Р Е Ш Е Н И
Е № 261741
гр. Пловдив, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2280 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба „Централна кооперативна банка” АД, ЕИК
*********, гр. София, район Слатина,
„Цариградско шосе” № 87 против А.В.З.,
ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл.
240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по Договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCard/VISA
№ ***/ 29.08.2008, както следва: от 610, 73
лв.- просрочена главница за периода от 31.03.2015 г. до 24.02.2019 г.,
сумата от 326,49 лв. – предсрочно изискуема главница; сумата от 344,94 лв.-
договорна просрочена лихва за периода от 31.03.2015 г. до 24.02.2019 г., сумата
от 491,04 лв.- наказателна лихва за забава за периода от 31.03.2015 г. до
14.10.2019 г. и сумата от 119,38 лв.-
такса за ангажимент и управление на кредита по чл. 4 от Договора, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
14.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16566/2019 г. по
описа на ПРС.
Ищецът твърди, че на 29.08.2008
г. е сключил с ответника Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000 лв. Съгласно чл.
12 от Договора картодържателят се задължил най- късно в последния работен ден
на текущия месец да осигури по разкритата разплащателна сметка сума не по-
малка от минималната месечна вноска в размер от 60 лв. или общата сума на задълженията му до края на предходния
месец, ако същата е по – малка от минималната месечна вноска. Сочи се, че
длъжникът не е изпълнил това свое задължение, с което е нарушил сключения
договор. На основание чл. 48 от ОУ с оглед неизпълнението от ответника, договорът е прекратен едностранно от ищеца с
уведомление, връчено на ответника на 24.01.2019 г. Сочи се, че длъжникът е
изпаднал в забава на плащането, считано от 31.03.2015 г. На 14.10.2019 г. ищецът депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено. Против заповедта е
постъпило в срок възражение от длъжника, което е обусловило правният интерес от
предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Моли исковете да
се уважат. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е връчен
на ответника, от когото е постъпил отговор в закоустановения едномесечен срок
по чл.131 от ГПК. Оспорват се исковете както по основание, така и по размер
като неоснователи. Оспорва се наличието на възникнало облигационно
правоотношение, като в тази връзка се сочи, че липсват доказателства за реално
предаване на кредитната карта, както и за реално усвояване на претендираните
суми за главница. При условията на
евентуалност в случай, че съдът приеме, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните, то твърди, че ищцовото дружество не е положило
грижата на добър стопанин, като няколко години след наличието на предпоставки
за прекратяване на договора е бездействал и по този начин е причинил вреди на
длъжника, за които той не носи отговорност. Позовава се на разпоредбата на чл.
83, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че не е положена грижа на добър търговец. Оспорва
начисляването на допълнителни такси, като противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Прави възражение за погасяване по давност на
претенциите за такси за усвояване и управление, по отношение на които е
приложима кратката тригодишна погасителна давност. Оспорва клаузите за лихви в
общите условия, като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като сочи, че в
договора има множество неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за лихви.
Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
На 29.08.2008 г. между ищеца –
банка и ответника в качеството на картодържател е сключен договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта MasterCard/ VISA с кредитен лимит № ***/29.08.2008
г., като е уговорено, че банката издава на картодържателя международна кредитна
карта MasterCard Фаворит с месечно таксувана и с кредитен лимит по посочената
разплащателна сметка. По картата банката предоставя кредитен лимит в размер на
1000 лв., който не трябва да бъде превишаван, като се сочи, че същият е банков
кредит, предоставен от банката за ползване чрез картата. Уговорено е, че
картодържателят има право да извършва транзакции до размера на кредитния
лимит. В т. 4 е уговорен начина на
олихвяване на ползвания кредит, като е предвиден гратисен период до последно
число на месеца, следващ месеца,
в който е осчетоводена транзакцията по картата.
Уговорено е, че в случай, че до изтичане на гратисния период
картодържателят не погаси всичките си задължения, формирани до края на месеца,
предхождащ този, в който изтича гратисния период, частта, формирана от плащания
при търговци, се олихвява с лихва в размер на 14,75 % годишно от датата на
осчетоводяване на транзакцията по картата. Частта, формирана от теглене на пари
в брой, парични преводи, различни от посочените по го- горе и от такси и
комисиони, се олихвява с лихва в размер на 14,75 % годишно. В т.8 е уговорено, че банката може да
капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към главницата по кредита,
за което картодържателят е дал съгласието си.
В т. 9 е посочено, че картодържателят е длъжен да погаси изцяло
задълженията /главница, лихви, такси, комисиони, разноски/ преди деня, в който
салдото започне да се олихвява с „лихва за неразрешен овърдрафт“, преди деня на
изтичане на валидност на картата, незабавно при прекратяване на договорните
отношения, независимо от основанието за това. Съгласно т. 11 при превишаване на
кредитния лимит, банката начислява такса за превишен кредитен лимит, съгласно
Общите условия. Таксата е дължима еднократно за един календарен месец,
независимо колко пъти е надхвърлян кредитния лимит в рамките на този
период. Съгласно т. 12 картодържателят
се задължава най – късно в последния работен ден на текущия месец да осигури по
разплащателната сметка сума, не по – малка от минималната месечно вноска в
размер на 60 лв. или общата сума на задължението му до края на предходния
месец, ако същата е по – малка от минималната месечна вноска. Съгласно т. 13
изпълнението на задължението трябва да стане до края на текущия месец в
противен случай банката начислява такса върху просрочения размер на минималната
месечна вноска, съгласно Общите условия (ОУ). Уговорена е последователност за
погасяване на задълженията (т. 15) лихви, такси, суми от теглене на пари в
брой, суми от плащания при търговци. В т. 21 е предвидено право на банката да
променя лихвения процент при промяна ОЛП, определян от БНБ или промяна на
посочените индекси, както и при наличие на други, непосочени в договора
основателни причини. Промените е предвидено да се обявяват незабавно във всички
салони на Банката за работа с клиенти и на страницата на Банката в
интернет. Съгласно т. 22 кореспонденцията
между страните се води в писмена форма на посочените адреси, като при промяна
на адреса картодържателят е длъжен да уведоми писмено банката незабавно, в
противен случай всички уведомления, покани и съобщения, изпратени от банката на
посочен в договора адрес, се считат връчени в деня на изпращането им.
Приети са като писмени
доказателство и подписани от ответника общи условия по договор за издаване и
ползване на кредитни карти MasterCard и VISA, както и Тарифа за операциите с
международни кредитни карти. В чл. 48 от Общите условия е предвидено, че в
случай на неспазване на клаузите на договора и общите условия, банката може да
прекрати едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие. В тарифата е
предвидено, че се събира такса ангажимент – 0,9 % еднократно върху размера на
кредитния лимит – макс. 50 лв., както и в т. 13 е предвидена месечна такса за
управление на кредита при карта с месечна такса за управление 0,2 % върху
размера на кредитния лимит – макс. 15 лв.
С писмо от 28.12.2009 г. всички
директори на клонове на ЦКБ АД са уведомени, че от месец януари ще бъдат
намалени задължителните минимални месечни вноски по изброените кредитни карти,
сред които е и кредитна карта Фаворит.
На 27.09.2012 г. ответникът е
подписала декларация при получаване на подновена кредитна карта и се е
съгласила договорът да бъде продължен с новия срок на валидност на картата.
На 14.11.2014 г. между страните е
подписан Анекс към Договор за разплащателна сметка издаване и ползване на
международна кредитна карта MasterCard/ VISA Фаворит във връзка с промяна на срока на
валидност на картата от 2 години на 3 години.
Уговорено е, че срокът на договора е равен на срока на валидността на
картата, като картата се подновява за нов срок от три години, съответно кредитът
се продължава автоматично за новия срок на валидност на картата и при същите
условия, ако до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на
картата, картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го
продължи или банката не е взела решение за прекратяването на кредита с изтичане
на новия срок. На 14.11.2014 г.
ответникът е подписала декларация при получаване на подновена кредитна карта,
като е удостоверила с подписа си, че връща старата кредитна карта и взема
новата кредитна карта, както и че е съгласна с подновяване на срока на договора
с нов 3 годишен срок.
На 06.11.2018 г. ответникът е
заплатила по сметка на банката сумата от 100 лв. с основание погасяване на КК
по запор.
В приетото по делото извлечение
от 14.10.2019 г. е отразено, че към 24.02.2019 г. ответникът не е заплатила 47
месечни вноски с падежи в периода от 31.03.2015 г. – 31.01.2019 г. Въз
основа на извлечението е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
като на 29.10.2019 г. е образувано изпълнително дело.
На 24.01.2019 г. банката е връчила
на ответника покана за заплащане на обща дължима сума в размер от 1373,22 лв.
Предоставен е седмодневен срок на плащане, след който ще се пристъпи към
деактивиране на картата и принудително събиране на сумите по съдебен ред.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за периода от 05.09.2008
г. до 14.06.2019 г. е усвоена обща сума в размер от 2834,23 лв., като
последното теглене е с дата 16.11.2014 г. Вещото лице установява, че размерът
на предсрочно изискуемата главница е 1234,32 лв., а на просроченатата главница
е 1599,91 лв. Начислена е такса за ангажимент и управление на кредита в общ
размер на 275 лв., такса надвишен лимит (по 10 евро или 19,56 лв. при всяко
надвишаване) – общ размер от 58,68 лв., лихва в размер от 202,51 лв., договорна
просрочена лихва в размер от 839,22 лв. и наказателна лихва за просрочие 640,56
лв. За периода от 05.09.2008 г. до 14.06.2019 г. ответницата е заплатила обща
сума в размер от 2957,62 лв., като последното плащане е от 07.11.2018 г. в
размер на 100 лв., за което е представено и преводно нареждане. С платените
суми вещото лице посочва, че са погасени частично гореописаните начислени, като
дължими суми по договора, като са останали дължими следните суми, а именно:
сумата от 326,49 лв.- предсрочно изискуема главница, 610,73 лв.- просрочена
главница, 119,38 лв.- такса управление, 344,94 лв.- договорна просрочена лихва
и 491,04 лв.- наказателна лихва.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента –наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата
по кредита. Ответникът следва да докаже
всички факти, които сочи да изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания.
От събраните по делото
доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява сключването на договора за банков кредит и усвояване на главница в общ размер от 2834,23 лв.
Съдът счита за неотносими
възраженията на особения представител на ответника за противоречие на договора
с разпоредбите на ЗПК, тъй като към датата на сключване на договора за кредит
през 2008 ЗПК все още не е съществувал. Същият е обнародван в ДВ бр. 18 от
05.03.2010 г. и е влязъл в сила на 12.05.2010 г.
Към датата на сключване на
договора за кредит обаче е действал ЗПК, обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в
сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от
1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила
от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
В случая са налице императивни
материално правни норми на закона-ЗПК (отм.);, които служебно следва да се
приложат от съда, респективно, да се приложат техните последици, дори и при
липса на точното им възпроизвеждане от страната, /т.10 от ТР № 1/17.07.2001 г.
на ОСГК на ВКС/. В този смисъл е Решение № 1977 от 18.12.2015 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2786/2015 г.
Съгласно чл. 7, т. 4 от Закона за
потребителския кредит (отм.); договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа посочване на чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване
главница на кредита). По представения договор параметрите на кредита, който е
предоставен на ответника са следните: размер на кредита 1000 лв. Формулировката
е ясна, с точно посочване на размера като конкретна стойност. Не е налице
нарушение на цитираната разпоредба.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за
потребителския кредит (отм.) договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа посочване на годишен процент на разходите по кредита, които
потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото
изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими
към момента на сключване на договора за кредит. Договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да
бъдат променяни. В случая - видно от договора - годишният процент на разходите
не е посочен. Посочено е единствено приложимия лихвен процент при непогасяване
на датата на падежа, като не са посочени конкретните разходи, приложими при
сключване на договора за кредит, а видно от приетото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза са начислявани такси за усвояване, такси за управление, такси
надвишен лимит, които са в немалък размер и освен таксата превишен лимит, която е ясно и точно посочена в
подписаната тарифа, то останалите такси не става ясно по какъв начин са
формирани.
Налице е нарушение и на чл. 7, т.
11 от ЗПК (отм.), тъй като не са посочени свързаните с договора разходи, които
трябва да се понесат от потребителя, ако има такива, а в случая се установява,
че такива разходи са начислени и са в значителен размер. Представена е подписана от ответника тарифа,
която обаче съдържа клаузи, касаещи не само таксите, свързани с подписания
договор, но и други видове такси по други предлагани от ищеца договори за
кредит, като липсва ясна и точна информация за дължимите такси и разходи по
конкретния договор.
Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния
характер на договорна клауза - Решение на Съда ( четвърти състав ) от
04.09.2009 г. по дело С - 243/08 и Решение на Съда ( първи състав) от
03.06.2010 г. по дело С - 484/08. Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи,
които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП -
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите,
сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,
като напр. при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора както и липса на
уведомяване за всички условия по договора за кредит и др.
Освен това липсва и информация по чл. 7, т. 9 във вр. с чл. 21,
ал.2, т. 3 ЗПК (отм.), а именно: липса на информация в договора по отношение на
разходите за извършване на превода на средства
и поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на
лихвите и другите разходи по него, както и за събиране на дължимите вноски или
за извършване на други плащания, независимо от това, дали сумите се събират в
брой или по друг начин.
В
Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е
поставено и изискването данните за разходите по кредита (лихвени и нелихвени
разходи и фактори) да са публично достъпни, за да се изключи субективният
елемент при изменението и за да може потребителят да направи прогноза или
самостоятелни изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от
сключването на договора.
При
договорите за предоставяне на кредит овърдрафт и издаване на кредитна карта с
оглед обстоятелството, че датата на връщане на съответните суми зависи от
датата на изтеглянето им и преценка на предоставения гратисен период е
предвидено в общите условия, че следва на титуляра или картодържател да се
изпраща извлечение за дължимите суми, в което да се посочи падежа на плащане и
минималната вноска. В случая не се установява на титуляра да са изпращани
такива извлечения, като не става ясно и по какъв начин са формирани дължимите
такси и дали е предоставена по разбираем и достъпен начин информация за дължими
разноски извън посочените лихви и главница.
Между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.4 и сл. ЗПК (отм.).
Съгласно чл.4 ЗПК (отм.) договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора, като
съгласно ал. 1 Кредиторът уведомява потребителя за всички условия на
потребителския кредит преди сключването на договора. В чл. 7 ЗПК (отм.) са
уредени изискуемите реквизите на договора за заем, като липсата на някои от
тях, лимитативно изброени в чл. 14 ЗПК (отм.) обуславя недействителност на
договора за кредит.
В настоящия случай не се доказа
потребителят – ответник по делото да е уведомен
за всички условия по потребителския кредит преди сключване на договора.
Не се установява същият да е бил
запознат с размера на годишния
процент на разходите преди сключване на договора за револвиращ заем, нито
същият да е установен и ясно посочен в сключения договор за кредит. Предвид
така изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗПК (отм.). Както беше посочено по – горе не са изпълнени и разпоредбите на
чл.7, т.6, т. 9 и т. 11 ЗПК ( отм.).
Нарушението на горецитираните
разпоредби обуславя недействителност на
договора за заем на основание чл. 14 ЗПК (отм.). Съгласно цитираната
разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая от приетото по
делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява размера на платената от ответника сума по
кредита, а именно: сумата от 2957,62 лв., с която съдът счита, че изцяло е
погасена усвоената по предоставения кредит
главница.
С оглед гореизложеното и
установената недействителност на договора за кредит, както и заплащането на
дължимата по него главница преди депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, то не следва да се обсъждат възраженията, касаещи предсрочната
изискуемост на вземането, както и възраженията за погасяване по давност на
претенциите. С платените доброволно суми е прекъсната давността по отношение на
платените суми.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Централна кооперативна банка” АД, ЕИК *********, гр. София, район Слатина, „Цариградско шосе”
№ 87 против А.В.З., ЕГН **********,*** искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца суми по Договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MasterCard/VISA № ***/ 29.08.2008, както следва: от 610, 73 лв.- просрочена главница за периода от
31.03.2015 г. до 24.02.2019 г., сумата от 326,49 лв. – предсрочно изискуема
главница; сумата от 344,94 лв.- договорна просрочена лихва за периода от
31.03.2015 г. до 24.02.2019 г., сумата от 491,04 лв.- наказателна лихва за
забава за периода от 31.03.2015 г. до 14.10.2019 г. и сумата от 119,38 лв.- такса за ангажимент и
управление на кредита по чл. 4 от Договора, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16566/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
Централна кооперативна банка” АД, ЕИК *********, гр. София, район Слатина, „Цариградско шосе”
№ 87 да заплати на А.В.З., ЕГН **********,*** сумата от 400 лв. –разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