МОТИВИ на
присъда по НОХД №195/2020 г. по
описа на ВПРС
Настоящото наказателно производство е образувано въз основа на внесен от
Районна прокуратура град Шумен Териториално отделение град Велики Преслав
обвинителен акт ведно с ДП№146/2019 г. по описа на РУ-В.Преслав, с който е
повдигнато обвинение срещу П.С.Д., роден на *** ***, български гражданин,
с настоящ адрес ***, с висше
образование, неженен, с ЕГН **********, неосъждан, за това че на 09.06.2019г.,
в района на кръстовище, образувано между първокласен път 1-7, км. 136+987 с
второкласен път 11-74 (входа на гр. В. Преслав, обл. Шумен), при управление на
МПС, а именно л.а. „Ауди 80*' с per. номер *** негова собственост) нарушил
правила за движение по пътищата, въведени с разпоредбите на чл. 37, ал.1 от ЗДвП („...При завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства..."); чл. 47 от ЗДвП (..."Водач на пътно
превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство..." и чл. 50, ал.1 от ЗДвП (... „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство..."),
вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.С.Х.
***, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
срок по-голям от един месец или средно за 4-5 месеца в резултат на изкълчване
(луксация) на дясната лопатково-ключична става в едно с настъпилите усложнения
- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В
разпоредителното заседание пострадалия е конститутиран като
частен обвинител по делото, който да поддържа повдигнатото обвинение, наред с
прокурора.
След отхвърляне на искането, направено в разпоредителното заседание за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради
изразеното от подсъдимия и защитника становище, делото е разгледано по общия
ред.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Намира същото за доказано
по несъмнен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен за
престъпление по чл.343, ал.1, б."б", предл. второ от НК във връзка с чл.342,
ал.1 от НК и съдът да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три
месеца, изпълнението на което да бъде отложено на осн.чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от три години. С оглед разпоредбата на чл. 343 г от НК, прокурора счита че
по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година.
Повереникът на частния обвинител, счита че обвинението е доказано по
несъмнен начин и се солидаризира с изложеното от прокурора по отношение на
наказанията.
Защитникът
на подсъдимия намира, че повдигнатото обвинение на
подзащитния му е доказано по отношение
на настъпилото ПТП и механизма му и причинената на пострадалия телесна повреда.
Относно квалификацията на деянието, счита че поради събраните, както по време
на досъдебното производство, така и на съдебното следствие доказателства за
оказване на необходимата помощ от страна на подсъдимия на пострадалия и т.к е
направил всичко, зависещо от него за оказване на такава помощ, в случая
били налице условията за преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал.1, б.“а“
от НК. Относно нарушенията ЗДвП които са посочени в обвинителния акт, счита че
ПТП било в резултат на неспазване от страна на подсъдимия на знак „Стоп“.
Другите текстове, които са посочени според него нямат значение за
квалификацията на деянието. Подсъдимият е бил длъжен при наличието на знак
„Стоп“ да осигури съответното предимство за преминаване на мотоциклета по пътя
с предимство. В обвинителният акт, нямало повдигнато обвинение за съставомерни
щети, които да са в резултат на ПТП и които следва да бъдат възстановени от
страна на подсъдимия. От събраните по делото доказателства според защитата можело
да се направи безспорен извод, че двете МПС-та имат съответната застраховка
„Гражданска отговорност“, която е задължителна и щетите, които следва да бъдат
възстановени се възстановяват от съответния застраховател след като в случая
няма наличие на алкохол, както било видно от експертизите. Защитата счита, че е
налице правна квалификация на деянието по чл.343а, ал.1, б.“а“ от НК и са
налице всички предпоставки за приложение чл. 78а от НК и предлага подсъдимия да
бъде освободен от наказателна отговорност на това основание и да му бъде наложено
наказание в рамките на минималната
глоба. Относно лишаването от правото да управлява МПС съгласно чл. 78а, ал. 4
от НК, според защитата следва съдът да съобрази изложеното от подсъдимия, че
той е единствения работещ в семейството, в гр. Търговище живее, пътува
ежедневно до гр. Шумен, женен, с две деца, което означава, че автомобила му е
крайно необходим.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото –показанията на разпитаните
свидетели, обясненията на подсъдимия, приетите
експертизи и приложения по делото писмен доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2019г. подсъдимият
управлявал лек автомобил „Ауди 80*' с per. номер *** негова собственост, като пътувал от
гр.В.Преслав към гр.Шумен. В автомобила пътувал и св.Г. Г. от гр.В.Преслав. Времето било ясно, с нормална
видимост, пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности. Около 12.20
часа на същата дата, когато стигнали до Т-образно
кръстовище, образувано с второкласен път ІІ-74, извеждащ/въвеждащ движението на ППС-ва
от/към град В.Преслав и първокласен път І-7
Шумен-Върбица, подсъдимият вместо да
спре и да пропусне движещият се по пътя с предимство мотоциклет марка и модел
„Хонда ГЛ 1800" („Хонда Валкирия Ф6), с ДК№ ****, продължил движението си
и навлязъл в лявата лента за движение идваща от гр.Шумен, където срещуположно
се движел мотоциклета, управляван от Х.С.Х. ***, който пътувал от гр.Разград
към ресторант „Омуртагов мост“ в гр.В.Преслав. Подсъдимият, като водач на МПС
на път без предимство без да спре и да пропусне движещия се по пътя с
предимство мотоциклетист, направил ляв завой и се озовал с предната част на
автомобила си „Ауди 80" с ДК№ ****на около три метра от пострадалия и
челно към него. Поради това, че в същият момент другата лента за движение на
път І-7 била заета от трето МПС-во, което
идвало в посока от гр.Върбица, Х. не успял да избегне удара с автомобила на подсъдимия
и се блъснал в него (в предната дясна част на автомобила). След удара, мотоциклета
на пострадалия се завъртял и Х. паднал върху пътното платно, а автомобила,
управляван от подсъдимия останал на мястото на удара. Подсъдимият Д. и
свидетелят Г.М.Г. незабавно излезли от колата си, след което оказали помощ на
пострадалия, като подсъдимия му придържал главата, а Г. му свалил каската. На
ЕЕН „112" подсъдимият уведомил за случая органите на РУ - В.Преслав, както
и ЦСМП - В.Преслав. На място пристигнал медицински екип, който незабавно
откарал пострадалия в МБАЛ-Шумен за оказване на спешна медицинска помощ. Подсъдимият
и св.Г. поставили пострадалия на носилка и служителите на ЦСМП го качили в
линейката. На местопроизшествието останали подс.П.Д. и спътника му св.Г.Г.,
които изчакали идването на полицейски екип от РУ - В.Преслав. Произшествието
посетил полицейският служител М.М.В. (полицейски инспектор в „Пътен
контрол") при РУ - В.Преслав. Свидетелят М.М.В., след запознаване с
фактическата обстановка на запазеното местопроизшествие, съставил констативен
протокол с № 323р-10009/24.06.2019г. и тествал подсъдимия за наличие на
алкохолно съдържимо в дъха му (посредством техническо средство алкотест
„Дрегер", каквото не било установено. След това, след издаден му талон за
медицинско изследване от органите на сектор „Пътна полиция" -Шумен, Д. бил
тестван за алкохолно съдържание и в кръвта в МБАЛ-Шумен. Пробата била
отрицателна. Отрицателна за наличие на алкохол в кръвта била и пробата, иззета
от пострадалия Х.С.Х.. По случая било образувано настоящото досъдебно
наказателно производство с първото действие по разследването оглед на
местопроизшествие.
След приключване на
първоначалните следствени действия подсъдимия, посетил пострадалия в МБАЛ-Шумен,
за да провери какво е здравословното му състояние. Разговарял с него и взел
телефон за връзка на съпругата на Х.. Когато на другия ден се обадил на
посочения телефон същата му заявила да не ги притеснява повече.
Изложените
фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: част от показанията на пострадалия Х.Х., показанията на
свидетелите Г.Г. и М.В., обясненията на подсъдимия, от приетите по делото експертизи-автотехническа, химическа, съдебно – медицинска по писмени
данни, както
и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК
писмен доказателствен материал-протокол за оглед, фотоалбум към
него, справки от регистрите на ОД МВР сектор ПП и др.
В подкрепа
на приетата за установена фактическа обстановка са част от
показанията на пострадалия Х.Х., показанията на
свидетелите Г.Г. и М.В..
Свидетелите Х. и Г. са очевидци на
настъплито ПТП и с показанията им се установяват отделни елементи от
състава на престъплението – времето осъществяване, мястото, предмета на
посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и
взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на
деянието.
Посочените показания в кредитираната им част са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с
останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се
допълват. В унисон са и с автотехническите експертизи.
Съдът не кредитира мълчанието на
пострадалия по отношение на оказаната помощ и съдействие от подсъдимия,
непосредствено след ПТП и по-късно предлаганата такава под предлог, че не бил в
съзнание. Това се опровергава от заключението съдебно-медицинската експертиза. Тези
обстоятелства се установяват от показанията на св.Г. и обясненията на
подсъдимия. Съдът приема изложеното от св.Г. и подсъдимия по отношение на
оказаната помощ и приема мълчанието на пострадалия и показанията му в тази му
част за изцяло заинтересовани от изхода на делото.
Причината за възникване на ПТП, се установява от заключенията на
автотехническите експертизи: процесното кръстовище е т-образно между първокласен и второкласен път -
изхода от гр. В.Преслав). Вписвайки се в първокласния път в посока град Шумен,
подс.Д. не е възприел движещия се откъм гр. Шумен в посока град Върбица
мотоциклет, управляван от пострадалия Х.. Подсъдимият навлязъл с автомобила си
в лявата лента (в посока към гр. Шумен), където в близост срещуположно се
движел мотоциклетиста. Тъй като очаквал да бъде пропуснат по пътя си с
предимство, пострадалият Х. (мотоциклетиста) бил изненадан от маневрата на подсъдимия
и не успял да задейства аварийно спирачната система на мотоциклета си.
Последвал сблъсък между двете МПС-ва, като мотоциклетът влязъл в
съприкосновение с предната дясна част на лекия автомобил. След удара
автомобилът останал на място, а мотоциклетът се завъртял върху пътното платно,
измествайки се няколко метра вдясно от предната част на другия участник в
ПТП-е. В резултат, на двете МПС-ва били причинени материални щети, а на
мотоциклетиста била причинена средна телесна повреда. Вещото лице е
категорично, че причина за настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил
„Ауди 80" с ДК№****в кръстовището, без водачът му (Д.) да осигури
предимство за движещия се по главен път мотоциклетист с мотоциклет „Хонда ГЛ
1800" ( ДК№ ****). Произшествието би могло да бъде предотвратено
единствено при условие, че обвиняемият Д. е изчака преминаването на пострадалия
Х.. Стойността на щетите по лек автомобил „Ауди 80" с ДК№****възлизат на
1960.00 лева, а тези на мотоциклета „Хонда ГЛ 1800" с ДК№ **** - на
28800.00 лева. Скоростта на автомобила непосредствено преди произшествието е
определена от вещото лице на 25 км/ч. Тази на мотоциклета, управляван от
пострадалия била от порядъка на 51,3 км/ч. Произшествието възникнало на
първокласен път І-7
км. 136+987 на 09.06.2019г., при ясно време, с нормална видимост, върху суха
асфалтова настилка, без неравности.
Изготвената химическа експертиза дава
заключение, че в пробата кръв, иззета от подсъдимия П.Д. не е установено
наличие на алкохол.
По делото е изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни по отношение на пострадалия Х.С.Х. ***. В заключението си по нея вещото
лице е категорично в следното: На 09.06.2019г. на кръстовище между пътища 1-7 и
11-74, км.136+987, на пострадалия Х.Х. (вследствие на процесното ПТП) била
причинена съчетана травма глава, крайници - контузия на главата (мозъчно
сътресение) и контузия на крайниците (луксация /изкълчване/ на дясната лопатково-ключична
става, включително мекотъканна травма на лявата лопатково-ключична става.
Наличие на повърхностни наранявания от вида на „синини" и
„охлузвания" по краката и ръцете. Според вещото лице тези травматични
увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма
удар или натиск и триене (за охлузванията). Посочило наличие на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните травматични
увреждания. В резултат на инцидента, на пострадалия Х.С.Х. *** било причинено
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок no-голям от
месец, в конкретния случай за четири-пет месеца. Вещото лице не приема изпадане
в пълно безсъзнателно състояние на пострадалия Х..
ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:
По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно
извършено деяние от подсъдимия, изразяващо се в това, че същият на 09.06.2019
г. на входа на гр.Велики Преслав,
обл.Шумен /кръстовище между първокласен път I–7 км 136+987 с второкласен път
II-74/, при управление на МПС - л.а“Ауди
80“ с рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.37, ал.1
от ЗДвП, като водач на моторно превозно средство при
завиване наляво и навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещото се
МПС-мотоциклет „Хонда ХЛ 1800“ с рег.№***, управляван от Х.С.Х. ***, чл.47 от ЗДвП, при приближаването си към кръстовище не се е движел с такава скорост, при
която да може да спре при необходимост и да пропусне движението на
мотоциклет „Хонда ХЛ 1800“ с рег.№***,
който бил с предимство, чл.50, ал.1 от ЗДвП при движение на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на
МПС по другия път не е пропуснал мотоциклет „Хонда ХЛ 1800“ с рег.№***, който
се е движел по пътя с предимство и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Х.С.Х. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
десния горен крайник.
След
деянието обвиняемият е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - повдигнал го е, като му държал главата, докато св.Г. освободи главата му от каската; обезопасил е движението; интересувал се е
от състоянието му; помагал е на медицинския екип за пренасянето на пострадалия на
носилката и до линейката.
Извършеният наказателно-правен анализ на така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си подсъдимият Д.,
при управляване на моторно превозно средство нарушил горепосочените правила за
движение по пътищата, вследствие на което причинил средна телесна повреда на
едно лице, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, с което е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 343а, б.”а”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б.”б”, във вр. с
чл. 342, ал. 3, б.”б” от НК.
По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и
пълнолетно. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не
съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в
обратна насока.
От субективна страна е налице
следното: Деянието е извършено при форма на вина непредпазливост във формата на
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди
и предотврати чрез изпълнение на задължението си по чл.37,
ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП и чл.50,
ал.1 от ЗДвП, което не е сторил очевидно поради неоправдана самоувереност. Подсъдимият
е допуснал нарушения на правилата за движение, които са в причинно следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно причинена средна телесна
повреда на Х.С.Х..
По делото
безспорно бе установено, че след деянието подсъдимия е направил всичко възможно за оказване на помощ на
пострадалия пострадалия, което е основание за прилагане на привилегирования
състав на чл.
343а ал.1 от НК. Получените от пострадалият травматични увреждания следва
да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал.2 вр.ал.1
от НК, което пък от своя страна обуславя квалифициращият признак на б."а"
на чл. 343а ал.1 от НК.
Поради, което съдът призна
подс.П.Д. за виновен за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, предл. ІІ-ро вр.
чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият П.С.Д., роден на *** ***, български гражданин, с настоящ адрес ***, с висше образование,
неженен, с ЕГН **********, неосъждан.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подс.Д. от наказателна отговорност и налагане на
същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл.343а, ал.1, б.“а“, предл. ІІ-ро вр. чл.343, ал.1,
б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо, се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до
две години или пробация; 2. Установи се, че подсъдимият към датата на
извършване на престъплението е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по
чл. 78а от НК; 3. Причинените с престъплението несъставомерни имуществени
вреди не са възстановени, което е ирелевантно в случая, т.к установените вреди по мотоциклета на пострадалия не се претендират от
собственика му поради наличие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това съгласно
задължителната съдебна практика изразена в ТР№2/22.12.2016 г. на ВКС по
ТД№2/2016 г. на ОСНК, не следва да се включват в понятието възстановяване на
причинените имуществени вреди при прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, несъставомерните такива,
независимо че същите са пряка и непосредствена последица от извършеното
престъпление, какъвто е и настоящия случай. В обвинението, повдигнато с
обвинителния акт не са включени несъставомерните имуществени вреди на
мотоциклета на пострадалия, което не е процесуално нарушение и
не е пречка за валидността на обвинителния
акт от гледна точка на пълнота и прецизност на обвинението и в контекста на ТР
№ 2/2002 г. на ОСНК, постановено по тълкувателно н. д. № 2 от 2002 г. ОСНК на ВКС в ТР№2/2016 г. намира, че е
недопустимо деецът да бъде поставян в по-неблагоприятно положение с оглед
освобождаването му от наказателна отговорност по съображения за неустановен
размер на вредите, които са пряка и непосредствена последица от извършеното
престъпление, но не са елемент от фактическия му състав. Казаното е така, тъй
като възстановяването само на съставомерните имуществени вреди не лишава
пострадалите от възможността да предявят претенция за всички претърпени от тях
имуществени вреди от престъплението, извън включените в състава.
При определянето на
наказанието съдът прецени: ниската степен на обществена опасност на дееца,
обусловена от данните за личността му, чисто съдебно минало, трудово ангажиран,
липса на наложени административни наказания по ЗДвП, младата възраст, като
съдът не установи отегчаващи отговорността му обстоятелства.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, при приоритет
на отговорността обстоятелства, а именно “Глоба” в минимален размер на 1000.00
лева.
На основание чл. 343г от НК,
съдът наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от четири
месеца, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
наказанието, съобрази липсата на наложени наказания на подсъдимия по ЗДвП.
Съдът, съобразявайки
залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би
се въздействало най-пълно чрез налагане на наказания в посочения вид и размер,
чрез които в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така
и на генералната превенция като цели на наказанието.
Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски направени в хода на досъдебното и съдебното
производство.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: