№ 40
гр. Разлог, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря К. И. Т.,
разгледа докладваното от Атанас Иванов, Гр. дело № 20211240100845 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Х.С.-Б.ЕООД с ЕИК*, против И.В.К., с
ЕГН*.
Навежда се в молбата, че съгласно Заповед 237/29.10.2020 г. (Приложение 1) ищецът, в
качеството си на Работодател, е прекратил трудовото правоотношение с ответницата на
основание чл.188, т.З, при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.З и чл.194 от
КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, връчена лично срещу подпис
на И.В.К., ЕГН*, на 29.10.2020 г.
Твърди се, че със същата Заповед 237/29.10.2020 г. и на основание чл.221, ал.2 КТ, И.В.К.,
ЕГН*, лично срещу подпис е уведомена, че дължи на „Х.С.-Б."ЕООД обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 3 месеца или общо
2`400,00 лв. Сочи се, че съгласно Чл.9.1 от сключения между ищеца и ответницата Трудов
договор №197/13.08.2020 г. (Приложение 2), същият може да бъде прекратен с връчване на
писмено предизвестие от 3 месеца, отправено до работодателя, каквото не е налице.
Твърди се, че сумата от 2`400,00 лв. е дължима и произтичаща от неизпълнение на
задължение за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - 3 месеца, на И.В.К., ЕГН*, съгласно Заповед
237/29.10.2020 г., поради налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, връчена лично
срещу подпис на И.В.К., ЕГН*, на 29.10.2020 г.
Сочи се, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено с мотивирана и
законосъобразна заповед, която не е оспорена от страна на ответницата, след провеждане на
процедура на основание чл.193, ал.1 от КТ.
Твърди се, че тъй като И.В.К., ЕГН*, не е заплатила на „Х.С.-Б."ЕООД, дължимото
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, в размер на 2`400,00 лв, това е обусловило правото на
ищеца да депозира Заявление с правно основание чл.410 от ГПК, за заплащане на парично
задължение от 2`400,00 лв - главница, дължима и произтичаща от неизпълнение на
задължение за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - 3 месеца на И.В.К., ЕГН*, съгласно Заповед
237/29.10.2020 г., поради налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, връчена лично
срещу подпис на И.В.К., ЕГН*, на 29.10.2020 г., както и на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и 99,33 лв. - законна лихва за периода
1
29.10.2020 г. до 26.03.2021 г., както и разноските, във връзка със събиране на вземането в
общ размер от 448,00 лв., от които: държавна такса за издаване на заповед за изпълнение -
48,00 лв. и адвокатско възнаграждение - 400,00 лв.
Сочи се, че по подаденото заявление е образувано ч.гр.дело №166/2018 по описа на PC-Рг.
и е издадена Заповед №501575/01.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. 20211240100441 по описа на PC-Рг. Сочи се, че ответницата е подала
възражение на основание чл.414 от ГПК, което обуславя предявяването на настоящия иск за
установяване на вземането на ищец.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ищеца, че ответникът И.В.К. с
ЕГН*, дължи на ищеца Х.С.-Б.ЕООД с ЕИК*, следните суми:
- Сума от 2`400,00 лв. - главница, дължима и произтичаща от неизпълнение на задължение
за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - 3 месеца на И.В.К., ЕГН*, съгласно Заповед
237/29.10.2020 г., поради налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, връчена лично
срещу подпис на И.В.К., ЕГН*, на 29.10.2020 г.;
- Сума от 99,33 лв. - законна лихва за периода 29.10.2020 г. до 26.03.2021 г.; законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира ищеца и направените по делото разноски
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, не е подал такъв.
В съдебно заседание ищецът не се явява, изразява писмено становище, с което подкрепя
иска и прави искане по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът не се явява, не е делегирал процесуален представител, не оспорва иска.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, която правна квалификация е чл.422 от ГПК, по втория иск това е правото на
вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл.78 от ГПК.
С разпореждане е дадена възможност на ответника, да подаде отговор на исковата молба,
като му е указано, какви ще бъдат последиците от неподаването на отговор на исковата
молба.
С определение е насрочено открито съдебно заседание по настоящето дело, като са дадени
указания на ответника, че ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по искане на ищеца, може да
постанови неприсъствено решение срещу него.
В съдебно заседание, проведено на 02.03.2023 г., процесуалния представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238, ал.1 от
ГПК. С протоколно определение от 02.03.2023 г., постановено по гр. дело №845/2021 г. по
описа на РС-Рг., съдът е допуснал постановяването на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид посочените и представени по делото доказателства, намира иска за
вероятно основателен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение, поради което мотивите на настоящето
неприсъствено решение се основават на тях.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И.В.К., ЕГН*, дължи на Х.С.-Б.ЕООД с ЕИК*,
следните суми:
- Сума от 2`400,00 лв. - главница, дължима и произтичаща от неизпълнение на задължение
2
за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - 3 месеца на И.В.К., ЕГН*, съгласно Заповед
237/29.10.2020 г., поради налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, връчена лично
срещу подпис на И.В.К., ЕГН*, на 29.10.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване
на заявлението – 26.03.2021 г. до окончателното заплащане на главницата;
- Сума от 99,33 лв. - законна лихва за периода 29.10.2020 г. до 26.03.2021 г..
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН*, да заплати на Х.С.-Б.ЕООД с ЕИК*, сумата от 1`247.98 лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат и разноски за държавна такса в заповедното и
исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3