Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260776 11.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 20111 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на
съсобственост по чл. 34 ЗС.
Производството по делото е
образувано по искова молба за делба на следния недвижим имот: апартамент №**,
разположен на *** етаж в
жилищна сграда, блок № ***, вход „**”, гр. ***, общ. **., обл.
****, улица „****“ №**, състоящ се от две стаи и готварна,
със застоена площ от 57,75 кв.м /петдесет и седем цяло и седемдесет и пет
стотни квадратни метра/, при граници на жилището: ап. ** на С., ап.** на Г., **
- ап. ** на сем. А., ведно с прилежащото му избено помещение №**, с площ
7,14 кв. м., при граници на избеното помещение: изба № **на С., коридор и изба
№ ** на Г. и 2.352 % ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, която да се извърши между Д.Т.Т. и В.М.Т..
Ищецът Д.Т.Т.,
ЕГН **********, твърди, че собствеността е възникна по силата на прекратена
съпружеска имуществена общност /СИО/, между ответницата и Т.Д.Т., ЕГН **********,
който се е разпоредил с притежаваните от него права в полза на ищеца, по силата
на последователно сключени договори за дарение и покупко-продажба от ***** г.,
поради което се иска делба с ответницата В.М.Т., ЕГН **********, при равни делбени квоти.
Ответницата В.М.Т., ЕГН **********
възразява, че процесният недвижим имот е нейна собственост
и иска отхвърляне на предявения иск за делба. Твърди, че по силата на брачен
договор от **** г. е придобила собствеността върху имота, а бившият и съпруг си
е запазил право на ползване върху него, поради което извършените от него в
полза на ищеца разпоредителни сделки не са прехвърлили правото на собственост.
Третото лице-помагач на Т.Д.Т.,
ЕГН **********, праводател на ищеца, иска допускане
на съдебна.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че искът за съдебна делба следва
да бъде отхвърлен.
Установява се от приетите по
делото доказателства, че процесният недвижим имот е придобит в законов режим
на общност през *** г. на основание покупко-продажба, сключена по време на
брака между Т.Д.Т. и В.М.Т.. Бракът е прекратен с развод от **** г., при действието на СК от ****г.,
който се явява приложимият материален закон, като преди прекратяването на брака,
през **** г., съпрузите са сключили брачен договор, по силата на който
ответницата е придобила правото на собственост върху целия имот, а Т.Д.Т. е запазил ограниченото вещно право на
ползване върху ½ идеална част от имота в своя патримониум. След развода,
чрез последователно сключени договори за дарение и покупко-продажба от **** г.,
Т.Д.Т. е прехвърлил общо ½ идеална част от правото на собственост в
полза на ищеца по иска за делба Д.Т.Т..
Производството по настоящото дело
е спряно на основание, чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, като с вляло в сила решение № **** от ***** г. по гр.д. № ****/****
г.на РС-****, по предявен положителен установителен иск за собственост, е
прието за установено в отношенията между ответницата и бившият ѝ съпруг,
помагач в делбения процес, че тя е изключителен собственик на процесния
недвижим имот.
Съдът, като взе предвид, че с
посоченото съдебно решение са отречени правата на праводателя на ищеца, приема,
че правните последици на решението следва да бъдат зачетени в производството по
съдебна делба. Според разясненията на т.3
Б от ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е налице правен интерес от предявяване на
иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането
на исковата молба, като съображенията са това са, че с извършеното разпореждане
е нарушено правото на собственост на ищеца. Такъв е бил случаят и по предявения
от В.М.Т. против Т.Д.Т. иск за
собственост, доколкото ответникът по този иск се е разпоредил ½ идеална
част от правото на собственост преди завеждане на делото. Искът е предявен в
хода на делбения процес, против ответник, който е праводател на ищеца по иска
за делба и е конституиран като негов помагач в делбеното производство.
Влезлите в сила съдебни решения, по аргумент
от чл. 298, ал. 2 ГПК, формират сила на пресъдено нещо спрямо частните и
универсалните правоприемници на страните. Субективните предели на силата на
пресъдено нещо обхващат приобретателите на спорното право след влизане в сила
на съдебното решение, както и техните необходими факултативни другари. Макар ищецът
по иска за делба да не е взел участие като страна по предявения против
праводателя му иск за собственост, същият е обвързан от влязлото в сила съдебно
решение. Това е така, тъй като праводателят на ищеца е същевременно и негов помагач
в делбения процес, като в тези отношения, с оглед чл. 223, ал. 2 ГПК, не би
могло да е налице разминаване относно извода за това кому принадлежи на правото
на собственост. Предвид правилото на чл. 223, ал. 1 ГПК, че съдебното решение
има установително действие в отношенията между помагача и насрещната страна, не
би могло да е налице разминаване и в отношенията с насрещната страна, а при
положение че принадлежността на правото на собственост е установена със сила на
пресъдено нещо в отделен съдебен процес, то съдебното решение следва обвързва страните
в делбения процес. Производството по съдебна делба е особено исково
производство, в чиято първа фаза, при наличието на спорна съсобственост, е
допустимо съединяването на искове за собственост. Съделител, който твърди, че е
изключителен собственик, може да предяви иск за собственост, като отрече
правата на останалите съделители или на някои от тях. По правило разглеждането
на иска за собственост следва да бъде извършено в производство по съдебна
делба, но няма процесуална пречка за неговото отделяне в друга преписка. Касае
се до дейност по администриране на исковата молба, като искът за собственост ще
има обуславящо иска за делба правно значение. По аргумент от т.3 Б
от ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС иск за собственост може да бъде предявен,
включително и против прехвърлителя на правото на собственост. Ето защо, ако
прехвърлителят е конституиран и като помагач в делбения процес, влязлото в сила
съдебно решение по иска за собственост ще формира сила на пресъдено нещо както
в отношенията между съделителияте от една страна,
така и в отношенията между прехвърлителя и приобретателя от друга. Без правно
значение е дали искът за собственост ще бъде разгледан в делбено производство
или извън него. При всяко едно положение последиците на влязлото в сила съдебно
решение биха били идентични, а не би имало спор, че ако в хода на делбата бъде
разгледан иск за собственост, то последиците от изхода на този спор ще имат
обуславящо правно значение спрямо иска за съдебна делба.
Естеството на правото на
собственост е такова, че то, бидейки абсолютно вещно право, не би могло да
съществува в еднакъв обем и предели в патримониума на
повече от едно лице. Ето защо и не може да се приеме, че едно лице би могло да
бъде признато за собственик спрямо прехвърлителя, а да не е такъв спрямо приобретателя
на правото на собственост, освен ако последният не е придобил собствеността на
друго конкуриращо правно основание (напр. изтекла давност). Следователно при
предявен иск за собственост против привлечения като помагач в производството по
съдебна делба прехвърлител, съделителят-приобретател
се явява обвързан от влязлото в сила съдебно решение, що се касае до
основанието, на което е заявен искът за собственост. Последният е необходим
факултативен другар на ответника по иска за собственост, с оглед естеството на
спорното право и предвид наличието на висящ делбен процес. Настоящият съдебен
състав напълно споделя съображенията, развити в решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 296/2019 г. на ВКС, II г. о., които са в
смисъл, че ако искът за собственост е предявен против прехвърлителя и
приобретателя на недвижим имот, то те са необходими други в процеса, с оглед
естеството на спорното право, макар да не е налице задължителна пасивна процесуална
легитимация, доколкото искът може да бъде насочен само срещу единия от тях.
Идентично следва да се приеме, също и че, ако в хода на спор за собственост или
делбен процес, бъде предявен иск за собственост против помагача, праводател на
една от страните, то постановеното съдебно решение обвързва страните по основания
спор. Не би имало спор, че страната по основния спор може да противопостави на
другата страна съдебното решение, с което за зачетени правата на нейния помагач-праводател.
Следователно валидна е и обратната хипотеза, а именно, че постановеното в
отделен исков процес, заявен в хода на основания правен спор, съдебно решение,
с което правата на праводателя помагач са отречени, обвързва подпомаганата
страна, която е необходим факултативен другар на помагача-ответник.
В разглежданата хипотеза правото на
собственост на ответницата по иска за делба е признато в пълен обем спрямо
праводателя на ищеца. При това положение, след като правото на собственост е
отречено в лицето на прехвърлителя, то същото не е транслирано в патримониума ищеца
по силата на сключените договори за дарение и покупко-продажба. Налага се несъмнен
извод, включително и предвид приетите по делото доказателства, че ответницата е
собственик на процесния недвижим имот на основание сключен брачен договор, а
ищецът е придобил права от лице, което не е собственик. При това положение не е
налице съсобственост и искът за делба подлежи на отхвърляне.
За урбанизираната територия в гр.
С. не е налице влязла в сила кадастрална карата, което се установява от
извършена от съда служебна справка.
При този изход на спора правно на
разноски за адвокатско възнаграждение има ответницата. Разноските, в размер на
900 лева, се доказват от приложения по делото /л.48/, договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка, според
разясненията на ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в който е посочено, че
възнаграждението е платено в брой.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Т.,
ЕГН ********** против В.М.Т., ЕГН ********** иск за съдебна делба, с правно
основание чл. 34 ЗС, на следния недвижим имот: апартамент №**,
разположен на четвърти етаж в жилищна сграда, блок № ***, вход „**”, гр. **.,
общ. **., обл. ***, улица „***“ №**, състоящ се от
две стаи и готварна, със застоена площ от 57,75 кв.м
/петдесет и седем цяло и седемдесет и пет стотни квадратни метра/, при граници
на жилището: ап. ** на **., ап.** на **., ** - ап. ** на сем. А., ведно с
прилежащото му избено помещение №**, с площ 7,14 кв. м., при граници на
избеното помещение: изба № **на С., коридор и изба № ** на **. и 2.352 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН **********
да заплати на В.М.Т., ЕГН ********** сумата от 900 (деветстотин) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Т.Д.Т., ЕГН ********** трето
лице-помагач.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Е.К.