Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.03.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1622 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявен от О.К. ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета на Общината д-р
Е.К., чрез юрк. Д.Т. против „М.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.К.Ж. - Изпълнителен директор.
В исковата молба се твърди, че след проведена
обществена поръчка, между О.К. и „М.“ АД бил сключен писмен договор № 91 от
01.06.2015 г. на обща стойност 329 496.67 лв. По силата на същия, Изпълнителят
– „М.“ АД, приел да извършва обществен превоз на пътници по обособена позиция №
4 с автобусни линии: 1. К. – К.; 2. К. (вътрешноградска линия № 1); 3. К. – С.,
от утвърдената Общинска /Областна/ Републиканска транспортна схема, с
определено маршрутно разписание. От своя страна, Възложителят - О.К. се
задължавал да компенсира Изпълнителя за извършените от него разходи за превоз
на лицата, съгласно Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове
за определени категории пътници, издадена от Министерство на финансите /МФ/.
Твърди се, че средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се
предоставят до размера, определен в държавния бюджет за тази цел, при спазване
на приоритетите за разходване на бюджетните средства, определени със Закона за
държавния бюджет за съответната година. Плащането към Изпълнителя следвало да
се осъществява след постъпване на средствата от републиканския бюджет по
бюджета на О.К. и след представени от Изпълнителя опис-сметки /справки/.
Договорът бил със срок на изпълнение 60 /шестдесет/
месеца от датата на сключването. Съгласно чл. 16, ал. 1, т.1 от същия, договорът
се прекратява с изтичане на уговорения
срок или изразходване на прогнозната стойност, което от двете събития настъпи
по-рано.
Твърди се, че съгласно сключения договор, „М.“ АД е
изпълнявало услугата, предмет на договора, а Общината е изплащала уговорените
компенсации. С писмо от 16.01.2019 г. обаче, ответникът уведомил О.К. че счита
горецитирания договор за прекратен, поради надвишаване на прогнозната му
стойност. Към уведомлението приложил единствено справка за получените приходи
по договора за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018 г., без да посочи сумите
изплатени от О.К. и тези от продажба на карти и билети.
Следвало да се има предвид, че обществената поръчка
е проведена и договорът е сключен по време на действието на Закона за
обществените поръчки, действал към 2015 г., впоследствие отменен изцяло от
Закон за обществените поръчки, в сила от 16.02.2016 г. Съгласно чл.1 от ЗОП
(отм.) „Този закон определя принципите, условията и реда за възлагане на
обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на
бюджетните средства, средствата от Е. с. или от други международни програми и
договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на
определени в закона дейности с обществено значение“. Твърди се, че приходите от
карти и билети не са средства, платими от Възложителя и нямат характер на
бюджетни средства. Още повече, че в чл. 4 от договора било посочено, че
компенсациите ще се изплащат на Изпълнителя всеки месец за срока на договора по
банков път, след представяне на опис-сметки (справки). От изложеното по-горе,
обосновано можело да се заключи, че съгласно клаузите на договора, в стойността
му се включва единствено размерът на изплащаните от Възложителя компенсации, но
не и стойността на продадените от превозвача билети.
След извършена справка в счетоводството на общината,
бил изпратен отговор от Кмета на О.К. че основание за прекратяване на договора
не е налице, тъй като за предоставената услуга О.К. била изплатила сума в
размер на 191 189.95 лв. Въпреки разменената кореспонденция, Изпълнителят
прекратил осъществяването на възложените му превози, което обстоятелство било
констатирано от назначена от кмета на О.К. комисия и било обективирано в
протокол. Вследствие на това, Възложителят развалил договора и уведомил
Изпълнителя, че следва да изпълни предвиденото в чл.16, ал.1 т.4 задължение за
заплащане на неустойка в размер на 5000 (пет хиляди) лв. Тъй като към настоящия
момент дължимата неустойка не била изплатена, за Възложителя възниквал правен
интерес от водене на настоящото дело спрямо ответника - Изпълнител.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща договорна неустойка съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. второ
от договор № 91/01.06.2015 г. за обществен превоз на пътници, а именно –
констатирано прекратяване на изпълнението на възложените превози от страна на
„М.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените по делото разноски.
С отговора си на исковата молба ответното дружество,
чрез пълномощника си адв. А.К., оспорва иска. Твърди, че „М.“ АД е дружество с
предмет на дейност обществен превоз на пътници в страната и чужбина.
