№ 47
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20205300900592 по описа за 2020 година
Предявени са субективно съединени искове от ЦВ. Д. Д., ЕГН **********, Г.
СТ. Д., ЕГН ********** и Д. СТ. Д., ЕГН ********** – всички с адрес: ****, чрез
процесуалния им представител адвокат Г.С., със съдебен адрес-гр. **** против ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София ,ЖК
“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 с правна квалификация чл.432 КЗ.
Твърди се, че на 24.09.2017 г., около 13,10 ч., на главен път І - 8 /Пловдив –
Поповица/ при км 238, при управление на лек автомобил „Хонда Прелюд“ *** ПЛ. БЛ. Т. е
нарушил правила на ЗДвП и е предизвикал ПТП, при което е настъпила смъртта на С.Г. Д.;
ЦВ. Д. Д. е *** на починалия С. Д., а Г. СТ. Д. и Д. СТ. Д. са *** на починалия Д..
С Присъда № 12/04.07. 2018 г. на ВОС- Пловдив, влязла в сила на 20.07.2018
г., постановена по НОХД №207/2017г. на ВОС- Пловдив, ПЛ. БЛ. Т. е признат за виновен в
това, че на 24.09.2017 г., около 13,10 ч., на път I-8, гр. Пловдив- с. Поповица, в района на
238 км, в землището на гр.Садово, при управлението на МПС -лек автомобил „Хонда
Прелюд”, рег. № *** е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.Г. Д., като деянието е извършено след употреба
на наркотични вещества, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“ пр.1 вр. ал.1,
б „в”, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода,
като изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за
изпитателен срок от пет години.
Твърди се, че загиналият при пътно-транспортното произшествие С. Д. е бил в
1
отлично физическо и психическо здравословно състояние, водел е активен социален и
академичен живот, имали топли отношения, отношения на взаимност и разбирателство.
След инцидента ***та му изпаднала в състояние на продължаващи и до днес скръб, болка и
меланхолия, затворила се в себе си и преустановила почти всички контакти с приятели и
роднини, като към настоящия момент състоянието и не се е подобрило. Внезапната смърт на
Д. е стресираща и шокираща и за ищците Д. и Г.Д.и. Двамата са имали особено силна връзка
със своя *** и към настоящия момент болката и страданието им от загубата му все още не са
отминали. Твърди се, че собственикът на лекия автомобил, с който е причинено
пътнотранспортното произшествие - „Хонда Прелюд“ № ***, е сключил с ответника
Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран с полица BG/23/117002096939,
със срок на валидност от 28.07.2017г. до 27.07.2018г.
Тримата ищци са отправили до застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ, която е заведена при ответника на
10.08.2018 г., като по този повод е образувана Щета № 0411-410-0002-2018г. С Писмо № 99-
4440/ 04.09.2018 г. застрахователят е предложил да изплати обезщетение в размер на по 60
000 лева за всеки от ищците или общо 180 000 лева. С Писмо № 99-4719/18.09.2018г.
ответникът допълнително поискал да му бъдат предоставени нотариално заверени
пълномощни или банкови сметки на наследниците, но и след предоставянето на такива не е
било извършено плащане.
С Решение по т.д. 20/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в
сила на 22.07.2020 г., „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищците по 60 000
лв, представляващи частично обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди –
болка и страдание от смъртта на техния *** и *** С. Д., ведно с обезщетение за забава от
10.08.2018 г. до окончателното изплащане. В мотивите си Съдът определя като размер на
дължимото обезщетение от по 105 000 лв за всеки от ищците и с оглед ТР 3/22.04.2019 г. по
ТД 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че между ищците и ответника не следва
да е налице спор относно размера на дължимото обезщетение.
Иска се да се постанови решение, с което да се осъди „ОЗК – Застраховане“
АД да заплати на ищците обезщетение от по 45 000 лв за всеки, представляващи разликата
до пълния размер на дължимото им се обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в скръб, мъка, тъга, причинени от смъртта на С. Д., настъпила при ПТП от 24.09.2017 г.,
предизвикано от ПЛ. БЛ. Т. при управление на лек автомобил „Хонда Прелюд” ***, за който
собственикът е сключил Договор по риска „Гражданска отговорност“ при ответника,
обективиран с полица BG/23/117002096939, ведно с обезщетение за забава от 10.08.2018 г.
до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът дава следното становище:
Оспорва се твърдението на ищците, че е формирана сила на пресъдено нещо
2
по отношение на претендирания в настоящето производство обезщетение, като се заявява,
че при предявен иск за разликата над уважената част до пълния размер на вземането ищецът
следва проведе пълно доказване на основателността на претенцията си, като на ответника се
предостави възможност за защита. Оспорва изключителната вина на водача П.Т., като
заявява, че пострадалият е имал техническа възможност да възприеме наближаващия
автомобил „Хонда Прелюд“ по-рано от момента на потеглянето си и е направил маневрата, с
което е нарушил чл.25 ЗДвП. Оспорва механизма на настъпването на ПТП. Оспорва
исковете по размер. Претендира разноски.
Третото лице помагач ПЛ. БЛ. Т., ЕГН *********** не взема становище.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
С Определение от 02.03.2021 г. Съдът е изложил мотиви относно липсата на
сила на пресъдено нещо по отношение на размера на дължимото се на ищците обезщетение
за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния близък С. Д.,
настъпила при ПТП на 24.09.2017 г., поради което в настоящия процес е необходимо
доказването на настъпилите вреди в патримониума на ищците по вид и размер.
Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо
наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към
датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи
от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до
доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
С Присъда № 12/04.07. 2018 г. на ВОС- Пловдив, влязла в сила на 20.07.2018
г., постановена по НОХД №207/2017г. на ВОС- Пловдив, ПЛ. БЛ. Т. е признат за виновен в
това, че на 24.09.2017 г., около 13,10 ч., на път I-8, гр. Пловдив- с. Поповица, в района на
238 км, в землището на гр.Садово, при управлението на МПС -лек автомобил „Хонда
Прелюд”, рег. № *** е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.Г. Д., като деянието е извършено след употреба
на наркотични вещества, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“ пр.1 вр. ал.1,
б „в”, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода,
като изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за
изпитателен срок от пет години.
3
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.
Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ –
изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в
случая е налице, а след изтичане на тримесечния срок в полза на ищците, като увредени
лица, е възникнало правото им на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач. В тази
връзка не се оспорва обстоятелството, че ищците са сезирали застрахователя с искане за
заплащане на обезщетение за вреди, въз основа на което искане при застрахователя е
образувана Щета № 0411-410-0002-2018, както и не се оспорва обстоятелството, че ищцата
Ц.Д. е *** на починалия С. Д., а ищците Д.Д. и Г.Д. са *** на починалия С. Д..
Доколкото не се спори, че към момента на настъпването на ПТП от 24.09.2017 г.
собственикът на лек автомобил „Хонда Прелюд“ № *** е сключил със ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД Договор по риска „Гражданска отговорност“, Съдът счита, че ответникът
е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението на лекия автомобил
„Хонда Прелюд“ № ***, причинени от собственика на това МПС, както и от всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
С Решение по т.д. 20/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в
сила на 22.07.2020 г., „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищците по 60 000
лв, представляващи част от общо претендирано от по 180 000 лв за всеки обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди – болка и страдание от смъртта на техния *** и
*** С. Д., ведно с обезщетение за забава от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане.
От показанията на свидетеля М.Н., които Съдът кредитира като
непосредствени, се установява, че свидетелят Н. и ищците често се срещат, както преди
смъртта на С. Д., така и след неговата смърт. Приживе С. Д. бил грижовен, отдаден на
семейството си, отношенията между него, от една страна и ищците, от друга, били
хармонични и толерантни, с удоволствие контактувал с децата си, с внуците си. До смъртта
си е бил активен, трудоспособен. Смъртта му се отразява негативно на ***та му и неговите
деца, страдат, усещат празнотата, липсата на близкия човек. Ищцата Д. се чувства самотна.
Търпените от тях негативни усещания не намаляват с течение на времето.
4
Предвид доказателствата Съдът приема, че през време на действието на
застрахователния договор - на 24.09.2017 г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач
на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото се
установява, че в резултат от виновното поведение на застрахования при ответника водач е
причинена смъртта на С. Д. и в резултат на неговата смърт ищците търпят неимуществени
вреди, изразяващи се в скръб, мъка от загубата на близкия човек, поради което исковете са
основателни и следва да се уважат.
Преди да определи размера на дължимото обезщетение следва да се разгледа
направеното от ответника ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД възражение за съпричиняване:
От заключението на СТЕ с в.л. П., което Съдът кредитира като компетентно и
неоспорено от страните, се установява, че най-вероятният от техническа гледна точка
механизъм на настъпилото ПТП е следният - водачът П.Т. е управлявал лек автомобил
„Хонда Прелюд” със скорост около 103 км/ч платното за движение на пътя гр.Пловдив –
гр.Садово в посока от запад на изток в южната лента на платното за движение. В същото
време лек автомобил „Рено Клио” с водач Д. е спрял на южния банкет извън платното за
движение. Когато лек автомобил „Хонда Прелюд“ се е намирал на разстояние около 95 – 96
метра, водачът на лек автомобил „Рено Клио“ е потеглил за изпълнение маневра обратен
завой от дясно на ляво пред лек автомобил „Хонда Прелюд“. В този момент водачът на лек
автомобил „Хонда Прелюд” е имал възможност да възприеме лек автомобил „Рено Клио“ и
е имал техническа възможност чрез екстрено задействане на спирачната система да
предотврати настъпването на удара. Когато лек автомобил „Рено Клио“ навлиза в южната
лента – 2.50 секунди преди удара, лек автомобил „Хонда Прелюд“ се е намирал на 65 – 66
метра от мястото на удара. В този момент Т. е отклонил автомобила си наляво, задействал е
спирачната, но е настъпил удар, който е бил неизбежен. Отразено е още, че ПТП е
настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при добра
видимост на дневна светлина. Посочва се също, че видимостта на Д. е била неограничена от
атмосферните условия и дневната светлина, но е била ограничена от зоните на видимост,
осигурени от огледалата за обратно виждане. Водачът на лек автомобил „Рено Клио“ е имал
техническата възможност да наблюдава пътната ситуация зад автомобила си и да забележи
движещия се зад него лек автомобил „Хонда Прелюд“ в лявото огледало за обратно виждане
и във вътрешното /средно/ огледало за обратно виждане.
