РЕШЕНИЕ
Номер 2797 13.09.2016 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
IV брачен състав
В публично
заседание на двадесет и трети август
две хиляди и шестнадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като
разгледа докладваното от съдията
дело
номер 11078 по описа за 2015 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск, предявен от С.И.Н.,
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ц.И.К.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:*** А, със съдебен адрес*****, чрез адв. Д.П.П. ПРОТИВ И.Ц.К., ЕГН **********. с
адрес: ***
Ищецът твърди, че с Решение N 3577/21.10.2011г. постановено
по гр..дело № 19497/2010г. по
описа на ПРС, 2 брачен състав, влязло в сила на 14.12.2011г. ответникът е осъден да заплаща на своето дете Ц.И.К.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лв. до настъпване на
законоустановена причина за промяната или на прекратяването й. Тези свои задължения ответникът не изпълнявал стриктно,
като имало месеци, в които пропускал да заплаша дължимата от него издръжка.
Така определената издръжка обаче към
настоящият момент се явявала крайно недостатъчна. С Еспертно решение № 1351 -
103 от 24.06.2015г., издадено от МБАЛ *****
детето е преосвидетелствано с 50% вид и степен на увреждане, с водеща диагноза:
**** с преобладаващ **** компонент със средно тежко протичане. Така
определената диагноза била предпоставка за ежемесечно закупуване на лекарства,
като сумата за това била около 60.00 лв. месечно. Отделно от това много често
при пристъпи детето оставало в болнично заведение под наблюдение, като за
придружаващата го майка се заплащала такса за болничен престой. Поради
заболяването си за детето било нужно да посещава санаториум за провеждане
на ****, като по лекарска препоръка това следвало
да се осъществява около три-четири пъти годишно, но поради липса на средства
майката на детето нямала възможност да
го води. Освен това заболяване, детето страдало и от ****, като това допълнително водило до отделяне на
средства за лечението му. Също така с израстването на детето съществено се била променила и нуждата му от средства, както такива за
ежедневни нужди, така и за училище, за дрехи и обувки. Детето Ц. тренирал **** в ***** от 01.01.2012г., за което майката заплащала сума в
размер на 30.00 лева месечно.
В същото време ответникът разполагал с
достатъчно средства и въпреки, че майката на детето
била говорила с него да бъде увеличена издръжката на детето, той отказал.
Направено е
искане съдът да постанови решение с което да измени размера на дължимата
издръжка от 120.00 лв. на 200.00 лева месечно за детето Ц.К.. Да осъди И.Ц.К.,
ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева за сина
си, чрез законният му представител, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.09.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й заплащане, до настъпване
на причини за изменението й/или на прекратването и.
Претендира
и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен предтавител.
Претендираните с
исковата молба права произтичат от следните обстоятелства:
Ищецът е дете на ответника; действа чрез своята майка и
законен представител, доколкото е малолетен; с влязло в сила съдебно решение е
определена издръжка на детето; нуждите на последното са нараснали в следствие
на израстване през изминалия период от време, с което са се увеличили разходите
за ежедневни нужди - храна, дрехи, учебни пособия, джобни. Възможностите на
ответника да предоставя средства за издръжка са нараснали; доходите на майката
са недостатъчни за покриване нуждите на
детето.
Пловдивският районен съд, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че Ц.И.К. ЕГН ********** е дете на С. И.Н. ЕГН ********** и И.Ц.К. ЕГН ********** .
Видно от представеното Решение N 3577/21.10.2011г. постановено по гр..дело № 19497/2010г. по описа на ПРС, 2 брачен състав, влязло в
сила на 14.12.2011г.
ответникът е осъден да заплаща на своето дете Ц.И.К., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 120.00 лв. до настъпване на законоустановена причина за
промяната или на прекратяването й.
Видно
от социалния доклад изготвен по делото е, че основни грижи за детето полага майката, която
се старае да осигурява разнообразна
храна и облекло съответстващо на възраста на детето. Към настоящия момент
малолетния Ц. живее и се отглежда от майка си С.Н., в жилище, което се намира
на адрес: гр,П., ул. ****, По
време на разговора г-жа Н. споделила със социалния
работник, че режимът на
лични отношения между бащата и детето не се спазва точно. По нейни думи, бащата
и детето за последно са се видели през м.05.2016г.,
когато е заявил, че отива да работи в Г. По
думи на майката преди това, детето и бащата не са се виждали от около 4 -5 месеца. Въпреки това, г-жа Н. заяви, че разбира
потребностите на детето и не ограничава контактите с баща му.
На г-н И.К. са изпратени две писма покана
за среща във връзка с необходимостта от изготвяне на социален доклад, но същият
не е осъществил връзка със социален работник. Посетен и адреса, на който може
да бъде открит бащата, но никой не е бил
открит. Във връзка с горепосоченото среща и
разговор с бащата И.К. не са проведени.
Към момента основни грижи за отглеждането
на Ц. полага майка му. Г-жа Н. посреща по адекватен начин личните, здравните и
образователните потребности на детето. Г-жа Н. казва, че може да разчита на
своята майка при отглеждането на сина си, живеят в едно домакинство и може да
разчита на нея при възникване на проблем от битов или здравен характер.
Социален работник е посетил жилището, където към
момента живеят майката и детето. Намира се на адрес: гр.П., ул. ****. Собственост е на
г-жа П. Н. - *** на детето по майчина линия, която също живее в
жилището Апартамента разполага с две стаи, кухненски кът, баня и тоалетна. Г-жа
Н. и Ц. спят в едната от стаите, която разполага с две легла, бюро, шкафове,
лаптоп. Осигурено е всичко необходимо за посрещане
на личните и образователните потребности на детето. Наблюдава се, че в
апартамента се поддържат много добри хигиенно-битови условия.
Г-жа С.Н. информира, че работи като **** в Община П., район
С. към финансиран проект ***** Споделя, че доходите й са от работна заплата.
Към момента ОЗД към ДСП – П. не разполага с информация за месторабота и доходи на
г-н И.К..
Личен лекар на детето е д-р Я. Т.
Социалният работник наблюдавал, че детето познава нормите за културно поведение,
държи се възпитано и се чувства спокойно в присъствието на други хора. Ц.
посещава курсове по **** и ****, като по думи на майката се заплаща месечна такса в
размер на 30лв. Майката споделя, че отделя много разходи и за закупуване на
лекарства във връзка със заболяването на детето. Г-жа Н. информира, че г-н К.
не е изплащал издръжка за сина си от м.10.2015г. Майката казва, че според нея
определената издръжка от 120 лв. не е недостатъчна за адекватно посрещане на
личните, образователните и здравните нужди на детето.
Между детето и майка му има изградена силна
емоционална връзка. Майката посреща по адекватен начин потребностите на детето,
съобразно с възрастовите, индивидуалните и образователните му потребности.
Детето също така е силно привързано и към баба си по майчина линия, с които
живеят в едно домакинство.
Направено е заключение, че към момента малолетния Ц. живее и се отгежда
от майка си; Г-жа Н. осигурява по
адекватен начин личните, здравните и образователните потребности на сина си; Детето се намира в много добри
взаимоотношения с майка си; По думи
на майката и детето, режимът, определен за лични отношения с бащата, не се
спазва напълно; На г-н И.К. са изпратени
две писма покана за среща, но същият не е осъществил връзка със социален
работник. Посетен и адреса, на който може да бъде открит бащата, но никой не е бил открит.
Предвид възрастта и потребностите на
малолетния Ц., социалния
работник, изготвил доклада счита, че е в негов интерес да се определи
издръжка, с цел адекватно посрещане на личните, здравните и образователните й
потребности.
От представената по делото служебна бележка /на
л. 7 от същото/ е видно, че детето Ц.
членува клуб **** от 01.01.2012г. и заплаща членски внос в
размер на 30 лева месечно Видно от
приложените по делото / л.8- 13, както и от л.70 до л.72 от същотоп/ фактури, касови бонове и бележки, издавани от различни медицински заведения е, че детето
е престоявало нееднократно в съответните
лечебни заведения, като е заплащана такса престой на придружаващата
го майка.
По делото съществуват писмени доказателства касателно доходите на бащата на детето Ц.. Видно
от справката от НАП
/л.91-98 от делото/ е, че бащата на детето
и ответник в производството е осигуряван
на минамалназаплата от 420 лева,
има декларирано недвижимо имущество – собствено
жилище в гр. П. е идеална част от уго жилище, отново находящо се в гр. П.; няма
данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2015 година; има данни за регистрация като самоосигуряващо се лице от 14.07.2015г., няма
данни за
регистрация на ЕТ и участия във
фирми; няма данни за изплатени възнаграждения от фирми за 2015г.; притежава МПС,
за което е отбелязано, че е спряно от движение.
Касателно доходите на майката на
детето Ц., следва да се отбележи следното: Видно
от справката от НАП
/л.91-98 от делото/ е, че майката
на детето има сключен действащ трудов
договор като от трудовото си
правоотношение от месец септември 2015
година до месец март 2016г.
включително /периода на
извършване на справката/ е
получавала средномесечно по 650 лева, няма декларирано недвижимо имущество; притежава МПС – Опел Корса сдата на първа
регистрация през 1994 година; няма
данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2014 и 2015 година; няма данни за регистрация като самоосигуряващо се лице, няма данни за
регистрация на ЕТ и участия във фирми; няма данни за изплатени
суми от фирми по извънтрудови
правоотношения за 2014 година и
2015 година.
Съобразно свидетелските
показания на разпитания по делото
свидетел на ищцовата страна М. И.Н., **** на ищеца
става ясно, че познава бащата на Ц. – И.К.. В момента сестра й и той не живеели заедно. Разделили се един ден след
като Ц. се родил през ****г. Сега детето живеело със сестра й и с майка й в една къща на
ул. **** в гр. П. За детето се грижила сестра й, тя си го гледала изцяло. Бабата
на детето помагала с каквото може,
тя била пенсионерка и свидетелката също помагала колкото може. Детето било на **** години вече. Ц.
имал
здравословни проблеми. Той бил болен, имал ТЕЛК от доста
време. Боледувал от ****. Детето
било всеки месец в болницата. Имало рецептурна
книжка и всеки месец доплащали по 50-60лв. за лекарства. Препоръчали на
детето да бъде
водено в
санаториум, но сестра й нямала възможност.
По препоръка на
докторите Ц. трябвало да тренира нещо, за да може да се улеснява ***** и затова ходил на **** от 3-4 години.
На стадион ***** ходил на ****.
Баща му идвал да го
вижда изключително рядко. Разказва, че бащата на детето има заведение на
морето. Според видетелката разходите за детето на месец, с всичко, поне 500лв. излизали. Сестра й работила в ****.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н. защото същите кореспондират на събраните по
делото писмени доказателства и изясняват в достатъчна степен важни за правилното решаване на делото факти
и обстоятелства.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г.
те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства,
подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна,
че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално
определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди пет
години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето –
същото е започнало да посещава училище, както и
извънкласни форми на обучение за
които се заплаща допълнителна такс, а и
промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно едно
момче на тази възраст да бъде издържано със средства от общо около 200 лева /издръжката,
която ответникът е осъден да
плаща в размер на 120 лв и
средствата, които би следвало да
осигурява майката на момчето, като се
има пред вид, че същата осъществява
и фактическото отглеждане на детето/. Освен това детето е със
заболяване за което е
освидетелствано от ТЕЛК с диагноза **** и има заболяването *****, за които въпреки , че е малолетен и някои от лекарствата се поемат от Здравната каса , е нужно да се доплаща и от страна на родителите на детето. Пред
вид заболяванията си за детето е нужна разнообразна и здравословна храна, както и няколкократно посещение на санаториално
лечение, което не е във възможностите на майката.
При преценка какъв е подходящият размер на
издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на
доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват /тъй като е напълно във възможностите им/
обща месечна издръжка в размер на около 280
лв - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия, спорт и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, свързани със спецификата на образованието на детето, на
неговото духовно и ителектуално развитие, за развлечения, за
пътни разходи, за задоволяване на
здравните му потребности- за екарства и санаториално лечение.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва
да осигурява 180 лева месечна издръжка на детето, а останалите 100 лева следва
да се поемат от майката, която полага грижи
и за фактическото отглеждане на детето/.
Ето защо искът за увеличение на
издръжката се явява основателен за
сумата в размер на 180 лева месечно, начиная от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.09.2015г, до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в
този размер. Съдът намира, че предвид
факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, ще
може да заплаща издръжка в този размер. Освен това бащата няма други непълнолетни деца на които да дължи
издръжка и издръжката на
малолетният му син е с приоритет пред всички други негови задължения.
За разликата над
уважената част от иска в размер
на 180 лева месечно до пълния претендиран размер от 200 лева съдът намира,
че искът следвада се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не
бе доказано в производството детето да
има такива специфични нужди,
различни и по-високи от тези на деца
на неговата възраст и с неговите
заболявания. Освен това следва да се
отбележи, че държавата поема по-голямата част от лекарствата, необходими
за лечението на основното
заболяване на детето за което е
освидетелствано с решение на ТЕЛК
– ****. Не на последно място видно от
подадената и приета като писмено
доказателство по делото Декларация за
семейно и материално положение и имотно
състояние на името на майката на Ц. е, че същата получава социална помощ в
размер на 380 лева месечнозадете с увреждания.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата
от 86.40 лева (осемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката / 60 лв. х 36 месеца х 4% /. Ищецът
претендира разноски, като съществуват доказателства за направени такива
от ищцовата страна вразмер на 200
лева- заплатен хонорар за един адвокат.
Ответникът не претендира разноски и съдът констатира такива
да не са направени от него. Следва ответникът да бъде осъдена да заплати направените от ищеца
в производството разноски съобразно с уважената
част от иска, която е в размер на 60
лева. Т.е. ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, чрез неговата майка и законен
представител сумата от 150 лева (сто и петдесет
лева)– направени разноски в производството
от последния съразмерно с уважената
част от иска. Освен това ответникът
следва да заплати по сметка
на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лева / сто лева/ - заплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител в производството.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение N 3577/21.10.2011г.
постановено по
гр..дело № 19497/2010г. по
описа на ПРС, 2 брачен състав, влязло в сила на 14.12.2011г., месечна издръжка, дължима от И.Ц.К. ЕГН ********** на малолетното дете Ц.И.К. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С. И.Н. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 120 лева
/ сто и двадесет лева/ на 180 лева (сто и осемдесет лева) месечно, считано от 04.09.2015г, до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане; като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния претендиран размер от 200 лева.
ОСЪЖДА И.Ц.К. ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 86.40 лева (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки)–
държавна такса върху увеличения размер на издръжката / 60 лв.х 36 месеца х 4% /.
ОСЪЖДА И.Ц.К. ЕГН ********** да заплати на Ц.И.К. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представите С. И.Н. ЕГН ********** сумата
от 150 лева (сто и петдесет лева)– направени разноски в производството от последния съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА И.Ц.К. ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лева / сто лева/ - заплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител в производството.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Диана Костадинова
Вярно с оригинала
С.Ч.