№………./ .12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 13.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
А.
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1882 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С определение №
4305/29.11.2019г въззивният съд е докладвал постъпила жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
чрез адв. Ш. (САК)срещу решение №2151/17.05.2019г., постановено по
гр.д.5319/18г. по описа на ВРС, 40 с-в, и като е разгледал предварителните
въпроси е констатирал допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,
обусловило доказателствено искане на въззивника. За преодоляване на непълнотата
на устния доклад, съдът е поставил въпроси за уточняване на твърденията на
страните.
Постъпило е
становище на адв. Д., в което пълномощникът на
въззиваемия ответник е потвърдил
като безспорни обстоятелствата относно предоставения му достъп до мрежата на
доставчика чрез СИМ карти по всеки от договорите за шестте номера, размера на
прилаганите от оператора единични цени за месечен абонамент и единични цени на
допълнително потребление извън абонаментна програма, съответно правилността на
аритметичните сборове по остойностяване на отчетено ползване и липсата на
заплащането на задълженията по представените фактури(подробно обявено от ищеца
като разграничено по периоди и видове плащания за всеки от предпочетените от
клиента номера в молба вх.№ 40289/18 от 14.06.18г (л. 67 от дело на ВРС).
Същевременно тази страна е пояснила и защита си чрез ВЪЗРАЖЕНИЕ, основано на факт който е бил
пропуснат в доклада на първата инстанция. Потребителят се позовава на прекратяване на
договора по негова инициатива през м.
юни 2015г., като сочи че поискал прехвърляне на ползвания от него номер
********** и след като сключил договора с новия доставчик на 02.07.2015г.,
отношенията му с въззивника приключили. Поради това счита, че липсва основание
за отчитане на каквото и да ползване и начисление на абонаментни такси по всеки
от номерата, след този момент.
При съпоставка на
тези уточнени твърдения с тезата на доставчика за отчитане на потребление само
за период 05.06.15г до 04.07.2015г за номер *** и *** и начисляване на
абонаменти такси за всички номера до момента на упражнено от него самия
прекратяване на договора поради неплащане на услугата от абоната, се налага
извод, че спорния факт между страните е момента на предсрочното прекратяване на
договорите и дължимостта на абонаментната услуга, чиято цена не се оспорва.
В този смисъл
оспорването се свежда до фактическия въпрос по правилното отчитане количествата
за използвани услуги до последното фактуриране на възнаграждение за услуга до
04.07.2015г и правния въпрос относно възможността за едностранно прекратяване
на срочен абонаментен договор за предоставени на клиента номера, различни от
пренесения при другия доставчик.
За решаването на
този спор нямат значение нито издадените фактури, нито счетоводното им
отразяване, тъй като в тях само се възпроизвеждат отчети от показателите на
технически броячи на повиквания, разговори, пренос на данни и др. подобни. За
установяване на тези факти са необходими специални технически, а не счетоводни
знания и затова съдът преценява че поисканата от страната експертиза не е
необходима, но се налага да се укаже доказателствена тежест и пропуск в
доказателствата, след като доклада се допълни с пояснените възражения на
ответника.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 266 ал.
3 ГПК допълва доклада на първата инстанция, както следва:
Обявява за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: клиентът е
получил достъп до мрежата на доставчика чрез СИМ карти по всеки от договорите
за шестте номера; операторът е фактурирал доставка по единични цени за
съответно уговорения месечен абонамент, отстъпки и единични цени на допълнително потребление
извън абонаментна програма; клиентът не е заплатил сборовете по фактурите.
Указва на ищеца, че
не е посочил доказателства за размера на посочените в молба вх.№ 40289/18 от
14.06.18г (л. 67 от дело на ВРС) конкретни количествата за използвани услуги,
извън абонаментна цена до последното фактуриране
до 04.07.2015г по договора за номера *** и ***, като установяването на
остойностените по безспорни цени отчети на показателите на технически броячи на
повиквания, разговори, пренос на данни и др. подобни налага приложение на
специални технически знания, каквито съда няма и доказателствената тежест за
това спорно отчитане се носи от въззивника като ищец по делото.
Указва на ищеца, че
не е посочил доказателства за размера и основанието на вземане за допълнителна
такса за възстановяване на трафик от 0.60лв, включена в сборовете, посочени в молба вх.№ 40289/18 от 14.06.18г
(л. 67 от дело на ВРС) по договора за номера *** и ***, доказателствената
тежест за това спорно допълнително начисляване се носи от въззивника като ищец
по делото.
Указва на
ответника, че не е посочил доказателства за твърдението си за прекратяване преди
04.09.2015г.на договорите за всеки от безспорно ползваните до м. юни 2015г
номера( извън прехвърления **********, за който не е начисляван абонамент след
04.07.2015г) като установяването на този факт изисква писмени доказателства и
доказателствената тежест по това възражение за липса на основание за събиране
на абонаментни такси до претендирания от ищеца момент се носи от въззиваемия
като ответник.
Дава възможност на всяка
от страните да поиска нови доказателства в седмичен срок от връчване на
съобщението.
Предупреждава насрещните
страни, че при пропускане на тази възможност ще се осуети събирането на
доказателствата в подготвеното от въззивния състав заседание и на страната може
да бъда наложена глоба по реда на чл. 92 а ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивника за допускане на счетоводна експертиза.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно със съобщение
представляващо Приложение № 9 към
Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложи преписа от становище
вх.№ 37176/12.12.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.