Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Светла Радойкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №6524/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ***и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез пълномощника му
***срещу *** ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, „ЕКСПО 2000“,
бул. „Никола Вапцаров“ №55, ет.2, с която е предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следната сума,
за която е издадена заповед за изпълнение от 18.02.2019г. по ч.гр.д.№
7765/2019г. по описа на Районен съд гр.София, а именно: сумата от 235/двеста тридесет и пет/лева, представляваща обезщетение за
имуществена вреда под формата на разноски за процесуално представителство на ***по
изпълнително дело № *** на ЧСИ ***, рег.№ ***, прехвърлено от *** на ищцовото
дружество с договор за цесия от 29.08.2018г., ведно със законната лихва от
07.02.2019г. до изплащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на
заповед за парично задължение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№
7765/2019г. по описа на Районен съд гр.София и издадена заповед за изпълнение
срещу ответника. В срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от ответника
срещу дължимостта на сумата по заповедта за
изпълнение, което породило у ищеца правен интерес от предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземането.
По заявление на ответника по чл.417 ГПК било образувано
ч.гр.д.№ 12735/2011г. по описа на ВРС срещу длъжниците
***“ ЕООД, ***. Съдът издал заповед за изпълнение №
7518/30.08.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
На 16.09.2011г. по молба на ответника било образувано
изпълнително дело № *** срещу ***. За да защити
своите права и интереси в изпълнителното производство ***заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 235 лева за процесуално представителство и защита.
От подробното и внимателно запознаване с изпълнителното
дело процесуалният представител на *** установил, че е налице период от над
две години, пред които взискателят е бездействал и на
09.08.2018г. подал молба до ЧСИ *** за прекратяване на изпълнителното дело
по отношение на ***на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 20.08.2019г. съдебния изпълнител връчил на процесуалния представител на
длъжника постановление за прекратяване на изпълнителното производство.
Ищецът поддържа, че направените в изпълнителното
производство разходи в размер на 235лева се явявали необходим разход във връзка
със защитата на правата и законните интереси на ***, като
заплащането на адвокатското възнаграждение било в пряка причинна връзка с факта
на воденото срещу длъжника изпълнително дело. С това в полза на *** възникнало
парично вземане в размер на 235лева, представляващо претърпени от нея
имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително
дело № ***.
С договор за покупка и прехвърляне на вземания от
29.08.2018г. ***прехвърлила на ищцовото дружество процесното вземане. Ответната банка била уведомена за
извършената цесия и получила възможност да заплати доброволно сумата с покана,
получена на 25.09.2018г., но не се възползвала от тази възможност..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който оспорва предявения иск като процесуално недопустим, а изложените в
исковата молба твърдения се определят като необосновани, недоказани и
неправилни. Искът бил недопустим, тъй като ищецът не притежавал активна
процесуална легитимация. Ответникът поддържа, че договорът за цесия не е
произвел транслативен ефект и правото на вземане не е
преминало в правната сфера на ищеца, поради което и дружеството не се
легитимирало като негов носител. Предмет на цесионна
сделка можело да са само съществуващи вземания, а не бъдещи и това било условие
за действителност на договора за цесия, което в случая не било изпълнено.
Твърди, че по изп. дело № 852/2011г. по описа на ЧСИ *** *** не били искани и предприемани действия
по принудително събиране на вземането от страна ***)“ ЕАД срещу
длъжника в изпълнителното производство *** Поддържа, че
не са налице елементите на фактическия състав, пораждащ правоотношението на
гражданската отговорност – правонарушение и причинени от него вреди. Поведението
на ответника в изпълнителното производство не можело да се квалифицира като
правонарушение и не било противоправно. Също така
липсвала причинна връзка между поведението на ответника и твърдения от ищеца противоправен резултат – причинени имуществени вреди въз
основа на обстоятелството, че е имало необходимост от защита и процесуално
представителство. След настъпилата перемпция
ответникът не извършвал действия, с които да поиска събиране на вземанията по
изпълнителното производство. Моли за прекратяване на производството по делото,
а в евентуалност отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез проц. представител поддържа
изложеното в исковата молба и претендира присъждане на разноски. Ответника не
се явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.08.2011г. по ч.гр.д.№
12735/2011г. по описа на ВРС са издадени Заповед № 7518 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с
които „*** и ***са
осъдени да заплатят солидарно на *** ЕАД вземания произтичащи от договор за
кредитен лимит по международни банкови от 30.07.2008г. /л.4-5/.
По молба на ответника от
16.09.2011г. е образувано изпълнително дело № 852/2011г. по описа на ****, вкл. срещу ***, като една от посочените длъжници /л.6/.
Кичка Кръстева Манчева, чрез адв. Р.Д. *** е подала молба до *** с искане за прекратяване на
изпълнително дело № 20117170400852 спрямо нея /л.7/.
На 16.08.2018г. ЧСИ ***.№ *** е издала постановление за
прекратяване на изпълнително дело № *** на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В
постановлението е посочено, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на две
години, считано от 16.09.2011г. – датата на подаване на молбата за образуване
на делото /л.8/.
С исковата молба е представен
договор от 08.08.2018г.
за правна защита и съдействие, с който ***възлага на адвокат Р.Д. да ѝ
окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство
и защита по изпълнително дело № 201171704852 срещу заплащане на адвокатски
възнаграждение в размер на 235 лева /л.9/.
На 29.08.2018г. е сключен договор
за цесия, по силата на който ***прехвърля на „Ф.т.г.“ ЕООД вземането си към ***
ЕАД в размер на 235лева, представляващо претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело № *** /л.10/.
Като приложение към исковата
молба е представено уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената цесия.
Уведомлението е подписано от Р.Д.Д. като пълномощник
на цедента ***. Уведомлението съдържа и покана за доброволно
плащане от страна на цесионера „Ф.Т.Г.“ ЕООД, чрез
същия пълномощник. Уведомлението е получено на 25.09.2018г. от представител на
ответника /л.12-15/.
От ч.гр.д. № 7765/2019г. по описа
на СРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца от
07.02.2019г., на 18.02.2019г. и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 235 лева, представляваща
разноски за процесуално представителство на ***по изпълнително дело №
20117170400852, ведно със законната лихва от 07.02.2019г. до изплащане на
вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 27.02.2019г. и на
11.03.2019г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на вземането. Исковата претенция за установяване
дължимостта на вземането е предявена в законоустановения едномесечен срок от уведомяване на
заявителя, като пред заповедния съд е представено доказателство за това.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Наличието на посочените положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК бе установено от ч.гр.д. № 7765/2019г. по описа на СРС. В
заявлението до заповедния съд подробно са описани всички твърдения, които
по-късно са включени в исковата молба, а вземането е описано чрез описване на
начина, по който са настъпили имуществени вреди за праводателя
на заявителя.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД има
обезпечителна-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при
или по повод изпълнение на възложената му работа, включително с бездействието
си, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия-ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил
някаква работа, които вреди да са причинени по повод на
изпълнението/неизпълнението ѝ и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях. Като на обезщетяване на подлежат всички
вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Съдебната практика е трайна и еднозначна в отричане на
възможността съдебният изпълнител да постанови принудително събиране на сторени
от длъжника разноски. Като основание за това се сочи, че съдебният изпълнител
не е правораздавателен орган, постановлението за разноски не е пряко
изпълнително основание, по силата на което да се започне принудително
изпълнение, и такава сила не му придадена от закона, както и че не е възможно
прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай.
Процесуалното представителство на длъжника в
изпълнителното производство от адвокат е призната и гарантирана от закона
възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълното охраняване
на интересите му. След като не съществува възможност, в рамките на
изпълнителното дело, да бъдат присъдени в полза на длъжника, респективно
репарирани направените от него разходи за възнаграждение на адвокат, то същите
се явяват вреда, с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена
последица от проведеното изпълнително производство.
В този смисъл единственият път за защита на длъжника е да
претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, което прави исковата претенция процесуално допустима.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е
разпределена доказателствената тежест с оглед
изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на
ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване: валиден
договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения
размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; наличието на противоправно
деяние от страна на ответника - образуване на изпълнително производство;
настъпилата вреда, т.е. че цедентът е заплатил процесното адвокатско възнаграждение по образуваното срещу
него изпълнително производство; наличието на причинно-следствена връзка между
факта на образуване на изпълнителното дело и вредоносния резултат- заплатения
адвокатски хонорар; вид и размер на вредата.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че изпълнителното производство е образувано на 16.09.2011г. по
молба на упълномощен представител на ответника и съдържа искане за предприемане
на изпълнително действие спрямо *** т.е. тя е посочена като длъжник и
искането е за образуване на изпълнително производство и спрямо нея като длъжник
отговарящ солидарно за задълженията по изпълнителния лист. От постановлението
за прекратяване на изпълнителното дело се установява, че взискателят
не е поискал изпълнителни действия след тази дата, поради което и
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. ***е отправила
искане за прекратяване на изпълнителното дело спрямо нея на 09.08.2018г., чрез
пълномощника си адв.Д.. За осъществената правна помощ
и съдействие по изпълнително дело № *** ***е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 235
лева, платено в брой в деня на сключване на договора – 08.08.2018г.
Постановление на съдебния изпълнител, с което е констатирано настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство е постановено на 16.08.2018г.
Вредите се намират в причинна
връзка с изпълнително дело № *** макар и да са направени след
прекратяването му по силата на закона. Причинна връзка е налице, когато може да
се отговори положително, че без конкретното поведение претендираните
вреди не биха настъпили. В съдебните производства съдът дължи произнасяне по
искането за присъждане на разноски с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Процесуално недопустимо би било присъждане на разноски в
дадено производство, в случай, че същите са извършени след прекратяването му.
Предмет на настоящето производство, обаче не са разноски в съдебно
производство, а настъпили за праводателя на ищеца
имуществени вреди.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят и ответник в настоящето производство е възложил
на съдебния изпълнител да извършва справка за имущественото състояние на длъжниците и да определя способа на изпълнение на основание
чл.18 ЗЧСИ. Въпреки прекратяването на изпълнителното делото по силата на
закона, пълномощията на ЧСИ не са оттеглени, активни действия в тази насока не
са предприети, изпълнителното дело е било висящо според регистъра на КЧСИ и за
съдебния изпълнител е съществувала възможността да извършва действия по
принудително изпълнение по силата на възлагането по чл.18 ЗЧСИ. Такива
изпълнителни действия не биха прекъснали давността, но за установяване тяхната
законосъобразност/ незаконосъобразност би било необходимо провеждане на съдебно
производство. Поначало при иницииране на процесното
принудително изпълнение взискателят е бил
добросъвестен /в негова полза е бил издаден изпълнителен лист във връзка с
постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/. Противоправното поведение се изразява в бездействието на взискателя след отпадане на материалноправни
предпоставки на изпълнението да оттегли възлагането към ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ и да
поиска прекратяване на изпълнителното производство, с което бездействие е
засегната неоправдано от закона правната сфера на длъжника.
Съдът намира възраженията на ответника срещу валидността
на цесията за неоснователни. Съобразно принципа на свободата на договаряне,
регламентиран в чл. 9 от ЗЗД предмет на цесионния
договор може да бъде всяко имуществено, прехвърлимо
право или вземане, независимо от източника, от който произтича - договорен или извъндоговорен. Предмет на цесия могат да бъдат и бъдещи и
неизискуеми вземания, както и спорни такива. Отделно от това, от анализа на
събраните по делото доказателства се установи, че същата е съобщена на длъжника
и е породила действието си.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая са
налице всички необходими предпоставки от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника за обезвреда на претърпените от ищеца вреди
в резултат на неправомерно водения срещу нея изпълнителен процес, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от спора
и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в исковото и в заповедното производство разноски. Направените от
ищеца разноски в исковото производство са в размер на 325лева, от които 25 лева
заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 325 лева, от
които 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че *** ЕАД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, „*** ДЪЛЖИ на „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление *** следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение от
18.02.2019г. по ч.гр.д.№ 7765/2019г. по описа на Районен съд гр.София:
сумата от 235/двеста тридесет и пет/лева, представляваща обезщетение за
имуществена вреда под формата на разноски за процесуално представителство на ***по
изпълнително дело № 20117170400852 на ЧСИ *** прехвърлено *** на ищцовото дружество с договор за цесия от 29.08.2018г.,
ведно със законната лихва от 07.02.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *** ЕАД, с ЕИК ***със седалище и адрес
на управление ***, „*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
сумата от 325лева, представляваща
направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 325 лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7765/2019г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: