Решение по дело №389/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, гр. София, р-н Средец, [улица] и адрес за кореспонденция гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор Г. М., чрез старши юрисконсулт В. В. срещу Решение № 111/23.03.2025 г. по АНД № 1280/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено НП № НЯСС-114 от 06.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, гр. София, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. и осъдено на 150лв. разноски по делото.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. ВТРС неправилно бил приложил и тълкувал закона, тъй като АУАН бил съставен на 11.03.2024г., т. е. след срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който бил изтекъл на 11.01.2024г. в решението липсвала констатация на съда относно проверката и спазването на чл. 51 от ЗАНН. Нарушена намира императивната разпоредба на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Намира за неправилни изводите на въззивната инстанция, че към датата на издаване на НП, предписанията, дадените с КП № 04-02-43/16.05.2023 г., са били в сила, и с неизпълнението им е осъществен съставът на вмененото нарушение и е ангажирана отговорността на държавното предприятие. В тази връзка касаторът твърди, че АУАН и НП са незаконосъобразни поради липса на извършено нарушение по ЗВ, поради това че към датата на тяхното съставяне и издаване е имало образувани висящи съдебни производства по оспорване на КП от 16.05.2023г. и КП от 21.12.2023г. за установяване на нарушението. Счита за нарушена нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК, тъй като АУАН и НП са издадени преди приключване на производствата по двата цитирани КП с влязъл в сила съдебен акт. За нарушена намира и разпоредбите на чл. 42, ал. 1,т. 4 от ЗАНН, тъй като в описанието на нарушението АНО се позовава на неизпълнение на предписания по обжалван КП, по който липсва произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място неправилно приложен намира чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, поради това, че описаното в НП нарушение не е доказано по несъмнен начин. За касаторът оставало неизяснено на коя точно дата е извършено деянието – на 11.10.2023г. или на 21.12.2023г., което намира за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, накърняващи правото му на защита. АНО приел за разглеждане спор в нарушение на забраната по чл. 27, ал. 1, т. 2 от АПК, влечащо нищожност на последващия акт. Позовава се на практика на ВАС. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

 

Ответникът по касация – Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не се явява и не се представлява. Нарушението било установено с проверката на 21.12.2023г.,, като АУАН е съставен в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, а соб9ственикът на поцесния язовир с бездействието си поставя в реален риск назмиращите с енаблизо населени места и водни съоръжения. Язовир „Дермен генеш“ бил класифициран в първа висока степен на потенциална опасност. В представения писмен отговор на касационна жалба оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за различен процесуален ред за оспорва на НП и дадените предписания с КП, и за неотносимост на производствата едно с друго. Нарушението е описано пълно с всички относими към състава му признаци, вкл. времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършен Моли решението на РС – Велико Търново да бъде оставено в сила. Претендира разноски и моли при уважаване на касационната жалба при претендирано адвокатско възнаграждение от касатора, същото да бъде присъдено в предвидения минимум.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че РС правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил обосновани изводи за законосъобразност на НП и наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 21.12.2023 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир "Дермен генеш", находящ се в поземлени имоти с идентификатори № 53905.53.322, № 53905.53.321 и № 53905.53.36 в землището на с. Орловец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново. Същият, съгласно Акт за публична държавна собственост № 5375/30.09.2021 г. е собственост на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". За извършената проверка е съставен констативен протокол № 04-02-100/21.12.2023 г. Вследствие на извършената проверка чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че короната е с широчина 4,00 метра, като котата по цялата й дължина е променлива, най - голямо е понижението й в лявата част от стената от около 0, 50 метра в участък от около 20 метра. Не са извършени ремонтно - възстановителни работи за укрепване на участъците със слягане на короната на язовирната стена. Същите констатации са потвърждават и съгласно Анализ на техническото състояние на язовир, Дермен генеш", изготвен от собственика. Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" е бездействало и не е предприело активни действия, целящи безопасната експлоатация на язовирната стена, т. е. че не е изпълнено от собственика на язовир, Дермен генеш" задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 04-02-43/16.05.2023 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: "Да се извършат ремонтно - възстановителни работи за укрепване на участъците със слягане на короната на язовирната стена до привеждането й в експлоатационно състояние", със срок на изпълнение 10.10.2023 г.

 

Въззивният съд е потвърдил НП с мотиви, че от формална страна не се констатират нарушения на административнонаказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния ред в рамките на законовите срокове. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правата на жалбоподателя, респективно да влекат незаконосъобразност на атакуваното НП. Съдът приема, че фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на обжалваното НП се потвърждава от писмените и гласни доказателства събрани в рамките на съдебното следствие. Гласните доказателства от свидетелските показания и писмените доказателства изцяло и безспорно потвърждават приетата за установена фактология, относима към предмета на доказване по делото, така като е описана в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка се потвърждава от събраните в рамките на съдебното следствие доказателства, поради което съдът счита, че тя е правилно установена. Счел е, че правилно актосъставителят и административно наказващият орган са квалифицирали установеното деяние. Деянието представлява нарушение на по чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, които предвиждат, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл. 190, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закон за водите. Безспорно по делото е установено, че е дадено задължителното предписание с констативен протокол № 04-02-43/16.05.2023 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: "Да се извършат ремонтно възстановителни работи за укрепване на участъците със слягане на короната на язовирната стена до привеждането й в експлоатационно състояние", със срок на изпълнение 10.10.2023 г., както и че при извършената последваща проверка е било констатирано неизпълнение в срок на задължителното предписание. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е ЮЛ, то отговорността му е безвиновна. Приел е, че павилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба - чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите и е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните в жалбата касационни основания. Фактическата обстановка, установена от въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата касационна инстанция, като изводите на решаващия състав на ВТРС съответстват на приложимия материален закон и се споделят в пълна степен и от настоящата касационна инстанция.

Правилно е преценено, че АУАН и НП са съставени от компетентен орган и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Нарушението е описано достатъчно ясно и точно, кога и къде е осъществено и при какви обстоятелства и кои доказателства потвърждават осъществяването на процесното административно деяние. Нарушението е констатирано на 21.12.2023 г. от компетентните органи, при извършената от тях проверка и касае неизпълнение на Констативен протокол № 04-02-100/21.12.2023 г., като е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на касатора административно нарушение е доказано по безспорен начин. Отговорността на държавното предприятие е ангажирана за нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган от собствениците на язовири и/или на съоръженията към тях. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената проверка на 21.12.2023г. на язовир „Дермен генеш“, собственост на ДП „УСЯ" –гр. София, съгласно Акт за публична държавна собственост № 5375/30.09.2021г., от страна на собственика на язовира, не са били предприети действия по изпълнение на дадените предписания с констативния протокол № 04-02-100/21.12.2023 г. ремонтно – възстановителни дейности. Това се подкрепя и от показанията на изслушаните по делото свидетели.

Неотносимо към съставомерността на извършеното нарушение и административнонаказателната отговорност са доводите на касатора за наличието на висящи съдебни производства по оспорване на предписанието, обективирано в КП от 16.05.2023 г., и на последвалия КП от 21.12.2023 г., с който е установено неговото неизпълнение, към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП. Констативните протоколи от 16.05.2023 г. и 21.12.2023г. са индивидуални административни актове, създаващ задължение за изпълнение на дадените предписания в посочения срок от адресата - да приведе язовирната стена и съоръженията към нея в такъв вид, че да се гарантира безопасна експлоатация, при неизпълнение на които да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност посредством административна санкция. Неизпълнението именно на предписаното е този юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат и която отговорност не е обвързана от оспорването на констативния протокол като индивидуален административен акт. Самото предписание подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, като с издаването му не се повдига административнонаказателно обвинение, нито се установява извършването на административно нарушение, т.е не се подчинява на режима на ЗАНН. Проверката на неговата законосъобразност в производството по оспорване на НП е недопустима. Едва със съставяне на АУАН започва административнонаказателното производство срещу нарушителя, което се води по реда на ЗАНН. Двете производства са самостоятелни, развиват се при различен процесуален ред, в т.ч и основанията за спиране са различни, както и тези за проверка на законосъобразността на НП и на задължителните предписания. Отделно от това дадените с КП № 04-02-43/16.05.2023 г. и КП № 04-02-100/21.12.2023 г. предписания са станали стабилен административен акт с постановени Решение № 6780/05.06.2024 г. по адм. дело № 10654/2023 г. на ВАС и Решение № 315/14.01.2025 г. по адм. дело № 7108/2024 г. на ВАС. Констативен протокол № 04-02-100/21.12.2023 г. е съставен при извършена проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовира на друга дата и с него е установено, че предписанията по Констативен протокол № 04-02-43/16.05.2023 г. не са изпълнени, поради което са дадени нови предписания във връзка с безопасната техническа експлоатация на язовира: да се извършат ремонтно – възстановителни работи за укрепване в участъците със слягане на короната на язовирната стена до привеждането й в експлоатационно състояние; да се извършат ремонтно-възстановителни работи на компрометираните съоръжения-преливник, проводящ канал, бързоток и се преведат в експлоатационно състояние; да се извършат ремонтно-възстановителни работи на шахтата на спирателния кран на основния изпускател и е определен нов краен срок за изпълнение - 10.10.2024 г. Неизпълнението представлява нарушение на задължението по чл. 190а, ал. 2 ЗВ и основание за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, както правилно е приел и административнонаказващият орган. Видно от приетото в Решение № 315/14.01.2025 г. по адм. дело № 7108/2024 г. на ВАС не е налице нарушение на забраната по чл. 27, ал. 1, т. 2 от АПК, влечащо нищожност на последващия акт. Доколкото в конкретния случай собственикът на язовира е юридическо лице, тази отговорност е безвиновна.

 

За пълнота следва да се посочи неоснователност на твърдението за нарушена императивната разпоредба на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН дава възможност на наказващия орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката на тази необходимост обаче законът предоставя на самия решаващ административен орган, проверката за което прави съда с оглед крайният му извод за наличието или не на извършено административно нарушение. Не се касае за формално нарушение, което само по себе си да влече незаконосъобразност на НП, тъй като преценка на възраженията и изследване на обстоятелствата са прави в съдебната фаза при разглеждането по същество на обстоятелствата относими към твърдяното извършено административно нарушение. На следващо място, разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН сочи основанията за отвод на наказващия орган, каквито конкретни обстоятелства не се сочат в касационната жалба.

 

На последно място, извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар нарушението да е формално, на просто извършване, същото е свързано със сигурността на язовирните стени и съоръженията към тях в експлоатация, както при нормални условия, така и при експлоатация в екстремни и аварийни условия, и вследствие на неподдържания в добро техническо и експлоатационно състояние язовир могат да настъпят значителни материални щети в населени места по поречието на язовира и загуба на човешки животи. Наложената имуществена санкция е в минимален размер, което я прави законосъобразна.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.37 от Закона за правата помощ вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на Държавна агенция за метрологичен технически надзор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/23.03.2025 г. по АНД № 1280/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, [улица], да заплати на Държавна агенция за метрологичен технически надзор, гр. София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.