Р Е Ш Е Н И Е № 212
гр. Сливен, 25.10.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 299 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Я.С.С. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0287-000031 от 02.05.2021 г., издадена
от Началника на РУ Котел при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на Я.С.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171
т.2А Б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до
1 година, а именно за 365 дни, относно лек автомобил „Опел Зафира“
с рег. № ***.
В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е неправилен, тъй като оспорващият
никога не бил употребявал н. в.. Бил дал кръв за изследване, като назначената
експертиза дала отрицателен резултат. Счита, че АНО е следвало да изчака
резултата от кръвната проба, но в случая директно е издал оспорената ПАМ. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В с.з. оспорващият
чрез пълномощника си адв. Х.Х.
*** поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Административният
орган не изразява становище по жалбата.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 02.05.2021 г.
около 21:20 часа в гр.Котел на ул.Луда Камчия на оспорващият като водач на МПС
- Опел Зафира с peг. № ***,
била извършена проверка за употреба на н. в. от служители на РУ Котел към ОДМВР
Сливен. Проверката извършена с Дрегер Дръг чек 3000 реагирала на м. На водача бил издаден талон
за мед. изследване №0037847, като същият предоставил кръв и урина за изследване.
За констатираното нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП е съставен АУАН серия АA
№866651/02.05.2021 г. връчен на
нарушителя с възражение, че не употребявал н.
Образувано било
ДП-187/2021 г. на РУ МВР Котел, вх.№ 2110/2021 на Районна прокуратура Сливен.
Въз основа на
съставения АУАН на оспорващия е издадена процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0287-000031 от 02.05.2021 г., издадена
от Началника на РУ Котел при ОД на МВР – Сливен, с която е наложена ПАМ по чл.
171, т. 2а, буква „б” от ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца до една година, а именно за 365 дни, относно МПС с peг. № ***. ЗППАМ е
получена от жалбоподателя на 09.08.2021 г.
По образуваното досъдебно
производство била изготвена съдебна х. експертиза, която установила, че при изследванетона биологични проби кръв и урина, предоставени
от Я.С.С. не са установени н. в. или техни аналози. В
резултат на това с Постановление от 07.09.2021 г., вх.№ 2110/21 от 08.09.2021 г.
на РП – гр.Сливен по ДП-187/2021 г. на РУ МВР Котел, вх.№ 2110/2021 на Районна
прокуратура Сливен било прекратено наказателното производство, започнато за
престъпление па чл.343Б ал.3 от НК.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр.
с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен
адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заглавието изрично е посочено, че се отнася до
прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП. Оспореният акт е мотивиран,
посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето
му. Заповедта е издадена от компетентен орган определен със Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОДМВР Сливен.
Съгласно чл. 171,
т.2а б. „б“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото се установи, фактическа обстановка различна от посочената
в АУАН серия АA №866651/02.05.2021 г..
В случая заповедта
е издадена в нарушение на административно-производствените правила. При
наличните данни, според които водача е оспорил показанията на техническото
средство за проверка употреба на н.в. или техни аналози и е дал биологични
проби съобразно издадения му талон за медицинско изследване, издателят на
заповедта е следвало да положи усилия да изясни обективната истина. Съгласно
чл.174 ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, като съгласно чл.3а т.2 от тази наредба установяването на
употребата на н. в. или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема
показанията на техническото средство или теста.
При незавършена
процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта
административно нарушение, позоваването единствено на съставения акт за
административно нарушение, води до извода, че законовото изискване по чл. 7 АПК,
за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е било
спазено. (В този смисъл Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
5445/2018 г., I о. )
Действително съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, материалната законосъобразност на акта се
преценява към момента на неговото издаване. Съгласно чл.142 ал.2 от АПК обаче установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания. Според тези нови факти е
опровергана доказателствената сила на АУАН серия АA №866651/02.05.2021 г., от
което следва, че не е установено извършването на административното нарушение,
послужило като основание за издаване на процесната ПАМ.
Предвид изложеното
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила, явява се недоказан
и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и
целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и
същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на
делото и на основание чл. 143, ал.1
от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса - 10 лв.
и изплатено възнаграждение на адвокат - 500 лв., съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие.
Ръководен от изложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Я.С.С. ***, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0287-000031 от 02.05.2021 г.,
издадена от Началника на РУ Котел при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение
на Я.С.С. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.2А Б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно за 365 дни, относно лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***.
ОСЪЖДА ОД МВР – Сливен да заплати на Я.С.С., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за
адвокат общо в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: