминирания период подсъдимият е бил осъждан повече от два пъти за
умишлени престъпления от общ характер, за които са му налагани наказания лишаване от
свобода, чието изтърпяване не е било отложено на осн. чл. 66 от НК.
Законосъобразно РРС е приел, че от субективна страна деянието е осъществено от
подс. Т. виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко
е целял настъпването на престъпния резултат – да установи своя фактическа власт върху
движимите вещи с намерение противозаконно да ги присвои.
Въззивната инстанция изразява несъгласие с първата по отношение на
индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление, а именно три години,
което на осн. чл. 58а от НК е редуцирано с една трета до размера на две години. При
индивидуализацията на наказанието правилно е прието като смекчаващо отговорността
обстоятелство оказаното съдействие от подсъдимия на досъдебната фаза за разкриване на
обективната истина, тежкото му социално положение, ниската стойност на отнетите вещи и
липсата на настъпили вреди. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е
отчетено съдебното минало на подсъдимия.
Независимо от факта, че общата стойност на откраднатите вещи е ниска, че не са
настъпили вреди и подсъдимият е съдействал за разкриване на деянията, с оглед
установеното му съдебно минало и данните за предходните му осъждания, съдът намира, че
разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима в конкретния случай, тъй като не са налице
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на които
най-лекото предвидено наказание за извършеното престъпление да се явява несъразмерно
тежко.
От друга страна, първоинстанционният съд не е взел предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелство опитът на подсъдимия да реализира доходи чрез трудова
дейност след изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Настоящата инстанция счита,
че подбудите за извършване на деянията, свързани именно с липсата на средства за
препитание, следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказанието. Като
смекчаващи обстоятелства би следвало да се приемат и обстоятелството, че по-голямата част
от вещите – предмет на престъпните посегателства са хранителни продукти, както и
4
изразеното от негова страна искрено съжаление.
Във връзка с посоченото съдът счита, че наказанието на подс. Т. следва да бъде
намалено, като същото се определи към минимума при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно – две години лишаване от свобода, като на осн. чл.
58а от НК бъде редуцирано с една трета до размера от една години и четири месеца
лишаване от свобода.
В този смисъл и съдебният акт на РРС следва да бъде изменен чрез корекция в
санкционната му част и на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода в
посочения по-горе размер.
Липсват основания за коригиране на присъдата на РРС в частта, касаеща режима на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед предписанията на
чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяването му следва да е
строг.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд правилно е възложил на подсъдимия разноските по делото.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира други основания за
изменение или за отмЯ. на обжалвания първоинстанционен съдебен акт извън посочените
по-горе, поради което в останалата част приема, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1 т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Р.нски
окръжен съд
РЕШИ:
-ти
ИЗМЕНЯ присъда №58 от 11.05.2022 г. по н.о.х.д. №314/2022 г., РРС, НО, 3
наказателен състав в частта, с която на подсъдимия С. Д. Т. за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК е наложено наказание „Лишаване от
свобода за срок от две години“ като:
НАМАЛЯВА размера на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК на
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
-ти
ПОТВЪРЖДАВА №58 от 11.05.2022 г. по н.о.х.д. №314/2022 г., РРС, НО, 3
наказателен състав в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6