Р Е Ш Е Н И Е
№………./06.08.2018 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Г. Стефанова,
и прокурора
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3607 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
от Н.М.Н. срещу Д.И.М., Прокуратурата
на РБ и ОД МВР гр. Ш. за
заплащане солидарно сумата 10 200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: уронване честта и
достойнството и накърняване доброто име на ищеца в обществото, пред колегите му
юристи, пред клиентите му като адвокат, чрез разпространяване, при което
първият ответник е използвал служебното положение на Заместник-директор на ОСС Т.,
на неверни твърдения, свързани със сл. д. № 6/2001 г. на ОСС Ш., още преди
ответникът М. да е започнал разследването: че ищецът е извършвал измами и че се
е укривал, както и че е бил редовно призован и не се е явил без уважителна
причина, както следва: на 31.03.2002 г. по "ТОП" телевизия гр. Ш. и на
01.04.2002 г. във вестниците "Монитор", "Труд", "Стандарт",
"24 часа", "Ш.ски глас" "Сега" и "Ш.ска заря"
в нарушение на забраната ответникът М. да изразява предварително становище по
възложените му дела по чл. 137 ЗСВ и на забраната да се разгласяват материали
по делото по чл. 179 НПК, по чл. 45 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва в периода от всяко от деянията до окончателното изплащане, с
присъждане на разноски.
Ответникът
М. оспорва иска. Твърди, че е казал по телефона на непозната за него жена,
която се представила за репортер на "Дарик-радио"
само, че му е възложено производство срещу ищеца, образувано от РП Ш. и
предадено с постановление на Главния прокурор на ОСС Т. за престъпление по чл.
209 НПК и ще положи усилия да приключи разследването до края на м. април 2002
г.
ОД МВР сочи, че ищецът не е бил обявен за издирване, а е изпълнено
постановление за предварително задържане.
Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата предявява възражение за погасяване вземанията по давност
(л. 250). Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
По същество страните не изразяват становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По предмета и допустимостта:
В исковата молба са изложени и други обстоятелства, а именно: че са
неверни твърдения в постановление за предварително задържане, изпратено в
Адвокатска колегия гр. Ш., а на 26.03.2002 г. представено в заседанието на
Висшия Дисциплинарен съд по дисц. дело № 3/2001 г., отменено с постановление от
12.04.2002 г. на районния прокурор при Районна
прокуратура – гр. Т.: че е извършвал измами и че се е укривал.
Ищецът твърди, че срещу него е водено, макар и скалъпено, следствие и е
обявен, макар и незаконосъобразно, за издирване.
На твърденията само за тези деяния може да се основе само съответно
искане по ЗОДОВ, тъй като те могат да бъдат обобщени в неоснователно повдигане
на обвинение и прилагане на мерки за процесуална принуда срещу ищеца. Даването
на гласност на обвинението е обстоятелство, което има значение за определяне
размера на обезщетението по справедливост. Поради системния характер на правото
на тези твърдения не е допустимо да се основе иск за обезщетение по чл. 45 ЗЗД.
Твърдяните от ищеца действия, извършени от ответника М. биха останали извън
обезщетяването на вредите по ЗОДОВ, тъй като не са предприети в рамките на
следствието, а преди това.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По твърдяните действия:
В писмо третото лице "Дарик радио" АД (л. 52 и 59 от делото на
ШРС) предлага на ищеца да посочи от кое предаване желае транскрипция и да внесе
разноски. Пълномощникът е заявил, че е възмутен и че третото лице следва да
знае кога радиото е излъчило компромати и клевети срещу ищеца.
Съдът приема, че третото лице съвсем не е длъжно да знае представите на
ищеца. Обратно – ищецът е длъжен да подготви старателно защитата си.
В писмо третото лице "Топ ТВ" ЕООД (л. 58 от делото на ШРС)
сочи, че не пази записите, поради което не може да предостави транскрипция.
Задължението на ищеца старателно да подготви защитата си включва също
задължението да поиска обезпечаване на доказателства, които може да бъдат
унищожени. Ищецът не е сторил това.
Без да са изчерпани възможностите за снабдяване с транскрипция и като са
изчерпани, но само по вина на ищеца, са допуснати свидетелски показания за
радиопредаванията. При наличие на преки доказателства, за събирането на които
ищецът е създал пречки, недопустимо е разглеждането на косвени.
Показанията не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното не би могло да се приеме, че ответникът М. е направил
изявления в сочения от ищеца смисъл.
В съдебната практика се е приемало, че когато публикациите в пресата са
за извършено престъпление, има значение дали ответникът е изнесъл такава
информация (решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV
г. о., ГК). В друго решение се приема, но за отговорността на държавата, че е
без значение дали материалите в пресата имат за свой официален източник органи
на досъдебното производство, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се
разглежда като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389
от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК). Съдът приема, че
има значение дали ответникът е изнесъл информация и каква. Да се приеме
обратното би означавало лицето, което прави изявление пред журналист да
отговаря и за преувеличени, преиначени или измислени публикации.
лист втори от решение от 06.08.2018г. по гр. д.№3607/12г. на ВОС, ХII-ти състав
Ищецът не е поискал събирането на доказателства за информацията, която всеки
от ответниците е изнесъл, при изрично оспорване от М..
Поради това не би могло да се приеме, че ответникът М. е направил
изявления в сочения от ищеца смисъл и пред журналистите от вестниците.
С постановление още от 15.01.2002 г. (обзор на л. 25 и сведение на л. 99
от делото на ШРС) Главният прокурор е разпоредил разследването по сл. д. 6/2001
г. на ОСС Ш. да бъде възложено на следовател от ОСС Т..
В рамките на продължения срок ищецът не е изразил становище по
официалните преписи от регистъра на дознанията, представени от ОД МВР (л. 621)
и не е посочил доказателства.
Предвид изложеното съдът приема, че е било образувано полицейско
производство срещу ищеца на 20.11.2000 г., възложено на ОСС Т. на 15.01.2002 г.
Следователно към 31.03.2002 г. и 01.04.2002 г. разследването е висящо, а не
предстоящо.
Ответникът М. не е извършил твърдяните действия. Останалите ответници не
са допуснали извършването на твърдяните действия. Исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете,
предявени от Н.М.Н. ЕГН ********** *** срещу Д.И.М. ***, адрес по месторабота: ул.
"Иван Вазов" № 1, Прокуратурата
на РБ и Областна Дирекция на МВР гр. Ш.
за заплащане солидарно сумата 10 200 (десет хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: уронване честта и достойнството и накърняване доброто име на
ищеца в обществото, пред колегите му юристи, пред клиентите му като адвокат, чрез
разпространяване, при което първият ответник е използвал служебното положение
на Заместник-директор на ОСС Т., на неверни твърдения, свързани със сл. д. №
6/2001 г. на ОСС Ш., още преди ответникът М. да е започнал разследването: че
ищецът е извършвал измами и че се е укривал, както и че е бил редовно призован
и не се е явил без уважителна причина, както следва: на 31.03.2002 г. по "ТОП"
телевизия гр. Ш. и на 01.04.2002 г. във вестниците "Монитор", "Труд",
"Стандарт", "24 часа", "Ш.ски глас" "Сега"
и "Ш.ска заря" в нарушение на забраната ответникът М. да изразява
предварително становище по възложените му дела по чл. 137 ЗСВ и на забраната да
се разгласяват материали по делото по чл. 179 НПК, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва в периода от всяко от
деянията до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.Н. с. ЕГН, с. а. да заплати на Прокуратурата на РБ и на Областна Дирекция на МВР гр. Ш. по 300 (триста) лв. на всеки от ответниците,
представляващи юрисконсултски възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в четиринадесетдневен срок от съобщенията до страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: