РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Разград, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243300600166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 22 от 21.03.2024 г. по НОХД № 362/2023 г. по описа на Районен съд –
Разград съдът е признал подсъдимия Г. Й. В. за виновен за това, че на 31.08.2022г. в с.***,
обл.Разград отнел чужди движими вещи – сума в размер на 600лв. от владението и
собственост на Д.С.Р. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещите са възстановени
– престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като на основание чл.54 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, изтърпяването на което
на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Г. Й. В. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Разград сумата
70,20лв. за разноски на досъдебното производство и сума в размер на 200лв. за разноски в
съдебното производство.
Против постановената присъда е постъпила жалба от Г. Й. В. чрез адвокат С. П. от АК-
Стара Загора защитник на подсъдимия. Счита, че в хода на съдебното производство са
допуснати съществени нарушения на принципите на процесуалното и материално право,
разследването не е проведено всестранно и пълно. Били разпитани само двама свидетели -
Н. и Д. - полицейски служители и прочетени показанията на пострадалото лице. Съдът не е
1
положил усилия за провеждане на устен непосредствен разпит на пострадалия Р. в съдебно
заседание. Освен това били елиминирани показанията на В. Й. и В. Д., които са свидетели
очевидци, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Имало разминаване
между показанията на св.Н. и пострадалия Р. относно доброволно ли е дадена сума от 50лв.
на подсъдимия, или не е. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на друга,
с която подсъдимият да бъде оправдан.
Преписи от жалбата са връчени на РП-Разград, като писмени възражения не са
постъпвали.
След образуването на въззивното производство е депозирано допълнително писмено
становище от подсъдимия чрез адвокат С. П.. Прави искане да бъде разпитан пред въззивния
съд Д.С.Р., чиито показания са били прочетени в хода на съдебното разследване. Намира, че
е налице противоречие между показанията на пострадалия и св. Н. Н.. Както и за разпит на
В. Д., посочен в обстоятелственат част на обвинтелния акт. Заявява, че подсъдимият желае
да даде обяснения във връзка с възстановяването на паричната сума на пострадалия.
Изразява несъгласие по отношение на наложеното наказание, което намира за
несправедливо. Сочи също така, че е нарушен принципа на равнопоставеност на страните,
като съдът не е уважил в искането за издаване на заверени копия от досъдебното
производство, като е разпоредил издаването на такива само от съдебното производство.
Прилага препис от жалба подадена до ВСС-София във връзка с действията на
наблюдаващия прокурор по делото.
Подсъдимият Г. Й. В., редовно призован се явява в съдебно заседание пред въззивния
съд и с упълномощени защитници адв. С. П. както и адв. Д. Й..
Адвокат П. поддържа жалбата и допълненията към нея. Заявява, че с действията на
съда е била отнета възможността да се задават въпроси на пострадалото лице.
Адвокат Й. се присъединява към жалбата на колагата си, излага съображения, че е
извършено процесуално нарушение предвид неуважаване на искането за разпит на
потърпевшото лице, тъй като страната е лишена от възможността да му задава въпроси.
Изразява несъгласие с изводите на съда за доказаност на престъплението кражба, тъй като
изброените доказателства са косвени, а показанията на потърпевшия не са подкрепени от
други доказателства, опровергават се от показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел. Твърди, че има устен договор за извършване на някаква поръчка – ремонт на
покрив, няма нещо претендирано в повече, което да съставлява престъпление. Налице са
гражданско-правни отношения за договореното. Връщането на парите не е признаване на
вина. Намира, че обвинението не е доказано както от обективна, така и от субективна
страна, като моли първоинстанционния съдебен акт да бъде ревизиран и да бъде
постановена оправдателна присъда, като подсъдимият бъде оправдан.
Подсъдимият поддържа казаното от защитниците му.
Участващия по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна, а
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде
2
потвърдена. Сочи, че не е бил извършван ремонт на самия покрив освен на улуците, в размер
установен и чрез оглед на местопоризшестивето. Показанията на пострадалия се подкрепят
от последващите действия, сигнализирането на органите на поплицията за липсата на
парите. Счита, че св. В. Й. който е брат на подсъдимия е заинтересован, тъй като има
интерес да оневини брат си, както и своите действия във връзка с отношенията между
пострадалия, подсъдимия и другите придружавващи ги лица.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание
чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на основание чл. 314 от НПК, намери, че
обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в
жалбите недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и
при тяхната оценка. Изведените от анализа им фактически положения, изложени в мотивите
към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този
смисъл са обосновани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не
установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти и по - конкретно
намира, че по делото е установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.Й.В.е роден на *** в ***, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, с адрес с***, ЕГН **********.
Свидетелят Д. Р. бил възрастен, болен и трудно подвижен човек, който живеел сам в
къща в село *** на улица ***. На 31.08.2022г., около 10-10.30 часа св. Р. си бил в къщи,
когато влезли трима души - подс. Г. В., брат му - св.В. Й. и В. Д. – зет на подсъдимия.
Същите пристигнали с лек автомобил с червен цвят и регистрационен номер, започващ с
буквата У, който паркирали в близост до къщата. Предложили да направят улуците, защото
течели. Първоначално св. Р. им отказал, но след като му заявили, че преценили, че трябва да
сменят три улука, които струват 8 лв. и за труд още 26 лв. или общо 50 лв., св. Р. се съгласил.
Подс. В. и брат му – св. В. Й. свързали улуците на земята, след което подсъдимият се качил
на покрива на къщата, подменил старите улуци, слязъл долу. Св. Р. влязъл в стаята, където в
чекмедже на кухненска маса държал чантичка. От там извадил 50 лв. излязъл и им ги дал.
След което подс. В. казал, че работата струва 400 лв., след това 600лв. Св. Р. заявил на
подсъдимия и другите двама, че няма откъде да даде толкова пари. Рзправяли се, при което
подсъдимият влязъл в вътре, откъдето малко преди това св.Р. излязъл. През това време св.В.
Й. и зет му препречили пътя на св. Р., който поискал да последва подс. В.. След около 5 мин.
подс. В. след като взел сумата от 600лв. излязъл и казал на другите, че работата е готова и
да си ходят, след което тримата тръгнали да се качват в автомобила. През това време св. Р.
влязъл в стаята и установил липсата на паричната сума в размер на 600лв. от чантичката,
които пари бил приготвил за дървата си. Докато излезе навън, тъй като се движел бавно
видял как колата - червена на цвят с ямболка регистрация с подсъдимия и другите мъже,
потеглила с ряз. На 01.09.2022г. св. Р. подал жалба до РУМВР – Разград, в която описал
случая. На свидетелите Н. и Д. – полицейски служители разказал за случая с тримата мъже,
3
както за липсата на сумата от 600лв. В хода на започналата проверка извършена от св. Н.
била установена самоличността на подс. В., брат му В.Й. и зет му В. Д.. В хода на
предварителното разследване били извършени разпознаване на тримата от страна на св. Р.,
при които последният описал и разпознал извършените от всеки един действия. Извършен
бил оглед на поставените улуци. Св. Н. снел обяснение наподсъдимия, който казал, че взели
повече пари.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно-оценъчна
експертиза, се установява, че стойността на 4бр. улуци /по 1 м. дължина/ х 24лв. са на
стойност 96 лева.
В хода на съдебното дело с разписка от 31.10.23г./л.47/ подс. В. предал на св. Р. сума в
размер на 600 лв.
Във въззивното производство е разпитан като свидетел В. Й. - брат на подсъдимия.
Същият сочи, че бил заедно с брат си и техния зет – В. Д.. Направили ремонт на покрива и
човекът им дал 600лв. - на В. Д.. По покрива наковали ламарините, сменили улуците 6-7
метра от тях, като предварително казали на човека, че 25лв. е на метър. Ламарините били
разместени и той им казал да ги заковат, като те му казали, че вземат на квадрат.
В обяснението си пред въззивната инстанция подс. В. сочи, че върнали парите,
защото прокурорката както и съдията му казали да отиде с полицая, за да ги върне, а не
защото е виновен. Прокурорът му предложил споразумение, да може да си купи с тези пари
дърва, а за него наказанието щяло да бъде парична глоба в размер на 300лв.
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните доказателства и в този
смисъл упреците в жалбите на подсъдимия относно аналитичната дейност на съда не могат
да бъдат споделени. Решаващите изводи досежно приетите за установените факти по делото
и правната им оценка, са законосъобразни и обосновани, а обективираното в съдебния акт
вътрешно убеждение на съда е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички факти и обстоятелства по делото. В изпълнение на задължението си
правилно съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства
и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение. Очертаната фактическа
обстановка се установява от събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие по реда на НПК писмени и гласни доказателства – свидетелски показания, други
писмени доказателства, съдържащи се в ДП: протоколи за разпознаване на лица с
фотоалбуми към тях, протокол за оглед на местопоризшествие и фотоалбум към него,
справка за съдимост, характеристична справка, декларация, разписка от 31.10.2023г. Не са
допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите
си констатации.
Законосъобразно съдът е кредитирал показанията на св. Р., приобщени по реда на
4
чл.281 ал.1 т.3 НПК. Показанията му са конкретни, логични и добросъвестни, същите се
подкрепят от показанията на свидетелите Н. и Д., които са работили по случая във връзка с
подадената от него жалба и пред които непосредствено след инцидента е разказал - за
посещението на трите лица, единият от които е отнел сума в размер на 600лв. от чантичка,
която е била в стая на къщата му. Установили са автомобила, както и подсъдимия заедно с
другите две лица. Пред св. Н. подс. В. заявил: „ние бяхме, отидохме първоначално сложихме
улуци, впоследствие взехме повече пари“. А от протокола за оглед на местопроизшествие е
видна работата, която са свършили подсъдимият, св.В. и другото лице, а именно сменените
улуци – 4м., както съобщава в показанията си св.Р.. С оглед на горното въззивната инстанция
не намира причини показанията на свидетеля Р. да не бъдат кредитирани в тяхната цялост.
Показанията на разпитания на въззивното съдебно следствие св. В. Й. не променят
фактическата обстановка, възприета от първоинстнационния съд, като настоящия съдебен
състав ги приема като дадени изцяло да подкрепят защитната теза на подсъдимия. На първо
място следва да се посочи, че свидетелят е брат на подсъдимия и в този смисъл
заинтересуван от изхода на спора. Освен това показанията му се разминават с показанията
на св.Р., подкрепени от показанията на св. Н., както и протокола за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него по отношение на работата, която е извършена във
връзка с ремонта на покрива. Явно, че са били сменени 4 улука от по 1м., а показанията на
този свидетел, че е извършена дейност по ремонтиране ламарините на покрива, остават
изолирани от събрания доказатлествен матирал и в този смисъл ги приема като позиция на
подсъдимия и неговия брат, за да обосноват по-високата сума в размер на 600лв., която
твърдят, че пострадалият им е заплатил. Така също показанията на този свидетел са
вътрешно противоречиви, като съобщава веднъж, че сменили 6-7 метра улуци, а след това,
че са били 4-5 метра. Нелогично е обяснението, че не са имали уговорка за цената, а след
свършването на работа пострадалият заплатил поисканата от тях сума в размер на 600лв.,
което е в противоречие на показанията на св.Р., както и свидетелите Н. и Д., на които
първият е разказал, че уговорката е била за смяна на улуци за сума в размер на 50лв.
От правна страна:
При тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:
Обвинението против подсъдимият Г. Й. В. за извършено престъпление по чл. 197, т. 1, вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен и безспорен начин.
От обективна страна на 31.08.2022г. в с. ***, обл. Разград подсъдимият Г. Й. В. е
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 600 лева, без съгласието на
собственика Д.С.Р., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
сумата е възстановена. След отнемането на паричната сума, подсъдимият е установил върху
своя фактическа власт, отнасяйки я със себе си с автомобил.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината – пряк умисъл.
Същият е бил наясно, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е общественоопасния
характер на действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е направил всичко зависещо от него за настъпването им-искал е противозаконно да присвои
5
вещите и да се разпореди с тях като със свои. За действителните намерения на подсъдимия
съдът прави извод от фактическите му действия, описани по-горе. Сумата е била
възстановена на пострадалия видно от разписка/л.47/, което обосновава квалификацията по
чл.197 НК.
По наказанието: За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 197 т.1 във вр. с
чл.194, ал. 1 от НК, законодателят е предвид наказание лишаване от свобода до пет години.
Обсъждайки въпроса с индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е
приел, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретния
случай - отнемането на сумата от възрастен мъж, размер на причинените от престъпленето
вреди, имайки предвид, че св.Р. преживява само с една пенсия, начина на извършване на
деянието. От друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто процесуално
поведение е мотивирал съдът да наложи наказание в условията на чл.54 НК – лишаване от
сводобода към минимума. Съдът определил на подсъдимия наказание от шест месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, при
наличието на всички предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция намира, че
така определеното на подсъдимия В. наказание е справедливо и съответства на степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
конкретиката в случая - че е отнета сума, от възрастен самотно живеещ човек, която макар и
да е под размера на минималната работна заплата за страната към момента на деянието е
жизнено необходима, с оглед и заявеното от пострадалия, че е била отделена за закупуване
на дърва. Поради което правилно и законосъобразно наказанието е определено към
минималния предвиден в закона размер и съотвества на целите на наказанито по чл.36 НК.
По жалбата: Защитата на подсъдимия твърди за допуснати нарушения на принципите
на материлното и процесуално право, непълно проведено разследване, тъй като не е
извършен непосредствен разпит на пострадалия, както и на лицето В. Д.. Това, че е
изслушана експертиза, която е неотносима към престъпното деяние. Сочи за притоворечия в
мотивите на присъдата при посочване на това дали подсъдимият е осъждан или не, че не са
обсъдени противоречия в показанията на св.Р. и св.Н., както и по отношение наложеното
наказание, което намира за несправедливо.
Въззивната инстанция намира за неоснователни тези възражения. По отношение
възражението за допуснато нарушение предвид това, че не е извършен непосредствен разпит
на св.Р., то РС-Разград е приобщил показанията на същия от ДП по реда на чл.281 ал.1 т.3
НПК. Независимо, че не е посочил мотиви за това, от разпоредбата става ясно, че се касае за
случай, при който свидетелят е редовно призован, не може да се яви пред съда за
продължително или неопределено време. За това по делото са налице данни - депозирана е
писмена молба от св.Р./л.81/, в която е посочил, че е на 83г., не може да се движи с решение
на ТЕЛК от 2006г. Също така по делото има данни, че и в предходни заседания не се е
явявал, тъй като е бил в болница/л.52/. При наличие на проведен разпит на този свидетел
при условията на чл.223 НПК, разпоредбата на чл.281 ал.1 т.3 НПК позволява показанията
дадени от свидетеля за бъдат прочетени в съдебното производство.
6
Показанията на св.Р. са източник на преки доказателства, които е ползвал съдът при
постановяване на своя акт по същество, същите са подкрепени от останалите гласни и
писмени доказатлествени средства, поради което са неоснователни доводите в пледоарията
на защитата на подсъдимия, че обвинението е недоказано, тъй като нямало порадица от
косвени доказателства, за да бъде постановена присъдата. В случая присъдата не е
постановена единствено на база на косвени доказателства, а и на преки такива.
Безспорно се установява от свидетелските показания на пострадалия както и на
полицейските служители, че липсваща е сума е в размер на 600лв., като предадените преди
това 50лв. от св.Р. на подсъдимия за извършената работа, не променя този факт, поради
което е неоснователно възражението на защитата за противоречие между показанията на св.
Р. и св.Н., в частта за предаването на сума в размер на 50лв.
По отношение възражението, че не е разпитан В. Д. - същият не е бил установен, за
да бъде разпитан в досъдебното производство, тъй като е имало данни, че е напуснал
пределите на страната.
Изслушаната експертиза, която е неотносима към предмета на делото и отразяването
и в мотивите на съда, не е процесуално нарушение, което да се е отразило на правилността
на съдебния акт, нито на правото на защита на подсъдимия.
Противоречията в мотивите относно това дали подсъдимият е осъждан или не, не е
дало отражение при определяне на наказанието, поради което разминаването е явно плод на
техническа грешка.
Инициативата и начина на възстановяване на сумата в размер на 600лв. от страна на
подсъдимия на пострадалия, няма отношение към изводите за виновността, тъй като
възстановяването на предмета на престъплението е елемент от състава на чл.197 т.1 НК, по
който по-леко наказуем престъпен състав подсъдимият е бил признат за виновен от
първоинстанционния съд. Като тук намира за необходимо да отбележи, че в с.з. от
02.11.2023г./л.48/ подсъдимият В. е заявил - Заплатил съм всичко, което адвоката ми е
поискал и за изцялостната работа, което е в проитворечие с дадените пред въззивния състав
обяснения, че е върнал парите под въздействието на прокурора и на съда.
С оглед факта, че подсъдимият е признат за виновен, правилно в тежест на същият са
възложени и разноските по делото.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения и и ва основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 НПК
Разградския окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 от 21.03.2024 г. по НОХД № 362/2023 г. по описа на
Районен съд – Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8