ПРОТОКОЛ
№ 1380
гр. Благоевград, 27.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка Пандева
Членове:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
Вили Дацов
при участието на секретаря Теофания Лазова
и прокурора С. Й. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Величка Пандева Въззивно частно
наказателно дело № 20241200601419 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Благоевград – редовно призована, се явява
прокурор А..
ОБВИНЯЕМИЯТ А. Х. М.– явява се лично, доведен от органите на ОЗ
„Охрана“ и представляван от неговия договорен защитник адв. С. П..
ПРОКУРОР А. - Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
С оглед липсата на пречки за разглеждане, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛО
ДОКЛАДВА, че производството е образувано по Частна жалба, подадена от
адв. П. против Определение № 309/17.12.2024 г., постановено по ЧНД №
644/2024 г. на РС – Сандански, с което е уважено искането на РП –
Благоевград, ТО Сандански и е взета най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия А. М.. Искането е за
отмяна на обжалваното определение и взимане на по-лека мярка за
неотклонение по отношение на М..
АДВ. П. - Поддържам Жалбата. Няма да представям други доказателства.
1
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПРОКУРОР А. - Считам Жалбата за неоснователна, поради което моля да я
оставите без уважение. Нямам искания за събиране на доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯ А. М. – На този етап няма какво да кажа.
С оглед липсата на доказателствени искания и като съобрази становището на
страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОР А. - Моля да оставите Частната жалба без уважение.
Направените в нея възражения относно реалната опасност от укриване и
извършване на престъпление са неоснователни. Считам, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно. РС – Сандански е посочил
доказателствата, въз основа на които обоснована обоснованото
предположение за съпричастност на обвиняемия. Считам за правилен извода
за наличието на реална опасност от укриване и извършване на престъпление
от страна на обвиняемия. Макар е неосъждан, поведението на обвиняемият
към инкириминираната дата, осъществяващо състава на престъпления, за
които му е повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК и за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и данните за причиняване на ПТП в следствие
на нарушение на правилата за движение по пътищата и напускане на
местопроизшествието, а също и данните за евентуално осъществено
престъпление по чл.343в, ал. 2 от НК, всичко това сочи на висока степен на
обществена опасност на дееца, нежелание за съобразяване с установения
законов ред. Като считам, че всичко това обуславя реална, а не хипотетична
опасност от укриване и извършване на престъпление.
Моля, съдът да отчете и обстоятелството, че обвиняемият е изключително
мобилен, често е напускал границите на страната, като е отсъствал и за по-
продължителни периоди от време, както и липсата на задържащи го фактори
към момента.
Освен това с оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществената опасност на деянието и дееца, намирам, че взетата по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение съответства на целите,
визирани в чл. 57 от НПК и моля да потвърдите обжалваното определение.
АДВ. П. – Аз не съм съгласен с определението, за това съм го обжалвал. Ще
започна с това, че целите на мерките за неотклонение са предимно и изцяло
свързани с факта да се осигури присъствието на обвиняемия, за да може едно
ДП да приключи, като се осуети възможността той да избяга или да се укрие и
по този начин да се осуети приключването.
Няма спор по въпроса, че престъпленията, за които му са повдигнати
2
обвинения той ги е извършил, това го признаваме. За тях законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ и тази предпоставка е налице. Макар, че в
практиката тази мярка се приема като изключителни и обикновено се вземат
за тежко умишлено престъпление, но закона е казала, че е достатъчно за
престъплението да се предвижда наказание „Лишаване от свобода“.
Не съм съгласен за наличието на другите две кумулативни, необходими
предпоставки – а именно реална опасност от укриване и извършване на
престъпление, защото съдът в определението си коментира едни
обстоятелства и стига до извод, който е малко вероятен като краен резултат.
Съдът коментира, че подзащитният ми е лице с ниска степен на обществена
опасност от гледна точка на това, че за него няма събрани доказателства за
други противообществени прояви. Това, което е направил би могло да се
характеризира с висока степен на обществена опасност, но той ще си понесе
наказанието за тези престъпления. И понеже липсват обективни и реални
обстоятелства, които биха могли да мотивират съдът да приеме, че е налице
реална опасност, съдът си позволява да коментира обстоятелства, че поради
високата степен на обществена опасност и тъй като за тези престъпления се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ би могъл евентуално да получи
и ефективна присъда и за да не може той да осуети изтърпяването на тази
присъда, се налага той да стои в ареста. Не смятам, че това следва да е
водещото, когато съдът следва да преценява каква мярка да се вземе за
определен обвиняем. След като не е осъждан, малко вероятно е той да
получи ефективна осъдителна присъда и съответно обстоятелствата, въз
основа на което съдът е направил извода, обективирайки реалната опасност от
укриване и извършване на престъпление в крайна сметка се вижда, че е
хипотетична, тъй като е под условие – евентуално, ако бъде осъден ефективно,
да може да си изтърпи наказанието.
Живеем в 21 век, в свят, който е отворен, хората са мобилни и пътуват
навсякъде, работят навсякъде. Не мисля, че това следва да се взима като
фактор, който да е в ущърб на подзащитния ми и съдът си позволява да
коментира, че за известно време той е живял в чужбина. Той работи в
чужбина, тъй като има малко дете, което още не е припознал, и поради тази
причина ходи и работи. Фактът, че е мобилен се отнася за всички млади хора,
това би могло да се използва за всяко едно производство като предпоставка да
се извежда опасност от укриване за това, че светът е отворен и хората са
мобилни.
Тук мога да кажа, че доказателствата, които предстоят да се събират е
оценителна експертиза, с оглед на обстоятелството да се прецени каква е
нанесената вреда, налице ли е друго престъпление или не. Иначе по
отношение на обвиненията, които са му повдигнати няма какво повече да се
събира по отношение на тях. Той е не е дал кръвна проба, няма какво да се
чака, признати са резултатите от тест- дрегера, така че престъпленията са
факт и са установено по безспорен и категоричен начин. Той дори и да е
навън, няма как да повлияе върху свидетели, няма как да възпрепятства
приключването на ДП .
3
Моля да имате предвид факта, че в крайна сметка обстоятелството, че той е
млад, мобилен, от една страна е добре за него, тъй като търси начини и
възможност да се реализира по света, и от друга гледна точка не би следвало
това се тълкува в негова вреда и да обосновава взимане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Законът предвижда вземането на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в изключителен случай, не мисля, че в конкретния случай това, което
той е направил представлява престъпление, за което единствено възможната
мярка, която би обезпечила производството е „Задържането под стража“.
С измененията на НК, мярката за неотклонение „Домашен арест“ би
обезпечила в също в такава степен приключването на ДП. И в първата
инстанция казаха, че прокуратурата разполага с възпиращи средства
възможността той да пътува по света, защото веднага може да му се наложи
забрана за напускане пределите на страната и възможността той да
пътуването в чужбина ще бъде парирана тази възможност.
Същевременно мярката за неотклонение „Домашен арест“ в крайна сметка в
голяма степен би обезпечила и другата предпоставка, за която съдът
хипотетично прави извода, именно възможността да извърши престъпление,
тъй като тази възможност ще му бъде отнета защото той може да бъде
контролиран по всяко време от органите на реда.
На последно място, той работи в чужбина, разполага с доходи и в крайна
сметка „Парична гаранция“ в по-голям размер също би обезпечила
приключването на ДП, тъй като знаете, че евентуално, ако наруши мярка
„Парична гаранция“, тя ще бъде конфискувана в полза на държавата, риск,
който не всеки би си позволил да направи. .
Моля по тези съображение да уважите жалбата и да отмените Определението
на РС – Сандански и ако прецените, че следва да се везма мярка за
неотклонение, да бъде по-лека.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯТ А. Х. М.– Признава се за
виновен, за което съжалявам, най-много за това, взел съм си поука, уплаших
се доста много и съжалявам, за което моля за споразумение и за по-лека мярка.
Аз живея в село Микрево в момента, с детето ми. В чужбина преди работех,
сега не, от както се роди дъщеря ми не ходя защото жена ми и детето ми са
сами и няма кой да им помага. Най- много заради дъщеря ми много ми липсва
детето и не зная колко време не съм виждал дето. Не съм го виждал от както
съм задържан.
ПОСЛЕДНА ДУМА на ОБВИНЯЕМИЯТ А. Х. М.– Моля за по-лека мярка.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание, съдът намира следното:
Производството е образувано по частна жалба на адвокат С. П. - защитник на
обвиняемия А. Х. М., срещу определение постановено по чнд №644/24 г. по
описа на РС - Сандански, с което по отношение на обвиняемия А. М. по
4
воденото досъдебно производство №339-ЗМ-547/2024г. по описа на РУ-
Сандански е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
За да постанови това определение РС - Сандански е приел, че от материалите
по делото може да бъде направено обосновано предположение за вероятна
съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което му е повдигнато
обвинение по чл.343б, ал.1 НК, чл.343б, ал.3 НК.
Направеният от първоинстанционния съд извод за наличието на обосновано
предположение за евентуална съпричастност на обвиняемия към всяко едно
деяние за което му е повдигнато обвинение, се явява обоснован и правилен и
се подкрепя от събраните в хода на разследването гласни доказателства,
съответни на които са протокол за оглед на местопроизшествие от 14.12.24г.,
талон за изследване, справка -нарушител и справка за съдимост на
обвиняемия.
Настоящият състав съобрази данните относно личността на М. и счита, че
опасността обвиняемият да се укрие в случая би могла да бъде преодоляна с
изпълнение и на по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“.
В преценката си съдът съобрази липсата на предходни осъждания на
обвиняемият М., семейната му обвързаност и полагане на грижи за неговото
дете, от друга страна - са наличните по делото данни за опита му да се
отклони първоначално от станалото местопроизшествие. При тези
фактически обстоятелства, съотв. обществена опасност на обвиняемия,
реалната опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на
М. може да бъде възпряна и с изпълнение на по-лека мярка за неотклонение от
„задържане под стража“, като адекватна за изпълнението в случая се явява
мярката „домашен арест“ по адрес на изпълнение на обвиняемия -
с.Микрево, ул.“Екзарх Антим“ №5 и чието изпълнение бъде контролирано с
електронно наблюдение, която МН максимално би гарантирала и целите по
чл.57 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 64, ал 7, ал. 8 и ал. 9 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 309/17.12.2024 г., постановено по ЧНД №
644/2024 г. на РС – Сандански, като ИЗМЕНЯВА взетата по отношение на А.
Х. М., ЕГН********** - обвиняем по ДП №339ЗМ-547/2024г. по описа на РУ -
Сандански мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „ДОМАШЕН
АРЕСТ“, която да се изпълнява на адреса на обвиняемия в село М., община С.,
ул. „**** № * при изпълнение на електронно наблюдение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивната инстанция е окончателно и не подлежи на
обжалване.
5
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи 12,00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6