Решение по дело №1544/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 816
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20203110201544
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

816/15.6.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 10.06.2020 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 1544 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Б.А.М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1582426  на ОДМВР-гр.Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш. Посочва се, че неправилно ЕФ е бил издаден срещу въззивника, доколкото към датата на нарушението същият не е била представляващ дружеството-собственик на лекия автомобил, с което е извършено нарушението, а само временен синдик по реда на чл.629а, ал.1 ТЗ. В тази връзка развива подробни съображения, защо в процесната хипотеза временният синдик няма представителна власт по отношение на дружеството, като посочва и относимите разпоредби на закона и съдебната практика.

В открито съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Варна, надлежно призован изпращат представител, които моли НП да бъде потвърдено.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.04.2017г. в 15:54 часа в село Старо Оряхово, обл.Варна техническо средство – стационарна система за контрол над скоростта е засякла и заснела, движещ със скорост от 85 км/ч. автомобил - „Субару” с рег. № В4957НА. Мястото на контролирания пътен участък е в населено място и това предполага движение със скорост не по висока от 50 км/ч. като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 85 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

           При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен „Петрол Холдинг“ АД със синдик въззивника М.. Поради това бил издаден елекронния фиш именно на въз.М., с който му била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.

           Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

           Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

           От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА, което представлява стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

           Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

           В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

         Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Техническата средство, с което е измерена скоростта  към датата на заснемане на нарушението не е било годно и калибрирано, видно от приложените по делото доказателства, като в тази насока е изготвена справка с искане процесния ел.фиш да бъде анулиран, но това не е сторено.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

В хода на производството неправилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай към датата на нарушението – 29.04.2017г. собственик на автомобила е юридическото лице „Петрол Холдинг” АД, Видно от справката извлечение от Търговския регистър приложена по делото, а и след направена онлайн справка от съда през съгласно решение №314/25.10.2016г. на Старозагорския Окръжен Съд „Петрол Холдинг“ АД е обявено в неплатежоспособност с начална дата от 31.12.2011г., като за временен синдик е назначен въз.М. с правата по чл. 635, ал.1 ТЗ. Същевременно разпоредбата на чл.630 ал.1 от ТЗ не предвижда възможност за десезиране на органите на управление/представителство в дружеството с факта на назначаване на временен синдик. Такава възможност е предвидена само в чл. 711 ал.1 т. 3 от ТЗ, когато дружеството (длъжникът) окончателно се обявява в несъстоятелност (а не когато се открива производството по несъстоятелността или се постановяват обезпечителни мерки). Следователно, не синдикът е този, който представлява дружеството на този етап от производството по несъстоятелност. Действително синдикът разполага с широки правомощия, свързани главно с издирване и уточняване на имуществото на длъжника и последващото му осребряване, но при условията на чл.635 ал.1 от ТЗ, той само осъществява надзор върху дейността на дружеството. Синдикът на този етап не може да упражнява представителни права. Следователно, към момента на нарушението представителните права на жалбоподателя не са суспендирани и не са прехвърлени в правомощията на синдика, поради което неправилно ЕФ е бил издаден срещу временния синдик. Следва да се уточнил, че при открито производство по несъстоятелност легитимните органи на представителство на дружеството, съгласно разпоредби на ТЗ, продължават да функционират, доколкото тези им правомощия не са ограничени при условията на чл.635 от ТЗ (за което няма доказателства, а и не се твърди). Спецификата на представителството на търговеца с оглед на откритото по отношение на него производство по несъстоятелност не означава, че е налице определена двойственост, като той продължава да се представлява от своите легитимни органи. Към датата на нарушението дружеството е имало представляващ, чийто права не са били ограничени и именно спрямо него е следвало да бъде издаден прицесния фиш.

С оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, неправилно е санкциониран жалбоподателят, тъй като не е законен представител на юридическото лице, което е  собственик на процесното МПС.

На база всичко казано по-горе настоящият състав намира, че в хода на производството по издаване на ЕФ са били допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност, поради което и жалбата срещу ЕФ се явява основателна и следва да се уважи.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 1582426 от 29.04.2017г, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на Б.А. Меланов ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. лева на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.     

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               Районен съдия: