О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 10.06.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 10.06.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1482/2019 г. по описа на РС - Провадия,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ю.Б.Ю., ЕГН **********
против Х.Д., ЕГН **********.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
В исковата молба се посочва, че
страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с решение по г. д. №
114/2019 г. на РС – Провадия. Твърди се,
че в дома на ответника страните са ползвали отделен етаж от жилището на
родителите му, който не е бил обзаведен. Твърди се, че при пристигането в дома
на ответника, ищецът е обзавела дома и със свои лични движими вещи. Заедно с
движимите вещи същата разполагала и с лични парични средства в размер на 3500
евро, сума която също отнесла в дома на ответника. С оглед настъпилите влошени
отношения между страните, същите постигнали съгласие да прекратят брака си без
съдът да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения. Тъй като вещите и паричните средства били
лични на ищеца, ответникът не възразил тя да си ги вземе и че те не са предмет
на делото за развод. Уговорката между страните за връщането на вещите и парите
била постигната пред упълномощения от страните процесуален представител, който
ги представлявал по делото. Твърди се, че след приключване на делото за развод,
ответникът отказал да върне вещите и паричната сума. В дома на ответника
останали следните движими вещи, собственост на ищеца:
1.
Диван
сив на цвят, състоящ се от три модула, на стойност 3000лв.;
2.
Телевизор
SHARP LED Smart 49” на цена 799 лв.;
3.
Пералня
Samsung Add-Wash на цена 549 лв.;
4.
Сумата
от 3500 евро с равностойност 6825 лв.
Ответникът владеел личните движими вещи и
парични средства на ответницата без каквото и да е правно основание.
Независимо, че многократно ищецът го била канила да ѝ ги върне, той
отказвал и продължавал да ги използва.
С молба вх. № 1160/24.02.2020 г., подадена в
изпълнение на указанията на съда, ищецът уточнява, че телевизор SHARP LED Smart 49”
на цена 799 лв. е закупен от нейния баща Б.Ю. на 21.08.2017г.; пералня Samsung Add-Wash на
цена 549 лв. също била закупена от баща ѝ на 25.11.2016 г.; диван сив на
цвят, състоящ се от три модула, на стойност от 3000лв. бил закупен преди
сватбата през м. юли 2017 г., като сумата била
изцяло изплатена също от баща ѝ.
Твърди, че сумата от 3500 евро, с
равностойност 6825 лв., била лично нейна, като я била получила от баща си,
който повече от 10 години работел в чужбина – Франция. При отиването ѝ в
дома на ответника, тя взела със себе си всички парични средства, които имала,
лични вещи и движими такива, тъй като в дома на ответника нямало никакви вещи.
Въпросната сума била дадена на ответника в настоящото производство, за да
замине за Франция и да си намери работа, тъй като същият ѝ казал, че е
гражданин на Турция и трябвало да постъпи на наборна служба или да изпраща
пари, за да не влезе в казармата. Сумата, която следвало да заплати, за да не
влезе в казармата била 6000 евро. След като отишъл във Франция, той ѝ
изпращал парични средства, които тя лично превеждала по посочената от него
банкова сметка ***, като знаела, че сумата е за изплащане на наборната му
служба. Твърди, че средствата не са ѝ върнати и претендира за тях.
С молба вх. № 3665/30.07.2020 г., подадена в
изпълнение на указанията на съда, ищецът уточнява, че сумата 3500 евро с
равностойност 6825 лв. били лични средства на ищцата по делото. Същите били
дадени в заем на ответника, за да
замине за Франция да работи. При сключването на споразумението за прекратяване
на брака страните са постигнали извънсъдебно споразумение вещите, които
претендира и сумата от 3500 евро, с равностойност 6825 лв., да ѝ бъдат
върнати от ответника. Тези средства не били върнати до настоящия момент.
Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответникът да предаде владението на
горепосочените движими вещи, а при условията на евентуалност, в случай че
движимите вещи са погинали или негодни за употреба, моли ответникът да бъде
осъден да заплати тяхната парична равностойност, както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 3500 евро или тяхната равностойност в
лева, представляваща сумата 6825 лв. Претендира разноски.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
следва да укаже на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни
основанието, на което е придобила собствеността върху процесните движими вещи,
доколкото твърди, че същите са закупени и платени от баща ѝ; кога /с
дата/ е предоставила на ответника процесната заемна сума в размер на 3500 евро и
уговорили ли страните срок, в който сумата да бъде
върната. Ако такъв срок е бил уговорен – да го посочи. В случай че страните не
са уговорили срок, да посочи отправяла ли е покана до ответника за връщането
ѝ и кога /с дата/.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който изразява становище за нередовност на предявения иск за
осъждането му да предаде на ищеца описаните в исковата молба вещи, тъй като
съществувала неяснота в изложената фактология, касаеща времето на придобиването
им. Моли исковата молба да се остави без движение, като се укаже на ищеца да уточни
кога твърди, че са закупени процесните вещи и с какви средства, както и какъв е
бил произходът на оставените в дома му средства.
Твърди, че изложеното в исковата молба не
отговаря на действителното фактическо положение, като единственото
обстоятелство, което съответствало на истината било, че били бивши съпрузи.
Посоченото, че той ѝ обещал пред адвоката им след прекратяване на брака
да ѝ върне всички нейни вещи – мебели и парична сума в размер на 3500
евро, които уж оставила в дома му, били откровени лъжи и целели единствено да
предадат на думите ѝ достоверност, доколкото никога не била оставяла в
жилището им лични парични средства и, освен дрехи, обувки и дребни предмети за
собствена консумация и поддръжка, други вещи не била внасяла. Твърди, че не е намирал пари в дома им, но бил готов да ѝ
осигури възможност да си ги вземе, щом знаела къде ги е скрила. Поддържа, че Ю.
не е разполагала със собствени средства нито към момента на събирането им, нито
докато са живели заедно, като семейство, доколкото нямало от къде да ги набави,
понеже не работела. Твърди, че доходите в семейството осигурявал той, чрез труд,
полаган в Република Франция. Получаваното от него много добро парично
възнаграждение предоставял в семейството им, като тя разполагала с пари
неограничено и голяма част от тях харчела за свои лични нужди. Разбирането,
което той проявявал към влошеното ѝ финансово положение и едновременно с
това възможностите, с които той разполагал, го принудило всички разходи по
развода, включително заплащането на адвокатския хонорар и съдебните разноски,
да ги поеме той, без да иска да бъдат поделени. Тя обаче, не могла да се
примири, че няма да бъде осигурявана в бъдеще и започнала да измисля всякакви
способи, за да го принуждава да ѝ дава пари, включително да тормози
психически него и родителите му. Твърди, че и към настоящия момент му звъняла
постоянно по телефона и го заплашвала, че ако не ѝ осигури посочената от
нея сума, щяла да пусне в интернет пространството негови снимки и записи от
разговори, за да го компрометира. Твърди, че в действителност, докато живели
заедно, тя пожелала да обзаведат жилището по неин вкус и предпочитания, което направили с парите,
заработени от него, като малка част от мебелите за дома им закупили с общи,
дарени им на сватбата парични средства. Предвид съвместно прекараното време и
желанието му да съхранят добри отношения при раздялата им, ѝ предоставил
доброволно суми в размер на 2500 евро и 4000 лв., които надхвърляли многократно
приноса ѝ в семейството. В тази връзка оспорва твърдението, че ищецът
била закупила посочените в исковата молба вещи по време на брака им, че това е
станало с нейни лични средства, както и че била оставила на съхранение в дома
им сума в размер на 3500 евро, които той бил отказал да ѝ върне.
Поведението ѝ, обективирано чрез
иницииране на настоящото производство, недвусмислено сочело на злоупотреба с
процесуални права, както и с доверието му, доказвайки с непозволени средства,
че задържал нейни вещи без да е била оставяла такива, с цел да се
облагодетелства за негова сметка.
Поради изложеното моли за отхвърляне на иска.
При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените искове, моли
на основание чл. 103 и сл. от ЗЗД да бъде извършено прихващане със сумата от
2500 евро и 4000 лева, които е предал на ищеца при развода. Претендира разноски.
В отговор вх. № 1582/12.03.2020 г., подаден
във връзка с уточнителната молба на ищеца от 24.02.2020 г., оспорва истинността
на обстоятелствата, посочени от ищеца, като твърди, че същите не отговарят на
обективната истина. Твърди, че жилището, в което започнали съвместния си
съпружески живот не било необитаемо. Напротив, същото било обзаведено до степен
да им осигури спокоен и съобразен с нуждите им живот. До момента на получаване
на исковата молба не бил информиран от вече бившата си съпруга, че същата
притежава каквито и да е парични средства, което обосновавало недостоверността
и голословността на твърдението ѝ, че той е взел сумата от 3500 евро, за
да замине за Франция. Още повече, че той работел в тази държава непрекъснато от
2013 г., поради което не му е била необходима финансова помощ, както за
отпътуване, така и за периода докато си търсел работа. През целия им съвместен
живот осигурявал финансови средства за издръжка на семейството им сам и без
чужда помощ, вкл. и на ищеца. Твърди, че средствата, които бил придобил в
резултат на полагания от него труд, предоставял на ищеца, за да покрива нуждите
си и тези на домакинството, без да търси отчетност за същите. Непрекъснато бил
убеждаван от нея, че са ѝ нужни парични средства за различни цели, тъй
като няма такива, а и не работи. Отрича да е получавал средства от нея, както
за негови нужди, така и за нуждите на семейството им. Не отговаряло на истината
твърдението, че бил заплащал средства, за да не ходи в казармата. Такива
средства не бил изплащал, нито лично, нито чрез нея.
С молба вх. № 1583/12.03.2020 г., подадена в
изпълнение на указанията на съда, ответникът уточнява, че правопогасяващото
възражение за съдебно прихващане било средство за защита на ответника срещу
иска по същество, средство за защита на насрещното му вземане и
компенсационното му право във връзка със защитата му срещу претенцията на ищеца.
Претенцията му в тази насока се основавала на факта, че визираните парични
средства били негова лична собственост, които бил предоставил на ищеца по повод
на прекратения граждански брак между тях, с цел да ограничи затрудненията,
които тя щяла да изпита при самостоятелния си живот, без неговата финансова
издръжка. Обстоятелството, че Ю.Б.Ю. не упражнявала труд по трудово
правоотношение към посочената дата на развода, както и преди това, ведно с
убедеността му, че само той е осигурявал средства за издръжка на семейството
му, вкл. и нейната, породили в него желание, основаващо се на общото им минало
да я подкрепи в конкретния момент. Визираната цел и основание, с които бил
предоставил на ищцата сумите от 2500 евро и 4000 лева, обосновавали
необходимостта от тяхното връщане, респ. основанието им да ги претендира, в
случай че бъде осъден да ѝ възстанови претендираните от нея с исковата
молба средства, тъй като чрез получаването на същите тя би се обогатила
неоснователно, доколкото освен сумите, с които е участвала в съвместния им
живот и тези, с които е разполагала на лично основание, достоверността на които
твърдения отричал, същата, щяла да получи напълно неоснователно при посочената хипотеза
и неговите лични средства.
С молба вх. № 2249/26.05.2020 г., подадена в
изпълнение на указанията на съда, ответникът моли в
случай, че съдът приеме, че претенциите на ищеца са основателни, да се счете,
че предадената ѝ от него в деня на развода сума представлява обезщетение
за приноса ѝ в семейството, включващ и цената на придобитите от тях вещи
– пералня, телевизор, диван с компоненти, както и заплащаните за съвместните им
дела разходи, в това число оставените от нея 3500 евро, в резултат на
извършената от тях извънсъдебна подялба на имуществото. Твърди, че след
изплащането на посочената сума се договорили никой от тях да няма имуществени
претенции спрямо другия относно движимите вещи и пари, придобити по време на
съвместното им съжителство, което отразили в подписаното от тях споразумение за
прекратяване на брака, обективирано в решение № 38/15.02.2019 г. по гр.д. №
114/2019 г. по описа на ПРС. По този начин и двамата счели, че ищцата е
справедливо овъзмездена за участието си в брачния съюз.
Посочва, че от изложеното не ставало ясно
сумата, която ищецът претендирала от него в размер на 3500 евро, на какво
основание му е била предоставена – оставена в дома му на съхранение и той се е
възползвал от нея без знанието на собственика, заета ли е била от ищеца
временно, дарена ли му е била или на друго основание. Посоченото уточнение било
важно с оглед предприеманата от него защитна теза.
С молба вх. № 3905/10.08.2020 г., подадена в
изпълнение на указанията на съда, ответникът уточнява, че искането му било в
случай, че съдът уважи предявените искове и бъде осъден да предаде на ищеца
левовата равностойност на посочените вещи, както и сума в размер на 3500 евро,
на осн. чл. 103 от ЗЗД, да бъде извършено прихващане със сумата от 2500 евро и
4000 лева, до размера на по-малката от тях, които бил предоставил при развода
им. Предадените от него на ищцата суми представлявали плащане за уравнение на
дяловете при извършената между тях неформална извънсъдебна подялба на
имуществото при прекратяване на брака, като той получавал вещите, предмет на
спора, а тя паричната им равностойност и обезщетение за приноса в семейството. В
случай че бъде осъден да заплати претенциите на ищеца, да се счита, че е
направил възражение за прихващане с платените от него суми, които следвало да
му бъдат върнати от нея, като получени на отпаднало основание.
Визираните средства, съставлявали негови
спестявания, реализирани преди сключване на граждански брак, които съхранявал с
намерение да използва в бъдеще. Същите бил предоставил на ищеца в изпълнение на
постигнатото помежду им споразумение за уреждане на имуществените им отношения,
след което се съгласили да нямат претенции един към друг в тази насока. Именно,
предвид съдържанието на уговорката им, въз основа на която средствата са били
предоставени, обосновавали необходимостта от тяхното връщане, респ. основанието
им да ги претендира, в случай че бъде осъден да ѝ възстанови
претендираните от нея с исковата молба средства, тъй като чрез получаването на
същите, тя щяла да се обогати неоснователно, доколкото освен сумите, с които е
участвала в съвместния им живот и тези, с които е разполагала на лично
основание, достоверността на които твърдения отрича, същата щяла да получи напълно
неоснователно при посочената хипотеза и неговите лични средства.
Твърди, че вещите, предмет на иска по чл. 108
от ЗС, били придобити по време на брака между тях, като сума в размер на 3500
евро, не му е била предавана от ищеца за негови лични нужди или поради други
причини, нито използвана за общи за семейството потребности, нито оставяна в
дома му при раздялата им.
В отговор вх. № 26007/25.08.2020 г., подаден
във връзка с уточнителната молба на ищеца от 30.07.2020 г., поддържа, че
посочените обстоятелства, че му е била предадена сума в размер на 3500 евро,
като паричен заем, който той се задължавал да върне, без да се излага периода
на ползването ѝ, не отговаряли на истината, която позиция заемал до
настоящия момент в процеса, включително и в последното направено от него
писмено уточнение. Твърди, че с такава сума ищецът никога не е разполагала,
нито получавала от нейни роднини, за да му я предаде и не му е предоставяла
такава.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК
съдът определя следната правна квалификация на предявените искове и възражението
на ответника за прихващане:
Предявен е главен иск с правна квалификация
чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху
описаните в исковата молба движими вещи, съединен в условията на евентуалност с
иск по чл. 521, ал. 2 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца
тяхната парична равностойност, в случай че движимите вещи са погинали или
негодни за употреба, както и главен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
От страна на ответника е направено при
условията на евентуалност възражение за прихващане с правна квалификация чл.
104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - в случай че бъде осъден да заплати претенциите на
ищеца, да се счита, че е направил възражение за прихващане с платените от него
суми при развода в изпълнение на постигнатото помежду им споразумение за
уреждане на имуществените им отношения, които следвало да му бъдат върнати от
ищеца, като получени на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят
обстоятелствата, че: страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
влязло в сила решение, постановено по г.д. № 114/2019 г. на РС – Провадия; че
вещите, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, се намират във владение на ответника.
Не са
налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които
не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал.
1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
По иска по чл. 108 от ЗС:
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да укаже на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е
собственик на вещите на заявено правно основание, по отношение на които
претендира връщане от ответника, че вещите към момента се намират във владение
или държане на ответника и че същият ги владее или държи без основание.
В тежест на
ответника е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително и валидно правно основание, по силата на което владее
процесните вещи.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца, че не сочи
доказателства за установяване на релевантните за спора факти, включително за
установяване на правопораждащ юридически факт – основанието, от което извежда
претендираното абсолютно вещно право по отношение на всички процесни движими
вещи, доколкото не са конкретизирани обстоятелствата, които ще установява с
поисканите гласни доказателствени средства, и с оглед на това, че представените
разпечатки от сайтове са за направени заявки за доставка само на пералня и
телевизор и то от трето за спора лице и за движение на пратки – телевизор и
пералня, но не и за доставка вещите в дома на бившите съпрузи и получаването им
от тях.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ответника, че не
сочи доказателства, че именно процесните вещи са придобити по време на брака,
както и твърдяното основание, по силата на което владее процесните вещи,
доколкото липсва конкретизация на обстоятелствата, които ще установява с
поисканите свидетели, посочени общо като – „какви вещи сме закупили по време на
брака и с какви средства” и недопустимостта, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, да бъде установяван със свидетелски показания договор за доброволна делба
на движими вещи на стойност над 50 лева, който по силата на чл. 35, ал. 1 от ЗС е формален акт, освен при
изричното съгласие на ответника /чл. 164, ал. 2 от ГПК/.
По евентуалния иск по чл. 521, ал. 2 от ГПК:
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно, че ответникът
дължи предаване на ищеца на движимите вещи, че предаването им е невъзможно, тъй като не се намират у него, както и да се
установи равностойността на вещите.
В
тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
следва да укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът ѝ дължи
предаване на процесните движими вещи по изложените по – горе съображения; че
вещите не се намират у ответника, както и за тяхната стойност.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да укаже на ищеца, че при
условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно
правоотношение по твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на
който реално е предоставила в собственост на последния твърдяната парична сума,
която е получена от ответника със задължение да я върне в определен срок или
след покана, настъпването на падежа за връщането ѝ, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на процесната сума, за които факти ѝ се
указва, че не сочи доказателства, предвид липсата на конкретизация на фактите и
обстоятелствата, които ще установява с исканите гласни доказателствени средства.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, като установи своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, а при установяване на всички елементи от
фактическия състав на вземането на ищеца, следва да докаже, че е погасил
търсената сума.
По възражението за прихващане:
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да укаже на ответника, че
носи доказателствената тежест относно положителните факти, от които черпи
права, включително твърденията за извършено плащане, основанията за това и за
тяхното отпадане.
В
тежест на ищеца е да установи основание да задържи полученото.
Съдът, на основание чл.140 от ГПК,
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
По доказателствените
искания на ищеца:
Представеното
с исковата молба заверено копие от решение по г. д. № 114/2019 г. на РС -
Провадия е относимо към предмета на доказване и е необходимо за изясняване на
фактическата страна на спора, а приемането му като писмено доказателство е
допустимо.
По искането за приемане на представените
разпечатки от електронен сайт за направени заявки за доставка на пералня и
телевизор от трето за спора лице, като писмени доказателства, съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание след уточняване на основанието,
на което е придобила собствеността върху процесните движими вещи.
Искането за приемане като писмени
доказателства на представените разпечатки от електронен сайт за движение на
пратки – телевизор и пералня, ще се остави без уважение поради тяхната
неотносимост към спора, доколкото не съдържат в достатъчна степен
индивидуализация на процесните вещи.
По
искането за допускане на гласни доказателства съдът ще се произнесе в първото
по делото съдебно заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се
установяват с тях.
По доказателствените
искания на ответника:
Искането за допускане
на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на
довеждане ще бъде уважено за установяване на посочените в отговора от
06.02.2020 г. обстоятелства /в частта за закупените от страните вещи по време
на съжителството им – само относно процесните движими вещи/, като поради
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК в частта за установяване на сключен
между страните неформален договор за доброволна делба, съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание след изслушване на становището на ответника
съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ГПК.
Други доказателствени искания към този момент
не са направени.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да
се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
с писмена молба с препис за ответника да уточни основанието, на което е
придобила собствеността върху процесните движими вещи, доколкото твърди, че
същите са закупени и платени от баща ѝ; кога /с дата/ е предоставила на
ответника процесната заемна сума в размер на 3500 евро и уговорили ли страните срок, в който сумата да бъде
върната. Ако такъв срок е бил уговорен – да го посочи. В случай че страните не
са уговорили срок, да посочи отправяла ли е покана до ответника за връщането
ѝ и кога /с дата/.
СЪОБЩАВА на страните проекта за
доклад по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ю.Б.Ю. против Х.Д.,
с която са предявени обективно съединени искове, както следва: главен
иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението върху описаните в исковата молба движими вещи, съединен в
условията на евентуалност с иск по чл. 521, ал. 2 от ГПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца тяхната парична равностойност, в случай че
движимите вещи са погинали или негодни за употреба, както и главен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. От страна на
ответника е направено при условията на евентуалност възражение за прихващане с
правна квалификация чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - в случай че бъде осъден да
заплати претенциите на ищеца, да се счита, че е направил възражение за
прихващане с платените от него суми при развода в изпълнение на постигнатото
помежду им споразумение за уреждане на имуществените им отношения, които
следвало да му бъдат върнати от ищеца, като получени на отпаднало основание –
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят
обстоятелствата, че: страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
влязло в сила решение, постановено по г.д. № 114/2019 г. на РС – Провадия; че
вещите, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, се намират във владение на ответника.
Не са
налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които
не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал.
