РЕШЕНИЕ
№ …….
гр. ******, 11.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет
и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Е. СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 848 по описа
за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от В.С.К. с
ЕГН ********** с адрес ***2А срещу С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес ***
В исковата
молба се твърди, че ищцата била медицински работник, ответникът й нанесъл побой
и я обиждал пред нейни колеги и пациенти. Инцидента се отразил негативно върху
работата на ищцата, тя започнала с притеснение да приема нови пациенти,
изпитвала страх някой да не я удари, бил разстроен и личния й живот. По повод
на случилото се било образувано нохд 381/2017г. на ПРС, по което ответникът бил
осъден, ищцата не предявила там иска си, тъй като производството било бързо.
Иска се осъждане на ответника да плати на ищцата 5000 лева, обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на инцидента.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от ответника. В него се
твърди, че иска е допустим и частично основателен, иска да сключи спогодба с
ищцата. Предявява насрещен иск.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран насрещен иск от
ответника.
В него той твърди, че на 28.08.2017г. К. във фоайето
на болницата в гр.****** го ударила с шамари, юмруци, одраскал го с нокти в
лявата част лицето, обидила го. Ищецът по насрещния иск изпитвал болки и
страдания по повод нанесените му увреждания, притеснявал се да не му останат
белези. Иска осъждането на К. да му плати 3000 лева за причинни неимуществени
вреди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
28.08.2017г.. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор по
насрещния иск.
В него се излага, че иска е допустим, но
неоснователен. Отрича се ответницата по насрещния иск да е нанасяла твърдените
увреждания на Х., оспорва се истинността, автентичността, вярността на
представеното медицинско удостоверение.
Прави се възражение за съпричиняване от увредения на
нанесените му вреди, в случай, че се приеме, че ответницата е причинила такива
и моли за намаляване на претендираното от него обезщетение, което било
завишено.
Твърди се, че ответницата по иска продължава да
изпитва негативни емоции от причинените й от ищеца по насрещния иск телесни и
морални вреди.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за уважаван
на предявения иск и за отхвърляне на насрещния иск, ответникът чрез
процесуалния си представител моли за отхвърлянето на иска и за уважаването на
насрещния иск.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Присъда
от 14.09.2017 г. по НОХД № 381/2017 г. по описа на РС ******; Мотиви към
Присъда по НОХД № 381/2017 г. по описа на РС ******; НОХД № 381/2017 г. по описа
на РС ****** се установява, че срещу ответникът е внесен обвинителен акт
затова, че на 28.08.2017 г. в гр. ******, област ****, причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в чувство на болка, без разстройство на здравето, на
медицински специалист – В.С.К. – медицински фелдшер в ЦСМП-****, филиал – ******,
при изпълнение на службата му като медицински фелдшер в ЦСМП-****, филиал – ******,като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131,
ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Ответникът е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК и му е наложено наказание пробация по
внохд 1353/2017г.. Присъдата е влязла в сила на 19.01.2018г.. Леката телесна
повреда е причинена като ответникът е ударил 2 шамара по бузата на ищцата по
време на изпълняване на служебните й задължения.
От
лабораторни резултати на В.С.К. от
07.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 002159/07.11.2017 г. на В.С.К.; Амбулаторен
лист № 001524/06.11.2017 г. В.С.К.; Етапна епикриза към лист № 002308 на В.С.К.;
Амбулаторен лист № 002308/24.11.2017 г. на В.С.К. се установява, че на
06.11.2017г. и 07.11.2017г. на ищцата е поставена Основна диагноза: Смесени дисоциативни /конвексионни/
разстройства и усложнения: Гастроезофагеална рефлуксна болест без Езофагит в
резултат на преживяния стрес от деликтното поведение на ответника. Ищцата е
отишла на преглед с оплаквания от хронично главоболие, световъртеж, залитане и
позиви за повръщане, влияещи се от пренапрежение, силна отпадналост и безсъние.
Изписана е терапия Stresam 0-0-1. На 24.11.2017год. ищцата е посетила Д-р А. Н., която отново
й е поставила диагноза Смесени дисоциативни /конвексионни/ разстройства. Гастроезофагеална
рефлуксна болест без езофагит. В анамнезата е описано, че след психотравма
/нападната от пациент по време на работа през м.август/ ищцата е с оплаквания
от хронично главоболие, световъртеж, залитане и позиви за повръщане, влияещи се
от пренапрежение, силна отпадналост и безсъние. Наблюдават се депресивни
промени. Симптоматиката е влошена.
От медицинско
удостоверение № 840/2017 г. за извършен преглед на С.Н.Х. се установява, че на
29.08.2017г. ответникът е бил прегледан от съдебен медик, който е констатирал
ожулвания в лявата лицева половина, лявата повърхност на шията, които са в
резултат от действие на предмети с подчертан ръб какъвто е човешкия нокът.
Същите биха могли да бъдат получени по посочения от ответника начин – на
28.08.2017г. към 23:00 часа във фоаето на Района болница в гр.****** при
възникнал конфликт с медицински фелдшер.
От изготвената по делото СМЕ, която
съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че на 28.08.2017год. в резултат на нанесени удари с ръка ищцата е
получила зачервяване /хиперемия/ в областта на лявата буза. Травматични
увреждания от този вид се получават при действието на твърди, тъпи предмети,
респективно удар с ръка нанесен в лявата лицева половина. Тези увреждания са
кратковременни, отзвучават в рамките на няколко часа и обуславят чувство на
болка.
От изготвената по делото СППЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена
се установява, процесният инцидент на 28.08.2017 е
изиграл роля на остър стрес за ищцата. През първите три дни след инцидента на
28.08.2017 год. ищцата е изпаднала в състояние на реакция на тежък стрес и
разстройство в адаптация. Остра стресова реакция. Разстройствата в тази голяма
група могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или
продължителен стрес, поради това,че те пречат на механизмите за справяне и по
този начин водят до нарушаване на социалното функциониране. Острата стресова
реакция обикновено затихва след 24-48 часа и оплакванията са минимални след
около три дни. При ищцата острата стресова реакция преминава в Разстройство на
адаптацията. Разстройствата в тази голяма група могат да се разглеждат като неадаптивен
отговор на тежък или продължителен стрес, поради това,че те пречат на механизмите
за справяне и по този начин водя до нарушаване на социалното функциониране.
Разстройствата на адаптацията не надхвълят шест месеца. В резултата на
проведното лечение реакциите на тежък стрес и разстройства в адаптацията при ищцата
са отзвучали и към момента на изследването е налице невротично разстройство - Фобийно
тревожно разстройство Специфична/изолирана/ фобия F 40-2 от МКБ 10 ревизия.
Влошеното психично състояние на ищцата е
причинено непосредствено от виновното действие на ответника от процесния
иницидент. За предоляване на фобийните и тревожни изживявания следва да се
потърси професионална помощ от психиатър или психолог. Не би могло
да се направи точна прогноза след колко време фобийните изживявания при ищцата
биха могли да отзвучат. Получените резултати от психологичното изследване за ищцата
говорят, че тя е тревожна, склонна към депресивни състояния, впечатлителна, емоционално реагираща,
предразположена към стрес, склонна към психо-соматични прояви. Ищцата е
емоционално лабилна личност с висок невротизъм, с относителна дезадаптираност.
Получени са резултати за лека към умерена изразена депресия и тревожност,
очертават се изразени разстройства по скалите на емоционалната потиснатост,
нарушаване на позитивните процеси. Всичко това влошава прогнозата на психогенно
предизвиканото й фобийно разстройство.
От показанията на св.Г. и св.П., които
съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че в деня на инцидента вечерта ответникът
отишъл в болницата в гр.****** и искал от дежурния екип да донесат носилка за
негов близък, който се нуждаел от медицинска помощ. Ответникът бил агресивен,
ударил с юмрук по вратата и избил рамката. Ответникът ударил ищцата по лицето,
обиждал и псувал целия медицински екип и ищцата, като жестикулирал срещу нея и
я гледал. След като сложили пострадалия на носилка ответникът посегнал да удари
св.П. и шофьора на линейката, но не успял, ударил отново ищцата. Ищцата
запазила спокойствие, успяла да хване венозен път на пациента, който бил
изпратен в шокова зала в гр.****. След инцидента ищцата потрепервала, трудно й
било да преживее обидата от случилото се. На сутринта ответникът дошъл с баща
си св.Х. да се извини, като в присъствието на св.П. ответникът не се извинил.
Св.П. не забелязал наранявания по ответника.
Св.Г. прегледал ищцата в деня след
инцидента, тъй като тя не се чувствала
добре, психическото състояние на ищцата не било добро, кръвното й и кръвната й
захар били високи, искала да напуска работа.
Преди инцидента ищцата е била спокойна и е
изпълнявалата отлично професионалните си задължения. Преди инцидента ищцата е
реагирала адекватно при вербална агресия след инцидента е станала нестабилна.
Св.Г. не може да разчита в работата на ищцата по същия начин както преди
инцидента. Случвало се е ищцата да изпада в ступор при вербална агресия по
време на работа. Ищцата след инцидента продължава да изпълнява професионалните
си задължения.
От показанията на св.Х. и св.Д., които
съдът кредитира в една част се установява, че бащата на св.Д. бил пострадал и
тя заедно с ответника го завели с автомобил до спешния медицински център в гр.******.
Вратата била заключена, затова св.Д. и ответника започнали да чукат силно по
нея и казали на лицето, което управлявало автомобила, с който отишли да свири с
клаксона. Ищцата отворила вратата, излезли двама лекари, които с носилка отвели
бащата на св.Д. вътре. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта, че тя
обиждала ответника, че бутнала св.Д. като последната паднала, че ищцата удряла
ответника с шамари, че му крещяла и обиждала, и че св.Д. видяла, че бузата на
ответника била надраскана, а блузата му скъсана и изцапана с кръв, тъй като св.Д.
като приятелка на ответника е предубедена от изхода на делото, освен това
подобни твърдения не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. След инцидента полицейски служители задържали
ответника. На сутринта св.Х. прибрал ответника от районното управление той му
разказал за случилото се и св.Х. му казал, че трябва да отидат да се извинят на
ищцата. След като отишли при ищцата ответника и св.Х. й се извинили, св.Х.
сложил лайсната на стъклодържача на вратата.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени е
главен осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника Х. да заплати на
ищцата К. обезщетение за неимуществени вреди – болки страдания, оронване на авторитета на ищцата
като медицински работник претърпени в резултат на деликт от 28.08.2017г. в
размер на 5000 лева.
Предявен е
насрещен иск от Х. срещу К. с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на К. да
заплати на Х. обезщетение за неимуществени вреди – болки страдания, стрес претърпени в резултат на
деликт от 28.08.2017г. в размер на 3000 лева.
Възражение
по чл.51, ал.2 ЗЗД в евентуалност от К. за съпричиняване.
В тежест на ищците
по предявените главен и насрещен иск, е да докажат, портивоправно поведение от ответниците по исковете им,
че в резултат на описаното от тях портивоправно поведение от ответниците по
исковете им са претърпели неимуществени вреди, в какво се изразяват те, че тези
вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на ответниците.
Ответника по
насрещния иск следа да докаже, съпричиняване на телесните вреди на ищеца по
него – че те са нанесени поради поведение от пострадалото лице.
Фактическия състав на деликта включва следните елементи - деяние, което
може да се е осъществило с действие или бездействие, противоправност на
деянието, настъпили имуществени или неимуществени вреди в резултат на деянието,
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди и вина, която по силата на
оборимата презумпция, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага
до доказване на противното. Деянието е противоправно, когато нарушава общата
забрана да не се вреди другиму. Вредата в случая е неимуществена представлява
накърняваме на телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на
ищеца, изразяващи се в претърпени болки и страдания от инцидента на 28.08.2017г.
и е пряка и непосредствена последица от него.
По смисъла на чл. 52 ЗЗД размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на конкретно
обективно настъпили обстоятелства и с оглед личността на пострадалия. Следва да
се имат в този смисъл предвид указанията, дадени от Пленума на ВС на РБ в
Постановление № 4 от 1968 г.
Причинната връзка между деянието и настъпилите вреди е зависимост, при
която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретно действие или бездействие на делинквента.
От събраните по делото доказателства се
установи, че на 28.08.2017г. ответникът Х. изисквайки спешна медицинска помощ
за свой близък е осъществил деликт спрямо К. – той я е обиждал, псувал, ударил
й два шамара, тези действия Х. е осъществил виновно, тъй като е съзнавал
извършеното от него и последиците му, искал е настъпването им, действията си е
извършил в присъствието на колегите на ищцата. Извършеното от ответника е
противоправно, тъй като противоречи на всякакви законови, морални и обществени
норми извършването на физическо, вербално и психическо насилие. За тези си
действия ответникът е бил признат за виновен и осъден на наказание пробация с
влязла в сила присъда като на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за граждански съд по отношение на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това съдът не
намира за необходимо да задълбочава мотивите си по отношение на извършения
деликт от ответника неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът намира, че на ищцата следа да
се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 3500
лева. Обезщетението съдът определи предвид нанесените два шамара
на ищцата, която е медицински работник, призван да помага на хората, по време
на изпълнение на задълженията й свързани със спасяване на човешки живот и
здраве. Поведението на ответника е неоправдано, морално укоримо, обществено
неприемливо. Към медицинските работници следа да има уважение, разбиране,
приемане предвид вида на работата им, психическото и физическо натоварване, на
което са подложени по време на работа. Освен физическото насилие ответникът е
проявил спрямо ищцата и вербално такова като я е обиждал и псувал, като всички
тези действия на ответника са извършени в присъствието на колегите на ищцата, с
което е уронен нейния авторитет на медицински служител. Ответникът е поставил в
опасност и е нанесъл телесни и психически увреждания на ищцата на работното й
място, на което тя е призвана да помага на хората и на което вече тя не се
чувства в безопасност предвид заключението на вещите лице по изготвената СППЕ и
показанията на ищцовите свидетели. От медицинските докунети се установява, че
ищцата е била в силно влошено здравословно – психическо и физическо състояние 3
месеца след инцидента – била е тревожна, имала е главоболие, световъртеж, Гастроезофагеална рефлуксна болест, позово за повръщане. Видно от СППЕ процесният деликт е причинил на ищцата остър
стрес, който е преминал в разстройство на адаптацията, прерастнало във фобийно
тревожно разстройство, което продължава да е налице към момента на изготвяне на
СППЕ – почти 1 година и седем месеца след инцидента. В резултат на тревожното разстройство ищцата
е с променена реакция при стресови ситуации на работа, видно от показанията на
св.Г. при ситуации на агресия спрямо нея тя дори е изпадала в ступор, макар и
да продължава да изпълнява съвестно и професионално задълженията си на работа. Според
показанията на св.Г. реакциите на ищцата на работа не са толкова бързи и
адекватни колкото преди инцидента. Случилото се дълбоко е разстроило и унизило
ищцата, която дори след инцидента според показанията на св.Г. е поискала да
напусне работа. В резултат на случилото се ищцата е станала емоционално
лабилна, страда от лека към умерена депресия и тревожност, емоционално
подтисната е, с нарушени позитивни процеси. Всичко това според СППЕ влошава
прогнозата за оздравяването й, за което е необходимо и провеждане на
психологична терапия, за която следва да се заплати.
Предвид гореизложеното предявения иск от ищцата К. следва да бъде уважен в
размер на 3500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
28.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от тази
сума до претендираните 5000 лева следва да бъде отхвърлен
По отношение на
предявения насрещен иск съдът го намира за неоснователен и недоказан, тъй като
ищецът по него не успя да докаже, че ответницата К. му е нанесла телесните
увреждания – одрасквания по лицето на 28.08.2017г., констатирани в съдебното
удостоверение. Липсва виновно поведение на ответницата К. в случая. Ищецът не
доказа и причинени му болки и страдания от одраскванията му по лицето. Предвид
гореизложеното предявения насрещен иск за сума в размер на 3000 лева ведно със законната лихва, считано от 28.08.2017г. до
окончателното изплащане на дължимото следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска каквото искане е направил. Предвид доказателствата за
сторените по делото разноски те са в размер на: 250 лева за СМЕ, 487,20 лева по
СППЕ. От тях съразмерно на ищцата К. следа да се присъдят – 512,54 лева.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал адвокатско възнаграждение,
което да бъде определено от съда на основание чл.38 ЗА. Съдът на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.36, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.2 вр. с чл.78,
ал.1 ГПК определя възнаграждение на адв.К. съразмерно с уважената част от иска
в размер на 475 лева, което следва да заплати ответника Х..
Държавната такса по иска е в размер на 200 лева. От тях ответникът Х.
следва да заплати по сметка на ПРС съразмерно с уважената част от иска 140
лева, а ищцата К. 60 лева.
Ответникът също е претендирал разноски. Сторените от него разноски са 600
лева за адвокатско възнаграждение и 120 лева – държавна такса по предявения
насрещен иск. Процесуалният представител на ищцата е направила възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира
възражението за неоснователно предвид, че договорения размер на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, която е предявила и насрещен иск е почти
минималното такова предвидено в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. На ответникът се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част от главния иск, не му се дължат разноски по предявения
насрещен иск – държавната такса от 120 лева. Съобразно с това ищцата К. следва
да заплати на ответникът Х. 180 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***2А сумата от
3500 лева, представляваща
обезщетение за причинени на 28.08.2017г. в гр. ****** неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, уронване на професионалния й авторитет като медицински
работник, в резултат на нанесени два удара с отворена длан по лицето на ищцата,
обиди, псувни, агресивно поведение спряно нея, ведно със законната лихва,
считано от 28.08.2017г. до окончателното изплащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от
уважения размер от 3500 лева до претендирания размер от 5000 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД от С. Н. Х. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу В.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***2А с искане
за осъждането й да заплати 3000 лева, представляващи неимуществени вреди –
болка, страдания, стрес, причинени на 28.08.2017г. в гр.****** ведно със
законната лихва, считано от 28.08.2017г. до окончателното изплащане на
дължимото.
ОСЪЖДА
С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***2А сума в размер на общо 512,54 лева, представляваща сторените по
делото съдебно деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА
С. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на РС ****** сума
в размер на общо 140 лева – държавна такса
по предявения иск от
В.С.К. с ЕГН **********, на основание чл.71, ал.1 вр. с чл.78, ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Х. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на адвокат Е.И.К. от АК Силистра с ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейност ***********, адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК вр. с чл.32, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
В.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***2А да заплати на РС ****** сума
в размер на общо 60 лева – държавна такса
по предявения от нея иск, на
основание чл.71, ал.1 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***2А да заплати на С. Н. Х. с ЕГН **********,
с адрес *** сума в размер на общо 180 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………