Съобразно разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗДвП водачът, който има намерение да
направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде
опасност за движението. Предвид установеното в случая, че в дясната лента за движение се
движи лекият автомобил „Хонда Прелюд“, управляван от Т., следва да се приеме, че
пострадалият е извършил неправилна маневра - навлизане в дясна лента на платното за
движение, като не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, вместо да изчака преминаването на приближаващия се автомобил.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, и поведението на
5
двамата водачи, Съдът намира, че пострадалият Д. е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, доколкото не е изчакал преминаването на движещия се в дясната
лента лек автомобил „Хонда Прелюд“, като определя 25 % участие в настъпването на
вредоносния резултат. Ето защо дължимото се от застрахователя обезщетение на ищците
следва да бъде намалено с 25%.
При определяне размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и
интензитета на настъпилите вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на С. Д. – ***
на ищцата Ц.Д. и *** на ищците Д.Д. и Г.Д., изразяващи се в скръб, мъка от неочакваната
загуба на близкия човек, с който приживе са имали изключително хармонични и спокойни
отношения и от близостта, която е съществувала между тях. С оглед изложеното Съдът
намира, че на ищците следва да се определи обезщетение за търпените неимуществени вреди
в размер на по 140 000 лв за всеки, което обезщетение, с оглед възприетото от Съда
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. Д. от 25%, следва да се
намали до размера от 105 000 лв за всеки от ищците.
С Решение по т.д. 20/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в
сила на 22.07.2020 г., „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищците по 60 000
лв, представляващи част от общо претендирано от по 180 000 лв за всеки обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди – болка и страдание от смъртта на техния *** и
*** С. Д., ведно с обезщетение за забава от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане, т.е.,
от общо дължимото на всеки от ищците обезщетение за претърпените от тях вреди от по
105 000 лв за всеки, трябва да се изключи вече присъденото с Решение по т.д. 20/2019 г. на
ПдОС обезщетение от по 60 000 лв за всеки от ищците и остава дължимо обезщетение в
размер от по 45 000 лв за всеки от ищците, в какъвто размер следва да се уважат
предявените искове.
Претендира се заплащане на обезщетение за забава върху присъденото
обезщетение за вреди от 10.08.2018 г. – от момента на подаване на искането за заплащане на
застрахователно обезщетение до окончателното изплащане. По делото няма спор, че ищците
са сезирали застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение на
10.08.2018 г., поради което обезщетение за забава в размера на законната лихва ще се дължи
от 10.08.2018г. до изплащането на застрахователното обезщетение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
се осъди да заплати на ищците направените от всеки разноски в размер на по 2 000 лв,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Не споделя възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, доколкото определения размер от 2 000 лв за всеки от ищците
незначително надхвърля минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
определено по правилата на чл.7, ал.2,т.4 Наредба № 1/2004 г.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
се осъди да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 7 200 лв, представляваща
дължима за производството държавна такса.
6
Ето защо Съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, ЖК “Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 да заплати на ЦВ. Д.
Д., ЕГН **********, Г. СТ. Д., ЕГН ********** и Д. СТ. Д., ЕГН ********** – всички с
адрес: ****, чрез процесуалния им представител адвокат Г.С., със съдебен адрес-гр. ****
сумата от по 45 000 лв /четиридесет и пет хиляди лева/ на всеки от тях, съставляваща
разлика между общо дължимото им се от по 105 000 лв /сто и пет хиляди лева/ за всеки и
присъденото с Решение по т.д. 20/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила
на 22.07.2020 г., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на техния *** и *** /*** на Ц.Д. и *** на Д.Д. и Г.Д./,
настъпила при ПТП от 24.09.2017 г., причинено от ПЛ. БЛ. Т. при управление на лек
автомобил „Хонда Прелюд” ***, за което деяние Т. е признат за виновен с Присъда,
постановена по НОХД №207/2017г. на Пловдивския Военен съд, ведно с обезщетение за
забава в размера на законната лихва от 10.08.2018 г. до окончателното им изплащане, както
и сумата по 2000 лв /две хиляди лева/ за всеки, представляваща разноски по делото, които
суми могат да бъдат изплатени по следните банкови сметки:
-за ЦВ. Д. Д., ЕГН ********** – ****;
-за Г. СТ. Д., ЕГН ********** – ****;
-за Д. СТ. Д., ЕГН ********** - ****
Осъжда ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, ЖК “Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 7 200 лв /седем хиляди и двеста лева/,
представляваща дължима за производството държавна такса
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ПЛ. БЛ. Т.,
ЕГН ***********, гр.***
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7