№ 1134
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ИЛ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно
дело № 20221110212810 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „МАКРОАДВАНС“ АД срещу наказателно постановление (НП)
№ 000312/18.05.2022 г. на главен директор на Главна дирекция (ГД)
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с
което е наложено на основание чл.45, ал.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.26 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК) имуществена санкция в размер на 3 000 (три
хиляди лева) лв. за административно нарушение по чл.11, ал.1, т.26 от ЗПК и
на основание чл.45, ал.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК имуществена
санкция в размер на 3 000 (три хиляди лева) лв. за административно
нарушение по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
като се излагат следните аргументи: грешно посочване на годината на акта
2021 г., а КЗП се е самосезирала 2022 г. и е извършила проверка на 05.04.2022
г., което е посочено и в акта, твърди се маловажност по смисъла на чл.28 от
ЗАНН на двата случая, оспорва се извършването на двете визирани в
атакуваното НП административни нарушения, като относно първото се
твърди, че е посочен адрес на КЗП, макар и неактуален такъв, а относно
нарушението по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, разликата между законовия текст и
посоченото в потребителския договор е, че в последния е предвиден срок, в
който да се предостави информацията, поискана от кредитополучателя.
1
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се явяват процесуални
представители, които поддържат жалбата и по същество се развиват
съображенията, които са изложени и в жалбата, като се моли за отмяна изцяло
или частично на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
За въззиваемата страна главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. По
същество се пледира същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно,
като се намира от събраните по делото доказателства доказаност на двете
административни нарушения, липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно прилагане на материалния закон и че са издадени от
компетентен орган, като не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН, тъй като
наложените санкции са минимални. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за изготвилия становището по жалбата.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Извършена била проврка на уебсайта на дружеството от свидетелката Г.,
след което били изискани документи с писмо изх. №С-03-1762/28.03.2022 г.
С писмо постъпило на 05.04.2022 г. в КЗП дружеството-жалбоподател
предоставил следните документи, а именно: заверено копие от сключен
договор за потребителски кредит №162046/30.03.2022 г., ведно с
приложенията; заверено копие от сключен договор за потребителски кредит
№162143/31.03.2022 г., ведно с приложенията; общи условия за
потребителски кредити; стандартен европейски формуляр за потребителски
кредит в размер на 500 лв. за срок от 6 месеца.
Съставен е констативен протокол № К-2719860/05.04.2022 г., в който са
описани предоставените от дружеството на проверяващите документи и
какви констатации са установени. Като при проверка на предоставените
документи, проверяващите, сред които и свидетелката Г. установили, че в
договор за потребителски кредит №162046/30.03.2022 г. е посочен
неактуалния адрес на КЗП. В същия фигурирал предходния такъв, а именно:
гр. София, пл. „Славейков“ №4А, а не гр. София, ул. „Врабча“№1, ет.3, 4 и 5.
Също така в чл.16, ал.2 от договор за потребителски кредит
2
№162046/30.03.2022 г. било посочено, че: „в случай на писмено изискване от
негова страна, във всеки един момент от изпълнението на договора, да
получава информация за извършените и предстоящите по кредита плащания,
включително дължимите плащания, сроковете и условията за извършване на
тези плащания, както и информация за всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения процент.
Кредиторът следва да предостави информацията в срок до 10/десет/ работни
дни от получаване на искането“.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№000312 от 21.04.2022 г. от главен инспектор Е. Г. Г. при Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
на КЗП за нарушения, извършени на 30.03.2022 г. в гр. София на чл.11, ал.1,
т.26 от ЗПК и на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, в присъствието на упълномощено от
управителя на дружеството лице, с приложено пълномощно и връчено на
21.04.2022 г., т.е. на датата на съставянето му. Лицето съставило АУАН е
оправомощено по силата на Заповед №334 ЛС/22.04.2015 г. на председателя
на КЗП.
Подадено е писмено възражение, входирано в КЗП на 28.04.2022 г. от
упълномощено от управителя на дружеството лице срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
за това със Заповед №677/23.12.2021 г. на председателя на КЗП, а именно:
главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. Същото е връчено по
пощата с обратна разписка на 25.07.2022 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства и от гласните доказателства: свидетелските
показания на Г.. Съдът цени, посочените доказателства в съвкупността им,
като не намира помежду им съществени противоречия.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
четиринадесетдневен срок, доколкото наказателното постановление е
връчено на 25.07.2022 г., а жалбата е изпратена по куриер на 05.08.2022 г. и от
3
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е частично основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП
от главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, намира, че същите са
съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
АУАН №000312 от 21.04.2022 г. е издаден от лице, имащо компетентността
по чл. 55, ал.1 от ЗПК – „…от длъжностни лица, оправомощени от
председателя на Комисията за защита на потребителите”. Това произтича от
представената по делото Заповед №334 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на
КЗП, с която на Е. Г. – главен инспектор при Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград на КЗП е
предоставена компетентност за съставяне на АУАН за нарушения на законите
и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на които е
възложен на КЗП или на председателя на КЗП. Освен това горепосоченият
АУАН отговаря и на изискванията на чл. 42 ЗАНН. Като факта, че в акта е
посочена като година на съставянето му „2021“, а не „2022“, когато реално е
съставен, съдът приема, че касае допусната техническа грешка, тъй като е
видно, че се касае за административно нарушение, което е установено и е
извършено през 2022 г., както и тогава е връчен акта. Горното не е довело до
нарушаване правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице, като в атакуваното НП е
посочено вярно, че АУАН е съставен 2022 г. Дружеството е реализирало
правата си като е подало възражение в писмена форма срещу съставения му
АУАН. НП № 000312/18.05.2022 г., от своя страна, също отговаря на
изискванията за редовност по закона. Издадено е от компентно по смисъла на
чл. 55, ал. 2 ЗПК лице, което е видно от представената по делото Заповед
№677/23.12.2021 г. на председателя на КЗП, с която ИОА като главен
директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, се оправомощава да налага
административни наказания и да издава наказателни постановления и за
нарушения на ЗПК.
В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН
от откриване на нарушителя, тъй като нарушенията са установени на
05.04.2022 г., а АУАН е съставен на 21.04.2022 г., поради което не е изтекъл
тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и това е станало
в едногодишния срок от извършването им, което е станало на 30.03.2022 г.
4
Предвид което не са налице основания административно-наказателното
производство да бъде прекратено, съобразно посоченото в нормата на чл.34,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. Не са налице и изискванията за прекратяване на
административнонаказателното производство предвидени в разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото процесното НП е издадено на 18.05.2022 г.,
т.е. в шестмесечния срок след издаване на АУАН.
НП е издадено и в съотвествие с чл. 57 ЗАНН.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с
изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е
словесно описание на всяко едно от двете административни нарушения, което
описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация за
всяко от тях. Налице са задължителните реквизити относно време и място на
извършване на нарушението, както и словесно е описано в какво се състои
всяко едно от административните нарушения по достъпен и разбираем начин.
Относно първото визирано в акта и наказателното постановление
административно нарушение с правна квалификация по чл.11, ал.1, т.26 от
ЗПК:
В договор за потребителски кредит №162046/30.03.2022 г. е посочен като
адрес на КЗП: гр. София, пл. „Славейков“ №4А. Адресът на КЗП е: гр. София,
ул. „Врабча“№1, ет.3, 4 и 5.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.26 от ЗПК има следното съдържание:
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
…т.26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган
по спазване изискванията на този закон“.
В процесния случай не е налице реализирано административно нарушение
по посочения текст, тъй като е посочен адрес на КЗП, макар и неактуален
такъв. Като в случая липсва непосочване на адрес от страна на дружеството в
процесния договор за потребителски кредит, а е посочен адрес на КЗП, т.е.
същия съдържа посочения реквизит по чл.11, ал.1, т.26 от ЗПК. Горната
норма предвижда като задължение в договора за потребителски кредит да
фигурира адрес на КЗП, което на практика е сторено и такъв е посочен в
процесния договор, предмет на проверката.
Доколкото не се установи да е осъществено нарушението по пункт първи
на процесното НП, то не следва да се носи и административнонаказателна
5
отговорност от дружеството на основание чл.45, ал.1 от ЗПК.
Ето защо в тази му част като незаконосъобразно НП следва да бъде
отменено.
Относно второто визирано в акта и наказателното постановление
административно нарушение с правна квалификация по чл.11, ал.1, т.12 от
ЗПК:
В чл.16, ал.2 от договор за потребителски кредит №162046/30.03.2022 г. е
посочено, че: „в случай на писмено изискване от негова страна, във всеки
един момент от изпълнението на договора, да получава информация за
извършените и предстоящите по кредита плащания, включително дължимите
плащания, сроковете и условията за извършване на тези плащания, както и
информация за всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения процент. Кредиторът
следва да предостави информацията в срок до 10/десет/ работни дни от
получаване на искането“.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК има следното съдържание:
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
…т.12 информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит“.
Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит и
нормата на закона, касаеща неговото съдържание е, че е налице разминаване,
не само относно посочен в договора срок за отговор, поставен от страна на
кредитора, който е визиран до 10/десет/ работни дни от получаване на
6
искането, а и също така на форма, в която да постъпи при него искането, а
именно „писмено изискване от негова страна“. Горното утежнява
възможността за потребителя на този вид кредит „при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент“ да реализира даденото му по закон
право.
Установява се безспорно, че се касае за осъществено административно
нарушение по посочената правна квалификация в АУАН и в процесното НП
по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, за което е предвидена санкция в разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗПК.
Административно-наказващият орган при налагане на административното
наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена
имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата
на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към
държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в
атакуваното наказателно постановление.
Санкцията наложена на дружеството-жалбоподател е съобразена с
обстоятелствата предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че
липсват данни за други нарушения, по влезли в сила наказателни
постановления, преди това от този характер от дружеството и е наложена в
предвидения в санкционната норма минимален размер от 3000 лв. Размерът
на имуществената санкция предвидена в санкционната норма чл.45, ал.1 от
ЗПК е в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и
юридическите лица.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно
наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че случая не може да бъде приет за маловажен, с оглед вида
на засегнатите обществени отношения, касаещи правото на потребителя като
кредитополучател да бъде уведомен за правата си, като по-слаба страна в
отношенията му с кредитора и с оглед гарантиране спазване на неговите
права.
Поради което наказателното постановление в тази му част като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
7
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП
разноски се възлагат на наказващия орган. Това е така, доколкото едно от
административните нарушения се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
адвокат, а не от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
който обаче претендира юрисконсултско възнаграждение за изготвено
становище по жалбата от юрисконсулта. Поради което това искане следва да
се остави без уважение като неоснователно, поради следното:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс“. Като в ал.4 на чл.63д от ЗАНН се сочи, че: „В полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“. Доколкото
размера на възнаграждението, което следва да определи съда е в рамките на
посоченото в чл.37 от ЗПП, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, то следва да се
анализира и ЗПП като приложим в случая. В чл.21, т.2 на ЗПП, е предвидено
процесуално представителство, каквото е имал предвид законодателя под
термина „защитаван“ в разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН. Като за разлика
от предвиденото в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то в ЗПП не е предвидена възможност за изготвяне на
книжа, вкл. становище, без процесуално представителство, за което да се
дължи възнаграждение. В случая юрисконсулта не е защитавал наказващия
орган, а е изготвил съпроводителното писмо до съда, което е негово
задължение, с което да бъде и окомплектована на основание чл.60, ал.2 от
ЗАНН административнонаказателната преписка по подадената жалба. Като в
случая извън предвиденото в чл.60, ал.2 от ЗАНН в съпроводителното писмо
до съда е поместил и становище по същество. Горното е могъл да стори,
осъществявайки защита на наказващия орган в хода на делото по същество,
доколкото се касае за такова от административнонаказателен характер, в хода
на което производство и пледоарията по същество следва да е устна, с оглед
8
принципа за устност и непосредственост на това производство във вр. с
правилата, залегнали в глава XXI на НПК за въззивното производство,
доколкото липсват такива изрично уредени в ЗАНН и на основание чл.84 от
ЗАНН се прилагат субсидиарно същите. Ето защо доколкото наказващия
орган не се е възползвал от предоставената му от ЗАНН възможност да бъде
защитаван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, то
и не му се следват разноски.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.1 на наказателно постановление № 000312/18.05.2022 г. на
главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, като
незаконосъобразна.
ПОТВЪРЖДАВА т.2 на наказателно постановление №
000312/18.05.2022 г. на главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП,
като законосъобразна.
ОСТАВЯ без уважение искането на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9