Не оспорва че след проведена процедура по Закона за
обществените поръчки на 01.06.2015 г. бил подписан договор, с който О.К.
възложила на „М.“ АД обществен превоз на пътници по Обособена позиция № 4 с
автобусни линии: 1. К. – К.; 2. К. (вътрешноградска линия № 1); 3. К. - С..
Срокът на изпълнение на поръчката бил определен на 60 месеца от сключване на
договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора общата му стойност не можела да
надвишава сумата от 329 496,67 лв. - прогнозната стойност на Обособена позиция
№ 4. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 договорът се прекратява с изтичане на срока
му или изразходване на прогнозната стойност, което от двете събития настъпи
по-рано.
Ответното дружество започнало изпълнението на
договора и всичко вървяло нормално, без проблеми между страните и между „М.“ АД
и пътниците по процесиите линии, които били реалните ползватели на услугата.
В началото на 2019 г. Изпълнителният директор на
„М.“ АД поискал от счетоводството на дружеството рекапитулация на приходите по
процесния договор до края на 2018 г. От рекапитулацията установил, че общите
приходи по договора възлизат на 1 089 967,88 лв. От това той направил извод, че
на практика Договорът с О.К. бил прекратен на основание чл. 16, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от него. Поради това на 16.01.2019 г. „М.“ АД подало до О.К.
Уведомление вх. № 92-00-37/16.01.2019 г., с което уведомило Общината за
констатираното прекратяване на договора и предупредило, че ще спре изпълнението
на транспортните услуги, предмет на договора от 01.02.2019 г.
В отговор на подаденото уведомление О.К. изпратила
писмо до „М.“ АД, с което уведомила дружеството, че до момента О.К. е платила
на дружеството сума в размер на 195 189,95 лв., поради което според тях
договорът не е прекратен. От това писмо ръководството на „М.“ АД установило, че
О.К. не изчислява правилно прогнозната стойност, респективно общата стойност на
договора, тъй като не прибавя към изплатените субсидии и компенсации приходите
от билети и карти.
С Писмо вх. № 92-00-37(3)/24.01.2019 г. „М.“ АД уведомило
О.К. че имат грешка при изчисляване на стойността на договора и обяснило
правилния начин на изчисление. Въпреки това Общината не реагирала. На
01.02.2019 г. „М.“ АД спряло изпълнението на транспортната услуга, предмет на
прекратения договор. В отговор на същия ден О.К. поискала от „М.“ АД плащането
на неустойка в размер на 5000 лв. на основание чл. 16, т. 4 от прекратения
договор.
На 08.02.2019 г. „М.“ АД уведомило О.К. че няма
основание за претендираната неустойка и същевременно поканило Общината да възстанови
на дружеството платената гаранция за изпълнение в размер на 3295 лв.
Междувременно, докато с О.К. си разменяли
гореописаната кореспонденция, „М.“ АД поискали официално становище от Агенция
по обществени поръчки към Министерство на финансите относно начина на
изчисляване на прогнозната стойност на договорите за възлагане на транспортни
услуги. С писмо изх. № 46-00-20/28.02.2019 г. Агенция по обществени поръчки
потвърдила становището на „М.“ АД, че при изчисляване на прогнозната стойност
следва да се събират всички приходи по линията, в т. ч. и приходите от продажба
на пътни карти и билети. „М.“ АД уведомило за становището О.К. с Писмо Вх. №
92-00- 37(6)/25.03.2019 г., като приложило и копие от становището на АОП.
В исковата молба се твърдяло, че процедурата, в
резултат на която е подписан процесният договор, е проведена Закона за
обществените поръчки, действал през 2015 г. и отменен от действащия в момента
ЗОП, в сила от 16.02.2016 г. Това действително било така, но на практика било
без значение, тъй като съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОП (в сила до 16.02.2016 г.):
„При определяне стойността на обществена поръчка се включват всички плащания
без ДДС към изпълнителя на обществената поръчка...“. Въпросната редакция
смислово изцяло се припокривала с разпоредбата на чл.21, ал.1 от действащия към
момента ЗОП, съгласно която: „Прогнозната стойност на обществената поръчка се
определя от възложителя и включва всички плащания без данък върху добавената
стойност (ДДС) към бъдещия изпълнител на обществената поръчка...“. При това
положение нямало основание за тълкуване на разпоредбата по начин, различен от
тълкуването, дадено от Агенция по обществените поръчки към Министерство на
финансите. Действително било възможно администрацията на О.К. да е определила
прогнозната стойност на обществената поръчка по друг начин, но той явно не
отговарял на целта и смисъла на ЗОП, както в действащата към настоящия момент
редакция, така и в действащата към датата на подписване на процесния договор.
Поради това тълкуването на О.К. не обвързвало ответното дружество.
В резултат на всичко гореизложено ответникът счита,
че „М.“ АД напълно законосъобразно е прекратило изпълнението на един прекратен
Договор за обществен превоз на пътници, поради което не дължи претендираната от
О.К. неустойка. Моли съда да отхвърли изцяло исковата молба по делото като
неоснователна и да осъди О.К. да заплати на „М.“ АД разноските по делото, в т.
ч. и платеното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ответникът „М.“ АД е дружество с предмет на дейност
обществен превоз на пътници в страната и чужбина. Безспорно е също така, че
след проведена процедура по Закона за обществените поръчки е сключен договор №
91 от 01.06.2015 г. – приложен по
делото, с който О.К. е възложила на „М.“ АД обществен превоз на пътници
по Обособена позиция № 4 с автобусни линии: 1. К. – К.; 2. К. (вътрешноградска линия
№ 1); 3. К. – С.. Съгласно чл.2 от договора срокът на изпълнение на поръчката е
60 месеца от сключването му. В чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че общата
му стойност не може да надвишава сумата от 329 496,67 лв. – прогнозната
стойност на Обособена позиция №4. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 договорът се
прекратява с изтичане на срока му или изразходване на прогнозната стойност,
което от двете събития настъпи по-рано.
От приложеното заверено копие на уведомление вх. №
92-00-37/16.01.2019 г. е видно, че „М.“ АД уведомява О.К. за констатирано
основание за прекратяване на договора – надвишаване на прогнозната стойност от
329 496,67 лв. Посочено е в уведомлението, че изпълнителят счита договора за
прекратен на основание чл.16, ал.1, т.1 и предупреждава възложителя, че спира
изпълнението на транспортните услуги, считано от 16.01.2019 г. Към
уведомлението е приложена справка за получените приходи по договора за периода от
01.06.2015 г. до 31.12.2018 г. чийто размер е изчислен на сумата от 1 089 967,88 лв.
Приложено е по делото писмо изх. № 92-00-37 /2/ от
18.01.2019 г., с което О.К. отговаря на
„М.“ АД, че до момента Общината е платила на дружеството сума в размер на 195
189,95 лв., поради което не счита, че е налице основание за прекратяване на
договора.
От писмо вх. № 92-00-37(3)/24.01.2019 г. се
установява, че „М.“ АД уведомява О.К. че неправилно изчисляват стойността на
договора, тъй като не прибавят към изплатените субсидии и компенсации приходите
от билети и карти.
Страните не спорят, че на 01.02.2019 г. „М.“ АД е
спряло изпълнението на транспортната услуга, предмет на прекратения договор,
като за това обстоятелство по Заповед на Кмета на О.К. на същата дата е
съставен Констативен протокол от комисия в състав от трима общински служители.
Представено е по делото писмо изх. №
92-00-37(4)/01.02.2019 г., от което е видно, че О.К. е поискала от „М.“ АД
заплащане на неустойка в размер на 5000 лв. на основание чл. 16, т. 4 от
прекратения договор.
От приложена
справка от О.К. за изплатените средства до 2019 г. по Договор № 91/01.06.2015
г., се установява, че общият им размер възлиза на 202 017,23 лева.
С писмо вх. № 92-00-37(5)/08.02.2019 г. „М.“ АД
уведомява О.К. че не дължи претендираната неустойка и същевременно кани
Общината да възстанови на дружеството в 30-дневен срок платената гаранция за
изпълнение в размер на 3295 лв. Приложени са по делото две писма адресирани от
„М.“ АД до О.К. от 07.02.2019 г. и 25.03.2019 г., с които се напомня, че
гаранцията от 3295 лв. не е върната и се настоява това да бъде сторено.
Представено е с отговора на исковата молба писмо
изх. №46-00-20/28.01.2019 г., с което на запитване от страна на ответното
дружество, от Агенция по обществени поръчки към Министерство на финансите, е
отговорено следното: „Прогнозната
стойност на обществена поръчка, като показател определяш приложимия ред за
възлагане, е подчинена на разпоредбите на чл. 21, ал. 14 и 15 от ЗОП, които не
допускат чрез избора на метод за изчисляване и разделяне на обществената
поръчка на части да се прилага ред за възлагане, съответстващ на по-ниската
стойност. Съобразно конкретния случай, възложителят трябва да приложи някой от
изброените в чл. 21. ал. 7-13 от ЗОП методи на калкулация, както и да обедини
поръчките с идентичен и или сходен предмет (респ. да сумира индивидуалните им
стойности) и спрямо общата стойност да определи реда за възлагане на всяка от
тях. С оглед идентичния характер на транспортните услуги в разглеждания казус,
съответната община следва да ги обобщи, независимо от схемите по които се
възлагат на превозвачите. Съгласно разписаното в чл. 21, ал. 1 ЗОП правило,
прогнозната стойност, се изчислява от възложителя, и включва всички плащания
(без ДДС) към бъдещия изпълнител и (включително предвидените опции и
подновявания на договорите), независимо дали тези плащания са направени от
възложителя или от трети лица (по аргумент на съобр. 19 от Директива 2014 24
ЕС)… От това следва, че прогнозната стойност на поръчката
в разглеждания казус, трябва да включва не само предоставените субсидии и
компенсации на превозвачите, но и приходите от продадените билети и пътни
карти. По аргумент на изложеното и доколкото тези данни не могат да се
определят с точност към момента на нейното изчисляване (брой на пътниците и или
извършения пробег; определени лимити за периода на възлагането и т. н.).
приложим би могъл да е методът на калкулация в чл. 21. ал. 8. т. 1. предл.
първо oт ЗОП, относим към регулярните услуги. В тази хипотеза, прогнозната
стойност се определя на база действителната обща стойност на извършените през
предходните 12 месеца, коригирана с актуални данни относно количествени или
стойностни промени, за които има яснота. В конкретния казус, общата стойност ще
включва всички изплатени от възложителя за предходните 12 месеца субсидии и
компенсации, както и действителните приходи от продажби на билети и карти,
съгласно представените от превозвачите отчети, коригирана с промените в
лимитите на общините и други, релевантни към цената на услугата…“.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза и след изслушване на вещото лице в с. з. се установи, че прогнозната
стойност от 329 496.67 лв. на обществената поръчка за обществен превоз на
пътници по Обособена позиция № 4, за която е сключен Договор № 91 от 01.06.2019
г. е определена на база: а/ Ориентировъчна стойност на поръчката по Обособена
позиция № 4 – 395 396 лв. с ДДС посочена от О.К. б/ ценова оферта представена
от „М.“ АД. Размерът
на изплатените от О.К. на „М.“ АД бюджетни средства – компенсации и субсидии по
Договор № 91/01.06.2019 г. за обществен превоз на пътници за периода 01.06.2015
г. до 01.02.2019 г., е в общ размер на 202 017,23 лв. с ДДС, от които
компенсации –159202,66 лв. и субсидии – 42814,57 лв. Приходите, получени от „М.“ АД по
Договор № 91 от 01.06.2015 г., в т. ч. от получени компенсации и субсидии от
О.К. и от продадени карти и билети за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018 г.
са в общ размер на 1 003 060.48 лв., от които: компенсации – 157 711.55
лв.; субсидии – 41 328.62 лв.; приходи от продажба на билети до град К. – 368
354.74 лв.; приходи от продажба на билети за автобуси с номера 1-ца и 4-ка –284
530.90 лв.; приходи от продажба на карти – 151 134.67 лв.
При
така установените факти, съдът намира, че релевантен за изхода на спора е
въпросът, касаещ начина на изчисление на прогнозната стойност на процесния
договор, от което ще се установи налице ли е основанието на чл.16, ал.1, т.1,
предл.2-ро за прекратяването му и съответно – дължима ли е от ответника
предвидената в чл.16, ал.4 неустойка за неизпълнение на договора.
Според
тезата на ищеца прогнозната стойност от 395 396 лв. не е достигната, и при
изчисляване на прогнозната стойност следва да се има предвид единствено
размерът на изплащаните от Възложителя компенсации, но не и стойността на
продадените от превозвача карти и билети, тъй като приходите от карти и билети
нямат характер на бюджетни средства, платими от Възложителя. В този случай,
видно от заключението на вещото лице, бюджетните средства – компенсации и
субсидии по Договор № 91/01.06.2019 г. за обществен превоз на пътници за периода
01.06.2015 г. до 01.02.2019 г., е в общ размер на 202 017,23 лв., т. е. под
размера на прогнозната стойност.
Според
ответника прогнозната стойност е многократно надхвърлена, тъй като вещото лице е
изчислило, че приходите, получени от „М.“ АД по Договор № 91 от 01.06.2015 г.,
в т. ч. от получени компенсации и субсидии от О.К. и от продадени карти и
билети за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018 г. са в общ размер на 1 003
060.48 лв.
Съдът
изцяло споделя доводите на ищеца, че прогнозната стойност на договора е
многократно надвишена и договорът е прекратен поради изразходване на
прогнозната стойност с оглед изричната разпоредба на чл. 16 ал.1 т.1 пр. 2-ро.
За да достигне този извод, съдът съобрази както действащия към момента на
сключване на договора Закон за обществените поръчки (отм. ДВ. бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), така и приложимото европейско
законодателство. Към момента на сключване на договора е действала разпоредбата
на чл. 15, ал.3 от ЗОП (отм.), съгласно която при определяне стойността на
обществена поръчка се включват всички плащания без ДДС към изпълнителя на
обществената поръчка, включително предвидените опции и повторение на услугата
или строителството по чл. 90, ал. 1, т. 9, чл. 103, ал. 2, т. 8 и чл. 119в, ал.
3, т. 12 от с.з. Разпоредбата кореспондира с чл. 2 б. ж. и б. к от Регламент
(ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007
година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и
автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) №
1107/70 на Съвета, съгласно които: „компенсация за обществена услуга“ означава
каквато и да е облага, в частност финансова, предоставена пряко или непряко от
компетентен орган от обществени средства по време на периода на изпълнение на
задължение за извършване на обществена услуга или във връзка с този период“, а
„стойност“ означава стойността на услуга, маршрут, обществена поръчка за услуги
или схема за компенсиране за обществен пътнически превоз, която съответства на
пълното възнаграждение на оператора или операторите на обществени услуги преди
начисляване на ДДС, включително всякакъв вид компенсации, изплатени от
обществените органи, и приходи от продажбата на билети, които не са изплатени
на въпросния компетентен орган“. Т. е. направено е разграничение в смисъла на
понятията „компенсация“ и „стойност“, като стойността категорично обхваща
всички плащания към изпълнителя по договора, независимо от произхода им, а компенсацията
– само размера на заплатените обществени средства. В конкретния случай изпълнителят е
констатирал достигане (в случая – надвишаване) на прогнозната стойност на
договора, поради което основателно е счел, че същият е прекратен поради
сбъдване на условието, предвидено в чл. 16 ал.1 т.1 пр. 2-ро от договора, преди
изтичане на уговорения срок, т. е. по-рано настъпилото събитие от двете,
предвидени в договора. Надвишаването на стойността се установи от неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която действителните приходи на
ищцовото дружество, включващи всички заложени в чл. 15, ал.3 от ЗОП (отм.)
плащания, включително приходите от карти и билети са в размер на 1 003 060.48
лева и значително надвишават прогнозната стойност на договора от 329 496.67
лева.
С
оглед гореизложеното, претенцията на О.К. за заплащане на неустойка от 5000
лева се явява неоснователна, тъй като договорът между страните е прекратен
законосъобразно от ответника, поради настъпване на предвиденото в чл. 16 ал.1
т.1 пр. 2-ро на условие.
При
този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 830.00 лева, включващи
заплатен адвокатски хонорар от 750 лева и внесен депозит от 80 лева за
изготвяне на ССчЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.К. ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана
от Кмета на Общината д-р Е.К., чрез юрк. Д.Т. против „М.“ АД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.К.Ж. - Изпълнителен
директор иск, с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
договорна неустойка съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. второ от договор №
91/01.06.2015 г. за обществен превоз на пътници, а именно – констатирано
прекратяване на изпълнението на възложените превози от страна на „М.“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА О.К. ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета на
Общината д-р Е.К., ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ АД, ЕИК: ***************, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от В.К.Ж. - Изпълнителен директор
сумата от общо 830.00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: