РЕШЕНИЕ
№ 3836
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110102789 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Й. Н. Н.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. В., кв. „В. В.“, бл. ****, вх. ***, ет.*, ап. ****, съдебен адрес:
гр. В., ул. „Н. Б.“ №*, ет.*, офис *- адв. Й. А., с която претендира да бъде осъдено „*****“
****, ЕИК: *****, със седалище: гр. С., жк. „Д.", бул. „Г.М. Д.“ №*, да му заплати сумата от:
20,00 лв., частично заявена претенция от общо 544,20 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня на автомобила му марка „****“, модел
„***“, рег. № *****, настъпили в резултат на ПТП от 30.08.2020г., причинено от водач
управлявал застраховано при ответника по договор № ***** за ЗЗ „Гражданска
отговорност“ МПС „*****“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 02.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 30.08.2020г., около 11:30 ч., в с. Ч., л.а. „*****“, с рег.№ *****,
собственост на ищеца, бил блъснат в паркирано състояние от лек автомобил марка „*****“,с
рег.№ *****, управляван от Н. Н., при извършване на маневра на заден вход. За настъпилото
ПТП страните попълнили ДКП, в който като виновен за настъпилото произшествие
посочили Н. Н.. Относно лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с peг. № ***** имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, обективиран в застрахователна полица №**********, със срок
на валидност от 01.03.2020г. до 28.02.2021г. На 09.09.2020г. ищецът уведомил ответника за
настъпилото ПТП, като последният извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис- заключение на щетите, като в описа като увреден детайл била
посочена задна броня. Въпреки надлежното регистриране, уведомяване и доказване на
настъпването на застрахователно събитие ответното дружество не изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение. Въз основа на направено от него проучване в няколко
сервиза, ищецът твърди, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер
на 544,20 лв. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва
наличието на валидно правоотношение между водача Н. Н. и ответното застрахователно
1
дружество по застрахователна полица № ********, със срок на валидност от 01.03.2020г. до
28.02.2021г. за лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с peг. №******, но оспорва
твърденията за настъпилото застрахователно събитие, като твърди, че липсва причинна
връзка между уврежданията по автомобила и посоченото в исковата молба събитие и
оспорва описания механизъм на ПТП. Ответникът посочва още, че процесното ПТП е
настъпило случайно или в условието на съпричиняване от страна на ищеца, като същият не
е спазил ЗДвП паркирайки по начин, който е създал опасност и пречка за движението в
процесния участък, като също така е ограничил и видимостта на другите участници в
движението и е допринесъл за реализиралото се ПТП. По отношение на ДКП сочи, че
същият не следва да бъде приет поради изготвянето му от лица, които са в близко родствено
отношение помежду си (баща и син) и възможността като такива да са вписали изгодни за
тях обстоятелства, които не съответстват на действителното положение, като се посочва
още, че от протокола е видно, че същият е попълнен само от едно лице и не е посочен
виновен водач, както се твърди в исковата молба. Позовава се и на чл. 494 т. 2 КЗ.
Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че не е изплатено застрахователно
обезщетение като твърди, че му е платил обезщетение в размер на 186,80 лв., определено
въз основа на чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди,
причинени на моторни превозни средства, като същевременно посочва, че изплатената сума
в пълна степен обезщетява претърпените щети по автомобила. В случай на евентуалност
твърди, че претендираното обезщетение е в завишен размер предвид съпричиняването от
страна на ищеца и факта, че процесният автомобил към датата на ПТП е бил на десет
години. Претендират се разноски.
С определение на съда постановено в проведеното на 17.11.2022г. открито съдебно
заседание, е допуснато изменение по размер на иска като е увеличен от 20 лв. /двадесет
лева/ частично от 544,20 лв. на 298,44 лв. /двеста деветдесет и осем лева и четиридесет и
четири стотинки/ - частичен от 544,20 лв. – общо дължимо обезщетение по процесната
застрахователна претенция.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – свидетелство за регистрация № **** част I и II;
двустранен констативен протокол за ПТП от 30.08.2020г.; полица за застраховка
„Гражданска отговорност“; претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС; опис
заключение по щета на МПС № ****** от 09.09.2020г. със снимков материал; справка за
IBAN от „*****“ с преводно нареждане от 16.11.2021г., се установява, че: Относно лек
автомобил марка „****“, модел „****“ с peг. №**** бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност със срок на валидност от 01.03.2020г. до 28.02.2021г. На
30.08.2020г. около 11:30 ч. в с. Ч. лек автомобил марка „*****“, с рег.№ *******,
управляван от Н. Н., при маневра на заден ход блъснал паркиран л.а. „****“ с рег.№ *****,
собственост на ищеца в задна дясна част. За настъпилото ПТП водачите съставили
Двустранен констативен протокол за ПТП. На 09.09.2020г. Й. Н. Н., уведомил „********“
ЗАД за настъпилото ПТП, като представител на застрахователя извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение на щетите с посочен
увреден детайл - задна броня. На 16.11.2021г. „*****“ ЗАД превело на Й. Н. Н. сумата от
186,60 лв. с посочено основание - застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че механизмът
на настъпване на ПТП е удар между движещ се на заден ход л. автомобил „****“, модел
„****“ с peг. №*****, управляван от Н. Н. и паркиран на тротоара в с. Ч. л.а. „******“ с
рег.№ *****. Описаните от застрахователя вреди отговарят на механизма на настъпване на
вредите, като действителната стойност по средни пазарни цени на необходимите труд и
части за възстановителни работи е 485,24 лева. Хоризонталната и вертикалната маркировка
на мястото на ПТП-то не влияе на механизма за настъпването му. На цветната снимка се
забелязва хоризонтална маркировка - непрекъсната линия, която водачът на застрахования
при ответника автомобил е пресякъл неправомерно при опита си да паркира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя
2
по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва,
че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал.2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 01.06.2012 г. по
т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45
ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет
автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило
ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и
неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка
между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си
за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при
успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
По делото са приети на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между ответното дружество и трето за производството
лице е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” обективиран в
застрахователна полица ****** със срок на валидност от 01.03.2020г. до 28.02.2021г.
относно лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с peг. №*****и настъпило
застрахователно събитие на 30.08.2020г., при което бил увреден собствения на ищеца л.а.
„******“, с рег.№ ******.
От съставения двустранен протокол за ПТП - документ, нормативно уреден по форма
и съдържание в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена на
основание чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и във връзка с чл. 487, ал. 4 и
чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, констатациите в който относно
механизма за настъпването на ПТП и отговорния за него водач се потвърждават от СТЕ,
съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на
л.а „*****“, модел „****“ с peг. №*****, което е противоречало на нормите на чл. 40 ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП („Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“) , е настъпило
ПТП, при което на собствената на ищеца вещ л.а. „*****“, с рег.№ *****, са причинени
вреди изразяващи се в увреждане на задна броня.
Според заключението на вещото лице стойността на работите за възстановяване на
имуществото във вида преди увреждането по средни пазарни цени е 485,24 лв., която
стойност съдът възприема за меродавна по гореизложените правни доводи. Изрично в чл.
400 ал. 2 КЗ е посочено, че при определяне на възстановителната стойност, обезценка не се
прилага.
С плащането на част от претендираното обезщетение застрахователят конклудентно е
признал горните обстоятелства, като единственият спорен въпрос е размерът на вредите.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ
към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на
претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
3
прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год.
по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009
год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика и по
аналгочините норми от действащия КЗ.
В случая, според заключението на вещото лице, стойността на частите и ремонтите
дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и качество отпреди
произшествието е 485,24лв, и след като се приспаднат общо изплатените от ответника
186,80 лева, остатъкът съвпада с претендираната след направеното изменение по реда на чл.
214 ГПК, сума от 298,44 лв.
Предвид така изложените правни доводи, съдът намира за установено наличието на
всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради
което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 298,44 лева – частично от
общо претендирано обезщетение в общ размер на 544,20 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ и вносни бележки за депозит за експертиза и държавна такса са в общ размер от 680
лева. Направеното възражение от ответника по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на
уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като
размерът му /без ДДС/ не надвишава минималния посочен в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдвС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД **** „*****“ АД ЕИК
*****, със седалище: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № **, да заплати на Й. Н. Н., ЕГН:**********, с
адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. ****, вх. ****, ет. *, ап. **** сумата от: 298,44 лв. /двеста
деветдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ - предявена като частичен иск от
общо претендирани 544,20 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на задна броня на автомобила му марка „******“, модел „***“, рег. № ****,
настъпили в резултат на ПТП от 30.08.2020г., причинено от водач управлявал застраховано
при ответника по договор № ****** за ЗЗ „Гражданска отговорност“ МПС „******“ с рег. №
******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „*****“ АД ЕИК ***** да заплати на Й.
Н. Н., ЕГН:********** сумата от 680 лева представляващи сторените разноски в
производството за държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение на адвокат,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4