1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
По иска по чл. 108 от ЗС:
УКАЗВА,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е
собственик на вещите на заявено правно основание, по отношение на които
претендира връщане от ответника, че вещите към момента се намират във владение
или държане на ответника и че същият ги владее или държи без основание.
В тежест на
ответника е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително и валидно правно основание, по силата на което владее
процесните вещи.
УКАЗВА,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване на релевантните за спора факти, включително за установяване на
правопораждащ юридически факт – основанието, от което извежда претендираното
абсолютно вещно право по отношение на всички процесни движими вещи, доколкото
не са конкретизирани обстоятелствата, които ще установява с поисканите гласни
доказателствени средства, и с оглед на това, че представените разпечатки от
сайтове са за направени заявки за доставка само на пералня и телевизор и то от
трето за спора лице и за движение на пратки – телевизор и пералня, но не и за
доставка вещите в дома на бившите съпрузи и получаването им от тях.
УКАЗВА,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ответника, че не сочи доказателства,
че именно процесните вещи са придобити по време на брака, както и твърдяното
основание, по силата на което владее процесните вещи, доколкото липсва
конкретизация на обстоятелствата, които ще установява с поисканите свидетели,
посочени общо като – „какви вещи сме закупили по време на брака и с какви
средства” и недопустимостта, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, да бъде
установяван със свидетелски показания договор за доброволна делба на движими
вещи на стойност над 50 лева, който по силата на чл. 35, ал. 1 от ЗС е формален акт, освен при
изричното съгласие на ответника /чл. 164, ал. 2 от ГПК/.
По евентуалния иск по чл. 521, ал. 2 от ГПК:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца,
че носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че ответникът дължи предаване на ищеца на движимите вещи, че
предаването им е невъзможно, тъй като
не се намират у него, както и да се установи равностойността на вещите.
В
тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
на ищеца,
че не сочи доказателства, че ответникът ѝ дължи предаване на процесните
движими вещи по изложените по – горе съображения; че вещите не се намират у
ответника, както и за тяхната стойност.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
УКАЗВА,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че при условията на
пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно правоотношение
по твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който реално е
предоставила в собственост на последния твърдяната парична сума, която е
получена от ответника със задължение да я върне в определен срок или след
покана, настъпването на падежа за връщането ѝ, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на процесната сума, за които факти ѝ се
указва, че не сочи доказателства, предвид липсата на конкретизация на фактите и
обстоятелствата, които ще установява с исканите гласни доказателствени средства.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, като установи своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, а при установяване на всички елементи от фактическия състав на
вземането на ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
По възражението за прихващане:
УКАЗВА,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да укаже на ответника, че
носи доказателствената тежест относно положителните факти, от които черпи
права, включително твърденията за извършено плащане, основанията за това и за
тяхното отпадане.
В
тежест на ищеца е да установи основание да задържи полученото.
По доказателствата:
По доказателствените
искания на ищеца:
ДОПУСКА
за приемане представеното с исковата молба заверено копие от решение по г. д. №
114/2019 г. на РС - Провадия като писмено доказателство по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането за
приемане като писмени доказателства на представените разпечатки от електронен
сайт за направени заявки за доставка на пералня и телевизор от трето за спора
лице, в първото по делото съдебно заседание след уточняване на основанието, на
което е придобила собствеността върху процесните движими вещи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане
като писмени доказателства на представените разпечатки от електронен сайт за
движение на пратки – телевизор и пералня, поради тяхната неотносимост към спора.
ОТЛАГА
произнасянето по искането за допускане на гласни доказателства в първото по
делото съдебно заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се
установяват с тях.
По доказателствените
искания на ответника:
ДОПУСКА на ищеца
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора
от 06.02.2020 г. обстоятелства /в частта за закупените от страните вещи по
време на съжителството им – само относно процесните движими вещи/, като поради
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК в частта за установяване на сключен
между страните неформален договор за доброволна делба, съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание след изслушване на становището на ответника
съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ГПК.
Други доказателствени искания към този момент
не са направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора,
последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им
УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 13.07.2021
г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да
бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговор вх. № 760/06.02.2020 г.,
отговор вх. № 1582/12.03.2020 г., уточнителна молба вх. № 1583/12.03.2020 г.,
уточнителна молба вх. № 2249/26.05.2020 г., уточнителна молба вх. №
3905/10.08.2020 г. и отговор вх. № 26007/25.08.2020 г., като им се УКАЗВА, че
на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ДА СЕ НАПРАВИ служебно справка в НБД „Население” за
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: