РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Бургас, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20222100101227 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Х. А. М. с ЕГН
********** от ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Боян Борисов
Койнов със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Оборище” № 82, ет.2, против Р. А.
М. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Александър
Велики“ № 13, вх.2, ет.1 – адвокат Надя Атанасова. С исковата молба и
приетото в хода на делото увеличение са предявени осъдителни искове за
следните суми : 115 280 лева –дължимо обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника поради невъзможността да върне на ищеца имота по
развален договор за издръжка и гледане; ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска на 08.08.2022г. до окончателното й
изплащане; 683,34 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 18.05.2022г. - 07.08.2022г.
Обстоятелства, на които се основават предявените искове :
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 8667/ 2021г. по
описа на РС – Бургас бил развален договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №
185, том I, peг. № 4146, дело № 172/ 08.05.2019г. на нотариус с рег.№ 449 на
НК, с който ищецът прехвърлил на ответника – негов внук 1/2 идеална част от
описания поземлен имот с идентификатор 07079.1.1146, находящ се в гр.
Бургас, кв. “Сарафово“, местност “Кюшето“. След влизането на съдебното
решение в сила на 18.05.2022г. за ищеца възникнало правото да претендира
1
връщане на прехвърления имот на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД
– на отпаднало основание. Такова връщане било невъзможно, тъй като още
преди вписването на исковата молба за разваляне на договора ответникът бил
отчуждил полученото право на собственост върху имота – с две дарения и две
покупко-продажби, сключени на 28.06.2021г. и на 04.08.2021г.
Сочи, че тъй като договорът е развален поради неизпълнение на
задължението на преобретателя за издръжка и гледане на прехвърлителя,
ответникът е съзнавал това неизпълнение, поради което следва да се счита
недобросъвестен по отношение на отчуждаването и дължимото обезщетение
следва да се определи по реда на чл.57, ал.2, изр.1 от ЗЗД. Счита, че дори и
при определяне на обезщетението съобразно чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД,
отчуждителят дължи връщане на пазарната цена на имота, която се определя
към датата на влизане в сила на решението за разваляне на договора за
издръжка и гледане. Прави възражение за симулативност на цените по
продажбените сделки, посочени в нотариалните актове.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Признава развалянето на договора за
издръжка и гледане, отчуждаването на вещта със сделките по описаните
нотариални актове, сключени преди предявяването на иска за разваляне,
което препятства реалното връщане на имота.
Оспорва твърдението на ищеца за недобросъвестност, като сочи, че
узнаването за развалянето на договора за издръжка и гледане настъпва от
поканата или от получаването на исковата молба. Поради това счита, че
обезщетението следва да се определи по реда на чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД. За
имотите, отчуждени чрез дарение, не се дължи обезщетение, тъй като липсва
увеличаване на имуществото на отчуждителя, а за продадените имоти
обезщетението следва да се определи в размер на посочените в нотариалните
актове продажни цени, които не са симулативни. Счита за определящо
реалното обогатяване на ответника, което се изразява в увеличаване на
актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи. Като размер на
неоснователното обогатяване сочи сумата от 1890 лв. – получените продажни
цени.
При условията на евентуалност сочи, че пазарната цена на имота като
критерий за размера на обезщетението следва да се определи към момента на
отчуждаването, а не към посочения от ищеца момент на разваляне на
договора.
Оспорва и иска за законна лихва, като твърди, че покана за връщан на
даденото по разваления договор не е отправяне, поради което преди
предявяването на иска не е налице и забава на ответника.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си. Претендират и присъждане на направените
съдебни разноски, а пълномощникът на ищеца – и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска
2
помощ.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното :
Предявенитe осъдителни искове са с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По делото е безспорно и се установява от събраните писмени
доказателства, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 185, том I, peг. № 4146, дело № 172/
08.05.2019г. на нотариус с рег.№ 449 на НК, с който ищецът Х. А. М.
прехвърлил на ответника Р. А. М. /негов внук/ собствената с 1/2 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 07079.1.1146, находящ се в гр. Бургас, кв.
“Сарафово“, местност “Кюшето“, целият с площ от 5583 кв.м, с
предназначение – земеделска земя. Поради неизпълнение на алеаторното
задължение на ответника на 17.12.2021г. ищецът предявил иск за разваляне на
договора на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, исковата молба по който била
вписана на 19.01.2022г. Препис от тази искова молба е връчен на ответника на
25.01.2022г. Със съдебно решение по гр.д. № 8667/ 2021г. по описа на РС –
Несебър, влязло в сила на 18.05.2022г., алеаторният договор бил развален.
Липсват доказателства за вписване на съдебното решение в срока по чл.115,
ал.2 от ЗС, изтекъл на 18.11.2022г.
Не е спорно, че ответникът се е разпоредил с имота, получен по силата
на договора за издръжка и гледане, на 28.06.2021г. и на 04.08.2021г. - преди
предявяването на иска за разваляне на договора на 17.12.2021г., както следва :
- в полза на Силвия Кирилова Вълчева – с дарение на 1/400 ид.ч. от имота и
покупко-продажба на 99/400 ид.ч., извършени с нотариални актове № 363 и
364, т.II, рег. № 5182 и 5183, дело № 318 и 319/ 2021г. на нотариус с рег. №
449 в регистъра на НК; - в полза на Люсиина Събева Божилова – също с
дарение на 1/400 ид.ч. от имота и покупко-продажба на 99/400 ид.ч.,
извършени с нотариални актове № 480 и 481, т.III, рег. № 6677 и 6681, дело
№ 405 и 406/ 2021г. на нотариус с рег. № 449 в регистъра на НК. Посочените
в нотариалните актове продажни цени са съответно 1390 лв. и 500 лв.,
заплатени напълно и в брой на продавача в деня на подписване на
нотариалните актове.
На основание чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето на договора за
прехвърляне на недвижимия имот от ищеца на ответника има обратно
действие, поради което след влизане в сила на съдебното решение на
18.05.2022г. имотът се явява получен от ответника на отпаднало основание и
той дължи връщането му на ищеца на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Тъй като, обаче, ответникът се е разпоредил с получения имот преди
вписването на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и
гледане, на основание чл.88, ал.2 от ЗЗД развалянето не засяга правата на
преобретателите на ответника. Поради това реалното връщане на имота в
3
натура от ответника на ищеца е невъзможно, поради което настъпилото
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца следва да бъде
обезщетено парично.
В случая е налице хипотезата на нормата на чл.57, ал.2, изр.2, предл.2
от ЗЗД – получателят на подлежащия на връщане имот, го е отчуждил преди
поканата да го върне. Отчуждителните сделки са от 28.06.2021г. и на
04.08.2021г., а исковата молба за разваляне на алеаторния договор за имота е
връчена на ответника на 25.01.2022г., която дата е най-ранният възможен
момент на узнаване от страна на ответника, че би дължал връщането на
имота. Отпадането на основанието за получаването на имота настъпва едва на
18.05.2022г. – с влизане в сила на съдебното решение по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Поради това не може да се приеме тезата на ищеца за приложимост на
първата хипотеза на нормата - чл.57, ал.2, изр.1 от ЗЗД, тъй като ответникът
не е отчуждил имота, след като е узнал, че го държи без основание.
Недобросъвестността на длъжника на алеаторното задължение да издържа и
гледа прехвърлителя си е санкционирана чрез развалянето на този договор
поради неговото неизпълнение, като същата не е идентична на твърдяната от
ищеца недобросъвестност по отношение на задължението за връщане на
имота, получен на отпаднало основание, каквато в случая не е налице. За
предмета на спора правно ирелевантно е субективното отношение на
ответника към задълженията му по самия алеаторен договор, тъй като
развалянето му не е бъдещо сигурно събитие, а се извършва по преценка на
самият ищец чрез упражняване на субективното му потестативно право по
чл.87, ал.3 от ЗЗД. За добросъвестността на получателя на имота определящ е
моментът на отпадане на основанието, който настъпва с влизане в сила на
съдебното решение на 18.05.2022г. Тъй като отчуждаванията от ответника са
извършени значително преди това, не е възможно да се мотивира извод за
недобросъвестност и по отношение на задължението му да върне имота.
Липсват каквито и да било доказателства за недобросъвестност на ответника
и извършване на отчуждителните сделки със знание за предстоящото
разваляне на договора и намерение да се обедни ищеца.
Поради това на основание чл.57, ал.2, изр.2, предл.2 вр. чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД съдът приема, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер на „онова, от което се е възползвал“ при
извършените отчуждавания. Спорно е по делото как следва да се определи
размерът на това обезщетение. Съдебната практика трайно приема, че онова,
от което се е възползвал получателят на имота, се определя от стойността на
това, с което реално се е увеличило имуществото му /напр. решение № 112/
18.07.2013г. по гр. д. № 509/ 2012г., III г. о., ГК на ВКС/. Предвид вида на
извършените разпоредителни сделки, реалното увеличение се съизмерва с
получената от ответника цена за отчуждения имот. Действително посочените
в нотариалните актове продажни цени за 398/400 ид.ч. от имота в размер на
общо 1890 лв. са значително по-ниски от пазарната цена на този имот, която
съгласно приетото заключение на вещото лице по извършената съдебна
4
техническа експертиза е 115 280 лв. Въпреки това, при липсата на
ангажирани от ищцовата страна доказателства ответникът – отчуждител да е
получил за имотите по-голяма сума от тази, посочена в договорите, не може
да се предполага негово по-голямо обогатяване. В настоящото производство
носещият доказателствената тежест ищец не проведе съобразно правилото на
чл.154, ал.1 от ГПК пълно доказване на твърдението си за получена от
ответника различна продажна цена или за друго по-голямо обогатяване над
размера на продажните цени. Този извод не противоречи на цитираното в
исковата молба решение № 136/ 12.04.2013г. по гр. д. № 947/ 2012г., IV г.о.,
ГК на ВКС, което не променя правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес. При дадения в това решение отговор на касационен
въпрос е прието, че посочената в нотариалния акт цена не обвързва ищеца,
който е трето на сделката лице, поради което не е необходимо изрично
оспорване на нотариалния акт, за да се установява различна придобивна цена
от посочената в него. Настоящият съд приема, че липсва процесуалноправно
основание за дерогиране на нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, като се допусне
без съответно доказване да бъде прието, че обогатяването на ответника
надвишава посочените продажни цени и се съизмерва именно със средната
пазарна цена на имота. Подобен изгоден за ищеца факт подлежи на пълно
доказване, което може да бъде сторено с всички допустими доказателствени
средства. Такова доказване в случая не бе проведено, поради което фактът за
обогатяване на ответника в размер на пазарна цена на имота остана недоказан.
По изложените съображения съдът приема за надлежно установено по
делото, че на основание чл.57, ал.2, изр.2, предл.2 от ЗЗД ответникът дължи
на ищеца сумата, с която се е обогатил при отчуждаването на имота, предмет
на разваления договор за издръжка и гледане – 1890 лв. За разликата над тази
сума до предявения размер от 115 280 лв. искът е неосноватеен и ще бъде
отхвърлен.
Основателността на главния иск налага извод и за основателност на
акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва,
дължимо на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. При неизпълнение на парично
задължение, за което не е уговорен срок за изпълнение, законът в нормата на
чл.84, ал.2 от ЗЗД свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима
покана на кредитора. Изключение е изрично само за задълженията от
непозволено увреждане, при които на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Подобно изключение не е установено от
закона за задължението от неоснователно обогатяване. Поради това съдът
приема, че макар отпадането на основанието за получаване на имота да е
възникнало към датата на влизане в сила на съдебното решение за разваляне
на алеаторния договор - 18.05.2022г., ответникът – длъжник по
претендираното задължение от неоснователно обогатяване изпада в забава
едва с отправянето на покана за изпълнение на това задължение съгласно
чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не се установи такава покана да му е била
отправена от ищеца преди предявяването на настоящия иск, поради което и
5
обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи едва от
предявяването на иска на 08.08.2012г. За предявения предходен минал период
18.05.2022г. - 07.08.2022г. искът за обезщетение за забава в размер на 683,34
лв. е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
страните си дължат взаимно направените съдебни разноски, съразмерно с
уважената, респективно с отхвърлената част от иска. Тъй като всички
разноски на страните са направени преди увеличението на иска, предявено в
съдебно заседание на 16.02.2023г., уважената, респективно отхвърлената част
от иска следа да бъде определена в съотношение с първоначално предявения
размер на иска от общо 30 683,34 лв. Разноски за увеличената част от иска не
са сторени от страните.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ищеца в
настоящото производство са в размер на 1350 лв. /1200 лв. – държавна такса и
150 лв. – възнаграждение на вещо лице/, за които съразмерно с уважените
искове ответникът дължи на ищеца сумата от 83,16 лв. Съгласно
представеното споразумение от 15.10.2022г. на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата ищецът е получил по делото безплатна адвокатска
помощ от адвокат Боян Койнов. Поради това на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. ответникът дължи на адвоката заплащане на адвокатско
възнаграждение за уважения иск, което на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът определя в размер на 489 лв.
Разноските на ответника по делото съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на общо 1080 лв. /830 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 250 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице/, за които
съразмерно с отхвърления иск ищецът му дължи сумата от 1013,48 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. М. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Александър Велики“ № 13, вх.2, ет.1 – адвокат Надя Атанасова,
да заплати на Х. А. М. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул. „Оборище” № 82, ет.2 - адвокат Боян Борисов Койнов, сумата от 1890 лв.
- обезщетение по чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД за неоснователно обогатяване по
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД от развален договор за издръжка и гледане,
сключен с нотариален акт № 185, том I, peг. № 4146, дело № 172/ 08.05.2019г.
на нотариус с рег.№ 449 на НК; ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 08.08.2022г. до окончателното й изплащане; както и
сумата от 83,16 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважения иск.
6
ОТХВЪРЛЯ следните осъдителни искове на Х. А. М. с ЕГН
********** против Р. А. М. с ЕГН ********** : 1. иска за обезщетение от
неоснователно обогатяване – за разликата над уважения размер от 1890 лв. до
предявения размер от 115 280 лв.; 2. за сумата от 683,34 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 18.05.2022г. -
07.08.2022г.
ОСЪЖДА Р. А. М. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Александър Велики“ № 13, вх.2, ет.1 – адвокат Надя Атанасова,
да заплати на адвокат Боян Борисов Койнов със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Оборище” № 82, ет.2 сумата от 489 лв. – адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗАдв. за уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Х. А. М. с ЕГН ********** от ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат Боян Борисов Койнов със съдебен адрес гр.Бургас,
ул. „Оборище” № 82, ет.2, да заплати на Р. А. М. с ЕГН ********** от ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 13, вх.2, ет.1 –
адвокат Надя Атанасова, сумата от 1013,48 лв. за направените по делото
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7